РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Велико Търново, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №484 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на *** З. Н., в качеството му на пълномощник на “Милки Био България” ЕООД
от гр. София, срещу ревизионен акт №Р-04000419006348-091-001/14.04.2020г. на ТД
на НАП – В. Търново в обжалваната и потвърдена с Решение №127/17.07.2020г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че
ревизионният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен, изводите на
органите по приходите противоречат на разпоредбите на ЗДДС, тъй като неправилно
не са приети за извършени декларирани вътреобщностни доставки. Моли обжалваният
ревизионният акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в
съдебно заседание и в решението на директора на Дирекция “ОДОП”, с което
обжалваният РА е потвърден. Претендира за разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 382 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт в частта, в която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №127/17.07.2020г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен
акт №Р-04000419006348-091-001/14.04.2020г. е издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на “Милки Био България” ЕООД –
гр. София/с предишни седалище и адрес на управление в гр. В. Търново/,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-04000419006348-020-001/30.09.2019г., изменена впоследствие посредством
заповеди за изменение на ЗВР с №, № Р-04000419006348-020-002/31.10.2019г.,
Р-04000419006348-020-003/20.12.2019г. и
Р-04000419006348-020-004/30.01.2020г. Ревизията е въз основа на Решение
№134/20.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с което на
основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен като незаконосъобразен РА № Р-04000418002088-091-001/03.07.2019г.
и преписката е върната на ТД на НАП – В. Търново за възлагане на нова ревизия.
Същата е относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчните
периоди месеци 09.2016г., 10.2016г., 11.2016г., 12.2016г., 01.2017г.,
02.2017г., 03.2017г., 04.2017г., 05.2017г., 06.2017г., 07.2017г., 08.2017г.,
10.2017г., 11.2017г., 12.2017г., 01.2018г., 02.2018г., 03.2018г. и 04.2018г.
С обжалвания РА
е начислен допълнително ДДС в размер на 432 348,44 лв., като в резултат на
извършено прихващане между това задължение и данък за възстановяване са
определени задължения в общ размер на 481 393,85 лв., представляващи ДДС
за внасяне в общ размер на 376 357,38 лв. и лихви върху тези задължения в
общ размер на 105 036,47 лв. След обжалването по административен ред РА е
бил отменен с решението на ответника в частта, в която за ревизираните данъчни
периоди са определени допълнително данъчни задължения в общ размер на
119 277,28 лв. и потвърден в останалата му обжалвана част, в която са
определени данъчни задължения ДДС за внасяне в общ размер на 313 071,16
лв. и лихви върху тях в общ размер на 72 070,34 лв. Законосъобразността на
РА в тази му част е предмет на спора по делото.
Ревизионен акт
№Р-04000419006348-091-001/14.04.2020г. е издаден от компетентните за това органи,
съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.
120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден акт.
С РА за данъчни периоди по
ЗДДС месеци 12.2016г., 01.2017г., 02.2017г., 03.2017г., 04.2017г.,
05.2017г., 06.2017г., 07.2017г., 08.2017г., 10.2017г., 11.2017г., 12.2017г.,
01.2018г., 02.2018г., 03.2018г. и 04.2018г. е начислен ДДС в общ размер на 313071,16
лв., във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към 6 търговски
дружества, а именно – в „CEDARWOOD" SMPC, „IMPULSE HELLAS" SMPC, „EMPORIKOS
OMILOS THESSALONIKIS" LTD, „BLENDINGS LIMITED" SMPS, „GREEK DAIRY
COMPANY" SMPS и „KALOGERA TRIANTAFYLIA" SMPC, всички регистрирани на
територията на Гръцката република.
Към получателя „CEDARWOOD" SMPC с VIN номер
EL800721131 за данъчни периоди месеци 06.2017г., 08.2017г. и 10.2017г. са
издадени 4 бр. фактури по които е начислен ДДС в общ размер на 22 959,49
лв.
