РЕШЕНИЕ
№ 140/21.1.2021г.
гр. Пловдив, 21.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря П. Ц., като разгледа
докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1480 по описа за 2020
год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „ЕКАРИСАЖ -
ПЛОВДИВ" АД, ЕИК ***, адрес за кореспонденция – гр. ***, представлявано от
И.Т., против Решение № 178 от 26.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане на
главен публичен изпълнител К.К. с изх. № С200016-137-0000371/20. 01.2020г. за
отказ за погасяване поради изтекла погасителна давност на публични задължения
на дружеството.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна,
като постановено в нарушение на нормите на ДОПК уреждащи приложението на изтекла предвидената от закона 5-годишна
давност за погасяване на публичните задължения на дружеството, съответно 10-годишната
абсолютна давност за публични задължения по изпълнителни титули, посочени на л.
6 – 7, за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2014г.
В съдебно заседание – адв.А., като
пълномощник на дружеството – жалбоподател, поддържа жалбата, претендира
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП
- гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К., моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа
фактическите и правните констатации в обжалваното решение и изложените
аргументи в становище, депозирано по делото от юр. П.. Претендира присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния 7-дневен срок, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – жалбоподател е оспорило Разпореждане
- изх. № С200016-137-0000371 от 20.01.2020г., с което е отказано погасяване по
давност на публични вземания по общо 249 броя изпълнителни титули по
изпълнително дело № 16040101716/2004г., за публични задължения с титули
декларации за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2014г. Процесното разпореждане е
издадено във връзка с подадено заявление за погасяване по давност вх. №
С200016-000-0021317 от 16.01.2020г.
Публичният изпълнител, като орган на
принудителното изпълнение, с процесното разпореждане е прекратил поради изтекла
погасителна давност, изпълнителното дело по отношение на 4 броя изпълнителни
титули, представляващи задължения по ЗДДФЛ и ЗКПО по РА №*********/28.11.2011г.
за период 2008г. и е отказал да прекрати събирането на вземанията по останалите
посочени 249 титула при съображения, че давността по образуваното изпълнително
дело е спирана и прекъсвана, съответно не е изтекла 10-годишната погасителна
давност.
Срещу „ЕКАРИСАЖ - ПЛОВДИВ" АД е
образувано изпълнително дело № 16040101716/2004 г. във връзка с издаден изпълнителен лист № 4923 от 2003г.
на Районен съд Пловдив, с общ размер на задълженията главница – 303лв. и лихва - 35,55лв. По изпълнителното дело са предприети
следните действия, в тяхната хронологична последователност:
- с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РД-10-226/28.04.2010 г., на
основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети,
както и суми, предоставени на доверително управление в Търговска банка
„ДСК"АД и „Уникредит Булбанк" АД;
- с Разпореждане за присъединяване изх. №
101716/2004/ 0002244/31.03.2015г. към образуваното изпълнително дело са присъединени
изпълнителни титули, обхващащи периода 2013г.
- 2014г. /представляващи декларации за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО/.
- с Разпореждане за присъединяване изх. №
101716/2004/000225/ 06.04.2015г. към образуваното изпълнително дело са
присъединени изпълнителни титули, обхващащи периода 2006г. - 2013г. /представляващи
декларации обр. 6, декларации по ЗДДФЛ, Ревизионни актове /РА/ №
16004672/22.12.2006г., РА №*********/28.11.2011г. и РА №*********/ 06.01.2012г.
- с Разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0064149 от 04.10.2016г. към образуваното изпълнително дело са
присъединени 29 броя титули /декларации обр. 6 и декларации по ЗКПО за период
2014г. и по РА №*********/06.01.2012г. /за период 2007г./.
-издадено е
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180016-022-0003646/31.01.2018г., с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание
на касети, както и суми, предоставени на доверително управление в 26 броя банки,
подробно изброени.
Решаващият орган е приел наличие на основания,
обосноваващи прекъсването на давностните срокове по събиране на вземанията, като
е посочил Разпорежданията за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/ 31.03.2015г.,
изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г. и изх. №
С160016-105-0064149/04.10.2016г. към вече образуваното изпълнително дело.
