Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 16.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Т. гр. дело № 1023 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал.1, т.3 вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът П.Л.П. *** твърди, че в периода
01.03.2017г. - 31.03.2020г. вкл. е работил на длъжност „полицай в група
„Охранителна полиция“ в РУ “АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР, гр. Враца и че за
последните три години не е променяна длъжността му. Поддържа, че осъществява
трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени с продължителност 24 часа при сумирано изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. От 01.03.2017 г. до подаване на
исковата молба са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР-Враца и графици
от Началника на РУ “АЕЦ Козлодуй“ за дежурствата и отчитане на положения труд
при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично. Изтъква, че е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, относно превръщането на нощните часове в дневни, поради което следва субсидиарно да се
приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ - обн. ДВ от 26.01.2007 г., съгласно който при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Твърди, че в процесния период от време - от 01.03.2017г.
до 31.03.2020 г. е положил нощен труд ежемесечно, както следва: през 2017г.: м.март - 56 часа; м.април - 56
часа; м.май - 56 часа; м.юни - 40 часа; м.юли - 56 часа; м.август - 40 часа;
м.септември - 10 часа; м.октомври - 54 часа; м.ноември - 56 часа и м.декември
-50 часа, или общо за 2017 година - 474 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен е 541,782 часа; през 2018г.: м.януари - 38 часа; м.февруари -
24 часа; м.март -24 часа; м.април - 50 часа; м.май - 46 часа; м.юни - 48 часа;
м.юли - 50 часа; м.август - 46 часа; м.септември - 8 часа; м.октомври - 50
часа; м.ноември - 48 часа и м.декември - 48 часа, или общо за 2018 година - 480
часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 548, 64 часа; през 2019г.: м.януари - 58 часа; м.февруари - 6 часа; м.март - 40 часа; м.април - 56
часа; м.май - 42 часа; м.юни - 38 часа; м.юли - 56 часа; м.август - 58 часа;
м.септември - 54 часа; м.октомври - 17 часа; м.ноември - 48 часа и м.декември
-32 часа, или общо за 2019 година е положил 505 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен се равнява на 577, 215 часа; през 2020 г.: м.януари - няма; м.февруари - 48 часа; м.март - 48 часа, или общо за 2020
година до подаване на исковата молба е положил 96 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен се равнява на 109, 728 часа. Поддържа, че за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2020г. е положил общо 1 555 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1
777,365 часа, което води до извънреден труд от 222,365 часа; съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 6
лева или за посочените часове труд му се дължи сумата 1
334,19 лева, която
не му е заплатена допълнително от ответника
ОД на МВР-Враца, който, на
основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.1 от ЗМВР, е пасивно процесуално легитимиран
по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице. Моли съда, като установи изложеното,
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата 1 334,19 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода 01.03.2017г. - 31.03.2020г.
вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86 ЗЗД сумата 100
лева, представляваща лихва за забава върху посочената по-горе главница от
01.03.2017г. до предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
Ответникът
Областна дирекция на МВР, гр. Враца, в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва изцяло по основание и размер предявените
искове и моли съда да ги отхвърли, като му присъди направените по делото разноски. Не оспорва, че ищецът е служител на ОД на МВР - Враца по чл.142, ал. 1, т.1 от ЗМВР, че за процесния
период 01.03.2017г. - 31.03.2020г. е заемал длъжността полицай в група
„Охранителна полиция“ в РУ - АЕЦ - Козлодуй при ОДМВР - Враца, както и че осъществява служебната си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени. Твърди, че ищецът
е с работно време на сменен режим на работа - 24 часа, а не на ненормиран
работен ден, поради което, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, за него работното време се изчислява
сумарно. Счита, че в случая не намира субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, тъй като в процесния период са действали последователно
подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните
работи, в които изрично е регламентирано, че за всеки отработен час през нощта /между
22 и 6
часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е
налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Поддържа, че
ищецът не е полагал извънреден
труд, тъй като не е работил извън установеното за него работно време; че в процесния период на него редовно е плащано както извънреден, така и
нощен труд, като за последния е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00 ч., следва да бъде отчетен само като нощен,
както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Счита също, че искът по чл.86 от ЗЗД, в размер на 100.00 лв., не е конкретизиран, тъй като не са посочени ежемесечно
точните дати, от които ищецът счита, че е настъпил падежа на евентуалното
задължение на ОД на МВР - Враца, както и за коя година какъв размер лихва се
претендира. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
По молба на ищеца от 27.07.2020г., в проведеното
открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение в размера на предявените
искове, както следва: искът по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
е увеличен от 1 334,19
лева на 1574, 68 лева за положен извънреден труд вместо от 222,365 часа - от
222,08 часа, а искът по чл. 86 ЗЗД е увеличен от 100 лева на 226,13 лева.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, становищата и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представеното
удостоверение рег. № 369000-1822/1 от 05.02.2020г., издадено от ответната
Областна дирекция на МВР, гр. Враца, се установи, че ищецът П.Л.П. е назначен в
системата на МВР със Заповед рег. № ****-***/30.10.2015 г., считано от
03.11.2015г. на длъжност "стажант"; със Заповед рег. № ***-**/15.06.2016
г., считано от 20.06.2016г. е преназначен на длъжност "полицай" в
група "Охранителна полиция" към РУ - АЕЦ - Козлодуй по допълнителен
щат към щата на ОД на МВР Враца и към 04.02.2020г. заема същата длъжност.
По делото са приети също в оригинал 37 броя платежни
бележки, издадени от РУ - АЕЦ - Козлодуй, в които са отразени помесечно
трудовия стаж, основната заплата, отработените дни, положените часове нощен
труд, начисленията и удръжките на ищеца П.Л.П. за периода от 01.03.2017г. до 31.03.2020г.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема изцяло, като професионално, пълно и компетентно
изготвено, се установи, че в процесния период от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г.
общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца, съгласно графиците
/наряди/ за дежурство и протоколите на отчетен едномесечен и тримесечен период,
е 1553 часа. За периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. за положените 1457 часа
нощен труд на ищеца е изплатена сумата 367.25 лв., която се получава като броя на отработените
нощни часове се умножи по 0.25 лв., а за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. за положените 96 часа нощен
труд на ищеца е
изплатена сумата 96.00 лв., която се получава като броя на отработените
нощни часове се умножи по 1.00 лв. Посочено е от вещото лице, че в процесния период няма
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на
сумарното работно време. Експертът е изчислил, че паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния към дневен
такъв, представлява сума в размер 1547, 68 лв. Посочено е, че установената сума
не е начислена към заплатата на ищеца и не е заплатена от ответника.
Изчисленият размер на дължимата мораторна лихва върху възнагражденията за
извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за
процесния период, е в размер 226, 13 лв.
В заключението вещото лице нагледно в таблици е
отразило помесечно и на тримесечие броя на дежурствата, които е давал ищеца в
процесния период и броя часове нощен труд, броя отчетени часове за нощен труд и
размера на начислената и изплатена сума за положен нощен труд, паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на
нощния към дневен такъв и размера на мораторната лихва върху дължимите суми за
тримесечие.
От правна страна въз основа на така възприетите
фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявен е иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 1 ЗМВР за сумата 1574, 68 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 222,08 часа за периода 01.03.2017г. -
31.03.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 226,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.03.2017 г. до 21.05.2020 г.
По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР:
За основателността на
предявения иск за главница следва да се докаже, че ищецът: 1/ се е намирал в
служебно правоотношение с ответника през процесния период и е заемал длъжността
полицай;
2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3/
е положил твърдените часове извънреден труд, извън редовното работно време и че
за този труд му се дължи допълнително възнаграждение в претендирания размер. При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си за плащане на претендираното допълнително трудово
възнаграждение в неговия дължим размер.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът се е намирал в служебно
правоотношение с ответника през процесния период и е заемал длъжността „полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ
“АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР Враца, както и че е полагал труд на
смени, при което работното му време е отчитано сумарно.
Тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото
доказателства, а именно: удостоверение рег. № **-*/* от 05.02.2020г., издадено
от ответната Областна дирекция на МВР, гр. Враца, и 37 броя платежни бележки,
издадени от РУ - АЕЦ - Козлодуй.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3. Според нормата на чл. 187, ал. 10 (Предишна
ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.03.2017г. до
31.03.2020г. са действали последователно Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.)
и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г.
(обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), издавани от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 от първата
Наредба и на чл.3, ал.2 от втората Наредба са идентични и регламентират, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
И в двете наредби няма изрична регламентация за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневни, което не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била
противоконституционна - би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), която
в чл. 9, ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този
смисъл е константната практика на съдилищата – напр. Решение № 82 от 9.03.2020
г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 21/2020 г.; Решение № 464/29.03.2019 г. по в.
гр. дело № 255/2019 г. на ОС Варна, Решение № 38/10.05.2019 г. по в. гр. дело №
76/2019 г. на ОС Видин, Решение № 4656/16.11.2018 г. по гр. дело № 19403/2017
г. на РС Варна, Решение от 02.07.2019 г. по гр. дело № 1538/2019 г. на РС
Плевен и др. Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБългария и в чл. 14 от КЗПЧОС.
В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1. 143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Следва да се посочи, че трудовото законодателство дава
право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните
часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Т. е., това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. В случая, както се установи от експертното заключение в
отговора по т. 2, на ищеца е изплатена само добавката от 0, 25 лв. за всеки
отработен нощен час за исковия период – общо 463, 25 лв.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1. 143 се явява доказана по
своето основание.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява,
че положеният от ищеца за процесния период от 01.03.2017г. до
31.03.2020г. нощен труд –
общо 1553 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1. 143, е 1775, 07 часа.
Разликата от 222, 08 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно,
не е начислена и не е платена. Установи се, че дължимото трудово възнаграждение
за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от 1574, 68 лв. Предявеният иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По иска за обезщетение за
забавено изпълнение с правно основание чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже неизпълнение на парични задължения от страна на работодателя, падежа и
размера на задълженията, както и периода на забавата и размера на претендираните
обезщетения.
С оглед на основателността на главната претенция,
основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок,
месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. В случая, ищецът е заявил период на
претенцията си за лихва за забава от 01.03.2017 г. до 22.05.2020 г. (датата на
предявяване на иска), в размер на 226, 13 лв., или след изтичане на тримесечния
период, за който се дължи обезщетението. При съобразяване на заключението на
вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава за процесния период
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, възлиза на предявената
сума, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Преди изчисляване на разноските
по делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника с отговора
на исковата молба възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският хонорар да бъде намален от съда по искане
на насрещната страна, поради прекомерност, когато размерът му не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е в размер 400,00 лв., видно представения на л.5 по
делото договор за правна помощ, а съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. (в редакцията й от 22.01.2019г., която е била в сила към момента
на подписване на договора за правна защита и съдействие - 12.03.2020г.) при
заведени искове първоначално за сумата 1 434, 19 лв. (когато е било договорено
това възнаграждение), същото би следвало да бъде 330, 39 лв. Следователно платеният от ищеца адвокатски
хонорар е с 69, 61 лева над горепосочения минимум. Посочената наредба обаче определя само минималните размери на
адвокатските възнаграждения за съответния вид помощ. Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне между адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36, ал.2 от ЗА). В настоящия случай съдът
счита, че определеният с договора между ищеца и адвоката му размер на
адвокатското възнаграждение действително е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на настоящия казус - по делото е проведено
едно открито съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца не се е явил,
изслушано е заключение на вещо лице, като събраните писмени доказателства са
само няколко документа. По казуса има изобилна практика на районни и окръжни
съдилища. Следователно и делото следва да бъде прието за такова, което не е от
голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца следва да бъде намалено до 330, 40 лева.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 330, 40 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца,
сумата 292, 99 лв., от които 112, 99 лв. държавна такса и 180, 00 лв.
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Враца, ул. "Поп Косто Буюклийски" № 10, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на П.Л.П. с ЕГН ********** сумата 1574, 68 лв., представляваща
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода от 01.03.2017г. до 31.03.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.05.2020 г. до окончателното погасяване; сумата 226,
13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.03.2017 г. до 22.05.2020 г., както и сумата 330, 40 лв. направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Враца, ул. "Поп Косто Буюклийски" № 10, ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата 292, 99 лв. - разноски за държавна такса
и възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: