№ 1700
гр. П., 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500843 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна частна жалба на Х. В. А. – ищец по делото в
първата инстанция, подадена чрез пълномощникът му адв.В. В. от АК-П.
против определение № 4586/10.11.2022г. по гр.д. № 1511/2022г. на П.ски РС,
с което е отхвърлено искането на ответника за изменение на постановеното по
делото решение, в частта му за разноските, като неоснователно.В частната
жалбата се твърди, че обжалваното определение на ПРС е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е
преценил предпоставките на закона, приемайки че няма доказателства за
заплащане на пълния размер на адвокатското възнаграждение. Счита също, че
за уважаване на искането за присъждане на разноски по делото е достатъчно
да са налице доказателства, че такива реално са били извършени от страната в
рамките на съответното производство. Моли да бъде отменено атакуваното
определение и да бъде уважено искането за изменение на решение №
1456/11.10.22г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени разноски,
съобразно пълния размер на договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 700лв.
Ответникът по частната жалба „***“ООД представлявано от
Н.Г.В., чрез пълномощника адв.Н. Н., е взел становище, че частната жалба е
неоснователна.
1
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид становището на насрещната страна, съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:Жалбата е подадени от надлежна
страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения
срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради
което е допустима. Същата е неоснователна.
С решение № 1456 по гр.д. № 1511/2022г. на ПлРС, се е
произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, като е присъдил и разноски
съобразно уважената, респективно съобразно отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, ищецът Х. А., чрез
пълномощника си адв. В. В., е подал молба за изменение на решението в
частта му за разноските, с искане да се присъдят такива съобразно пълния
размер на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за адв.В. от 700лв., а не
както е приел съда – само за 350лв. Към молбата е приложена писмена
декларация от ищеца, че е заплатил изцяло договореното адв. възнаграждение
в размер на 700лв.-350лв. на 21.03.2022г. и 350лв. на 29.04.2022г.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без
уважение молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, РС е приел, че декларацията като
писмено доказателство не е представено своевременно - до приключване на
съдебното дирене на 12.09.2022г., заедно със списъка на разноските по чл. 80
от ГПК. Приел е също, че сама по себе си, представената декларация от
страната, не съставлява годно писмено доказателство за извършване на
плащането, доколкото удостоверява изгодни за издателя си факти /плащането
на уговореното адв. възнаграждение, като основание за неговото
претендиране от ответника/. Посочено е също, че включването на разхода в
списъка по чл. 80 от ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че такъв разход е
реално извършен, без други доказателства относно този факт, тъй като
списъка на разноските има отношение само към допустимостта на молбата по
чл. 248, ал.1 от ГПК/арг. ТР №6/2012г, т.2/.
Въззивният съд намира изложените доводи за правилни и
законосъоразни. Молбата за изменение на решението от 11.10.2022г. в частта
му за разноските, е допустима/арг. от чл.80, пр.2 ГПК/, но неоснователна.
Съгласно т.1 ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
2
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.В случая
в договора за правна защита и съдействие /на л.6 от делото/ е вписано, че от
договорения адвокатски хонорар в размер на 700лв., при сключване на
договора са заплатени само 350лв.Безспорно е, че към момента на
приключване на съдебното дирене по делото от страна на ищеца не са били
представени каквито и да било доказателства за заплащане на остатъка от
350лв. В списъка с разноските, прил. на л.86 от делото е посочена сумата от
700лв., но към този момент не е удостоверено, че тя е била вече заплатена
изцяло. Поради това правилно в решението си РС е приел, че липсват
доказателства за платен изцяло хонорар, т.е за направен от ищеца
допълнителен разход в размер на още 350лв., както е било уговорено – до
края на м.април 2022г. за адвокатско възнаграждение, и разноските са били
изчислени съобразно действително заплатения хонорар от 350лв.
Представените след приключване на съдебното дирене писмени
доказателства, дори да са годни да удостоверят плащане на сумата 350лева,
не могат да бъдат ценени от съда, тъй като доказателствата са представени
несвоевременно.
Съгласно чл.80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Съдебният състав счита, че
за да бъде уважено искането за присъждане на разноски, следва не само
разноските да бъдът претендирани до посочения краен момент с представяне
и на списък на същите, но до приключване на последното съдебно заседание в
съответната инстанция, следва да се представят и доказателствата за
направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се
запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по
прекомерността им.
Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса,
която следва да се развие до приключване на последното заседание пред
съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените
разноски следва да са представени пред съда до това заседание. Законът не
3
изисква достоверна дата за договорът за правна помощ, но смисълът на
претендиране на разноските до приключване на последното съдебно
заседание е да не се създават доказателства след това с оглед узнатия
резултат по делото. Процесуалният закон по начало ограничава
процесуалните действия на страните до приключване устните състезания,
освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове. Ето защо,
представените след крайния срок доказателства за плащане на адвокатския
хонорар, не могат да се вземат предвид и да мотивират различен от вече
изложения извод, че към момента на постановяване на решението липсват
доказателства за направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 700лв. Поради изложеното, молбата по чл.248 ГПК се явява
неоснователна и правилно е била оставена без уважение.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 4586/10.11.2022г. по гр.д. №
20224430101511 по описа на П.ски РС, с което е оставена без уважение
молбата по чл.248, ал.1 от ГПК на Х. В. А., с ЕГН **********, от гр. П.,
ж.к.“***“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, за изменение на постановеното по
делото решение № 1456/11.10.2022г., в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4