РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Враца, 20.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.02.2023г./ двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КАН дело №19 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „М.“ ЕООД ***, представлявано от * П.Л.Р., депозирана
чрез * М.Ч. против РЕШЕНИЕ №357/16.11.2022г.,
постановено по АНД №20221420200731/2022г.
на Районен съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление №640297F650227/09.06.2022г.
на ТД на НАП-В.Търново. С касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна по подробно изложени съображения в жалбата и отмяна на наказ.постановление.
Ответникът
в с.з., чрез процесуалния си представител ** Д.М. ангажира подробно становище
за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, а решението намира за правилно. Не са допуснати сочените процесуални нарушения в
жалбата, както и правилно е приложен материалния закон. Моли за оставяне в сила
на решението.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение
на
Районен съд-Враца е потвърдено
НП №640297-F650227/09.06.2022г. на директор на
офис/дирекция/ за обслужване –Враца в ТД на НАП-В.Търново, с което на основание чл.178 ЗДДС, на „М.“ ЕООД *** е
наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева. С
решението е осъдено дружеството да заплати
и разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева.
В
оспореното решение, въззивният съд е приел, че в производството по съставяне на
акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяна на последното. Спазена е предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура
по съставяне на АУАН, както и че същият съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити, а НП тези по чл.57, ал.1 ЗАНН.
Издадени са и в сроковете по чл.34,ал.1
и ал.3 ЗАНН, както и от компетентни органи. По отношение на приложението на
материалния закон при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства въззивният съд е
приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.97а,ал.4 от ЗДДС и
правилно е приложена санкционната норма на чл.178 ЗДДС, като наложената санкция
е в минимално предвидения размер в закона. Не е налице и маловажност на случая.
С оглед на така приетото и оспореното НП е потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказ.постановление и на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК препраща към тях.
Наведените с касационната жалба
доводи са неоснователни.
При
постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон, нито е допуснал нарушения на материалния
закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Районният съд
при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи. Правилно е прието, че дружеството-касатор е извършило нарушение по
чл.97а, ал.4 ЗДДС, за което правилно е наказано с предвидения в разпоредбата на
чл.178 ЗДДС минимален размер. Не е налице и маловажност на случая по см. на
чл.28 ЗАНН.Нарушението е такова на просто извършване и не се отличава от
типичните такива случаи и няма основание да се приеме наличието на маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Не са допуснати процесуални нарушения в
производството по съставяне на акта и издаване на НП, които да водят до отмяна
на НП на това основание, както е приел и РС.
Възражението
на касатора, че за периода от 04.10. до 14.11.2021г. лицето е било в чужбина и затова не е могло
да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС на представляваното от него дружество не се споделя. От една страна това
възражение не е направено пред РС, а от друга страна обстоятелството, че управителя е бил в чужбина през този период не
означава, че не е осъществено нарушение от дружеството, тъй като има възможност
заявление за регистрация да се подаде и по
електронен път. Отсъствието на управителя на дружеството през този период от
време когато е следвало да подаде заявлението не възпрепятства по никакъв начин
същия да изпълни своето законово задължение. Нещо повече, видно от данните по
преписката че съответното заявление от дружеството е подадено на 31.03.2022г., като макар и да се
приеме, че управителя на дружеството е бил в чужбина за горепосочения период и
не е могъл да подаде съответното заявление, то след връщането му не е имало
пречка да подаде заявление макар и след срока,
а същото е подадено на доста
по-късен етап.
С
оглед на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото. Касационната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съдът не намира основания извън посочените в
касационната жалба, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, което
го прави валидно, допустимо и материалнозаконосъобразно
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила
РЕШЕНИЕ
№357/16.11.2022г.,
постановено по АНД
№20221420200731/2022г. на Районен съд
Враца.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на ТД
на НАП-В.Търново разноски по настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.