№ 291
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско
дело № 20201001002458 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „АРТ
ЕЛИТ“-ЕООД против решение №1117 от 30.07.2020 г. на СГС, ТО, VI-18 състав,
постановено по Т.д.№ 2125/2019 г. в частта, с която е уважен частично предявения иск по
чл.55 ЗЗД и иска по чл.86 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на
Столична община на основание чл.55,ал.1 ЗЗД сумата 39 333,69 лева, представляваща
невъзстановен аванс по Договор № РПД17 – ДЗГ55-25 от 24.10.2017 г., прекратен по
взаимно съгласие със Споразумение от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска; и на основание чл.86 ЗЗД – сумата 6 036,83 лева лихва за забава за
периода от 23.06.2018 г. до 15.10.2019 г., както и присъдените в тежест на дружеството
разноски в размер на 2 552,95 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост.Твърди, че решението е постановено преди да е изтекъл срока за подаване
на писмените бележки на ответника, даден му в съдебно заседание и по този начин съдът не
ги е съобразил при постановяването му. Излага доводи за нищожност на Споразумението от
12.06.2018 г. поради нарушение на добрите нрави и заобикаляне разпоредбите на ЗОП,
евентуално за унищожаемост поради въвеждане в заблуждение на представляващия
дружеството изпълнител. Твърди също, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за
прихващане с вземания на това дружество по друг договор за изработка, сключен след
проведена процедура по ЗОП и след това отново прекратен едностранно от възложителя.
1
Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, ако
уважи ищцовата претенция, да уважи направеното от ответника възражение за прихващане
като доказано по основание и размер.Представя и писмена защита.
Ищецът в първата инстанция СТОЛИЧНА ОБЩИНА е подал писмен отговор, в който
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди
решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със
събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че решението е
постановено преди да е изтекъл срока за подаване на писмените бележки на ответника,
даден му в съдебно заседание и по този начин съдът не ги е съобразил при постановяването
му, въззивният съд намира, че такова не е допуснато. Действително, в съд. заседание, в
което делото е прието за решаване по същество – 14.07.2020 г., съдът е определил 14-дневен
срок за представяне на писмени защити, който изтича на 28.07.2020 год.Писмената защита
на ответника е подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2020г., входирано в СГС на
31.07. Решението е постановено на 30.07. Ответникът обаче е следвало да съобрази, че в
дадения 14-дневен срок писмената защита следва да е постъпила в съда, предвид
задължението на съда, произтичащо от разпоредбата на чл.235,ал.5 ГПК да постанови
решението си в едномесечен срок след заседанието, в което е завършило разглеждането на
делото. Още повече, че изложеното в писмените бележки вече е било заявено в отговора на
ИМ и в хода на разглеждането на делото и съдът е изложил мотиви и по въпросите,
засегнати в писмените бележки. Въпреки това, с оглед оплакването, въззивният съд ще
разгледа направените възражения и оспоравния.
От събраните в първата инстанция писмени доказателства, СТЕ и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Във връзка с чл.112 от ЗОП, между Столична община като възложител и „АРТ ЕЛИТ”-
ЕООД като изпълнител е сключен Договор за изработка №РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г.
с който е възложено изпълнението на Обособена позиция №1 „Основен ремонт на покрив,
фасади, тераси, стълбища и съпътстващи работи в стара сграда на 103 ДГ „Патиланско
царство“, ул. „Гинци“, жк. Хаджи Димитър, район Подуяне, гр. София“. По силата на чл.2
изпълнителят е задължен да завърши и предаде обекта в срок 35 календарни дни. Съгласно
чл.3, ал.1 от договора, уговореното възнаграждение е в общ размер от 237 699,99 лева с ДДС
за изпълнение на всички дейности. По силата на чл.4, ал.1 възложителят превежда аванс
в размер на 20% в 7-дневен срок от подписване на договора, междинно плащане от 50% по
2
ценова оферта в 30-дневен срок от подписване на протокол за действително извършени
работи, количествено-стойностна сметка и представяне на оригинална фактура, като
плащането се извършва, когато изпълнителят е извършил не по-малко от 50% от работата.