При предходната ревизия от дружеството
жалбоподател са представени и събрани копия на фактурите /с предмет на
стопанската операция доставка стоки: различни видове сирене, кашкавал, масло и
имитиращи продукти/, като всяка от тях е придружена от ЧМР, PACKING LIST и
TRADE DOCUMENT, както и потвърждения, че стоките са получени на територията на
ЕС – Гръцката република. Осъществен е
бил обмен на информация с данъчните власти в тази страна, като по отношение на „CEDARWOOD"
SMPC гръцките данъчни органи са извършили проверка на декларирания адрес на
гръцкото дружество. Установили са, че ползваните помещения са били затворени и празни,
наемателите са непознати. Оставена е била покана до дружеството да представи
счетоводните регистри и данъчните документи, но дружеството не е отговорило на
тази покана, не открит и управителят на дружеството българският гражданин П.Б.. Гръцките данъчни органи са пристъпили
към прекратяване на ДДС регистрацията на това дружество, тъй като е било
установено, че е „липсващ търговец". От НАП е била инициирана насрещна
проверка на П. Б., като в хода на същата от негова страна не са представени
документи и не са дадени обяснения досежно извършваната дейност от дружеството,
регистрирано в Гърция. Установено е било, че част от стойността на доставките
към „CEDARWOOD" SMPC е разплатена по банков път. От изискана справка от
информационната система на Агенция „Митници“, регистър „Пътни такси и
разрешителни“, е установено преминаване
на границата от МПС, посочени в товарителниците на посочените дати. От
представени два протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
от 04.10.2017г. и от 28.06.2017г. е установено, че стоките, фактурирани от
„Милки Био България" ЕООД към „CEDARWOOD" SMPC са били в МПС заедно с
други аналогични с тях стоки, изпратени от „Милки Био България" ЕООД за
други гръцки дружества „GUSTO DAIRY" SA „PAN TIR" LTD и „TRONIK"
LTD.
На получател „IMPULSE HELLAS " SMPC с
VIN номер EL800871004 за данъчни периоди месеци 12.2017г., 01.2018г.,
02.2018г., 03.2018г. и 04.2018г. са издадени 8 бр. фактури по които е начислен
ДДС в общ размер на 67 447,72 лв.
При извършена проверка гръцките данъчни
органи са установили, че това дружество не е декларирало извършени вътреобщностни
сделки през цялата 2017г. Според информация от гръцкия ДДС регистър, гръцката
компания е представила отчет за получени вътреобщностни придобивания/ВОП/ за
месеци 03.2018г. и 04.2018г. от жалбоподателя и различни други български фирми.
При проверка на място е установено, че стопанисваното от търговеца помещение е
празно и не се използва отдавна. Лицата, посочени като представляващи или лица
за контакти не са се явили и представили изисканите им документи. Гръцкото
дружество е било дерегистрирано за целите на облагането с ДДС. На управителя на
„IMPULSE HELLAS" SMPC българският гражданин С.Л. е извършена насрещна
проверка от органите на НАП, при която той не е бил открит за контакт. От
представените от жалбоподателя доказателства е било установено, че по-голямата
част от цената на доставката е заплатена на „Милки Био България“ ЕООД по банков
път от „Чедарууд“ ЕООД, чиито управител също е С.Л.. На това дружество е било
извършена насрещна проверка, като от негово страна не са представени исканите
доказателства и обяснения.
Към
получателя „EMPORIKOS OMILOS THESSALONIKIS" LTD с VIN номер EL800714489 за
данъчни периоди месеци 12.2016г., 01.2017г., 02.2017г., 03.2017г., 04.2017г.,
05.2017г., 06.2017г., 07.2017г., 08.2017г. и 10.2017г. са издадени общо 20
бр. фактури по които е начислен ДДС в общ размер на 162 626,81 лв.
При извършена от гръцките данъчни органи
проверка на това дружество е установено, че на обявения адрес търговецът е
непознат и там не се извършва дейност от негово име. Представляващият
дружеството не се е явил при проверката и не е представил исканите му
документи. Регистрацията му по ДДС е била прекратена. Инициирани са били
насрещни проверки на посочените в товарителниците превозвачи, като ревизиращите
органи са приели, че не може да се установи начин на разтоварване и приемане на
стоката поради некоректно попълнени реквизити на документите.
От изискани справки от обслужващата банка на
дружеството жалбоподател и други представени от „Милки Био България“ ЕООД
документи се установяват плащания, вкл. и такива в брой от управителя на „EMPORIKOS
OMILOS THESSALONIKIS" LTD към физическото лице Г.Д., както и към
жалбоподателя отново от „Чедърууд“ ЕООД. В дадените писмени обяснения Г. Д. е
посочил, че е действал като пълномощник на дружеството жалбоподател, но
органите по приходите на са приели тези му обяснения и са направили извод, че
преводите и получените в брой суми от Д., не могат да се обвържат към конкретна
доставка.
На получател „BLENDINGS LIMITED" SMPS с
VIN номер EL800941871 за данъчни периоди месеци 03.2018г. и 04.2018г. са
издадени 2 бр. фактури по които е начислен ДДС в общ размер на 10 124,17
лв.
