Р Е Ш Е Н
И Е
№
190
23.09.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Йордан Г.
от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 127 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ № 269 обжалва решението по а.н.д. №1558/2019г. на РС - Кюстендил.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано нарушение и спазване
на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не изразява становище по делото.
Адв.Е.Й.
*** като пълномощник на ответника В.Г.Г. оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че оспореното
решение се подкрепя от доказателствата по делото и моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-1139-001382/30.09.2019г. на началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на В.Г.Г. за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 10.03.2019г. в 19.31 часа с помощта на АТСС – стационарна камера
за видеоконтрол е изготвен клип, от който е видно, че на същата дата и час
автомобил „Шкода Кодиак“ с рег.№СВ8389КМ се движел в посока гр.Кюстендил край
с.Багренци на път II-62 км.4+730 в посока гр.Дупница със
скорост от 104км/ч при разрешена за населеното място от 50км/ч. АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна допустимост на
измерването на скоростта на движение на МПС посредством стационарната камера за
контрол на пътното движение, но при допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с издаване на АУАН в отсъствие на извършителя и след изтичане
на 3-месечния срок по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушението. По съществото
на спора съдът е установил недоказано деяние поради липса на доказателства за
неговия автор, сочейки, че собственик на автомобила е юридическо лице и липсва
декларация от собственика, с която да реализира правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП
да посочи водача на автомобила, с което АНО е нарушил задължението по чл.52,
ал.4 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Правилен
е извода на съда за недоказан извършител на деянието.
Видно от справката на л.39 от делото на
районния съд от базата данни на КАТ, към датата на издаване на АУАН контролните
органи са разполагали с информация за собственика и ползвателя на МПС, с което
е установено и заснето превишението на скоростта. Собственик на автомобила е „***“АД,
а ползвател – „ДЗЗД ЧАСТНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ГЛУШКОВА-Г.“. Горното се
потвърждава от приложения Договор за лизинг №ОЗ_DL_003960/17.05.2017г.,
сключен за срок от 60 месеца, валиден към датата на нарушението, съдържанието
на Свидетелството за регистрация на МПС от 31.05.2015г. и показанията на
актосъставителя св.Велинов. Изложените данни са налагали санкциониране на
дружеството-ползвател по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като лице, на когото е
предоставено МПС, ако неговият законен представител не посочи на кого същото е
предоставено. При проведената процедура за издирване на водача на МПС е
попълнена декларация от нарушителя като представляващ съдружник на ползвателя ДЗЗД,
че не може да посочи лицето, управлявало автомобила. В преписката липсват други
данни за индивидуализация на водача. При това положение, по правилото на
чл.188, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДвП наказанието следва да се наложи на В.Г.Г.
но в качеството на законен представител на ползвателя ДЗЗД, а не в лично негово
качество. Санкционирането на лицето в нарушение на императивните правила на
чл.188 от ЗДвП води да незаконосъобразност на издаденото НП, в каквато насока
са решаващите изводи на районния съд.
За
пълнота на мотивите, касационният съд ще посочи, че не споделя изводите на
районния съд за допуснати съществени нарушения на процедурата по ЗАНН. Съставянето
на АУАН в отсъствие на нарушителя нарушава правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но
е без съществен процесуален характер. АУАН е връчен на дееца и същият е
запознат с обвинението, поради което не е нарушено правото му на защита.
3-месечният срок по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на откриване на
нарушителя, а не от датата на откриване на нарушението. Това ще рече от датата,
на която изпратената преписка за издирване на извършителя е върната от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Най-ранната дата е 12.06.2019г.,
когато е изготвено придружителното писмо с попълненото обяснение от В.Г. и ДЗ
за извършените действия от ОДМВР – Велико Търново /вж. л.36 от делото на
районния съд/. От 12.06.2019г. до 20.06.2019г. не е изтекъл 3-месечния срок по
чл.34 от ЗАНН, нито 1-годишния от извършване на нарушението.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №139/18.03.2020г.
по а.н.д. №1558/2019г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.