Останалата част се изплаща след приспадане на авансовото и междинно плащане. В чл.4,
ал.4 е уговорено как се заплаща, ако изпълнителят е наел подизпълнител. В чл.5 е
уговорена дължимата от изпълнителя гаранция в размер на 3% от стойността на
договора, която се освобождава в 7-дневен срок след изтичане на срока на договора. В
раздел IV, чл.6-9 са уговорени правата и задълженията на изпълнителя, а в раздел V, чл.10-
15 – на възложителя. В чл.24 е уговорено, че договорът се прекратява с изтичане на
неговия срок, с извършване и предаване на договорената работа, по взаимно съгласие на
страните, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение, като по т.5 е уговорено
и прекратяване без предизвестие в случай, че не постъпят финансови средства от СО, като в
т.7 е уговорено, че договорът може да бъде прекратен от възложителя и при наличието на
предпоставките на чл.118 от ЗОП, а може да бъде изменен по реда на чл.116 от ЗОП. В чл.25
е уговорено, че ако стане явно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението с повече от 10
дни или няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество, възложителят
може да развали договора, в който случай заплаща на изпълнителя само стойността на тези
работи, които са извършени качествено и могат да му бъдат полезни. На л.11 и сл. е
представена количествено-стойностна сметка за процесните СМР.
На 17.10.2017 г. изпълнителят „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД е платил сумата 5942,50 лв. като
гаранция за добро изпълнение, видно от представеното платежно нареждане от „УниКредит
Булбанк“-АД.
На 21.11.2017г. Столична община е превела на изпълнителя сумата 45 276,19 лв. с ДДС,
представляваща аванс по договора от 24.10.2017г., което е видно от приложеното на л.18
Платежно нареждане /Вносна бележка/ от „Общинска банка“-АД.
Страните са подписали Акт обр.19 от 13.10.2017г., с който са установени и актувани
извършените към тази дата СМР на стойност 124 677,24 лв. на обекта 103 ДГ. За тази сума е
издадена фактура от 15.11.2017г., като е представено Платежно нареждане/вносна бележка
от 05.12.2017г. от „Общинска банка“-АД, с която тя е наредена за изплащане от Столична
община - Район „Подуяне“ в полза на изпълнителя. Няма данни от плащането да е
приспаднат аванса.
На 12.06.2018 г. страните подписали двустранно Споразумение /л.24/, с което е уговорено,
че се прекратява по взаимно съгласие сключения договор от 24.10.2017 г., като горното
влиза в сила от деня на извеждането му в деловодната система на общината. В чл.4 от
Споразумението е уговорено, че изпълнителят ще възстанови сумата, преведена като
авансово плащане в срок от 10 календарни дни от подписване на споразумението, а в чл.5,
че възложителят ще освободи гаранцията за добро изпълнение в 7дневен срок след като
изпълнителят възстанови сумата на авансовото плащане. Споразумението е без вписана дата
3
в текста му, но с печат с номер в горния край на листа е вписана дата 12.06.2018г.
На л.26 е приложено Писмо от ищеца до ответника от 04.07.2018г., с което претендира
възстановяване на авансовото плащане в размер на 45 276,19 лв., като същото, видно от
разписка от СПИДИ е получено на 09.07.2018г.
Ответникът е представил Договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г. по ЗОП /л.47/, сключен
между Столична община като възложител и „АРТ ЕЛИТ“-ЕООД като изпълнител, по силата
на който възложителят възлага на изпълнителя да извърши „Инженеринг (проектиране и
строителство) за обновяване на многофамилни жилищни сгради на територията на
Столична община, район „Подуяне“ по „Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради“ по обособена позиция №2, „Сграда с административен
адрес - гр.София, ж.к.”Левски Г”, блок 4 на обща стойност 2 103 273,76 лв. без ДДС, като в
т.ч. цена за проектиране 10 000 лв. без ДДС; цена за СМР 2 083 273,76 лв. без ДДС; цена за
упражняване на авторски надзор 10 000 лв. без ДДС.
В чл. 3.1 от същия е уговорено, че не се превежда аванс, но в чл. 3.2 е предвидено
плащането на цената за проектиране да е в 10дневен срок от влизане в сила на разрешението
за строеж. Уговорени са и междинни плащания при завършване на 50% от СМР, протокол
обр.19 и фактура. Окончателното плащане, не по-малко от 10% е уговорено да се извърши
след получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. В чл. 4 са
уговорени срокове, като този по чл. 4.1. за проектирането е 30 дневен от регистрационния
индекс на договора, а за изпълнение на СМР - 210 дни от подписване на акт за откриване на
строителна площадка. В чл.5 е уговорен реда за приемане на работата, а в раздел V – правата
и задълженията на страните.
В чл.20 е уговорено, че договорът се прекратява с изтичане на неговия срок, с изпълнение
на договорената работа, по взаимно съгласие на страните, в т.2.2. при виновно неизпълнение
на изпълнителя с 10-дневно писмено предизвестие, а по т.2.3 – с писмено уведомление от
възложителя до изпълнителя, без предизвестие при забавяне на проектирането или
строителството с повече от 10 календарни дни, като при прекратяване по тези две точки,
изпълнителят връща аванса. В чл.21-28 от договора са уговорени дължимите от страните
неустойки, а в чл.29 е регламентираната гаранцията за изпълнение. Към договора е
представено ценово предложение – обр. 6 и окрупнена количествено-стойностна сметка.
Ищецът е представил Писмо от кмета на СО-район Подуене от 13.06.2018г. до управителя
на ответното дружество /л.98/, в което е посочено, че на основание чл.20, т.2.2. прекратява
действието на договора от 22.05.2017г. поради виновно неизпълнение на чл.29, ал.2 от
същия, а именно изпълнителят не е поддържал валидността на представената гаранция,
като на основание чл.25 от договора е претендирана неустойка в размер на 10% от
гаранцията или сумата от 1051,37 лв. По делото липсват доказателства за връчването на това
писмо. В съдебно заседание от 21.02.2020г./л.99/ процесуалният представител на общината е
заявил, че писмото е качено на сайта на СО-район „Подуяне” в Профил на купувача и по
4
този начин изпълнителят се счита известен за прекратяването на договора.Заявява, че
изпълнителят е запознат и не е оспорил прекратяването на договора, а много по-късно
претендира заплащане на направените от него разходи по този договор.
По делото на основание чл.145 ГПК /л.100/ е прието за безспорно, че изпълнителят е
изготвил архитектурни проекти по този договор и предаването им на възложителя,
приемането им без забележки от него. Приет е за безспорен между страните и факта на
прекратяването на договора по силата на цитираното писмо, но видно от съдебния протокол,
процесуалният представител на ответника никъде не е правил подобно изявление, още
повече, че своевременно с отговора на ИМ е направено възражение за прихващане с
вземания на изпълнителя /подробно описани/ по същия.
Видно от фактура №126 от 02.06.2017г. /л.57/, от ответника „АРТ ЕЛИТ“-ЕООД са
заплатени на „Архитектурно ателие Узунов“-ЕООД, за изпълнение на ЕСМ на блок 4 в жк
„Левски Г”, на стойност 11 135,05лв. с ДДС. От извлечението от разплащателната сметка от
„УниКредит Булбанк“ превода е извършен на 13.06.2017г.
Видно от представената на л.59 фактура №128 от 17.01.2018г. на „Архитектурно ателие
Узунов“-ЕООД, е дължима за изпълнение на ЕСМ на бл.4 в жк „Левски Г”, и сумата 16
702,57лв. с ДДС. От извлечение № 8/30.01. 2018г. от същата банка се установява, че на
29.01.2018г. в полза на това дружество е направен превод на тази сума - 16 702,57 лв.
Съгласно представения Договор за изработка на ПВЦ дограма от 06.03.2018г., сключен
между „АРТ ЕЛИТ“-ЕООД и „А. и Ко“-ООД, последният като изпълнител се задължил да
изработи ПВЦ-дограма ВИВА ПЛАСТ, 5 камери, бял цвят, стъклопакет 24мм, обков Кале.
По фактура № 2300/26.04.2018г. е заплатена на „А. и Ко“-ООД за изработка на 93,82 кв.м.
дограма сумата 8 219 лв. с ДДС, като съгласно извлечението от сметка банковия превод е
получен на 25.04.2018г.
По фактура № 2323/30.04.2018г. са заплатени на „А. и Ко“-ООД за изработка на 103,58 кв.м.
дограма 9 047 лв. с ДДС, като видно от отчет по сметка от „Юробанк България”-АД . на
03.05.2018г. е преведена сума в размер на 9 057,00лв.
Установява се също, че между ищеца СО-Район „Подуяне” и „Кота 2001“-ООД е сключен
Договор от 19.04.2019г. /л.88/, по силата на който на изпълнителя е възложено извършване
на Инженеринг /проектиране и строителство/ за обновяване на многофамилна жилищни
сгради на територията на Столична община, район „Подуяне“ по „Национална програма за
енергийна ефективност с административен адрес - гр.София, ж.к.“Левски Г”, блок 4, на
обща стойност 2 047 000 лв. без ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетеля Г. В. се установява,
че в периода 2017 г. - 2019 г. той работел в „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД и работата му била свързана
5
с организиране на работния процес, подписване на договори, намиране на клиенти, плащане
на заплати, комуникация с възложители и инвеститори. Свидетелят сочи, че дружеството е
изпълнявало много обекти на Столична община и по-конкретно на СО-район Подуяне, като
въвеждане на мерки за енергийна ефективност, аварийни ремонти, подмяна на дограма,
подмяна на парни инсталации, реновиране на детски площадки, поддръжка и ремонт на
подлези, всичко свързано със строителство, включително въвеждане на мерки за енергийна
ефективност и той бил запознат с всички. Знае, че за обекта в кв. Левски Г, бл.4 бил
подписан Договор за въвеждане на мерки за енергийна ефективност по Националната
програма, който бил за инженеринг, включвал проектиране, саниране, подмяна на дограма,
ремонт на покрив и ремонт на общи части –стълбищни клетки. Сочи, че била изпълнена
една част от договора, проектиране и закупуване на дограма, скеле за нуждите на обекта.
Проектирането възложили на А. У. - проектант, който им бил препоръчан от СО- район
Подуяне, понеже са имали предишни взаимоотношения и са били сигурни, че той ще
изготви добър технически проект. Проектът бил изготвен на 100 %, входиран в СО - район
Подуяне и чакали разрешение за строеж, като според свидетеля стойността на проекта била
около 40 000 лв. -50 000 лева. Според свидетеля, тъй като точките, които се дават за
оценяване на предложенията по обществената поръчка, едната била най-ниска цена за
проектиране, те оферирали най-ниска цена, за да може да спечелят поръчката, като
останалата сума щяла да бъде за сметка на печалбата.
След като предали проекта, от Столична община-район Подуяне, им осигурила достъп до
сградата и взели от всички апартаменти един по един, точните размери на дограмата, след
което я поръчали в „А. и Ко“-ООД и била доставена на склад. Свидетелят сочи, че имало
изменения на дограмата спрямо тази, която била заложена в проекта, които се дължат на
това, че когато проектантът изготвя техническия проект, той няма достъп до всички
апартаменти, нито пък на фасадата има монтирано скеле и той няма как на 9 етажна сграда
да вземе точните размери на цялата дограма. Обяснява, че живущите са направили
преустройства и затова размерите са различни от тези, които са в техническия паспорт на
блока. Според свидетеля платили за дограмата около 60 000 – 70 000 лева, не била доставена
цялата дограма на 100%. Според свидетеля към 2018 г. пролетта имали само още един обект
-103 ОДЗ, пак в район Подуяне, но той бил за саниране на сградата и ремонт на покрива,
като нямали други договори за подмяна на дограма.
Според свидетеля, фирмата спряла да работи по този договор, защото той, в качеството си
на физическо лице, станал свидетел на прокуратурата против служител на Столична
община-район Подуяне. Твърди, че извикали управителя на фирмата /ответника/ в
Районната администрация и му казали, че ако прекратят договора за 103 детска градина
/договора от 24.10.2017г./, може да остане договора за бл.4 в „Левски Г”, който е на по-
висока стойност. Тогава управителят на фирмата подписал Споразумението за прекратяване
на договора за 103 детска градина, при условие, че били изпълнили на 50 %, с уговорката да
се изпълни договора за бл.4 в „Левски Г”, но след седмица прекратили и него и дори им
било забранено да влизат в Общинска администрация. Свидетелят уточнява, че от
6
28.05.2018г. не е служител на „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД, а делото, по което е свидетел, е за искане
за подкуп от служител на общината.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице П. Я., кредитирано и от първоинстанционния съд като обективно, безпристрастно и
компетентно. Вещото лице се е запознало с цялата документация по договора от
22.05.2017г., одобрен от СО-район „Подуяне” на 15.05.2018г. и сочи, че при посещение на
склада, в който се съхранявала дограмата, установило, че там се намира на склад ПВЦ
дограма, бяла и стъклопакети, отделно складирани, на сухо място, в добро състояние, с
лепенки по нея с надпис на производителя Вива Пласт. При измервания на място е
установило налична дограма с обща площ от 221,68 кв.м., като при извършени измервания
на размерите, съпоставено със спесификацията на дограмата по проекта, счита, че същата
се отнася за процесния строеж. Според експерта доставената дограма по двете фактури е
197,40 кв.м., което количество е по-малко от установеното на място. Според експерта
изработването на дограма става след взимане на размерите по мярка от място за всеки един
прозорец, поради което счита че, същата не може да се вложи в друг строеж, още повече,
че това е част от дограмата от общото количество от 1593,56 кв.м. Според вещото лице
реално изработената дограма, установена при огледа на място, е общо 221,68 кв.м., а
фактурираната е 197,40 кв.м., т.е. на място дограмата е повече с 24,28 кв.м. повече. Обемът
на дейностите, извършени от „АРТ ЕЛИТ“-ЕООД, предвид представените документи по
делото, са описани в таблица 4 на заключението и са на обща стойност 45 103,62 лв. с
ДДС. Според експерта, общият размер на плащанията към „Архитектурно ателие
Узунов“-ЕООД е на стойност 27 837,62 лв. с ДДС, като същите са във връзка с
изпълнението по договора, а в издадените фактури е описан обекта - бл.4, ж.к.Левски-Г,
гр.София. В с.з. при изслушването си ВЛ сочи, че цената за проектиране е 10 000 лв. без
ДДС по договора, но е била заплатена сумата от 23 198.02лв. без ДДС по фактури. Не знае
по каква причина дограмата се оказва повече на склад, отколкото е дограмата по фактури, но
стъклопакетите в повече като вид съответстват на изработената дограма, като има и
допълнителни заготовки. Според експерта тези стъклопакети са конкретно за тази дограма и
не могат да се ползват за друг строеж, още повече че това е изработена частично дограма, не
на целия блок, като тя е специфична, взема се по мярка от място, независимо, че системата
за изграждане на блока е унифицирана.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
I.По предявения иск по чл.55,предл.3 ЗЗД:
Сумата от 45 276,19 лева се претендира като представляваща невъзстановен аванс от 20% по
Договора от 24.10.2017 г., прекратен по взаимно съгласие със Споразумение от 12.06.2018 г.,
т.е. на отпаднало основание. Същата е дължима по силата на т.4 от споразумението. Както е
приел и първоинстанционният съд, страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, прекратено по взаимно съгласие със споразумението от 12.06.2018 г.
7
Твърденията на ответника са, че същото е нищожно поради нарушение на добрите нрави и
на закона - ЗОП, респ. унищожаемо по чл.27, във вр. с чл.29 ЗЗД поради измама, т.е.
умишлено въвеждане в заблуждение на представляващия дружеството изпълнител, че ако
подпише споразумението за прекратяване, ще остане действащ другия договор за СМР,
който е на по-висока стойност.
Съдът намира, че по делото липсват доказателства за наличие на който и да е от сочените
пороци на волята на представляващия ответника, които да доведат до недействителност на
споразумението в двете алтернативно сочени форми – нищожност или унищожаемост.
Според разрешението, дадено в съобразителната част по т.3 от ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, добрите нрави по см. на чл.26,ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона – нищожност на договора. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Съдът
намира, че съглашението между страните не противоречи на добрите нрави.В него страните
са уговорили прекратяване на договора, който е изпълнен на 50%, при което изпълнителят е
длъжен да върне получения аванс в размер на 20%, а възложителят съответно гаранцията за
добро изпълнение в размер на 3% от стойността на договора. Същият обаче е задържал
полученото междинното плащане от 50% за изпълнените до този момент СМР. Показанията
на св.Г. В., че представляващия ответника бил извикан в общината да подпише
споразумението, като му било казано, че ако прекратят договора за 103 детска градина
/договора от 24.10.2017г./, може да остане договора за бл.4 в „Левски Г”, който е на по-
висока стойност, по разбиране на съда не могат да бъдат кредитирани, тъй като свидетелят
не е присъствал лично на подписването му и няма лични възприятия на евентуално водени
разговори в тази насока. Освен това, същият към този момент /12.06.2018 г./ вече не е бил
служител на фирмата, тъй като е бил освободен на 28.05.2018г.
Липсва и нарушение или заобикаляне на закона. Този договор е сключен на основание
чл.116 от ЗОП. Според чл.120 от с.з., за всички неуредени въпроси във връзка със
сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени пръчки се
прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Поради това съдът намира, че от волята на страните
зависи дали да изменят или прекратяват договорните си взаимоотношения съобразно
свободата на договарянето, уредена в чл.20а, ал.2 ЗЗД и доколкото ЗОП не предвижда
специално правило, в настоящия случай това е направено с подписване на споразумението
от 12.06.2018 г. Затова същото не е нищожно и е породило целените от страните правни
последици.
Споразумението не е и унищожаемо. По делото липсват доказателства да е налице грешка,
измама, заплашване или крайна нужда, нито друг порок на волята на законния представител
8
на ответника. Цитираните свидетелски показания в посочения по-горе смисъл не могат да
бъдат квалифицирани като умишлено въвеждане в заблуждение.Още повече, че същите не
са подкрепени от други доказателства и както бе отбелязано, свидетелят не е присъствал при
подписване на споразумението. Поради това съдът намира, че същото е подписано в
резултат на свободно изразената воля на страните и с него е прекратен договора от
24.10.2017 г. Затова, по силата на чл.4 от споразумението, изпълнителят дължи връщане на
преведения аванс по договора в размер на 45 276,19 лв. с ДДС с платежно нареждане от
21.11.2017г. от „Общинска банка“ АД, която сума не е приспадната от стойността на
актуваните СМР. Следователно тази сума е заплатена за СМР, които не са изпълнени и
същата подлежи на възстановяване като получена на отпаднало правно основание, а именно
прекратения договор за изработка.
Между страните не е спорно и се установява от събраните доказателства, че са изпълнени
част от възложените СМР, които са актувани с акт обр. 19 от 13.10.2017г. на стойност
124 677,24 лв., за която сума е издадена фактура от 15.11.2017г., платена с платежно
нареждане от 05.12.2017г.От тази сума не е приспаднат получения аванс от 20%.
При прекратяване на договора за изработка по взаимно съгласие на изпълнителя се следва
възнаграждение за изпълненото до момента на прекратяване, но тук доказателствената
тежест е на ответника и той не е установил, че е изпълнил други СМР на стойност над
актуваните и заплатените му, за да му се следва сума над тази, преведена въз основа на Акт
обр.19. Както страните сами са уговорили в чл.20 от договора и в споразумението за
прекратяването му от 12.06.2018г., ответникът като изпълнител дължи връщане на
полученото авансово плащане. Предвид горното съдът намира, че исковата претенция за
връщане на получената сума от 45 276,19 лв. се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена.
Доводите относно срока за връщане на гаранцията не могат да бъдат споделени. В чл.5 от
договора е уговорено дължимата от изпълнителя гаранция в размер на 3% от стойността на
договора да се освобождава в 7- дневен срок след изтичане на срока на договора. В случая се
касае за договор за изработка, който е прекратен в хода на изпълнението му. Затова в
споразумението е уговорено, че гаранцията за добро изпълнение в размер на 5 942,50 лева
ще бъде освободена в 7-дневен срок, след като изпълнителят възстанови сумата на
авансовото плащане.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първата инстанция досежно основателността на
иска по чл.86 ЗЗД за обезщетението за забава в размер на законната лихва. В чл.4 от
споразумението е уговорено, че изпълнителят ще възстанови сумата, преведена като
авансово плащане, в срок от 10 календарни дни от подписване на споразумението, т.е. от
12.06.2018г. Следователно падежът на задължението е настъпил на 22.06.2018г. От тази дата
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимата главница, която за исковия период от 23.06.2018г. до датата на исковата
9
молба - 15.10.2019г. възлиза на сумата от 6 036,83 лв. по справката, извършена от съда на
сайта balans.bg.
II.По възражението за прихващане:
С оглед основателността на исковите претенции, следва да бъдат обсъдени заявените от
ответника възражения за прихващане.
Първоинстанционният съд е уважил частично възражението, прихващайки част от
исковата сума за главница в размер на 45 276,19 лв. с вземане на ответника по договора от
24.10.2017 г. за внесена гаранция за добро изпълнение в размер на 5 942,50 лв., като е
присъдил на ищеца главница в размер на 39 333, 69 лв. Това прихващане не е предмет на
въззивната жалба. След извършеното частично прихващане, ответникът е осъден да заплати
на ищеца 39 333, 69 лв. главница и 6 036,83 лева лихва за забава.
Ответникът е направил възражение за прихващане на главницата и лихвата за забава с
негови вземания в размер на 27 837,62 лева – обща сума по двете фактури, заплатени на
„Архитектурно ателие Узунов“-ЕООД за изработка на архитектурните проекти и сумата
17 266 лева, заплатени по две фактури на „А. и Ко“-ООД за изработка на ПВЦ-дограма.
Общият размер на вземанията е 45 103,62 лева.
Съдът намира, че възражението за прихващане с тези суми следва да бъде уважено поради
следното:
Между страните не е спорно, че са сключили Договор за изработка от 22.05.2017 г. след
проведена обществена поръчка по ЗОП, касаеща блок 4 в жк „Левски Г” в кв.Подуяне,
описана по-горе. Не е спорно също и се установява от доказателствата по делото, че
ответникът-изпълнител е извършило множество правни и фактически действия – възлагане
на проектирането на подизпълнител - „Архитектурно ателие Узунов“-ЕООД, на което е
заплатило обща сума 27 837,62 лева; представяне на изготвените проекти на възложителя за
одобрение и издаване на разрешение за строеж /както бе изложено по-горе, същите са
одобрени от него/; обследване на жилищната сграда и извършване на конкретни замервания
на дограмата на всеки един от обектите в нея; поръчка на така измерената дограма при
производителя „А. и Ко”-ООД, от когото била изработена и доставена част от поръчаната
ПВЦ-дограма.За част от същата, по две фактури, била заплатена общо сумата 17 266 лева.
Извършените правни и фактически действия са установени по несъмнен начин по делото.
Част от тях /изработването и предаването на проектите на възложителя/ е прието за
безспорно по делото в съд.заседание, а стойността на извършените разходи и фактическото
наличие на поръчаната и доставена дограма е установено с писмени доказателства –
договори, фактури и извлечения за извършени плащания, както и от приетата СТЕ. Не е
спорен факта, че общината, въпреки, че е одобрила изготвените архитектурни проекти, в
10
качеството си на административен орган не е издала разрешение за строеж, което е
абсолютна предпоставка за изпълнение на договора и отпочване на същинския строителен
процес.
Не се спори и се установява по делото, че договора не е бил изпълнен, като на мястото на
същия СО – район „Подуяне” е сключила друг договор с друг изпълнител – „Кота 2001”-ООД
– Договор от 19.04.2019 г. със същия предмет, като този на ответника от 22.05.2017 г.
Спорен по делото е въпросът какви са причините за неизпълнение на договора и какъв е
характера на настъпилото прекратяване.
Съдът е приел, че договора е развален по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД, вземайки предвид
представеното от ищеца Писмо от кмета на СО-район Подуяне от 13.06.2018г. до
управителя на ответното дружество /л.98/, в което е посочено, че на основание чл.20, т.2.2.
прекратява действието на договора от 22.05.2017г. поради виновно неизпълнение на чл.29,
ал.2 от същия, а именно изпълнителят не е поддържал валидността на представената
гаранция, като на основание чл.25 от договора е претендирана неустойка в размер на 10% от
гаранцията или сумата от 1051,37 лв.
Видно от данните по делото обаче, ищецът, след направеното с отговора на ответника
възражение за прихващане, не е подал допълнителна искова молба, а в първото заседание по
делото не е заявил фактическо твърдение, че договора от 22.05.2017 г. е развален от него и
това е станало по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на договорни
задължения на ответника.Ищецът не е твърдял факти, попадащи в приложното поле на чл.87
ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение, вина, връчване на уведомление за разваляне,
съчетано с даване на подходящ срок за изпълнение на задължението, нито е ангажирал
доказателства за това, поради което развалянето на договора по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД не е
включено в предмета на доказване.
В първото заседание по делото, проведено на 21.02.2020 г./л.99/, ищецът чрез процесуалния
си представител е завил, че претендираните от ответника разходи не са направени, респ.
общината не се е ползвала от тях. Заявил е също, че договорът за блок 4 е „безспорно
прекратен”, като е заявил, че в профила на купувача на СО-район „Подуяне” се намира
писмо до управителя на ответника, с което същият се уведомява за прекратяването на
договора поради виновно негово неизпълнение и е заявил, че това писмо е „сведено до
знанието на насрещната страна”.
Въззивният съд намира, че това писмо, поставено в профила на купувача в официалния сайт
на ищцовата община, не може да бъде приравнено на уведомяване /предупреждение/ за
разваляне на договора.Според чл.20,т.2.2 от Договора от 22.05.2017 г. /л.50/, договора се
прекратява при виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, с 10-дневно
писмено предизвестие от изправната до неизправната страна. В чл.30 от договора
страните са уговорили, че всички документи, съобщения и други книжа, комуникации и
11
плащания между страните ще бъдат осъществявани на посочените в договора адреси и
банкови сметки. По делото нито се твърди от страна на ищеца, нито се доказва
предупреждението за разваляне на договора с посоченото писмо да е връчвано на
ответника на посочения адрес.Поради това не може да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.87,ал.1 ЗЗД за разваляне на договора.
Всички описани по-горе действия/бездействия на ищцовата община, довели до
фактическото отстраняване на изпълнителя от обекта и до обективна невъзможност той да
изпълни договора, вкл. сключването на договор с друг изпълнител, съставляват
конклудентни действия, сочещи на едностранен отказ от изпълнението на договора по см. на
чл.268 ЗЗД. Според тази разпоредба, при наличие на основателни причини възложителят
има право да се откаже от договора, макар изпълнението му да е започнало, като заплати на
изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. В Решение № 84 от 19.07.2011г. на ВКС по т.д. № 494/2010г., II
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че основателни причини по смисъла на
чл.268 ЗЗД са обстоятелства, които са външни на правоотношението по договора за
изработка, но са във връзка с него. Поведението на възложителя, неговите действия и
бездействия, коментирани по-горе, сочат именно на едностранен отказ от договора. По
изложените съображения съдът не може да приеме, че е налице разваляне по см. на
чл.87,ал.1, още повече, че ищецът не е представил доказателства за неизправността на
изпълнителя.
Изложеното сочи на извод, че ищецът Столична община дължи на ответника-изпълнител
сумата 27 837,62 лева – направени разходи за проектиране, платени на проектанта
„Архитектурно ателие Узунов”-ЕООД, както и сумата 17 266 лева, платена на „А. и Ко”-
ООД за поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок №4 в жк
„Левски Г” гр.София. Предвид съдебно предявеното възражение за прихващане между иска
на Столична община и насрещното вземане на „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД в размер общо на сумата
45 103,62 лева (27 837,62 + 17 266), подробно описано по вид и пера, същото следва да бъде
уважено, като изцяло погасяващо главницата от 39 333,69 лева и част от лихвата за забава в
размер на 5 769,93 лева. (45 103 - 39 333,69 = 5 769,93).След частичното погасяване на
лихвата за забава остава дължим остатък от 266,90 лева, който изпълнителят ответник
следва да заплати на възложителя.
Изложеното сочи на извод, че следва да се отмени решението в частта, с която е уважен
главния иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД в размер на 39 333,69 лева и този иск бъде отхвърлен
поради уважаване на възражението за прихващане. Следва да се отмени решението и в
частта, с която е уважен иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава над размер на сумата от
266,90 лева, като бъде отхвърлен над този размер поради уважаване на възражението за
прихващане.
С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските.
12
III. По направените от страните разноски:
За първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се следват
разноски в размер на 2 258 лева /съгласно списъка претендираните са 2 270 лв./ За ищеца
съразмерно с уважената част от иска се следват разноски в размер на 15,22 лева
/претендирани са по списък 2927,70 лв./
За въззивната инстанция жалбоподателят ответник е представил списък по чл.80 ГПК, с
който са претендирани разноски в общ размер на 2707,41 лева, от които 907,41 лева
държавна такса и 1 800 лева адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
въззиваемата община е направила възражение за прекомерност. Съдът намира, че с оглед
материалния интерес, минимално дължимото възнаграждение, с включен ДДС е в размер на
2 265,94 лева. Следователно претендираното не е прекомерно. Съобразно отхвърлената част
от иска, респ. уважаване на жалбата, дължимите на ответната страна-жалбоподател разноски
за въззивната инстанция са в размер на 2 692 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1117 от 30.07.2020 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, постановено по Т.д.№
2125/2019 г. в частта, с която „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД е осъдено да заплати на Столична
община на основание чл.55,ал.1 ЗЗД сумата от 39 333,69 лева, в частта, с която дружеството
е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.86 ЗЗД сума над размер на
сумата от 266,90 лева, както и в частта за разноските, вместо което в отменените части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА против „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД иск с
правно основание чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 39 333,69 лева,
представляваща част от невъзстановен аванс по Договор №РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г.,
прекратен със Споразумение от 12.06.2018г., както и иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за периода от 23.06.2018г. до датата на исковата молба -
15.10.2019г. над размер на сумата от 266,90 лева, както и в частта за разноските поради
уважаване на възражението за прихващане на ответника със сумата 45 103,62 лева, от
които 27 837,62 лева – направени разходи за проектиране, платени на проектанта
„Архитектурно ателие Узунов”-ЕООД, и 17 266 лева, платени на „А. и Ко”-ООД за
поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок №4 в жк „Левски
Г”, кв.Подуяне, гр.София.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е уважен иска по чл.86,ал.1 ЗЗД до размер на
сумата 266,90 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД, ЕИК-*********
13
сумата 2 258 лева разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска, а
за въззивната инстанция сумата 2 692 лева.
ОСЪЖДА „АРТ ЕЛИТ”-ЕООД, ЕИК-********* да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
сумата 15,22 лева разноски за първата инстанция съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14