№ 3138
гр. *, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110100138 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. Д. В., от гр. *, ж. к.
„*, срещу „**" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.
„Прилеп" № 33, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 5735
лв., от които 2973.42 лева - неизпълнено задължение за заплащане на
консумирана вода за периода от 12.09.2003 г. до 07.04.2016 г., 2355.01 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.09.2003 г. до 07.04.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 406.57 лева - съдебно-
деловодни разноски по делото, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № * по описа на ЧСИ *, рег. № 895 на КЧСИ, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4182/2016 г. по описа
на PC-*.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр. д. №4182/2016г. на Районен съд – *, ищецът е осъден да
заплати на „* –*“ ООД, следните суми: 2973.42 лева - неизпълнено
задължение за заплащане на консумирана вода за периода от 12.09.2003 г. до
07.04.2016 г., 2355.01 лева -обезщетение за забавено плащане за периода от
12.09.2003 г. до 07.04.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 406.57 лева - съдебно-деловодни разноски по делото. Твърди се, че срещу
ищеца било образувано изпълнително дело при ЧСИ * по силата на издаден в
полза на ответника изпълнителен лист от 02.08.2016г. Сочи се, че ищцата е
живяла в обекта на потребление за кратък срок под наем, което жилище било
общинско, като ответникът претендирал заплащане на сума за период от 13
години, в които ищцата не го е обитавала. Съдебните книжа не били връчени
надлежно на ищцата, тъй като към датата на издаването на заповедта за
изпълнение вече не обитавала жилището. Така не успяла да депозира
възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да възрази
1
срещу погасените по давност вземания на ответника преди предявяване на
заявлението. Съобщението по ч.гр.д. било прието за редовно връчено по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 13.07.2016 г., поради което същата била влязла в
сила на 28.07.2016 г., от който започвал да тече срокът на новата погасителна
давност за вземанията по заповедта за изпълнение. Настоява се, че давността
е за периодично вземане и се погасява с тригодишна давност. Давността била
прекъсната с наложена на 26.07.2018 г. възбрана по образуваното
изпълнително дело. Сочи се, че между 28.07.2016 г. и 26.07.1018 г. били
изминали две години. Сочи се, че след тази дата не били извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което на 26.07.2020 г. настъпило
прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Ново
изпълнително дело не било образувано, нито били извършени изпълнителни
действия, прекъсващи давността и предвид че сбора на периодите надхвърлял
три години, вземанията на ответника били погасени по давност. По тези
съображения моли за уважаване на исковете и претендира сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че вземането предмет
на делото е погасено по давност, поради което моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Оспорва твърдението, че срещу ищеца липсват предприети
принудителни действия в периода след налагане на възбрана от 26.07.2018г.
Твърди се, че на 19.06.2018 г. въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 1253/2018 г. по описа на Л. *. Излага се,че с молбата
за образуване взискателя поискал извършване на принудителни действия.
Твърди се, че такива са извършвани в хода на изпълнителното дело чрез
налагане на запор върху банкова сметка на В. на 27.06.2018 г., а на 26.07.2018
г. била наложена възбрана върху имот собственост на длъжника. Твърди се,
че 14.09.2020 г. с разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи в
дома на ищеца за 03.11.2020 г. Сочи се, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело ответникът е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18
ЗЧСИ. Следвало да намери приложение т. 10 от ТР №2/2013 г, на ОСГТК на
ВКС и давността да се счита прекъсната. Твърди се, че съобразно чл. 3, т. 2 от
Закона за извънредното положение от 13.03.2020 г. давностните срокове
спират да текат за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.. Сочи се, че от
датата на налагане на възбраната 26.07.2018 г. до 14.09.2020 г. – датата на
предприемане на следващото изпълнително действие насрочване на опис на
движими вещи, са изминали 2 години, 1месец и 19 дни, поради което
вземанията по изпълнителния лист не били погасени по давност. Подчертава
се, че длъжникът е узнал за образуваното дело още през 2018 г. с налагането
на запор на банковата му сметка. По тези съображения моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния
доклад по делото: че с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. д.
№4182/2016г. на Районен съд – *, ищецът е осъден да заплати на „* –*“ ООД,
следните суми: 2973.42 лева - неизпълнено задължение за заплащане на
консумирана вода за периода от 12.09.2003 г. до 07.04.2016 г., 2355.01 лева -
2
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.09.2003 г. до 07.04.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 406.57 лева - съдебно-
деловодни разноски по делото; че срещу ищеца е образувано изпълнително
дело № 1253/2018 г. при ЧСИ * по силата на издаден в полза на ответника
изпълнителен лист от 02.08.2016г., че на 26.07.2018 г. по изпълнителното
дело е наложена възбрана върху имот собственост на ищцата В..
Приобщено в цялост в настоящото производство е изп. дело №
№1253/2018 г. при ЧСИ *, видно от което същото е образувано на 19.06.2018
г. с разпореждане на ЧСИ /л. 6 от изпълнителното дело/ по молба на „* –*“
ООД.
По делото е представен изпълнителен лист от 02.08.2016г. с предмет
оспорената дължимост на вземанията в настоящото производство.