Решаващият орган е анализирал
законосъобразността на Разпореждане - изх. №0200016-137-0000371/20.01.2020г., обективиращо
отказ за погасяване по давност на 249 броя
титули за периода от 01.12.2009г. до 31.12.2014г., като е изложил следните
аргументи:
- относно
задълженията по най-старият титул - Декларация №
160020913821723/18.01.2010г. /позиция 198, 199, 200 и 201 в разпореждането/,
касаеща задължения за фонд „Държавно обществено осигуряване“, ГВРС, ДЗПО и НЗОК
за периода 01.12.2009г. - 31.12.2009г. е
прието, че същите се явяват дължими през 2010г., като давността за тях започва
да тече от 01.01.2011г. и изтича на 01.01.2016г. Издаденото от с публичния
изпълнител Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г.
представлява действие по принудителното изпълнение съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, което прекъсва давностните срокове. След образуване на изпълнителното
дело, след като е възникнало и/или друго
публично задължение, то се присъединява към вече образуваното изпълнително дело
с издаване разпореждане за присъединяване, с което на практика се образува
изпълнително производство за събиране на конкретните вземания, посочени в
разпореждането. В този случай, приложима се явява разпоредбата на чл. 172, ал.
2 от ДОПК, посочваща, че давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение.
Разпореждането за присъединяване е издадено
на 06.04.2015г., т.е. действията по принудително изпълнение са предприети преди
изтичане на давността., която изтича на 01.01.2016г. В следствие на посоченото
разпореждане е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който изтича на
06.04.2020г. Изложени са аргументи и във връзка с обявеното с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. (ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г.) извънредно
положение на територията на Република България и приетия Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. (ЗМДВИП), обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.202 г., приема
следното в следната насока: Със ЗИД на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020г., са направени изменения и допълнения на разпоредби от
ЗМДВИП, като в § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен
вестник", т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Това означава,
че за давностните срокове, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК,
давността спира да тече от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29 от
ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния
срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ
в „Държавен вестник" – т.е. от 21.05.2020г.
С оглед на това, новият 5-годишен давностен
срок, започнал да тече на 06.04.2015г. и изтичащ на 06.04.2020г., е спрян ех-1еgе от 24.03.2020г. с цитираните нормативни актове, във
връзка с извънредното положение, и съответно остатъкът от срока е започнал да
тече отново от 21.05.2020г.
Административният решаващ орган е приел, че Разпореждане
изх. № С200016-137-0000371/20.01.2020г., както и към момента на своето издаване
- 20.01.2020 г., така и към момента на неговото произнасяне, се явява правилно
и законосъобразно, тъй като по отношение посочените публични задължения не са
изтекли кратката 5-годишна погасителна давност и 10-годишната абсолютна давност,
като за публичните задължения за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2010г. втората
изтича на 31.12.2020г.
С оглед гореизложеното, относно публичните задължения,
произтичащи от титули декларации за период 01.12.2010г., 2011г., 2012г. и
2013г. горестоящият административен орган е приел, че същите не следва да се
погасят по давност, предвид по-късната дата на възникване на процесните
вземания, както и поради своевременното им присъединяване към ИД с Разпореждане
за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/31.03.2015г. и Разпореждане за
присъединяване изх. № 101716/2004/000225/06.04.2015г. което, от своя страна,
обосновава и неоснователността на направеното искане за погасяването им по
давност.
Аналогична на горното се явява и фактическата
обстановка по отношение на титулите /декларации обр. 6/, обхващащи периода до
30.112014г. Задълженията по тях са дължими през 2014г. и съответно давностния
срок е започнал да тече на 01.01.2015г., а за тези от 01.12.2014г. /дължими
през 2015г./ е започнал да тече на 01.01.2016г.
Издадените от страна на публичния изпълнител
Разпореждане за присъединяване изх. № 101716/2004/0002244/31.03.2015г. и
Разпореждане за присъединяване № С160016-105-0064149/04.10.2016г.,
представляват действия по принудителното изпълнение съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, които прекъсват давностните срокове, като съответно е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок, изтичащ на съответно на 31.03.2020г. и
04.10.2021г.
Издадено е Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180016-022-0003646/31.01.2018г., за което административният орган е направил извод,
че реално не е породило своите правни последици, а именно налагане на запор
върху банкови сметки на задълженото лице, тъй като длъжникът не е клиент на
банките, посочени в запорните съобщения. Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал.
1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване
на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня
на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от
длъжника. Поради изложеното, следва да се приеме, че действието на запора
настъпва ex lege от момента на връчване на запорното съобщение на неговия
адресат, в случая на банката, като от датата на връчване на запорното съобщение
запорът произвежда ограничителното си действие спрямо длъжника. Следователно,
действието на запора, респективно правният ефект на спиране на давността е
обусловено единствено и само от връчване на запорното съобщение спрямо банката.
Видно от приетите по делото доказателства по
отношение на длъжника са наложени
обезпечителни мерки, съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№ С180016-022-0003646/31.01.2018г., като е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление в търговските
банки, посочени в постановлението. Няма данни по делото до посочените банки в Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С180016-022-0003646/31.01.2018г. да са изпращани
запорни съобщения, доколкото в отговорите на всички посочени в постановлението
търговски банки било посочено, че дружеството не е клиент. Следователно, след
като няма доказателства в случая за изпратени запорни съобщения, то не може да
се обоснове извод, че от датата на тяхното получаване запорът е наложен.
Правното значение на тази дата, би била спиране
на давността по смисъла на чл. 172, ал.
1, т. 5 от ДОПК, като без всякакво съмнение спирането би запазило своето
действие, докато трае наложената обезпечителна мярка. Независимо от това, че
давностният срок не може да се приеме, че е
спрян, същият е бил прекъснат с присъединяването на описаните задължения към
изпълнителното дело, и към момента на издаване на обжалвания административен
акт същият не е изтекъл.
Основните съображения на административния
орган, за да бъде оставена без уважение жалбата на „ЕКАРИСАЖ - ПЛОВДИВ" АД
са, че не са налице съществени нарушения на админстративнопроизводствените
правила и материалният закон е приложен правилно от публичния изпълнител при
постановяване на Разпореждане изх. № С200016-137-0000371/20.01.2020г., издадено
от К.К., на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при
ТД на НАП – гр. Пловдив.
В хода на съдебното производство са приети
допълнително съобщение за доброволно изпълнение изх. № **********/000001 от 01.06.2005г.
за образуване на изпълнително дело по описа на Агенция за държавни вземания –
Регионална дирекция – Пловдив и изпълнителният титул, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело /л. 95 – 96/.
По делото е прието заключение по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице М.М., без направени
възражения от страните по делото. В изпълнение на поставената задача вещото
лице е изготвило справки № 1 и № 2 към заключението, в което са посочени
изпълнителните титули на публичните задължения, които не са заплатени до
31.03.2015г. /л. 110 – 124/ и изпълнителните титули, които не са били платени
към 31.03.2015г., но са и погасени по давност /л. 125 – 132/.
Съдът кредитира приетото заключение като
даващо обоснован отговор на поставените задачи, но счита, че същото не
допринася за разрешаване на спорния между страните по делото въпрос относно
наличието на изтекла 5-годишна и 10-годишна погасителна давност на публичните
задължения по титули, посочени в жалбата, за периода от 01.12.2009г. до
30.11.2014г.
При така установената фактическа обстановка и
при дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта, съдът приема
следното:
Решението е издадено от компетентен орган -
директор на ТД на НАП–Пловдив, в кръга на правомощията му по чл.
266, ал. 1 от ДОПК (обжалване действията на публичен изпълнител), в
14-дневния срок по чл.
267, ал. 2 от ДОПК и при спазване на административнопроизводствените
правила и в предписаната от закона форма по чл.
59, ал. 1 от АПК.
Съдът намира, че по делото няма спорни факти,
а противоречивите позиции на страните по него се свеждат до прилагане на
правото - условията, начина на прилагане и последици от прилагането на
института на погасителната давност.
За да се даде отговор на въпроса дали са
погасени по давност публичните задължения на жалбоподателя по изпълнително дело
№ 16040101716/2004г., следва да бъдат изяснени някои теоретични постановки
относно института на погасителната давност и неговото прилагане. По своята
правна същност давността е период от време, определен по продължителност от
закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го
упражни, то се погасява. Правната последица от изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171
от ДОПК, е тази, че се погасява правото да се събере по принудителен ред
публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява, то остава дължимо.
Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те остават
дължими и могат да бъдат платени доброволно /чл. 174
от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл.
128, ал. 1 от ДОПК/.
Институтът на погасителната давност предвижда
и определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на
давността. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за
тях правни последици. Прекъсването на давността е еднократно действие, като
след прекъсването на давността започва да тече нова давност. Т.е. с
прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече отново
законоустановеният такъв. При спирането на давността, давностният срок не тече докато трае производството или
действието, по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване
или прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност
продължава да тече, като в този случай тече срокът,
който не е бил изтекъл към момента на настъпилото спиране на давността.
Съгласно чл.
171, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен срок,
се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването
на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В разпоредбата на чл.
172, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК са изброени правните действия, водещи до спиране и прекъсване на
давността. Основанията за спиране на давността са: започване на производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; спиране на изпълнението на акта - за срока
на спирането; разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
обжалване на акта, с който са установени вземанията; налагането на
обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство, от изхода на
което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно ал.
2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за
установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.
172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
Спорът между страните по делото се
концентрира и около обстоятелството дали длъжникът е надлежно уведомен за
образуваното изпълнително производство и дали е уведомен за предприетите от
публичния изпълнител действия, водещи до прекъсване или спиране на давността.
По направените в жалбата възражения
настоящият съдебен състав намира следното: неоснователно е възражението, че
длъжникът не е надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело № 101716/2004г.
по описа на АДВ – РД – гр. Пловдив, за принудително събиране на публични
вземания по изпълнителен лист от 22.06.2004г., издаден от Районен съд - Пловдив.
Видно от известие за доставяне /обратна разписка /л. 95 гръб/ съобщение за
доброволно изпълнение № 101716/2004/000001 от 01.06.2005г. е изпратено на
адрес: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 23, като е изписана саморъчно датата
на получаване 03.06.2005г., фамилно име на получателя и е положен подпис. По
делото не са ангажирани доказателства във връзка с оспорване на положения
подпис и не са представени допълнителни доказателства относно качеството на
получателя и заеманата от него длъжност в дружеството, предвид на което може да
се приеме, че дружеството - жалбоподател е надлежно уведомен за образуваното
против него изпълнително дело.
Основателно е
твърдението, че дружеството не е уведомено за предприетите изпълнителни
действия, водещи до спиране или прекъсване на давността, тъй като не са
представени доказателства за връчване на ПНОМ № РД-10-226/28.04.2010г.,
Разпореждане за присъединяване № 101716 /2004/000224/31.03.2015г. и
Разпореждане за присъединяване № С160016-105-0064149/04.10.2016г. Точно
обратното е валидно за Разпореждане за присъединяване №
101716/2004/000225/06.04.2015г., тъй като върху обратната разписка за връчване
на /л. 42/ са положени подпис за получател и
е изписана дата на получаване на пратката 08.04.2015г.
В тази връзка,
следва да се приеме, че жалбоподателят е уведомен за предприетите действия на
публичния изпълнител на 08.04.2015г. и на 14.02.2018г., когато надлежно са му
съобщени за издадените от публичен изпълнител Разпореждане за присъединяване
изх. № 101716 /2004/ 000225/06.04.2015г. /л. 42 – 45/ и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С180016-022-0003646/31.01.2018г. /л. 38
– 39/. Същевременно, обаче, в решението на горестоящия административен орган е
направен извод, че обезпечителната мярка не е породила своето правно действие,
тъй като „ЕКАРИСАЖ ПЛОВДИВ“ АД не е клиент на посочените в ПНОМ банки.
В посоченото
разпореждане най-старите публични вземания са тези за данъчен период м.
12.2009г. По отношение на тях и по отношение публичните задължения по титули №
193 – 196, 198 – 210, 215 – 238, 244, 247 - 249, възникнали през периода от
01.01.2010г. до 30.11.2010г., следва да се приеме, че към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение е изтекла и 10-годишната
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК /в приложимата му редакция до
31.12.2020г./.
По отношение на останалите публични задължения по
изпълнителни титули за периодите от 01.12.2010г. до 30.11.2014г. може да се
приеме, че от изброените по-горе в настоящото решение административни актове,
издадени от публичния изпълнител през 2010г., 2015г. и 2016г., е връчено
редовно на длъжника разпореждането за присъединяване от 06.04.2015г., поради
което може да се приеме, че давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК за периода от 06.04.2015г. до 21.05.2020г. В тази връзка, съдът споделя
доводите на горестоящия административен орган относно действието на Параграф 29
от ПЗР на ЗМДВИППП. Следва да бъде отбелязано, обаче, че преди изтичането си
погасителната давност е прекъсната на
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на процесното разпореждане изх. №
С200016-137-0000371/20.01.2020г., което е надлежно съобщено на длъжника. Поради
тази причина, съдът споделя изложените в решението на горестоящия
административен орган аргументи по отношение непородилата действие наложена
обезпечителна мярка с ПНОМ от 2018г., но към момента на постановяване на
настоящото решение не е изтекла 10-годишната погасителна давност за публичните
задължения за периода от 01.12.2010г. до 31.12.2014г.
По изложените
аргументи, обжалваното решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение публичните задължения
за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2010г. по изпълнителни титули № 193 – 196,
198 – 210, 215 – 238, 244, 247 – 249 от разпореждането от 20.01.2020г. В
останалата си част решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените
аргументи, жалбата се явява частично основателна по отношение неправомерността
на отказа на публичния изпълнител за погасяване по давност на публични вземания
по изпълнителни титули по позиции 193 – 196, 198 – 210, 215 – 238, 244, 247 –
249 от разпореждането от 20.01.2020г. В тази й част преписката следва да бъде
изпратена на административния орган, който следва да изпълни указанията,
съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на
настоящото решение.
При този изход на делото и своевременно
направените искания, на страните се дължат направените по делото разноски, съобразно
уважената и отхвърлена част на жалбата. Съгласно представеният списък с
разноските на л. 102 жалбоподателят е направил разноски в общ размер на
1 050лв., в т.ч. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице. Предвид частичното уважаване на жалбата, следва да
бъде присъдена ½ от претендирания размер на разноските, а именно сумата
в размер на 525лв. /петстотин двадесет и пет лева/.
От страна на ответника по делото също е
представен списък с направените по делото разноски /л. 13/, в който е заявена
претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500лв. и за такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва
да бъде присъдена ½ от претендирания размер на юрисконсултското
възнаграждение, предвид частичното уважаване на жалбата или сумата в размер на
250лв. /двеста и петдесет лева/. Не следва да бъде присъждана сумата в размер
на 5лв., представляваща такса за издаване на изпълнителен лист, тъй като тя е
свързана с бъдещи действия на ответника, свързани с издаване на изпълнителен
лист за евентуално присъдените му по делото разноски.
С оглед горното и на основание чл. 268
от ДОПК Административен съд Пловдив,
Второ отделение, Х състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ЕКАРИСАЖ - ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК ***,
адрес за кореспонденция – гр. ***, представлявано от И.Т., Решение № 178 от 26.05.2020г.
на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на дружеството срещу разпореждане на главен публичен изпълнител К.К. с
изх. № С200016-137-0000371/20.01.2020г. за отказ за погасяване поради изтекла
погасителна давност на публични задължения на дружеството, В ЧАСТТА, в което е
отказано погасяване по давност на публични вземания по позиции 193 – 196, 198 – 210, 215 – 238, 244, 247 –
249 от разпореждането за периода от 01.12.2009г. до 30.11.2010г.
ОТМЕНЯ
Разпореждане на главен публичен изпълнител К.К. с изх. №
С200016-137-0000371/20.01.2020г. за отказ за погасяване поради изтекла
погасителна давност на публични задължения на дружеството, В ЧАСТТА, в което е
отказано погасяване по давност на публични вземания по позиции 193 – 196, 198 –
210, 215 – 238, 244, 247 – 249 от разпореждането за периода от 01.12.2009г. до
30.11.2010г.
ИЗПРАЩА преписката на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, за иницииране на процедура по издаване на ново разпореждане, в
изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в
мотивите на настоящото решение, в 14 – дневен срок от неговото съобщаване.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕКАРИСАЖ - ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК ***, адрес за кореспонденция –
гр. ***, представлявано от И.Т., против Решение № 178 от 26.05.2020г. на Директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството
срещу разпореждане на главен публичен изпълнител К.К. с изх. №
С200016-137-0000371/20.01.2020г. за отказ за погасяване поради изтекла
погасителна давност на публични задължения на дружеството, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по
отношение публичните вземания за периода от 01.12.2010г. до 30.11.2014г.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. Пловдив да заплати на „ЕКАРИСАЖ
- ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК ***, адрес за кореспонденция – гр. ***, представлявано
от И.Т. сумата
в размер на 525лв. (петстотин двадесет и пет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕКАРИСАЖ
- ПЛОВДИВ" АД, с ЕИК ***, адрес за кореспонденция – гр. ***,
представлявано от И.Т., да заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. Пловдив сумата в размер на 250лв. (двеста и петдесет лева)
разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: