№ 1229
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110144779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД е предявил срещу ответниците В. С. У., А. В.
К. и наследниците на В.Т. К. кумулативно, обективно и субективно
съединени осъдителни искове заплащане на следните суми, а именно: 1.
сумата от 1234,71 лв. – главница за стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена
в топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, с абонатен № 53506; 2.
сумата от 218,40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г.; 3. сумата от 19,35 лв. –
такса за услуга дялово разпределение (УДР) за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2019 г.; 4. сумата от 4,93 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за УДР за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците за ТЕ и УДР от подаване на исковата
молба в съда – 29.07.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че ответниците В. С. У., А. В. К. и наследниците на
В.Т. К. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) в качеството им на
съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес:
1
АДРЕС, с абонатен № 53506, респ. между ищеца и ответниците е налице
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на
топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени
с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.
Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за
потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на
посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим
на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за
дялово разпределение (ФДР), в случая „ФИРМА“ ЕООД. Сочи се, че за
процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне
изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че ответниците не са заплащали дължимите суми за
доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово
разпределение. Претендира разноски.
С Молба-становище от 16.08.2021 г. ищецът е конкретизирал
претенцията си, като е посочил каква част от дълга претендира от всеки един
от ответниците, а именно: от В. С. У. – ½; от А. В. К. – 3/8; от М. В. К. – 1/8.
Ответникът В. С. У. е починала на 01.11.2022 г., като е оставила за
наследници С. Т. Г. – дъщеря, и ответниците А. В. К. – син, и М. В. К. – син.
На мястото на починалата В. С. У. е конституирана С. Т. Г..
В тази връзка с молба, депозирана от ищеца в проведеното на
10.03.2023 г. открито съдебно заседание, исковата претенция е
конкретизирана, като ищецът е посочил каква част от дълга претендира от
всеки един от ответниците, а именно: от С. Т. Г. – общо 2/8; от А. В. К. – общо
4/8; от М. В. К. – общо 2/8.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците С. Т.
2
Г., А. В. К. и М. В. К..
В проведеното на 10.10.2023 г. открито съдебно заседание, назначения
на ответника С. Т. Г. особен представител адв. С. И. е заявил, че исковата
претенция е отчасти основателна, като е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, които се претендират за
периода м. май 2017 г. – м. май 2018 г., което не е допуснато до разглеждане с
протоколно определение от същата дата, поради настъпила преклузия. В
проведеното на 31.10.2023 г. в хода по същество (в хода на устните
състезания) адв. С. И. изразява становище, че преклузия не е била настъпила,
тъй като не е получил разпореждането за даване на отговор, респ. счита, че
исковата претенция за периода м. май 2017 г. – м. май 2018 г. следва да се
отхвърли поради изтекла погасителна давност и че няма никакви други
възражения.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от
17.09.1969 г. се установява, че Т.Й. К. и Виргиния С. К.а са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден имот Апартамент, находящ се в
АДРЕС.
От представеното удостоверение за наследници изх. № РНД23-УФ01-
40/3 от 11.01.2023 г. се установява, че Т.Й. К., разведен, е починал на
11.06.1985 г., като е оставил за наследници ответник С. Т. Г. – дъщеря, и В.Т.
К. – син.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том
LLVII, дело № 21416/93 г. от 19.08.1993 г., по силата на който В. С. У. дарява
поравно на двете си деца В.Т. К. и С. Т. Г. собствената си ½ ид. ч. от следния
недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС, с номер на
апартамента – 4, като В. С. У. си е запазила пожизнено правото на ползване
върху дарената част от посочения имот.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I,
рег. № 2614, дело № 63/2012 г. от 02.11.2012 г., по силата на който С. Т. Г. е
дарила на А. В. К. собствената си ½ ид. ч. от описания по-горе недвижим
3
имот: Апартамент, находящ се в АДРЕС.
От извършената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., както и от представените удостоверение за наследници изх. № РНД20-
ТД26-848/3 от 08.07.2020 г. и Акт за смърт № 0765/29.10.2019 г., издадени от
Столична община, район „Надежда“, се установява, че В.Т. К. е починал на
28.10.2019 г., като е оставил за наследници от първи ред неговите деца – А. В.