Видно от приложените по изп. д. книжа – обратна разписка/л.26/ и
извършеното отбелязване на запорното съобщение на 27.06.2018 г. е връчено
запорно съобщение до ПИБ.
Не е спорно между страните, а и от представеното искане за вписване на
възбрана, се установява, че на 26.07.2018 г. са възбранени идеални части от
притежавани от длъжника имоти в землището на с. Орляк и с. Зърнево.
От разпореждане на ЧСИ от 08.09.2020 г. /л.43 от и.д./ се установява, че
съдебният изпълнител е насочил изпълнението към движими вещи на
длъжника, като е насрочен опис за 03.11.2020 г. в дома на длъжника.
С молба от 18.12.2020 г. взискателят „* *“ ООД е поискал извършване
на изпълнителни действия – възбрана, опис, оценка и продажба на движими
вещи и запор на банкови сметки.
По разпореждане на съдебния изпълнител разноските по изпълнението
са принесени от взискателя.
Видно от платежно нареждане от 28.10.2021 г. /л.71/ и 07.01.2022 г. /л.
73/ в полза на взискателя е извършено плащане от длъжника В. В. на сумата
от 315,32лв., съотв. 90,98лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на
пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Ето защо, релевираните в исковата твърдения за погасяване на
вземането по давност преди издаване на заповедта за изпълнение, са
преклудирани от силата на пресъдено нещо и не следва да бъдат обсъждани в
3
настоящото производство.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно
която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява
самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение
№ 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение
№ 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на
ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК
не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното
производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на
изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на
разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена
„оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително
производство като такова, а неговата материална законосъобразност –
изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.
Налице е съществено различие между института на погасителната давност и
перемирането на изпълнителното производство. По тази причина
прекратяването или не на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по
изпълнителния лист е изтекъл, поради което предявеният иск е допустим за
разглеждане.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен
срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по
изпълнителния титул, прекъсващи давността.
Не е спорно между страните, а от приобщеното изпълнително дело
№1253/2018г. при ЧСИ * се установява, че е налице образувано изпълнително
производство с предмет оспорените вземания. Ищецът има качеството на
длъжник в изпълнителното производство. Взискател по това дело е
ответникът, който факт не е спорен между страните.
За да се прецени основателността на така предявения иск, съдът
съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по
т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
4
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
на изпълнителното производство става по право.
В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата
давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Съгласно трайната съдебна практика, когато молбата за изпълнение
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то
също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният
запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно /в
този смисъл е и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г.,
IV г.о./.
От друга страна, съгласно съдебната практика, в т.ч. цитираното по-
горе решение на ВКС, дали е перемирано изпълнителното дело е без
правно значение, с оглед предмета на предявения иск с правно основание
чл. 439 от ГПК. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от
образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането.
Дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на
давността. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря.
В случая от анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява, че въз основа на молбата за образуване на изпълнително дело и
предприемане на действия по принудително изпълнение, в т.ч. налагане на
запор и възбрана по изп. д. № 1253/2018 г., за което са внесени предварително
авансовите такси, са наложени, както следва запор на 27.06.2018 г. и
възбрана на 26.07.2018 г. Налагането на възбраната съдът намира, че е
последното валидно изпълнително действие, а последващото такова е на
14.09.2020 г. с насочване на изпълнението към движими вещи на длъжника.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането е погасено преди
образуване на изпълнителното дело.
Видно от ангажираните доказателства вземането произтича от влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение /на 28.07.2016 г./, като
5
настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно която
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение следва да се
приравни на влязло в сила решение по смисъла на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, поради
което давността е всякога петгодишна, независимо от характера на вземането,
което обективира /така и определение №214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.
№1528/2018 г. на ВКС, определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/. Изпълнителните действия са предприети на
19.06.2018 г., т.е. преди изтичане на давностния срок в рамките на валиден
изпълнителен процес.
Следователно, от датата на налагане на възбраната - 26.07.2018 г., е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтича най-рано на
26.07.2023г. Следва да се подчертае, че съгласно трайната съдебна практика
не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на съответния изпълнителен способ да е задължително успешно, за
да се счита давността за прекъсната. Независимо дали поискания
изпълнителен способ е реализиран и е бил успешен, давността се счита за
прекъсната и започва да тече нова давност /така и решение №37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./.
С оглед горното, съдът намира, че към датата на предявяване на иска -
07.01.2022 г., правото на принудително изпълнение спрямо ищеца не е било
погасено.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., но съобразно чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя същото на сумата от 150 лв., които следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. *, ж.
к. „*, срещу „* -*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, *,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в общ размер на 5735 лв., от които 2973.42 лева -
неизпълнено задължение за заплащане на консумирана вода за периода от
12.09.2003 г. до 07.04.2016 г., 2355.01 лева -обезщетение за забавено плащане
за периода от 12.09.2003 г. до 07.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 406.57 лева - съдебно-деловодни разноски по делото,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № * по описа на
ЧСИ *, рег. № 895 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист,
6
издаден по ч. гр. д. № 4182/2016 г. по описа на PC-*.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. *, ж. к. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на „* -*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
*, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8 вр. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7