При извършена проверка от гръцките данъчни
органи на дружеството е установено, че декларирания адрес не се използва за
търговска дейност. Управителя на дружеството – българския гражданин С.Л. и
други лица, негови пълномощници, не са представили на проверяващите никакви
документи, във връзка с извършената проверка. Гръцкото дружество е декларирало
за процесните периоди ВОП от български дружества, в т.ч. и жалбоподателя на
стойност по-малка от тази по издадените му от „Милки Био България“ ЕООД
фактури. Управителят на дружеството не е бил открит за извършване на проверка и
от НАП.
Относно ВОД по фактура с №111/26.04.2018г.
има данни за проверка, извършена от органите на Дирекция „Фискален
контрол" на 27.04.2018г., като в съставения протокол се установява, че
същият включва стоки, които според описаните ЧМР се изпращат от три български
дружества: „Анна Трейдинг Компани" ЕООД, „Алфа Компани Мениджмънт" ЕООД
и „Милки Био България" ЕООД към пет гръцки дружества /в т.ч. и „BLENDINGS
LIMITED" SMPC/, като вида на стоката е бяло сирене и имитиращи продукти.
На получателя „GREEK DAIRY COMPANY" SMPS
с VIN номер EL800859875 за данъчни периоди месеци 08.2017г., 10.2017г., 11.2017г., 12.2017г., 01.2018г. и 03.2018г. са издадени общо 12
бр. фактури по които е начислен ДДС в общ размер на 48 356,11 лв.
При посещение от данъчните органи на Гръцката
република на адреса на дружеството е установено, че той не се използва за
дейността му. Осъществен е контакт с лица, представляващи дружеството, но за
целите на извършваната проверка те не са представили никакви документи,
свързани с търговската му дейност. GREEK DAIRY COMPANY" SMPS е приет за
„липсващ търговец“ и регистрацията на
ДДС номера му е била прекратена.
От страна на жалбоподателя са били
представени писмени потвърждения за получаване на стоките, които не са
кретидирани от ревизиращите органи по съображения, че липсват данни кои са
лицата, които са подписали документите от името на конрагента. За част от стоките, посочени в процесните
фактури, са били извършени проверки на движението им като такива с висок
фискален риск от органите на Главна дирекция „Фискален Контрол“, като е
потвърдено наличието на стоки и тяхното
придвижване.
По отношение на заплащането на цената по
доставките са били представени извлечения от обслужващата дружеството
жалбоподател банка, като са установени преводи към „Милки Био България“ ЕООД от
Г.Д., "PAISERA LT UAB" и „Чедарууд“ ЕООД. Извършените преводи не
съответстват по размер на стойността на доставката по фактурите.
Към получателя „KALOGERA TRIANTAFYLIA"
SMPC с VIN номер EL113536843 по издадена една фактура с
№**********/21.03.2018г. е начислен ДДС в размер на 1 556,88 лв.
Към тази фактура от жалбоподателя се
представят ЧМР, в което е отбелязано извършен превоз с МПС с регистрационен
номер ***/***, с превозвач „Делта В Транс" ЕООД, потвърждение за
получаване на стоката от 22.03.2017г. и опаковъчен лист. При извършената
проверка в информационната система на Агенция „Митници" се установи, че
няма данни МПС с per. №***/*** да е преминавало границата на Република България
нито на 21.03.2018г. датата на ЧМР, нито на 22.03.2018г. – датата на
потвърждението за получаване на стоката.
С оглед на така събраните доказателства,
органите по приходите са приели, че липсват доказателства действително да е
осъществени вътреобщностни доставки, по които да са получатели посочените
дружества от Гърция. Поради това са начислили ДДС върху тях със ставката по чл.
66, ал. 1 от ЗДДС.
За получателя „KALOGERA TRIANTAFYLIA" SMPC е прието, че стоките по
фактура № **********/21.03.2018 г. не са напускали територията на Република
България и съответно не е налице ВОД.
Така направените констатации се оспорват от
жалбоподателя с възражения, че са били изпълнени изискванията по чл. 45 от
ППЗДДС, като са представени доказателства както за осъществен транспорт на
стоките извън територията на страната, така и писмено потвърждение от
получателя; представени са редовни товарителници и фактури, налице е плащане на
цената по доставките от получателя;
обстоятелството дали получателя е декларирал получените стоки е ирелевентно в
случая; ревизиращите органи и ответника не са кредитирали годни доказателства,
в някои случаи изхождащи от самата приходна администрация/органите,
осъществяващи „Фискален контрол“/, а други са възприемани неправилно; изводите
в обжалвания РА са противоречиви, като от една страна се приема, че ВОД не е
извършван, а от друга, че получателите по тези ВОД са извършвали последващи
измамни сделки с получените стоки; изводите на приходните органи досежно режима
на данъчно облагане при извършване на ВОД противоречат на съдебната практика, в
т.ч. и на решения на СЕС и се основават на неправилен стандарт на
доказване.
Направените възражения съдът приема за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната
установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки,
транспортиране на същите от територията на Република България до територията на
друга държава – членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните
държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а
удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на
закона. Разпоредбата на чл.
45 от ППЗДДС/в редакцията, действащата към процесните периоди/ регламентира, че
за доказване
на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със
следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят
е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите
на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато
доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано
по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
б) транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
По делото не са представени други писмени доказателства,
освен тези, събрани в хода на ревизията. Било е допуснато събиране на гласни
доказателства посредством разпит на свидетели. По делото е разпитан като
свидетел Г.Д., за който се твърди, че е действал като представител/пълномощник
на дружеството жалбоподател, но в дадените от него показания не се посочват
нови обстоятелства, които да изяснят или променят с нещо фактическата
обстановка. Дадените обяснения в хода на ревизионното производство, съпоставени
с дадените свидетелски показания не установяват нови, релевантни за спора
факти. Свидетелят посочва, че във връзка
с отношенията му с управителката на дружеството жалбоподател и контактите му с
лица от Гърция е подпомагал редица дружества в осъществяване на търговската им
дейност и извършване на доставки между двете страни, но от показанията му не
може да се извлекат конкретни данни за извършените доставки. Не е точно
установено неговото участие в процесните стопански операции, като свидетелят
посочва, че е защитавал интересите на българските дружества, но не е бил техен
пълномощник. Още по-малко могат да бъдат споделени разбиранията, застъпени в
показанията му досежно извършените парични преводи, които според свидетелят
целят да заобиколят рестриктивни разпоредби от гръцкото фискално законодателство.
Оставяйки настрана обстоятелството, че такава практика не може да се толерира
от българските власти/вкл. и от съда/, преценени съвкупно с останалите събрани
по делото писмени доказателства свидетелските показания не установяват различни
обстоятелства, които да обосноват изводите, че в случая са налице осъществени
ВОД според правилата на ЗДДС.
Издадените от шестте гръцки дружества документи на
„Милки Био България“ ЕООД, вкл. и получените писмени потвърждения, са оспорени
от ответника по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК по
отношение на тяхната автентичност, като в хода на откритото производство по
установяване на истинността им не са представени никакви нови доказателства.
Поради това съдът приема, че автентичността на оспорените документи не е
надлежно установена в производството и не кредитира тези доказателства като
годни такива в процеса.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че в
случая е без значение кои са лицата, подписали документите, тъй като те са
действали от името на дружествата/гръцките търговци/, а принципалите не са се
противопоставил на тези действия, съдът намира за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 301 от ТЗ не
може да намери приложение в случая. Касае се не за извършване на търговска сделка
от лице без представителна власт, а за издаване на документ от значение за
упражняване на права и/или задължения, което е нещо съвсем различно. За
прилагане на специфичната ставка за облагане по чл. 53, ал. 1от ЗДДС законът
изисква регистрираното лице да разполага с документите, посочени в чл. 45 от
ППЗДДС, съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В чл. 45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС
са регламентирани стриктно изискванията към съдържанието на писменото
потвърждение от получателя, като нормативният акт въвежда определени изисквания
вкл. и към лицата, които извършват приемането и придаването на стоките. Ето
защо не може да се приеме, че извършването на посочените действия или
издаването на писменото потвърждение, може да стане с последващи конклудентни
действия.
В представените международни товарителници, в
клетка 24, има щемпел съответно на горепосочените гръцки дружества, както и
подпис на неизвестно лице, като в тях липсва дата на получаване, както и не е
упоменато точно място на получаване на стоките. В товарителниците не са
посочени конкретни адреси и обекти както на натоварване, така и на
разтоварване. Правилно е прието от приходната администрация, че в случая от
представените транспортни документи не може да се установи дали транспортните
средства, посочени в ЧМР, са достигнали до конкретно място в Гърция, където би
могло да се разтовари стоката, предмет на ВОД и което място да се обвърже с
дейността на сочените за получатели гръцки дружества. След като товарителниците
не съдържат надлежно попълнени реквизити според Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки/CMR/, установяващи доставена пратка в
крайния приемателен пункт, посочен в кл. 3 на ЧМР, то те не са надлежни
доказателства съобразно изискването на чл. 45, т. 2, б. „б", пр. първо от
ППЗДДС.
По този начин липсата на посочената
информация за доставката, която не се запълва от други годни
доказателства/предвид некретидирането на писмените потвърждения/, води до липса
на доказателства за релеватното за спора обстоятелство на получаването на
стоките на територията на държава членка.