К. – син, и М. В. К. – син.
От извършената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. и удостоверение за наследници изх. 3 РНД23-УФ01-40/4 от 11.01.2023 г.,
издадено от Столична община, район „Надежда“ се установява, че В. С. У.,
разведена с Решение № 3975 от 16.09.1982 г., е починала на 01.11.2022 г., като
е оставила за наследници ответника С. Т. Г. – дъщеря, и по право на
заместване А. В. К. – внук, и М. В. К. – внук, като синове на В.Т. К., който пък
е син на В. У..
Със заявление-декларация от 22.06.2010 г. В. С. У. е поискал откриване
на партида за имота на нейно име.
По делото е представен протокол от проведено на 25.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те
са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 3542/11.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „ФИРМА“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен и договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
4
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са и общите условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. За периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота е
имало 3 броя отоплителни тела (3 бр. чугунени радиатори), свързани към
ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени отчети, като
за едно от отоплителните тела отчетът е бил 0. В банята е имало щранг-лира –
работещо отоплително тяло без ИРРО, за което е било начислено служебно
количество. Не е начислявана ТЕ за общи части. Начислен е разход за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, на база пълен отопляем обем. Начислена е
ТЕ за подгряване на БГВ на база отчет по 1 бр. водомер. ФДР е извършила
дялово разпределение в процесния имот съобразно действащите нормативни
правила. За исковия период прогнозно е начислена за ТЕ сумата от 1982,94
лв., като в посочената сума не са включени стари задължения и корекции,
както и стойности по фактури за извършване на услуга за дялово
разпределение (УДР) на ТЕ. За исковия период общо дължимата сума за ТЕ
възлиза на 2239,10 лв., като в посочената сума е включена сумата за
възстановяване. Сумите за ТЕ са изчислени съгласно действащите
нормативни правила. Технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция
(АС) са били отчислявани за сметка на ищеца. Общият топломер, монтиран в
АС е преминал съответните метрологични проверки.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
извършени плащания по отношение на претендираните суми. Стойността на
ТЕ с включени изравнителни сметки за същия период и отчетни текущи
плащания е в размер на 1234,71 лв. Посочената стойност е формирана, като от
общия сбор на ТЕ за процесния период – 1996,15 лв., и стойността на
изравнителните сметки за доплащане – 256,93 лв., се извади стойността на
5
извършените плащания – 1018,37 лв., мораторната лихва върху дължимата
главница за ТЕ е в размер на 218,40 лв. Главницата за УДР е в размер на 19,35
лв., а мораторната лихва върху тази сума е 4,93 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно, обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3. периода на забавата; 4. размера на претенцията. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно
доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
главния дълг на падежа.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012
г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
6
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
или горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
По делото се установи, че в исковия период в полза на В. С. У. е било
налице учредено вещно право на ползване на ½ ид. ч. от процесния
топлоснабден имот и на нейно име е открита партида при ответника. Същата
е починала в хода на процеса, съответно за половината от претенидраните
суми следва да отговарят нейните наследници. По делото се установи, че
наследници на ответника В. С. У. са: С. Т. Г. – дъщеря при квота 1/4, и А. В.
К. – внук при квота 1/8, и М. В. К. – внук при квота 1/8.
По отношение на останалата ½ ид. ч. от имота се установи, че в исковия
период ¼ ид. ч. е била собственост на А. В. К. и ¼ е била на В.Т. К..
Последният е починал преди подаване на исковата молба, респ. за
припадащата му се част от дълга отговарят неговите наследници. По делото
7
се установи, че наследници на В.Т. К. при равни квоти са неговите деца А. В.
К. – син, и М. В. К. – син. В тази връзка А. В. К. и М. В. К. отговарят и за по
1/8 част от дълга в качеството има на наследници на В.Т. К..
Съобразно изложеното всеки един от наследниците отговаря за дълга по
делото, както следва: С. Т. Г. за ¼; А. В. К. за 2/4; и М. В. К. за ¼.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период, като този факт не се и
оспорва от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ФДР „ФИРМА“ ЕООД - трето лице-помагач (ТЛП) на страната
8
на ищеца. ТЛП е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, направено
от назначения на С. Т. Г. особен представител – адв. С. И..
Както бе посочено, в проведеното на 10.10.2023 г. открито съдебно
заседание, назначения на ответника С. Т. Г. особен представител адв. С. И. е
заявил, че исковата претенция е отчасти основателна, като е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията,
които се претендират за периода м. май 2017 г. – м. май 2018 г., което не е
допуснато до разглеждане с протоколно определение от същата дата, поради
настъпила преклузия. В проведеното на 31.10.2023 г. в хода по същество (в
хода на устните състезания) адв. С. И. изразява становище, че преклузия не е
била настъпила, тъй като не е получил разпореждането за даване на отговор,
респ. счита, че исковата претенция за периода м. май 2017 г. – м. май 2018 г.
9
следва да се отхвърли поради изтекла погасителна давност и че няма никакви
други възражения.
Съгласно разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение №
1/2023 г. на ОСГТК на ВКС по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.
Възраженията за придобивна и погасителна давност се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на
нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва
(чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС).
В случая на ответника С. Т. Г. е назначен особен представител, тъй като
препис от исковата молба е връчен на същата по реда на чл. 47 от ГПК. С
Определение от 24.03.2023 г. за особен представител на ответника Г. е
назначен адв. С. И.. На 28.03.2023 г., видно от приложената на л. 142 от
делото обратна разписка, на Снежанка Лакова И. в качеството й на адвокатски
сътрудник на адв. С. И. са връчени преписи от следните документи:
Разпореждането по чл. 131 от ГПК; искова молба; уточнителни молби от
16.08.2021 г. и 25.08.2021 г.; Протокол за проведно съдебно заседание от
10.01.2023 г. Представено е пълномощно в полза на Снежанка Лакова И. в
качеството й на адвокатски сътрудник на адв. С. И. и заверено копие на карта
на адвокатски сътрудник. Т. е. Не е вярно твърдението, че не е получен
препис от исковата молба, респ. от разпореждането за отговор по чл. 131 от
ГПК. При това положение едномесечния срок по чл. 131 от ГПК за отговор на
исковата молба, респ. за възражение за изтекла погасителна давност е изтекъл
на 28.04.2023 г., петък, присъствен ден – арг. от чл. 60, ал. 3 от ГПК. В този
срок не е подаден отговор на исковата молба, не е направено и възражение за
изтекла давност, което обстоятелство не е спорно. В тази връзка направеното
за първи път в съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., възражение за
изтекла погасителна давност се явява преклудирано, респ. същото не следва
да се обсъжда по същество от съда.
Други възражения срещу подадените искове страните не са релевирали.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
10
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.
е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
11
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА“ ЕАД – в качеството на
продавач на топлинна енергия, се явява установен по основание. Установи се
по делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„ФИРМА“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за
исковия период възлиза на сумата 19,35 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски както следва: 59,10 лв. за държавна
такса, 20,00 лв. за съдебни удостоверения, 300,00 лв. за назначаване на особен
представител на ответника С. Г., 550,00 лв. депозит за вещи лица. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00
лв. При това положение на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 1025,67 лв.
Ответниците не претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********** следните суми, а именно: сумата от 308,68 лв. – главница за
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, с абонатен № 53506; сумата от 54,60 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
12.07.2021 г.; сумата от 4,84 лв. – такса за услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и услуга дялово разпределение от подаване
на исковата молба в съда – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,23 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
до 12.07.2021 г.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********** следните суми, а именно: сумата от 617,36 лв. – главница за
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, с абонатен № 53506; сумата от 109,20 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
12.07.2021 г.; сумата от 9,68 лв. – такса за услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и услуга дялово разпределение от подаване
на исковата молба в съда – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,47 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
до 12.07.2021 г.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ************** на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК *********** следните суми, а именно: сумата от 308,68 лв. – главница
за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
13
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, с абонатен № 53506; сумата от 54,60 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
12.07.2021 г.; сумата от 4,84 лв. – такса за услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и услуга дялово разпределение от подаване
на исковата молба в съда – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,23 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от 256,42 лв. за
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от 512,84 лв. за
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от М. В. К., ЕГН
************** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК да заплати на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********** сумата от 256,42 лв. за разноски в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14