Присъда по дело №230/2014 на Районен съд - Нови пазар

П Р И С Ъ Д А

№37

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд Н. в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :  Г.К.

   Д.В.

                                                                         

при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора АНРИ МИЛЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия  НИКОЛОВА наказателно дело от общ характер №230 по описа за 2014 година,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Ф.М., с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2013 г. в гр. Н., област Ш. се е заканил с убийство на А.Х. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за съществуването му – престъпление чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК , поради което и на основание чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б”б” от НК и чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, налага на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:

На основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично.

На основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК -  Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

           

ОСЪЖДА подсъдимия Х.Ф.М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Ш. направените по делото разноски в размер в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                          2.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда № 37 по НОХД № 230/2014г. на НПРС, 4 състав

 

 

Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по досъдебно производство № 27/2014г. по описа на РУ “П” – гр. Н., ПП № 1118/2013г. на НПРП, срещу Х.Ф.М. с ЕГН **********, за това, че на 19.10.2013г. в гр. Н., се заканил с убийство на А.Х. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Делото бе разгледано по реда на Глава Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие”, чл. 371, т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по делото. Излага твърдения, че от една страна, от деянието са настъпили сериозни последици, но от друга страна, предвид факта, че подсъдимия и пострадалата живеят в един двор, едно тежко наказание може да влоши отношенията им. Предлага на подсъдимия М. да се наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, а именно “пробация” в минимални размери.

Защитникът на подсъдимия, служебно назначен в хода на досъдебното производство, не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се аргументи, че счита, че наказанието следва да бъде пробация, само с двете задължителни пробационни мерки.

Подсъдимият се признава за виновен и поиска разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие”, чл. 371, т. 2 от НПК, т.е подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Помоли за по-леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х.Ф.М. с ЕГН **********.***.

Подсъдимият М. живеел в отделно жилище, но в един и същи двор с жилището, обитавано от св. А.Х.. Двамата делели общи санитарни помещения. Св. Х. живеела и със дъщеря си от брака с подсъдимия – Т. Ф.. По свидетелски показания той често злоупотребява с алкохол и изпада в агресия – тормозел бившата си съпруга още преди прекратяването на сключения между тях брак, но и след това. Когато двете му дъщери били малки – тормозел психически и физически и тях.

На 19.10.2013г. по време на мюсюлманския празник Б., св. А.Х. имала гост – сестра й Ф.А.А.. Трите жени седели на двора, когато около 11.00 часа дошъл подс. Х.Ф.. Той бил излязъл и се върнал във видимо нетрезво състояние. Бил много пиян и в момента, в който намерил повод (заради излята от св. Х. шира”, се скарал със св. Х.. След като нанесъл няколко обиди на бившата си съпруга, той я заплашил, че ще я разстреля публично на центъра със 17-19 куршума.

Предвид дългата история на агресия, физически и психически тормоз, св. А.Х. се уплашила се сериозно, че тази закана може да бъде извършена, ако не по посочения от подс. М. начин, то по някакъв друг. Този й страх се подклаждал и от продължаващото агресивно поведение и нетрезвото състояние на подс. М.. Тя потърсила закрилата на полицейските органи. Въпреки тяхната намеса, св. А.Х. не се успокоила. Преживения стрес от случилото се я накарал да потърси и лекарска помощ. Наложило се лечение от психиатър, за да се справи с последиците от стреса.

Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено от признанията на подсъдимия в съдебно заседание, обясненията им дадени в хода на досъдебното следствие, подкрепяни напълно от събраните материали в хода на досъдебното производство: свидетелски показания, СППЕ, и др. В основната си част всички тези доказателства са ясни и безпротиворечиви и разкриват описаната по-горе обстановка.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подс. Х.Ф.М. със снета по делото самоличност от обективна страна с действията си и вербално се е заканил с убийство на св. А.Х. и тази закана е възбудила основателен страх у пострадалата за осъществяването й. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните му последици, като е искал настъпването им. Деянието осъществява фактическият състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.  За съставомерността му се изисква заканата да е с такъв интензитет, че да е в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й, в конкретния случай закана за убийство и не се изисква деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение.

По тази причина съдът намери подс. М. за виновен по повдигнатото му обвинение.

При определяне на вида и размерът на наказанията на подсъдимия, съдът взе предвид на първо място чистото съдебно минало на дееца. При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимия за извършеното от него престъпление съъдт отчете и наличието на връзка между подсъдимия и пострадалата, макар и двамата да не са вече в брак. Те продължават да живеят в такава близост, че случилото се по настоящото дело, най-вероятно ще се отрази по един или друг начин на отношенията им. За престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 6 години. Настоящият съдебен състав намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно пробация само с първите две задължителни пробационни мерки. Съдът напълно споделя виждането на представителя на НПРП, че едно по-тежко наказание може допълнително да влоши отношенията между подсъдимия и пострадалата и вместо да доведе до неговото поправяне, да доведе до по-тежки последици. Съдът счита, че това наказание е справедливо и ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Именно срещите с пробационен служител, ако бъдат съвестно и правилно изпълнявани, могат да доведат до осъзнаване от страна на подс. М. на обществено опасния характер на поведението му. Пробационните мерки следва да бъдат за срок от 6 месец, а периодичността на подписване при пробационен служител – два пъти седмично.

Подсъдимият Х.Ф.М., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК бе осъден да заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 200 лв., платими в полза на ОД МВР Шумен.

Съдебният състав счита, че именно тази  присъда и наложените с нея наказания ще постигнат целите на личната и генерална превенция.

Мотивите са изготвени на 02.06.2014г.

 

                       

 

Районен съдия:  ................................