Обстоятелството, че са налице протоколи от
извършени проверки върху движението на стоките по процесните ВОД, като такива с
висок фискален риск от органи по приходите, не опровергават от фактическа страна
изводите за липса на данни за извършен транспорт на стоката до получателя.
Установеното движение на родово определени стоки, от вида на процесните на
територията на страната, не води автоматично до извод, че точно тази стока е
била обект на транспортиране до контрагента на територията на Гърция и получена
от него. Още повече това важи в случаите, когато няма налице надлежно попълнени
документи за място и дата на приемането на стоката/ЧМР и писмени потвърждения/.
По отношение на фактурата, издадена на „KALOGERA TRIANTAFYLIA"
SMPC, правилно е прието за установено липсата на доказателства за
транспортиране на стоките извън територията на страната. Видно от представените по делото от
Агенция „Митници“ справки от Българската интегрирана митническа информационна
система посочените в товарителниците транспортни средства не са преминавали
през митническите пунктове през периода от 21.03.2018г./датата на ЧМР/ до
22.03.2018г./датата на потвърждението за получаване на стоката/. Този факт остана непроменен в хода
на съдебното дирене.
С оглед на това не са налице доказателствата, които
изисква закона с оглед приложение на разпоредбите на чл. 53 от ЗДДС. Съдът приема, че събраните в хода на ревизията
и приети по делото доказателства правилно са били интерпретирани от органите по
приходите, които са направили верният от фактическа страна извод, че не е
доказано от страна на доставчика/жалбоподателя/ осъществяването на ВОД поради
липса на доказателства за получаване на стоките от търговците в Гръцката
република, а така също и редовни писмени потвърждения, които да изхождат от
получателите на стоките.
При така приетото за
установено съдът не намира за нужно изрично да обсъжда останалите наведени
доводи от ответната страна за участие на жалбоподателя в извършвана от трети лица
данъчна измама, тъй като не този извод в случая е от решаващо значение за
определяне на данъчните задължения на „Милки Био България“ ЕООД.
Съгласно чл. 138, § 1 от Директива
2006/112/ЕО държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или
превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията
на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за
друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице,
действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е
започнало изпращането или превоза на стоката. Съгласно постоянната практика на
СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става
приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е
прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката. Следователно, за да се квалифицира една сделка
като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са
изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със
съответната стока на името на собственика; 2/ физическо преместване на стоките
от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено
лице. Принципно в тежест на доставчика на стоките, а именно лицето, което
претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени
условията за това.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна
в хода на ревизията, което е непроменено в хода на съдебното дирене по
отношение на лицето, които се сочи като извършител на транспортните услуги, не
е установено транспортирането на стоките като елемент от ВОД. При липса на
доказателства за осъществен транспорт на стоките до територията на държава
членка, то следва да се приеме, че доставка с тях е извършена на територията на
страната.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че органите
по приходите са приели, че „Милки Био България” ЕООД не разполага с категорични
доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС. С оглед
на изложените по-горе съображения, в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т.
2 от ППЗДДС за доказване на ВОД е необходимо писмено потвърждение от
получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава
членка. При липсата на съществени реквизити в съдържанието на потвържденията,
както вече се посочи, които поставят под съмнение отразените в тях факти, то не
може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. „а“, пр.
второ от ППЗДДС. Други доказателства по делото не са представени.
Поради това съдът приема, че
по отношение на процесните фактури не е доказано извършването на ВОД и
транспортирането на стоката от Република България до друга държава членка. При
недоказаност на нормативно установения за ВОД факт на физическото изнасяне на
стоката, правилно ревизиращите орган по приходите са приели, че е налице
хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната,
която е облагаема и за която следва да се
начислил данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 66,
ал. 1 от ЗДДС.
Жалбата е неоснователна.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал.
1, изр. посл. от ДОПК в претендирания размер от 6 382 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “Милки Био България” ЕООД от гр. София срещу ревизионен акт
№Р-04000419006348-091-001/14.04.2020г. на ТД на НАП – В. Търново в обжалваната
и потвърдена с Решение №127/17.07.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр.
В. Търново част, в която са определени данъчни задължения ДДС за внасяне в
размер на 313 071,16 лв. и лихви върху тях в размер на 72 070,34 лв.,
или задължения в общ размер на 385 141,50 лв.
ОСЪЖДА „Милки
Био България“ ЕООД от гр. София, район „Средец“, ул. „Г. С. Раковски“ №125, ет.
партер, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на
6 382/шест хиляди триста осемдесет и два/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: