РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Ихтиман, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б. И. М.
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200639 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано въз основа на жалба, подадена от П. И. Ш.,
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-0274-000345 от 29.10.2024 г.,
издадено от началник на РУ в ОДМВР, РУ – Ихтиман.
Според жалбоподателя оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно,
като се сочат съображения за това.
В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като
същият се представлява и от адвокат З., който поддържа жалбата и излага съображения в
тази насока. Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител в
последното открито съдебно заседание. От Районна прокуратура – Самоков, Териториално
отделение – Ихтиман не изпращат представител и не изразяват становище.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното
лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В приложен към
административната преписка разпечатка от АИС АНД е видно, че в разпечатката е отразено
датата на връчване на наказателното постановление – 01.11.2024 г. В същото време жалбата
е постъпила в съда на 11.11.2024 г., поради което същата е депозирана в срока за обжалване,
посочен в постановлението, а именно – 14 дни от връчването му. По делото не са
представени други доказателства за връчване на наказателното постановление, освен
горепосочената разпечатка, поради което съдът приема, че жалбата е своевременно
подадена.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията на съдебния
състав за това са следните:
В оспореното наказателно постановление е посочено, че се съставя срещу П. И. Ш.,
ЕГН **********, за това, че „на 25.08.2024 г. в 14:43 часа, на кръстовище в община ГР. И.,
1
на път ТРЕТИ КЛАС
като Водач на лек автомобил,
при обстоятелства: На 25.08.2024г около 11.45ч с посока на движение към с.В.
управлява собственият си л.а. като допуска следното нарушение. При разминаване на ляв
завои не осигурява достатъчно странично разминаване на л.а Фолксваген Тигуан като
реализира ПТП с материални щети. , е извършил:
1. НЕ ОСИГУРЯВА ДОСТАТЪЧНО СТРАНИЧНО РАЗСТОЯНИЕ ПРИ РАЗМИНАВАНЕ.
ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.44 ал. 1 от ЗДвП“.
С наказателното постановление на П. И. Ш., на основание чл. 53 от ЗНН и чл. 179, ал.
2, във вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Подобна фактическа обстановка, като тази, описана в наказателното постановление, е
отразена и в предхождащия го акт за установяване на административно нарушение, където,
обаче, е вместо „на кръстовището, на УЛ. Х. Д. и БУЛ. Ц. О. в община ГР. И., на път ТРЕТИ
КЛАС" е записано „в община И., на път (С. - И.) В. – Б. – П. – О. – П. – С.“.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа следната информация - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършен. Подобно изискване има и за
акта за установяване на административно нарушение – чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Само
при ясно посочени дата и място на нарушението и при точно описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено може да се разбере какво е конкретното деяние, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическо лице.
В настоящия случай в наказателното постановление първо е посочено, че деянието е
извършено на „кръстовището, на УЛ,Х. Д. и БУЛ.Ц. О. в община ГР.И.“, веднага след това е
изписано, че е на път „път ТРЕТИ КЛАС“, а малко след това се уточнява, че става въпрос за
„ТП в района на км. с посока на движение към с.В.“. При това положение не може да стане
ясно от обстоятелствената част на наказателното постановление дали нарушението е
извършено в гр. И., на кръстовище, образувано от улица „Х. Д.“ и булевард „Ц. О.“ или е
реализирано на „път ТРЕТИ КЛАС № “ и по-конкретно „ТП в района на км. с посока на
движение към с.В.“.
Предвид изложеното, налага се извод, че при изготвяне на наказателното
постановление не е спазена разпоредбата на чл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от
обстоятелствената му част не става ясно къде е извършено деянието, по повод на което
жалбоподателят е санкциониран, което означава, че оспореният административен акт се
явява незаконосъобразен.
Дори и да бъде разгледан по същество, отново се налага извод за отмяна на
наказателното постановление, тъй като ангажираната по делото доказателствена съвкупност
не води до заключение санкционираното лице действително да е предизвикало
произшествието.
По делото като свидетели са разпитани С. Н. – полицейски служител мл. инспектор в
РУ – Ихтиман и А. М. – полицейски служител и актосъставител.
2
Свидетелят С. Н. твърди, че не си спомня конкретна дата, но на пътя между В. и Б. е
бил изпратен за възникнало пътнотранспортно произшествие между два автомобила,
единият управляван от Ш.. Твърди, че като отишли на място и двата автомобила си били в
платната, като констатирали настъпилото произшествие на завой, като допълва, че не знае
мястото на колко километра е от И., но е близо до В. Сочи, че единият автомобил се е
движил в посока В., а другият в посока Б. и че единият на завоя „се беше изнесъл повече“, а
другият „е малко секъл завоя“ и са се ударили. На въпрос дали си спомня по какъв начин е
установено кой е навлязъл в другото платно, свидетелят отговаря, че автоконтрольорите
знаят как да действат.
Свидетелят А. М. заявява, че подписът върху акта за установяване на нарушение за
актосъставител е негов. Твърди, че са били изпратени на произшествие, тъй като два
автомобила са се били ударили и пояснява, че не било спазено достатъчно разстояние между
тях, като са съставени актове на двамата водачи. Уточнява, че Ш. се е движел от Б. за В., а
другият водач от В. за П. и са се движили един срещу друг. Допълва по отношение на
водачите, че единия „сече завоя и влиза навътре“, а другият „кара много плътно до него“.
Според свидетеля и двамата водачи не са осигурили достатъчно странично разстояние
помежду им и са предизвикали катастрофата.
По делото са представени и приети като част от доказателствата и снимки /лист 87/, от
които е видно, че на пътно платно има два спрели автомобила с видими щети по тях.
От ангажираните доказателства не се установява с категоричност, че жалбоподателят е
виновен за настъпилото произшествие. На първо място трябва да се отбележи, че
разпитаните свидетели не са преки очевидци на случилото се и не дават категорични
показания относно това в момента преди удара кои от водачите в кое платно се е движил и
дали е имало навлиза на някои от тях в платното за насрещно движение. Действително в
свидетелските показания се сочи, че е двамата шофьори не са осигурили странично
разстояние, а така също и че единия „сече завоя и влиза навътре“, а другият „кара много
плътно до него“, а така също и че единият на завоя „се беше изнесъл повече“, а другият „е
малко секъл завоя“. Тази информация, обаче, не е възприета пряко от свидетелите, нито
същите обясняват въз основа на какви конкретно обстоятелства стигат до подобни изводи.
Поради тези съображения не може да се направи категорично заключение кой от двамата
водачи е нарушил правилата за движение и с това е допринесъл за причиняване на
катастрофата.
Предвид всичко изложено, наказателното постановление подлежи на отмяна като
незаконосъобразно и неправилно.
По делото не се установява да са извършени съдебни разноски от жалбоподателя,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0274-000345 от 29.10.2024 г.,
издадено от началник на РУ в ОДМВР, РУ – Ихтиман, с което на П. И. Ш., ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 200 лева.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4