Р
Е Ш Е Н И Е №260019
Гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 70 по описа за 2021 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
И.П.П. е предявил срещу „Д.: Ж. и З.“ АД обективно съединени искове за плащане на следните
суми: сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания и физическо страдание, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 18.11.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното плащане;
сумата от 461 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 г. на ПП
I-4, км. 10+900, настъпило ПТП между л. а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ5810РТ, управляван
от В. Н. В., и л. а. „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № ЕВ1616ВВ,
управляван от А.А.К., при което пострадал ищецът като пътник в л. а. „Опел“.
Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л. а. „БМВ“, който се движел с несъобразена
скорост и загубил контрол над автомобила, при което навлязъл в насрещната пътна
лента. В резултат на ПТП ищецът получил телесни увреждания, описани в исковата
молба като вид и медико-биологичен характер, във връзка с които търпял болки и
страдания, както и му било проведено лечение, за което също са изложени
фактически твърдения в исковата молба, във връзка с което направил разходи,
описани в исковата молба. Тъй като относно л. а. „БМВ“ имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, след като по
предявената от ищеца извънсъдебна претенция застрахователят отказал да плати
обезщетение.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва твърдения механизъм на ПТП,
наличието на виновно противоправно поведение у водача А.А.К.,
медико-биологичния характер на твърдените като причинени на ищеца телесни
увреждания, причинната връзка между претендираните вреди и описаното деяние,
както и твърдения интензитет на описаните болки и страдания. Оспорва и
твърдението за проведено лечение на ищеца, както и настъпването на имуществени
вреди за същия, като в тази връзка твърди, че сумите, за плащане на които са
представени документи от ищеца, не са във връзка с причинените увреждания.
Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди и възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, че на описаните в исковата молба дата и
място настъпило ПТП между участник № 1 – л. а. „БМВ“ с рег. № ЕВ1616ВВ,
управляван от А.К., и участник № 2 – л. а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ5810РТ, управляван
от В.В.. В графата „Обстоятелства
и причини за ПТП“ е записано, че участник № 1 при движение с несъобразена
скорост губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движение, където се блъска
в участник № 2, който загива на място и ранява 4 бр. пътници.
От заключението по допуснатата авто-техническа и
обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следният механизъм на ПТП: На
18.11.2020 г. около 20.30 ч. - тъмната част на денонощието, по първокласен път
№ 4 от републиканската пътна мрежа в района на километър 10+900, землището на
с. Български извор, област Ловеч при влажно асфалтово покритие в посока София -
Варна със скорост около 90 км./ч. се движел л. а. „БМВ 5 ER PRUXE“, управляван
от А.А.К.. Платното за движение в този район било с асфалтово покритие, с по
една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5.00 м.,
отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия М1, като на 0.8
м. вляво от левия край на платното за движение по отношение посоката на
движение на този автомобил същото се ограничавало от стоманена предпазна
ограда, а вдясно се намирала водосточна канавка с широчина 1.8 м. В този
участък пътят бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон, средно около 4 %.
Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „БМВ“ преодолял дясна за посоката
си на движение хоризонтална крива с радиус 125 м., измерен по разделителната
линия, с положителен стабилизиращ наклон 6 %. Максималната критична скорост,
при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните
пътни условия, е била 87 км./ч. По време на преодоляване на кривата лекият
автомобил „БМВ“ пресякъл непрекъснатата разделителна линия, навлязъл и се
движел в лентата за насрещно движение. По тази лента в посока В. – С. със скорост около 40 км./ч. се движел л. а. „Опел
Вектра“, управляван от В. В.. В автомобила освен водача пътували още четирима
пътници, като ищецът пътувал на предна дясна седалка. Ударът между двата
автомобила настъпил в челните леви и централни части на автомобилите, като е
осъществен в средната част на лентата за движение на л. а. „Опел Вектра“. При
удара кинетичната енергия на л. а. „Опел Вектра“ била изцяло погасена и същият
бил избутан в посока назад и вдясно по отношение първоначалната си посока на
движение на около 5 м., покачил се със задната си част върху стоманената
предпазна ограда и се установил на място. След удара л. а. „БМВ“ продължил
движението си напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение
и се установил на около 29 м. след мястото на удара с челната си част във
водосточната канавка, намираща се вдясно на платното за движение. Въз основа на
така определения механизъм на ПТП се налага извод, че причините за възникване
на ПТП от техническа гледна точка са в субективните действия на водача на л. а.
„БМВ“, който в зоната на ПТП при
избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е
съобразил с атмосферните условия - влажно асфалтово покритие и с релефа на
местността - преодоляване на дясна хоризонтална крива, както и по време на
движението си по пътно платно с двупосочно движение навлязъл и се движел в
лентата за насрещно движение. Към момента на удара л. а. „Опел Вектра“ се движел
в дясната част на дясната си лента за движение, като от дясната му страна
лентата за движение била ограничавана от стоманена предпазна ограда. При
определения механизъм на ПТП и предвид мястото, на което е пътувал ищецът, при
непоставен колан тялото му би контактувало най-напред с отварящата се въздушна
възглавница и при последващата ротация на автомобила - с детайли от дясната
врата и предна дясна колонка, както и със свободно движещи се в купето вещи. При
правилно поставен предпазен колан тялото би било ограничено в движението си
напред и биха били възможни единствено контакти със свободно движещи се в
пътническия отсек вещи и тела на пътници без поставен предпазен колан. По
технически път не може категорично да се установи дали ищецът е бил с или без
поставен колан. Предвид, че травмата на главата е в областта на теменната част,
според вещото лице е най-вероятно стъкло от челното или страничното стъкло да е
наранило теменната част при условие, че ищецът е бил без колан. Но същевременно
при челен удар със скорост от 90 км./ч. за единия автомобил и 40 км./ч. за
другия и предвид връщането назад на л. а. „Опел Вектра“ в резултат на удара,
ако ищецът е бил без колан, би трябвало тялото му да изскочи през стъклото.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и обясненията на вещото лице
в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на вътрешния малеолус - десен глезен - голямопищялна
кост, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузна рана теменно
на главата, охлузвания, кръвонасядания и отоци по тялото, причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характерът
на увредите е травматичен - вътреавтомобилна травма - всички увреждания са
резултат на тъпи травми при контактуване на тялото с интериора на купето при
челния удар с другия автомобил и поледваща ротация на първия - връщане назад.
При челния удар тялото се премества напред, нагоре и наляво, главата може да се
нарани от парче стъкло след удара на двете МПС, травмата на ляв хълбок и гръдна
кост може да се получи от притискане от колан, отворена въздушна възглавница,
охлузването на лява длан – от контакт с таблото, при натиск по оста на костите
на дясна подбедрица при извито ходило може да се получи счупването на медиалния
малеол, след което тялото се връща назад и надясно и контактува с дясна врата,
дясна колона. Съответно претърпените телесни увреждания са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Причинените болки от травмите са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след операцията, в началото на
раздвижването. Естеството на травмите е такова, че не се очакват трайни промени
в здравословното състояние на пострадалия. Извършените разходи, за които са представени
платежни документи, са били необходими за лечебния и възстановителен процес на
ищеца. Според вещото лице при описания механизъм на ПТП, високата кинетична
енергия, придобита от тялото в резултат на скоростите на двата автомобила,
както и предвид получените травми, има вероятност ищецът да е бил с поставен
предпазен колан. Възстановителният период за счупването на вътрешния малеолус е
2 - 2.5 месеца, като причинените болки и страдания са били най-интензивни след
травмата в първите 7-8 дни, след наместване на счупването, в началото на
раздвижването - 1 месец след дехоспитализацията. За останалите травми възстановителният
период е 15-20 дни. Като предхождащо заболяване е посочено епилепсия с
назначена терапия от невролог, води се на диспансерен отчет, има хоспитализации,
свързани със заболяването. Общото здравословно състояние на ищеца към настоящия
момент е добро, движи се самостоятелно, оплаква се от болки и дискомфорт в
десния глезен при натоварване, промени във времето.
От заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза и обясненията на вещото лице
в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП при ищеца е налице травматичен
стрес или т. нар. адаптационно разстройство. Непосредствено след травмата той е
изпаднал в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с
първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието,
известна дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране
на действията. Установява се непосредствена и ясно изразена по време връзка
между влиянието на стресогенния фактор и началото на описаната симптоматика,
като симптомите са придобили хроничен ход. В същото време се установяват белези
на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. Били са налице и
белези на дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх ценностна
фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност и безнадеждност. Шоковите
реакции се проявяват в относително кратък период от време, но оставят
дълготрайни следи - от 4 до 7 години след инцидента, потърпевшите са по -
депресивни, мнителни, подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни са,
страдат от фобии и повишена междуличностна чувствителност. Тези лица имат по -
ниска оценка на психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен с
повече неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по - голямо
отчуждение. Тези лица са податливи на по - голям риск от преждевременна смърт
от различни заболявания. Към настоящия момент психичният дискомфорт все още съществува
и може да остане наличен до края на живота. След ПТП ищецът е посещавал
психотерапевт, като месец след ПТП е описана следната симптоматика: нарушения в
съня - трудно заспиване, неспокоен сън; двойствено отношение към
микросоциалната среда - присъствието на хора често е дразнещо за ищеца, защото
се налага да разказва отново и отново за инцидента, а самотата го угнетява;
противоположни реакции към травмиращото събитие, т. е. опити да се избягва
всичко, което може да напомни за него, но обсесивните мисли връщат ищеца към
преживяното и създават моменти на силно безпокойство, дори моменти на плач; понижено
настроение, апатия; обостряне на неврологичното заболяване - епилепсия. Към
настоящия момент при ищеца е налице реадаптация/рационализация - постепенно се
завръща към обичайния си начин на живот и няма манифестирана симптоматика. Обострянето
на хроничното страдание е в процес на затихване.
От показанията
на свидетелите се установява следното:
От показанията
на свид. П. – майка на ищеца, се установява, че синът ѝ се прибрал след
ПТП с рана на главата, синини по гръдния кош, ръцете, десният крак му бил подут
в коляното и в глезена, не искал да говори за случилото се. На другия ден
потърсили помощ в болница, тъй като
болките в крака били силни, не можел да се движи. Изписано било лечение, но
кракът не се оправял и се наложило ищецът да постъпи в София в болница „Св. С.“, където му била направена операция на глезена, оказало
се, че има счупване. След като бил изписан оттам, ищецът се движел с патерица около
месец, имало раздвижвания, но му било трудно да се движи и свидетелката му помагала
през цялото време. Ходел на психолог известно време, епилептичните пристъпи
станали по-чести. Много трудно се възстановил, дори към момента не бил напълно
възстановен. Не искал да говори за случилото се и към момента.
От показанията на свид. Д. – пътник в л. а. „Опел Вектра“, се установява, че на
посочената в исковата молба дата пътували няколко души по пътя от с. Български
извор в посока гр. Е.. Видимостта била намалена и леко
валяло, като техният шофьор карал бавно заради тези условия. На ляв завой се
появили фарове на около 10 м., шофьорът нямал време да реагира и автомобилите се
блъснали, като ударът настъпил в платното за движение на автомобила, в който
пътувал свидетелят. На мястото пътят бил с две ленти за движение. Всички пътуващи
в автомобила били с колани. Насрещният автомобил се движел много бързо и
навлязъл изцяло в платното за движение на автомобила, в който пътувал
свидетелят.
От показанията на свидетеля К. – сочен за виновен
водач, се установява, че към момента на ПТП било тъмно, имало мъгла и валял
дъжд. Относно останалите релевантни факти свидетелят няма спомен.
Не се спори по делото относно наличието на твърдяното
в исковата молба застрахователно правоотношение.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва
да бъде уважен по следните съображения:
Установи се от събраните по
делото доказателства, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника.
Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че
на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили болки и
страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено
от А.К.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между
него и причинените на ищеца телесни увреждания, довело до търпени болки и
страдания. Установи се и вината на
А.К. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е имало действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
относно управляваното от А.К. МПС,
сключен с ответника.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че такъв от 40000 лв. би бил справедлив за
обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение.
Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е
извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания,
възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се има предвид на първо място
видът и характерът на получените телесни увреждания: счупване на вътрешния
малеолус - десен глезен - голямопищялна кост, закрито, причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни; разкъсно-контузна рана теменно на главата, охлузвания, кръвонасядания и
отоци по тялото, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В резултат на тези увреждания ищецът е търпял болки и
страдания, както и битови огреничения, като за разкъсно-контузната рана на
главата, охлузванията, кръвонасяданията и отоците по тялото възстановителният
период е бил сравнително кратък - 15-20 дни, но за счупването на вътрешния
малеолус възстановителният период е продължил около 2 - 2.5 месеца и болките и
страданията, причинени от него, са били най-интензивни след травмата в първите
7-8 дни, след наместване на счупването, в началото на раздвижването - 1 месец
след дехоспитализацията. Следва също да се отчете, че естеството на травмите е
такова, че не се очакват трайни промени в здравословното състояние на ищеца.
