№ 574
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:С. Михов
ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100603211 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 09.04.2023г. по НЧХД 12631/2022г., СРС, НО, 106-ти
състав е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2
във вр. с чл. 81, ал.1 НПК, образувано от частния тъжител Н. К. Д. срещу подсъдимият С. А.
Д. за извършено и твърдяно от първия престъпление от частен характер по чл.148, ал.2вр.
ал.1, т.1 и т.2, предл.2 във вр. чл.147, ал.1, предл.2 във вр. чл.26, ал.1 НК.
Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна частна
жалба от служебният повереник на частния тъжител Н. Д. – адв. А. П.. В сезиращия съда акт
се моли за отмяна на постановеното определение и връщането на делото в СРС за
продължаване на неговото разглеждане.
В закрито съдебно заседание на 20.06.2023г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327, ал.2 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният повереник на частният
тъжител Н. Д. – адв. П. поддържа жалбата и изложените в нея факти. Твърди се, че
изчерпателно и ясно е посочено кой е извършител на деянието, какво е деянието, къде е
извършено, как и кога. Прави се искане да се уважи жалбата и да се отмени определението за
прекратяване на производството, а делото да се върне за разглеждане в СРС.
Упълномощеният защитник на подс.С. Д.- адв. Ю. моли съда да остави жалбата без
уважение и да се потвърди определението, с което наказателното производство по делото е
прекратено.Излага, че на тъжителя е била дадена възможност, както и му е бил предоставен
срок, да отстрани нередностите по тъжбата, но същата не е пояснена достатъчно и до такава
степен, че да бъде гарантирано правото на защита на подсъдимото лице, както и че същото
да разбере в какво точно престъпление е обвинен.
Подсъдимият С. Д. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
1
предоставеното му от съда право на последна дума моли съда делото да бъде върнато на
СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното
от фактическа страна:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от Н. К. Д. срещу С. А. Д. за
осъществено престъпление, квалифицирано от пострадалия по чл. 147, ал. 1 НК.
С разпореждане от 19.02.2023 г. на съдията-докладчик, постановено в закрито
заседание, делото е насрочено за разглеждане на 20.03.2023 г. относно повдигнатото срещу
С. Д. обвинение за това, че в условията на продължавано престъпление, с две отделни
деяния, осъществени в периода от 01.05.2022 г. до 03.05.2022 г., в гр. София, на територията
на затвора София, находящ се на бул. „****, е приписал на тъжителя Н. Д. устно и писмено
пред различни физически лица извършването на престъпление - причиняване на телесна
повреда на лишения от свобода А.Н.Н., като клеветата е разпространена публично и по друг
начин, както следва:
1. Ha 01.05.2022 г. в гр. София, на територията на затвора София, находящ се на бул.
„****, е приписал на тъжителя Н. Д. устно пред лицата Л.Т.Т., Л.А., К.Г. и С.М.
извършването на престъпление - причиняване на телесна повреда на лишения от свобода
А.Н.Н., като клеветата е разпространена публично;
2. На 03.05.2022 г. в гр. София, на територията на затвора София, находящ се на бул.
„****, е приписал на тъжителя Н. Д. в саморъчно писмено обяснение пред началника на
затворническото заведение извършването на престъпление - причиняване на телесна
повреда на лишения от свобода А.Н.Н., като клеветата е разпространена по друг начин
/писмено/ - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147,
ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С определение от 20.03.2023 г., постановено в о.с.з., тъжбата е оставена без
движение, като на тъжителя Н. Д. е указано, че в 7- дневен срок, считано от датата на
заседанието, с допълнително писмено заявление, ведно с препис за подсъдимия, следва да
конкретизира времето, мястото и начина на извършване на преписаното му престъпление.
Изрично е разяснено, че при евентуално неизпълнение на дадените му указания в цялост и в
указания срок, наказателното производство ще бъде прекратено.
На 27.03.2023 г., в определения от съда срок, в регистратурата на СРС е постъпила
молба-уточнение от адв. А. П. от САК, назначена за служебен повереник, в която е
отбелязано, че на 01.05.2022 г. подсъдимият С. А. е подал жалба до началника на затвора
София, излагайки твърдения, че на същата дата - 01.05.2022 г. след 09.10 ч., в коридора на 1-
ва група на осъдените на доживотен затвор, тъжителят Н. Д. е ударил лишения от свобода
А.Н..
Въз основа на изложените факти за движението на делото съдът намира следното по
правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство:
Частната тъжба е процесуалният документ, който поставя началото на наказателно
производство, което се образува по тъжба на пострадалия, поради което се изисква да
отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за лицето, срещу което
се подава, както и описание на обстоятелствата на престъпното деяние. Иницииращият
наказателно производство от частен характер документ задължително трябва да съдържа в
достатъчна степен конкретизирани онези фактически твърдения, които обуславят
съставомерността на конкретен престъпен състав. Такива твърдения несъмнено са тези за
времето и мястото на извършване на твърдяното престъпно посегателство, както и
конкретните действия на дееца, за които се претендира, че осъществяват изпълнителното
деяние на престъплението и се иска да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Това
е така, тъй като фактическите рамки, описани в частната тъжба, очертават предмета на
доказване в наказателния процес и заедно с правната квалификация, която съдията
докладчик следва да определи, в случай че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от
НПК, очертават конкретното обвинение, което се повдига срещу лицето, посочено в
2
тъжбата. Фактическите и правни рамки на съответното обвинение е необходимо да бъдат
недвусмислено конкретизирани с оглед гарантиране на правото на защита на подсъдимия,
което включва, на първо място, правото му да разбере в какво точно е обвинен.
В процесния случай напълно обосновани и законосъобразни са изводите на съдията
докладчик, че подадената тъжба не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал. 1
НПК. В нея не е уточнено времето, мястото и начина на извършване на преписаното на
подсъдимия престъпление за всяко едно от деянията, включени в рамките на твърдяното
продължавано престъпление , както и с допълнителната молба-уточнение не са
конкретизирани двете инкриминирани с първоначалната тъжба деяния, а на практика е
вменена нова, различна деятелност за това, че на 01.05.2022 г. подсъдимият С. А. е подал
жалба до началника на затвора София, излагайки твърдения, че на същата дата - 01.05.2022
г. след 09.10 ч., в коридора на 1 -ва група на осъдените на доживотен затвор, тъжителят Н.
Д. е ударил лишения от свобода А.Н.. Визираният подход е незаконосъобразен, тъй като
това деяние не фигурира в тъжбата, инициирала производството пред контролираната
инстанция . При липса на такива твърдения съдът не би могъл да направи преценка дали
тъжбата е депозирана в законоустановения процесуален срок, като същевременно не става
ясно и кога се твърди, че е извършено деянието. Наред с това липсва и описание на
изразите, които според тъжителя са обидни и/или клеветнически и могат да бъдат обективно
свързани с лицето, срещу което е насочена тъжбата. Същевременно е видно, че съдът
неколкократно е предоставил възможност на тъжителя за отстраняване на нередовностите
на частната тъжба, което същият не е сторил.
Изтъкнатите обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че на тъжителя са били
осигурени всички процесуални средства и възможности, в случай че желае, да конкретизира
обстоятелствата на твърдяното престъпление (или престъпления), което да позволи на съда
да извърши проверка дали действително в тъжбата се твърди престъпление и ако да,
преследва ли се то по тъжба на пострадалия. Процесуалното бездействие на тъжителя, който
е бил своевременно уведомен от районния съдия за неговите правни последици, правилно е
оценено от районния съд като основание по чл. 289, ал. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за
прекратяване на наказателното производство поради това, че тъжбата е негодна да възбуди
наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно престъпление.
По изложените съображения, въззивният съд намира въззивната жалбата срещу
определението на районния съд за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл.289, ал.4 вр. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.04.2023г., постановено по НЧХД №
12631/2022г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, с което наказателното производство по
делото е прекратено.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4