№ 428
гр. София, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е от ищцовата страна „Булгаргаз“ ЕАД частна жалба срещу определение от
28.10.2021 г. по т. д. № 2506/2020 г., постановено от VІ-7 състав на СГС, с което на
основание на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до
окончателното приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 2301/2019
г. по описа на СГС. Излага подробни съображения за неправилност на постановения акт и
желае от САС отмяната му. Насрещната страна „Овергаз Мрежи“ АД с писмен отговор
оспорва жалбата като неоснователна и счита, че тя следва да се остави без уважение.
Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови спиране на производството по т. д. № 2506/2020 г. на СГС, TO, VI-7 с-в,
съдът на база служебна проверка, бил констатирал, че предмет на друго дело, а именно – т.
д. №
2301/2019 г. по описа на СГС, TO, VI-4 с-в, със страни: ищец - „Булгаргаз" ЕАД и ответник –
„Овергаз Мрежи“ АД касаел вземания на ищеца от същия процесен договор за доставка на
газ, но за друг времеви период, по което дело, ответното юридическо лице било въвело
възражения за нищожност на клаузата на т. 7.5. На база тази констатация, СГС прави извод,
че е налично основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК относно по-късно заведеното
производство – това по т.д. № 2506/2020 г. Това било така, защото „…с решението по по-
ранно образуваното дело, щяло да бъдат признати или отречени права, релевантни за
1
субективното право по настоящето дело.“
САС в настоящия си състав намира определението за неправилно по следните причини:
Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Т.е. основанието предполага връзка на преюдициалност
между предмета на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на
пресъдено нещо (СПН) ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт,
които са от значение за предмета на иска по другото дело (в този смисъл ТР № 8 от
07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно правната теория и трайната съдебната практика, със СПН се установява
спорното материално право, което е главен предмет на иска, но не и юридическите факти,
които пораждат, променят или погасяват това право, като факти могат да бъдат установени
със СПН само с иск за установяване на съответния факт (в този смисъл е и Решение N°
416/20.01.2015 г. по гр. д. N° 2198/2014 г. на ВКС). Посочените изводи важат и за
преюдициалните правоотношения.
В конкретния случай, предмет на иска по т. д. № 2506/2020 r., TO, VI-7 с-в по
описа на СГС и на по-рано образуваното исково производство по т. д. № 2301/2019 г. по
описа на СГС, TO, VI-4 с-в, са претендирани от ищеца „Булгаргаз“ ЕАД спрямо ответника
„Овергаз Мрежи“ АД вземания (неплатени суми за неустойка по т. 7.5), произтичащи от
един и същ договор за доставка на природен газ, но за различни времеви периоди (т.е.
главен предмет на исковете е материалното право на вземане, а не установяване на
правопораждащите вземането юридически факти). Производството по т. д. № 2301/2019 г.
по описа на СГС, би имало преюдициално значение спрямо това по т. д. 2506/2020 г. на
СГС, само ако съществуването на претендираните за предходен период вземания би
обусловило съществуването на вземане за следващия период, предмет на настоящия иск.
Такава зависимост обаче принципно липсва, тъй като предпоставките за дължимост на
вземането могат да съществуват през един период, но да липсват през друг период. При това
със СПН се установяват не тези предпоставки, а самото вземане, като неговото наличие по
никакъв начин не обуславя съществуването на друго вземане за друг период, което има
самостоятелно съществуване. Поради това установяването или отричането на
правопораждащите вземането юридически факти няма обвързващо значение при
разглеждането на иск за вземане за друг период, както неправилно е прието в атакуваното
определението. Дори когато за съществуването на вземанията за различните периоди от
значение са определени общи факти, тези общи факти отново няма да се установят със СПН
поради принципната липса на СПН за правопораждащите факти и преюдициалните
правоотношения.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а атакуваното с нея
определение ще следва да се отмени с даване указания съдопроизводствените действия по
делото да продължат.
2
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.10.2021 г. по т. д. № 2506/2020 г., постановено от VІ-7 състав
на СГС, с което на основание на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството
по делото до окончателното приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.
№ 2301/2019 г. по описа на СГС и връща делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3