Към момента общото му физическо състояние е добро и се движи самостоятелно, но
се оплаква се от болки и дискомфорт в десния глезен при натоварване, промени
във времето. Същевременно претърпяното ПТП се е отразило и на психиката на
ищеца - непосредствено след травмата той е изпаднал в шоково състояние, като са
били налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх
ценностна фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност и
безнадеждност. За период от около месец след ПТП ищецът е имал нарушения в
съня, присъствието на хора е било
дразнещо за него, същевременно самотата го е угнетявала, опитвал се е да избягва
всичко, което може да напомни за травмиращото събитие. В резултат преживяното е
било налице и обостряне на хроничното заболяване епилепсия. Към настоящия
момент психичното страдание е в процес на затихване, но психичният дискомфорт
все още съществува. Всичко гореизложено значително е влошило качеството на
живот на ищеца за посочения период, а то следва да бъде отнесено и към
възрастта му – 27 г. към датата на ПТП, т. е. млада възраст, на която
физическите травми се възстановяват относително бързо, но психическите, вкл. обострянето
на заболяването епилепсия, оставят
значително по-трайни негативни последици.
Съобразно така обсъдените
конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед
критерия справедливост съдът намира, че сума от 40000 лв. би била справедлива,
за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените при ПТП телесни уреждания /съответно неоснователно е възражението
на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без
поставен колан – по делото се установи, че ищецът е бил с поставен колан.
Действително вещите лица не са абсолютно категорични, а по-скоро със степен на
вероятност приемат, че ищецът е бил с поставен колан, но съпоставяйки
предположението на вещите лица с показанията на свидетеля Дончев, съдът приема
за установено, че ищецът е пътувал с поставен колан.
По акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за неимуществени вреди:
С оглед изводите за
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди
основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск. Обезщетението за забава се дължи
от претендираната дата – 01.04.2021 г., на която е постановен отказът на
застрахователя да плати обезщетение.
По главния иск за плащане
на обезщетение за имуществени вреди:
Установи се от представените
по делото писмени доказателства /епикриза, лист за преглед, болничен лист,
фактури и фискални бонове/, че ищецът е направил медицински разходи в
претендирания общ размер от 461 лв. От заключението по допуснатата СМЕ се
установи, че тези разходи са във връзка с проведеното на ищеца лечение,
съответно тези вреди подлежат на обезщетяване.
Изложените по-горе съображения за неоснователност
на възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен колан са изцяло
относими и към претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
По акцесорния иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за имуществени вреди:
С оглед изводите за
основателност на главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди
основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск. Обезщетението за забава се дължи
от претендираната дата – 01.04.2021 г., на която е постановен отказът на застрахователя
да плати обезщетение.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса за производството
по делото, съответно е направил само разноски за възнаграждения на вещи лица,
като от тях се претендират с представения списък по чл. 80 ГПК само разноските
за възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза в
размер на 150 лв. Тези разноски са реално сторени съобразно доказателствата по
делото и следва да се присъдят на ищеца. С представения списък по чл. 80 ГПК е
направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата адвокатското възнаграждение за защита
по иска за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 1730 лв. и с оглед изхода на делото по този
иск същото следва да се присъди изцяло. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата адвокатското възнаграждение за защита по иска за плащане на
обезщетение за имуществени вреди е в размер на 300 лв. и с оглед изхода на
делото по този иск това възнаграждение следва да се присъди изцяло. Съобразно
изложеното следва да се присъди възнаграждение в общ размер от 2030 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска
защита по делото. Възнаграждението следва да се присъди на адв. Д..
На ответника не следва да се присъждат разноски с
оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
върху размера на исковете, а именно такава в размер на 1618.44 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М., да плати на И.П.П.
с ЕГН **********, адрес: ***, следните суми: сумата от 40000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки
и страдания и психическо страдание, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 18.11.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното плащане; сумата от 461 лв. /четиристотин шестдесет и един лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 18.11.2020 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано
от 01.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М., да плати на И.П.П.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице по
допусната съдебно-психологична експертиза.
ОСЪЖДА
„Д.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Б. И.и Р.М., да плати на адв. Я.Д.Д. от САК с личен № **********
сумата от 2030 лв. /две хиляди и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на И.П.П. по делото.
ОСЪЖДА
„Д.: Ж. и З.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Б. И.и Р.М., да плати по сметка на СОС сумата от 1618.44 лв. /хиляда
шестстотин и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
държавна такса върху размера на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: