Присъда по дело №6168/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 317
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110206168
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 317
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
СъдебниВЕНОНИ Д. МАРИНОВ

заседатели:Пепа Ил. Илиева
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
и прокурора П. Ст. Р.
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Наказателно дело от общ
характер № 20221110206168 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. Т., роден на г. в гр.С, с постоянен адрес: гр.С
ул.„Т“ №, и с настоящ адрес: гр.С, ж.к.„Ф“, бл., понастоящем изтърпява мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в НСлА по друго наказателно
производство, българин, български гражданин, без образование-неграмотен,
не работи, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 08.12.2020 г., около 20:10 часа, в гр.София, на бул.„Стефан
Стамболов", в района на „Женския пазар“, в близост до павилион №12-13,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1
бр. дамска чанта на стойност 36 лева, 1 бр. калъф за лични документи на
1
стойност 1,50 лева, паричната сума в размер на 100 лева, всички вещи на
обща стойност 153,50 лева, от владението на собственика Д. Й. П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
издърпал горепосочената чанта със съдържащите се в нея вещи от рамото и
ръцете на П., и чрез използване на нож срязал дръжката на чантата, поради
което и на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, във вр. с
чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, го
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, което намалява с 1/3 и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.69, във вр. с чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия Р. Н. Т., със снета по делото самоличност, с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от
НК, приобщеното по делото като веществено доказателство: 1 брой метален
нож, запечатан с етикет серия А №0423590 и печат №047 НЕКД-СДВР,
оставен на съхрание в 03 РУ-СДВР.
ДА СЕ ВЪРНАТ на пострадалото лице Д. Й. П., ЕГН **********,
приобщените по делото като веществени доказателства: 1 брой черна дамска
чанта от изкуствена кожа, 1 брой червено дамско портмоне от изкуствена
кожа, 1 брой рецептурна бланка, 1 брой карта на кръвна група, 1 брой
Контролен талон, 1 брой здравна книжка, оставени на съхраниние в 03 РУ
СДВР.
ПОСТАНОВЯВА приобщеното като веществено доказателство по
делото - 1 брой оптичен носител–CD, приложен на л.95 от досъдебното
производство – ДА ОСТАНЕ на съхрание по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Р. Н. Т., със
снета по делото самоличност, да заплати направените разноски на
досъдебното производство в общ размер на 690,47 лева в полза на държавата
по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на
процеса в общ размер на 60 лева в полза на държавата по сметка на Софийски
районен съд.
2
ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред Софийски градски съд
по реда на Глава 21 от НПК, в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Срещу подсъдимия Р. Н. Т., ЕГН **********, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че:
На 08.12.2020 г., около 20:10 часа, в гр.София, на бул.„Стефан
Стамболов", в района на „Женския пазар“, в близост до павилион №12-13,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1
бр. дамска чанта на стойност 36 лева, 1 бр. калъф за лични документи на
стойност 1,50 лева, паричната сума в размер на 100 лева, всички вещи на
обща стойност 153,50 лева, от владението на собственика Д. Й. П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
издърпал горепосочената чанта със съдържащите се в нея вещи от рамото и
ръцете на П., и чрез използване на нож срязал дръжката на чантата.
Престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По искане на подсъдимия Р. Н. Т. и неговия защитник – адв.Е Б от САК,
производството по делото е проведено по реда на Глава 27, чл.370 и
следващите от НПК, съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване
на страните.
Подсъдимият Р. Н. Т. по време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Съгласие да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт, изразява и
защитникът на подсъдимия Т..
Представителят на Софийска районна прокуратура, в съдебно
заседание, след приключване на съкратеното съдебно следствие, поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т.. Навежда доводи, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен
начин авторството на деянието в лицето на подсъдимия и неговата вина.
Моли за осъдителна присъда. Пледира на подсъдимия Т., след
редукцията на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да бъде
намалено с 1/3 на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъд
отложено с изпитателен срок от две години.
Моли съда да възложи на подсъдимия Т. заплащането на направените
разноски по делото. Взема становище и относно разпореждането с
приобщените по делото веществени доказателства.
Защитата на подсъдимия Т., осъществена от адв.Е Б от САК, в
съдебно заседание, след приключване на съкратеното съдебно следствие,
пледира за оправдателна присъда. Счита, че са налице основателни съмнения
1
в събраните по делото доказателства, че подсъдимият Т., поради своето
непълнолетие и незряла възраст, е разбирал свойството и значението на
извършеното.
Подсъдимият Р. Н. Т., при осъществяване правото си на лична защита,
изразява съжаление за извършеното деяние, като заявява, че е действал под
влиянието на наркотични вещества. В последната си дума, моли съда за
условна присъда или пробация.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно
определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия Т., без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Р. Н. Т., ЕГН **********, е роден на г. в гр.С, с
постоянен адрес: гр.С ул.„Т“ №, и с настоящ адрес: гр.С, ж.к.„Ф“, бл..
Понастоящем изтърпява мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
НСлА по друго наказателно производство. Самоопределя се като българин по
произход, с българско гражданство. Т. е без образование – неграмотен, не
работи, не е женен и няма деца.
Съгласно справка за съдимост не е осъждан, но по отношение на Т. са
налице данни, че се води на отчет в ДПС, като има регистрирани
противообществени прояви по смисъла на ЗБППМН, за част от които с
решения на МКБППМН – район „Подуяне“ и район „Красна поляна“, са му
налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1 от ЗБППМН. Съгласно данните
от справката от УИС на Прокуратурата на Република България, освен
настоящото досъдебно производство, срещу подсъдимият Т. се водят още две
досъдебни производства за същото престъпление - грабеж, извършен от
непълнолетен деец.
Към датата на инкриминираното деяние – 08.12.2020 г., подсъдимият Т.
е непълнолетен /навършена 15-годишна възраст, но не навършени 16 години/.
Макар и непълнолетен, същият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, съгласно заключението по
КСППЕ.
На неустановена дата през месец декември 2020 г., подсъдимият Т.
отишъл да живее в дома, в който живеел братовчед му – свидетелят В. Н. П.,
също непълнолетен, находящ се в гр.София, кв.„Редута“.
На 08.12.2020 г., около 19:30 часа, подсъдимият Т. и братовчед му –
свидетелят В. П., се придвижили с трамвай до „Женския пазар“, находящ се
гр.София, на бул.„Стефан Стамболов“. Поводът за това било взето решение
от подсъдимия Т. да направи „нещо“, от което да изкара пари.
2
В района на посочения „Женски пазар“, в павилион №12-13, свидетелят
Д. Й. П. работела като продавач-консултант, където продавала млечни
продукти. Работното й време било до 20:00 часа. Около 19:50 часа,
подсъдимият Т. и свидетеля П. се приближили до павилиона, в който същата
работела, и през стъклото видели как брои парите от дневния оборот. Тогава,
подсъдимият Т. взел решение да се облагодетелства по престъпен начин, като
вземе парите от оборота, изкарани от свидетеля П., като предполагал, че
парите от оборота ще бъдат прибрани в дамската чанта. В изпълнение на
взетото решение, подсъдимият Т. първо влязъл сам в павилиона и попитал
свидетеля П. дали още работи, като последната му отговорила, че вече не
работи и не обслужва клиенти. След дадения отговор, подсъдимият Т. излязъл
от павилиона и решил да изчака свидетеля П. да затвори павилиона, и когато
си тръгне да отнеме чантата от владението й, като употреби за това сила.
Посоченото решение било споделено със свидетеля П., но същия се разбрал с
подсъдимия Т. само да стои отстрани, без да се намесва.
Около 20:10 часа, свидетелят П. заключила входната врата на павилиона
и си тръгнала пеша в посока спирката на трамвай №6, намираща се на бул.„Х.
Ботев“. На лявото си рамо, свидетелят П. била закачила дамската си чанта,
съдържаща един брой портфейл, един брой калъф за лични документи,
парична сума в размер на 100 лева, както и различни документи - лична карта,
СУМПС, рецептурна бланка, карта за кръвна група, контролен талон, здравна
книжка, лекарства и бележки. Докато се движела, свидетелят П. държала
чантата си с ръка. В района на „Женския пазар“, на около 15 метра от
павилиона, в който работела, докато последната вървяла пеша, подсъдимият
Т., в изпълнение на взетото от него по-рано решение, се доближил до
свидетеля П. в гръб, хванал с ръка дамската й чанта и започнал да дърпа
същата към себе си. Свидетелят П. се обърнала и тогава разпознала
подсъдимият Т. като лицето, което последно влязло в павилиона й.
Свидетелят П. продължила да държи дърпаната от подсъдимия Т. чанта.
Поради това, презрамката на чантата й се опънала. Тогава, подсъдимият Т.
чрез носен от него нож, срязал презрамката на чантата на свидетеля П., като
по този начин придобил неправомерно владение върху същата. На посоченото
място, подсъдимият Т. изпуснал носения от него нож. Докато извършвал
посочените действия, свидетелят В. П. стоял от страни, без да се намесва в
извършваното престъпление.
След като взел посочената чанта, ведно със съдържащите се в нея вещи,
подсъдимият Т. се отдалечил тичайки от местопроизшествието с
инкриминираните вещи, като бил последван и от свидетеля П.. Достигайки до
необитаем имот, находящ се в гр.С, ул.„И М“ №, подсъдимият Т.,
придружаван от свидетеля П., влязъл в дворното място на същия, където
прегледал съдържанието на инкриминираната чанта. От нея взел сумата от
100 лева, а самата дамска чанта с останалите вещи, изоставил в имота.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за
3
установена, въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 от
НПК: показанията на свидетелите Д. Й П. и В. Н. П.; протоколи за оглед на
местопроизшествие от 08.12.2020 г. и 10.12.2020 г.; протокол за разпознаване
на лица и предмети от 10.12.2020 г.; протокол за оглед на веществени
доказателства; протокол за доброволно предаване на един брой оптичен
носител, съдържащ видеозаписи от охранителни камери, монтирани на
„Женски пазар“; справка-характеристика от ДПС при 03 РУ-СДВР;
криминалистична справка; шест броя решения на МКБППМН за налагане на
възпитателни мерки; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България; два броя заповеди за задържане на лица по реда на ЗМВР, ведно с
протоколи за личен обиск и декларации за запознаване с процесуалните права
на задържаните лица; протоколни определения по ЧНД №16512/2020 г. по
описа на СРС и по ВЧНД №4512/2020 г. по описа на СГС; актуална справка за
съдимост; както и от експертните заключения по ДЕ, ВТЕ, СОЕ и КСППЕ по
отношение на подсъдимия Т. и свидетеля П..
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
пострадалото лице Д. Й П. и В. Н. П.. Дадените показания от тези свидетели
допринасят в пълна степен за установяване по безспорен и несъмнен начин на
времето, мястото, механизма на извършване на деянието и неговото
авторство.
Обективни и последователни са показанията на свидетеля П., относно
хронологията на събитията на инкриминираните дата, час и място, а именно:
посещението на магазина, в който работи, на 14-16 годишно момче от ромски
произход, високо около 170 см, с тъмно яке, със шапка с козирка, с черна
противоепидемична маска на лицето, зададения от него въпрос дали работи и
дадения от нея отговор, че затваря магазина и не обслужва клиенти,
напускането на магазина от момчето, затварянето и тръгването си около 20:10
часа, насочвайки се към спирката на трамвай №6, към бул.“Х. Ботев“.
Обективни и последователни са показанията на свидетеля П., че само на
около 15 метра от магазина, усетила дърпане назад и натиск в гърба, опъване
на дамската чанта, която носела на лявото си рамо, което я накарало да се
обърне и относно разпознатото в този момент лице като момчето, което
влязло последно в магазина, където работела. След обръщането си възприела
това момче да замахва с ръка и тогава видяла, че в ръката си той държи нож, с
който прерязал дръжката на дамската й чанта, взел я и избягал надолу по
пазара в посока ул.“Цар Симеон“, а с него побегнало още едно лице от
ромски произход, облечено по идентичен начин като извършителя, но видимо
по-малък и по-нисък от него.
Обективни и последователни са показанията на свидетеля П. и относно
факта, че при пристигане на местопроизшествието на полицейските
служители забелязали, че на около един метър от мястото, където е била
нападната, е изпаднал ножа, с който момчето е срязало дръжките на дамската
4
й чанта. Показанията й в горния смисъл се подкрепят от данните в съставения
протокол за извършения оглед на местопроизшествие на 08.12.2020 г., с обект
– тротоарно пространство, намиращо се на бул.“Стефан Стамболов“ срещу
№33, на около 15 метра от павилион №13 на „Женски пазар“. Този протокол
удостоверява намирането на около един метър от банкомат на земята върху
тротоарната площ, и изземането като веществено доказателство по делото на
един брой метален нож с черна дръжка, представляващо средството,
послужило на извършителя за противозаконното отнемане на движимите й
вещи - черна дамска кожена чанта, ведно с цялото й съдържание.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, при
извършената лабораторна обработка на представения обект, приобщен като
веществено доказателство по делото – един брой метален нож със следи от
ръжда по острието, не са се проявили дактилоскопни следи. Това не променя
извода за достоверност на показанията на свидетеля П., че именно това е
използваното от дееца средство за извършване на престъплението.
Обективни и последователни са показанията на свидетеля П. и относно
съдържанието на противозаконно отнетата й дамска чанта, а именно:
портфейл със сумата от 100 лева в дребни банкноти, калъф с лични
документи – лична карта, СУМПС, други дребни дамски вещи и лекарства.
Показанията й в горния смисъл се подкрепят изцяло от отразените данни в
съставения протокол за оглед местопроизшествие, относно мястото на
намиране на иззетите като веществени доказателства движими вещи - черна
дамска кожена чанта, червен портфейл и документи, издадени на името на
свидетеля П.. Видно от съставения протокол за оглед на местопроизшествие
на 10.12.2020 г., с обект – празно дворно място, обрасло с ниска растителност,
находящо се в централната част на гр.София, на ул.“Иларион
Макариополски“, западно от №9 е, че в хода на така извършеното
процесуално-следствено действие, на около 20 метра навътре в имота, около
разрушена тухлена сграда, са намерени разхвърляни празни черна кожена
дамска чанта и червено на цвят дамско портмоне, а около тях разхвърляни
множество бележки и документи: рецептурна бланка; един брой карта за
кръвногрупова принадлежност; един брой контролен талон и един брой лична
здравна книжка, всички издадени на името на Д. П., и иззети като веществени
доказателства по делото, огледани и фотографирани, съгласно данните в
съставения протокол за оглед на веществени доказателства.
Съгласно заключението по назначената и изготвена на досъдебното
производство СОЕ, пазарната стойност на предмета на престъплението, към
датата на извършване на деянието – 08.12.2020 г., възлиза в общ размер на
153,50 лева, както следва: дамска чанта от изкуствена кожа - на стойност 36
лева; портмоне от изкуствена кожа, червено на цвят - на стойност 16 лева;
калъф за лични документи – на стойност 1,50 лева; парична сума в размер на
100 лева. По отношение на лична карта, СУМПС, рецептурна бланка, карта за
5
кръвна група, контролен талон от ОПП-София и здравна книжка, вещото лице
е извело заключение, че тези вещи нямат пазарна стойност, а за лекарства и
ключове /неуточнени по вид и броя/, няма база за оценка.
В хода на разследването е извършено процесуално-следствено
действие: разпознаване на лице от мъжки пол, обективирано в съставен
протокол на 10.12.2020 г., ведно с приложен фотоалбум към него, с
разпознаващо лице: Д. Й П., при което последната разпознала категорично
лицето под №1 - подсъдимият Т., като извършител на деянието, като посочила
и особеностите и физическите белези, по които го е разпознала. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля П. като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви, като не поставя под съмнение и тези,
относими към авторството на деянието. В показанията си, свидетелят П.
категорично сочи като извършител на инкриминираното деяние своя
братовчед - подсъдимият Т., разпознат категорично и от пострадалата, който
придружавал тогава в изпълнение на споделеното от последния намерение да
„направи нещо“, от което да изкара пари. Като очевидец на извършените от
подсъдимия Т. действия на инкриминираните дата, час и място, свидетелят П.
възпроизвежда хронологията на събитията по идентичен начин като
пострадалата. Споделената хронология и последователността на събитията на
инкриминираната дата, както от пострадалата, така и от свидетеля П., относно
лично възприетите от тях относими факти и обстоятелства в различните
времеви моменти, намират опора в заключението на вещото лице по
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство ВТЕ, въпреки
констатираната невъзможност за извършване на лицево-идентификационно
съпоставяне на заснетите лица, поради загуба на детайли в изображенията и
невъзможност за извличане на устойчиво различими, частни
идентификационни признаци.
Вещите лица по назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство КСППЕ, дават категорично заключение, че 16-годишния В. Н.
П. е психично здрав, въпреки претърпяна черепно-мозъчна травма с мозъчно
сътресение, която не е довела до постравматични увреждания от типа на
припадъци с характер на епилептични, травмена психоза или когнитивно
снижение от органичен тип, както и че при него няма когнитивни нарушения,
които да променят качествено годността му за правилно възприемане на
обективната действителност, споменът му за събитията на инкриминираната
дата е съхранен и достатъчно информативен, а обстоятелствата, за които
свидетелства, са достъпни по смисъл за възрастта му. Горното е дало
основание на вещите лица да изведат извод за притежавана от свидетеля П.
свидетелска годност в настоящото наказателно производство и възможността
да дава достоверни свидетелски показания. С оглед и на така даденото
заключение, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля П., като
обективни, последователни и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства.
6
Съгласно заключението на вещите лица по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство КСППЕ, подсъдимият Т. е психично здрав.
При него не се установяват анамнезни или клинични данни за психично
заболяване с ранг на психоза, което може да бъде приравнено към
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на
чл.33 от НК. Вещите лица не са установили данни за патология на
когнитивните функции /интелект, памет, внимание/. По отношение на
интелектуалното му развитие вземат становище, че се касае за нисък вариант
в условията на педагогическа занемареност, но без данни за вроден или
придобит интелектуален дефицит. Подсъдимият Т. е в средни граници на
възрастовия диапазон – непълнолетие, когато личностовата структура е все
още в процес на изграждане и развитие, с характерните за тази календарна
възраст особености, но общото му психично развитие е правилно, без данни
за болестни отклонения. Вещите лица приемат, че при подсъдимият Т. няма
формирана зависимост към психоактивни вещества, няма и информация за
претърпян от него реактивен психотичен епизод с качествено разстройство на
съзнанието към датата на деянието, който да наруши психичните му годности
правилно да възприема събитията от значение на делото, да разбира и да
ръководи действията си. Горните изводи при извършеното освидетелстване,
са дали основание на вещите лица да дадат заключение, че подсъдимият Т.
към датата на деянието е притежавал психични годности да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението, незавършеното му личностово структуриране,
общата оценъчна незрялост и неустойчивост на морално етичните оценки и
норми на поведение, не оказват болестна мотивация и механизъм на неговите
действия, и не променят психичните му годности за разбиране и ръководене
на постъпките. Психичното му състояние позволява да участва пълноценно
във фазите на наказателното производство и да дава /ако желае/ достоверни
обяснения относно обстоятелства и факти, имащи значение за делото.
Съдът изцяло възприема изводите на вещите лица, обективирани в
приобщените чрез прочитане експертни заключения, като обективни,
компетентни и безпристрастно изготвени. Съдът не намира основание да не се
довери и на заключението на вещите лица по назначената и изготвена на
досъдебното производство КСППЕ по отношение на подсъдимия Т.. Вещите
лица са стигнали до категоричен извод в заключението си, че при
освидетелствания липсва психична заболеваемост в тесния смисъл на
понятието /психоза/, като актуалното му психично състояние не се явява
пречка за неговото участие в наказателното производство. Психичната
годност за адекватно възприемане и възпроизвеждане на факти от значение на
делото, въпреки непълнолетната му възраст, категорично не е нарушена и той
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Че тази му способност не е била нарушена се потвърждава и
от събраните по делото гласни доказателства, и по-конкретно от показанията
на свидетеля П., който описва действията на извършителя на деянието, като
7
предварително планувани, последователни и съответни на конкретния стимул
от реалността, което навежда на еднозначен извод, че за поведението си той е
имал ясна неболестна мотивация, включително и неповлияна от употреба на
психоактивни вещества. Предварителното взетото решение за извършване на
престъплението, с цел набавяне на средства за препитание по неправомерен
начин, както и знанието за противоправността и наказуемостта на тези
деяния, с оглед на наложените вече спрямо него възпитателни мерки,
категорично изключват възможността подсъдимият Т. да е извършил
инкриминираното престъпление действайки спонтанно, лекомислено, или
поради увлечение. Предвид гореизложеното и застъпеното становище в
експертното заключение, съдът приема, че към момента на извършване на
деянието, към момента на освидетелстването и понастоящем – в съдебната
фаза на процеса, подсъдимият Т. не е бил и не е в състояние на невменяемост
по смисъла на чл.33 от НК, а непълнолетната му възраст не е била пречка да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Ето защо, релевираното от защитата възражение от защитата,
че от събраните по делото доказателства не се доказва именно тази
способност на подсъдимия Т., не се споделя от съда.
Внимателната проверка на съставените протоколи, материализиращи
извършените процесуално-следствени действия в хода на разследването
сочат, че същите са осъществени при стриктно спазване на спазване на
процесуалните правила и са годен източник на доказателства в настоящото
наказателно производство.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, въз основа на събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал при условия и ред, предвидени в НПК,
и предвид факта, че така установените обстоятелства се подкрепят от
направеното самопризнание от подсъдимия Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно доказано извършено от подсъдимия Р. Н. Т.
престъпно деяние, което от обективна и субективна страна осъществява
признаците на престъплението грабеж по основния състав на чл.198, ал.1 от
НК.
Подсъдимият Т. е извършил деянието като непълнолетен, при
навършена 15-годишна възраст, но не навършени 16 години, поради което
правилно е квалифицирано като престъплние по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от
страна на подсъдимия от техния собственик и владелец – свидетелят П., т.е.
налице е прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на
своя трайна такава от страна на дееца. Предмет на отнемането са движими
8
вещи – един брой дамска чанта, един брой портфейл, един брой калъф за
лични документи, както и парична сума в размер на 100 лева, които съгласно
заключението на вещото лице по СОЕ са на обща стойност 153,50 лева.
Деянието е извършено от подсъдимия Т., без да е налице съгласие на
собственика и владелеца на движимите вещи. Подсъдимият Т. е установил
трайно фактическо владение върху тях, като те са преминали от
патримониума на пострадалото лице в този на подсъдимия, като отнемането е
извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени. Налице е
силата, като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ
сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство за установяване
на владението на отнетите вещи, чрез отнемане на дамската чанта от
пострадалото лице. Силата е използвана като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. Налице е връзка, между употребената сила и
отнемането на вещите от владението на пострадалата с намерение да бъдат
присвоени, като действията на извършителя са съединени с връзката на
фактическо единство, основано на посочената цел. При извършване на
деянието подсъдимият Т. е употребил сила – издърпал чантата със
съдържащите се в нея вещи от рамото и ръцете на пострадалата, и с помощта
на нож срязал дръжката на чантата, като използваната сила в случая е
функционално подчинена на отнемането, доколкото към момента на нейното
използване, деецът не е установил все още трайна фактическа власт върху
вещта. Деянието е осъществено спрямо физически уязвимо лице –
пострадалата е от лице от женски пол и в тъмната част на денонощието, т.е.
по начин, който от една страна улеснява извършване на престъплението, и от
друга страна значително затруднява разкриването на неговия извършител.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият Т. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието – неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните му последици, които деянието му причинява в
обективната действителност, желаел е и е целял тяхното настъпване. Същият
е знаел, че употребата на сила е начин за отнемане на чуждите вещи, като е
искал от така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени
признаците на престъпния състав по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. следва да носи наказателна отговорност за
извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение. За
извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. При съобразяване на установената в чл.63,
ал.1, т.3 от НК редукция за непълнолетни извършители, приложимото за
подсъдимия Т. наказание е лишаване от свобода до три години, т.е. след
редукцията, наказанието е без специален минимум.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Т., съдът отчете високата степен на обществена опасност на
9
извършеното деяние, съобразно предвиденото наказание за него по вид и
размер. Съдът съобрази и високата степен на обществена опасност и на дееца,
въпреки чистото му съдебно минало, съгласно справката за съдимост. По
делото са налице данни, че подсъдимият Т. има криминалистични
регистрации в ДПС за извършени противоправни деяния /държане на
наркотици, кражби/, за част от които с решения на МКБППМН са били
наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1 от ЗБППМН. Въпреки
налагането им, съгласно данните от справката от УИС на Прокуратурата на
Република България е видно, че освен настоящото наказателно производство,
по отношение на подсъдимия Т. има образувани и висящи още две досъдебни
производства, водени за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК. Горните обстоятелства характеризират негативно неговата личност
като такава, която очевидно не се съобразява с установените в закона правила
и норми за поведение, и като такава с вече изградени трайни навици за
набавяне на средства за препитание по престъпен начин, макар и все още в
незряла възраст.
Съдът не намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства, които да обуславят
налагане на по-леко наказание, определено при условията на чл.55 от НК. В
случая се касае за подсъдим с лоши характеристични данни за личността му,
доколкото наложените спрямо него възпитателни мерки по ЗБППМН,
очевидно не са постигнали целения възпитателен и възпиращ ефект. Не е
налице оказано съдействие на органите на властта, когато е следвало да бъдат
разкрити обстоятелства, относими към признаците на престъплението,
доколкото поведението на Т. се е изразило единствено във формалното
признание на вината, и то едва в съдебната фаза на процеса. В хода на
досъдебното производство, подсъдимият Т. е установен като извършител на
престъплението единствено в резултат на извършените процесуално-
следствени действия по разследването. При положение, че авторството на
деянието е установено чрез други доказателствени средства, доброто
процесуално поведение на Т. се проявява единствено в направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената на обвинителния акт,
поради което делото е разгледано по реда на диференцираната процедура, и
поради тази причина не следва да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство, доколкото е взето предвид като такова при определяне на
наказанието от законодателя. Голословно изразеното съжаление за
извършеното е единствено с цел смекчаване на наказателната отговорност и
налагане на минимално по размер наказание. Ето защо, приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК, би било едно неоправдано благоприятно
наказателноправно третиране на подсъдимия Т. и проява на прекомерно
снизхождение.
В случаите, когато едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1 и
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Тази хипотеза е неприложима, при така направените по-горе изводи. Ето
10
защо, при определяне на наказанието на подсъдимия Т. за извършеното
престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, и при
съобразяване с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира, че следва
да му бъде определено наказание лишаване от свобода малко над
предвидения в закона минимален размер, при вземане предвид на следните
смекчаващи отговорността, но не и вината обстоятелства: липсата на
употребена сила спрямо телесната неприкосновеност на пострадала,
доколкото деянието се е изразило само в срязване на дръжката на чантата с
нож, ниската стойност на предмета на престъплението, лошата криминогенна
семейна и социална среда, в която живее и е отглеждан подсъдимия Т.,
включително и педагогическата му занемареност – същият нито учи, нито
работи, дължащо се на липсата на адекватен родителски контрол, а именно: за
срок от девет месеца, с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК, като така индивидуализираната санкция съдът намали с 1/3 и го
осъди на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Спрямо подсъдимия Т., съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК, поради наличие на
всички предвидени в нея предпоставки. Все още не са изчерпани средствата и
усилията, които могат да бъдат приложени спрямо непълнолетния подсъдим
за неговото поправяне и превъзпитание. По тези съображения, съдът отложи
ефективното изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, с три
години изпитателен срок, който намира за достатъчен да го възпре да
извършва в бъдеще престъпления, под страх да не изтърпи и отложеното
наказание. Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия Т. наказание ще
способства за постигане целите на наказанието по чл.60 от НК – да бъде
превъзпитан и подготвен за общественополезен труд.
При този изход на делото, съдът с присъдата е постановил отнемане в
полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, приобщеното по
делото като веществено доказателство: 1 брой метален нож, запечатан с
етикет серия А №0423590 и печат №047 НЕКД-СДВР, оставен на съхранение
в 03 РУ-СДВР.
Постановил е да се върнат на пострадалото лице Д. Й. П., приобщените
по делото като веществени доказателства: 1 брой черна дамска чанта от
изкуствена кожа, 1 брой червено дамско портмоне от изкуствена кожа, 1 брой
рецептурна бланка, 1 брой карта на кръвна група, 1 брой Контролен талон, 1
брой здравна книжка, оставени на съхранение в 03 РУ СДВР.
Постановил е да остане по делото за срока на неговото съхранение,
приобщеното като веществено доказателство - 1 брой оптичен носител–CD,
приложен на л.95 от досъдебното производство.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е
осъдил подсъдимия Р. Н. Т. да заплати направените разноски на досъдебното
производство в общ размер на 690,47 лева в полза на държавата, по сметка на
СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ
11
размер на 60 лева в полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.


12
Съобщи за изтекли лични данни