Р Е Ш Е Н И Е
№826
гр. П., 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00909 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на ответницата М.К.А., че
дължи сумата от 443,89 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „*****
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 89,49 лева – лихва за
забава, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., както и да бъде признато за
установено по отношение на Н.К.П., че дължи на ищцовата страна сумата от 88,78
лева – главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения
имот и период, както и сумата от 17,90 лева – лихва за забава за цитирания по –
горе период. Претендират се направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Според ищеца всеки един от двамата ответници
отговоря за задължения съобразно притежавания обем от правото на собственост
върху топлоснабдения имот.
Двамата
ответници са подали отговор на исковата молба, като изразяват становище за
неоснователност на исковите претенции. Релевират
се възражения за липсата на облигационна връзка между ищцовото дружество и
ответниците, тъй като последните нямали качеството потребител на топлинна
енергия. Поддържат се аргументи, че двамата ответници не са собственици на
топлофицирания имота и не притежават вещно право на ползване върху него. Прави
се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Претендират
се разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е
депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу М.К.А. и Н.К.П.
за сумите, за които са предявени настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от двамата ответници.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 532,67 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и че правилно е изчислена сумата от 107,39 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г. В тази връзка са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът е концентриран около
обстоятелството дали двамата ответници притежават правото на собственост или
вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот.
По
делото е представен нотариален акт от 30.07.1980 г. и удоствоерение за
идентичност, от който се установява, че В.С.Л. и К.А.Л. са придобили правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот с адрес гр. П., ул. „*****. Съдът
не приема възраженията на ответниците, че удостоверението не е подписано от
компетентно лице. В настоящия случай удостоверението е подписано от заместник –
кмет на Община П. с правомощия в областта на „Строителството и устройството на
територията“, а удостоверените фактите попадат в обсъжданата област.
От представеното удостоверение за наследници на К.А.Л. се установява, че същият е починал на 13.11.1999 г. и оставил за наследници: В.Л. (съпруга), ответницата М. Л. (дъщеря) и ответницата Н.П. (дъщеря).
Приложено
е удостоверение за наследници на В.Л., от което става ясно, че същата е
починала на 10.08.2009 г. и оставила за наследници двете ответници.
Представен е нотариален акт от 05.11.2012 г., от
който е видно, че М. Л. безвъзмездно прехвърля на Ц.Й. 5/6 идеални части от
правото на собственост върху процесния имот, като тази ответница си запазва
вещното правото на ползване върху имота, който е предмет на дарението.
Гореизложеното дава основание на съда
да приеме, че М. Л. притежава вещното право на ползване върху 5/6 идеални части
от имота, а другата ответница Н.П. притежава 1/6 идеални части от правото на
собственост върху имота.
Горният
извод не се променя от обстоятелство, че не се представиха доказателства за
сключен договор, с който В.Л. прехвърля своите идеални части от собствеността
на дъщеря си М. Л. (т.е. последната притежава 5/6 ид. ч., а не ½ ид.
ч.). Това е така, тъй като в нотариалния акт от 05.11.2012 г. е удостоверено,
че при неговото съставяне са предоставени нотариални актове от 1980 г. и 2000
г., които удостоверяват притежаваните от М. Л. 5/6 идеалния части, които са
прехвърлени и върху тях е учредено вещно право на ползване. Следва да се
посочи, че за нотариуса съществува задължение да провери обема от права, които праводателят
прехвърля. Наред с това, ответницата М. Л. е подписала нотариалния акт от
05.11.2012 г., с което извънсъдебно признава факта, че е притежавала 5/6
идеални част от собствеността.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
В тежест на ищеца е установяването на облигационна
връзка между страните по делото, изпълнение на задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия и размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид
изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по
делото, ищцовото дружество следва да докаже, че всеки един от двамата ответници
притежават правото
на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран
имот.
По делото се установи, че М. Л. притежава вещното право на ползване върху 5/6 идеални части от
имота, а другата ответница Н.П. притежава 1/6 идеални части от правото на
собственост върху имота. Това налага извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Освен наличието
на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера
на претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е доставяна топлинна енергия
на обща стойност 532,67
лева, както и че лихвата за забава е в размер на 107,39
лева, считано от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на вземането за топлинна енергия за месец октомври 2014 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.12.2014 г., а тригодишния давностен срок изтича на 01.12.2017 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.12.2017 г., което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец октомври 2014 г. и предходните месеци, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до31.10.2014 г., които са в общ размер на 2,16 лева. Съдът намира за погасени по давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г., което е в размер на 0,69 лева.
В този смисъл общият размер на непогасените вземания са както следва: 530,51 лева – стойността на топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 106,70 лева - мораторна лихва, считано от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Това означава, че Н.К.П. следва да
отговаря за задължението за заплащане на топлинна енергия съобразно
притежавания обем от правото на собственост, който е 1/6 идеални части. В този
смисъл Н.К.П. дължи и следва да се уважат като основателни исковите претенции
за сумата от 88,42 лева - стойността на топлинна енергия за периода от
01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 17,78 лева - мораторна лихва, считано от
01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., като исковите претенциите за разликите от тези
суми до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят поради
погасяване на вземанията по давност.
Ответницата М.К.А. притежава вещното право на ползване върху 5/6 идеални част върху
имота, поради което същата следва да отговоря за процесните задължения
съобразно притежавания обем от права. Това означава, че исковите претенции
срещу М.К.А. следва да се уважат до размер на 442,09 лева – главница за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 88,92 лева – лихва, считано от 01.11.2014
г. до 27.11.2017 г., като исковите претенциите за разликите от тези суми до
предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят поради погасяване
на вземанията по давност.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер, а не претендираните 200 лева), 30 лева – такса за 6 бр. съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 205 лева. В заповедното производство по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Двете ответници следва да отговарят разделно за направените от ищеца разноските. Ответницата Н.К.П. следва да заплати на ищца сумата от 12,45 лева – разноски в заповедното производство и 34,02 лева – разноски в настоящото производство, а ответницата М.К.А. следва да заплати суми както следва: 62,22 лева – разноски в заповедното производство и 170,07 лева – разноски в исковото производство.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от двамата
ответници също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Ответницата Н.К.П. е
направила разноски за заплащане на адвокатски хонорар както следва: 100 лева в
исковото производство (видно от договора за правна помощ, в който е отбелязано,
че този ответник е заплатила 100 лева) и 300 лева – в заповедното производство.
Съдът като съобрази отхвърлената част на исковите
претенции (0,48 лева), техният общ размер (106,68 лева спрямо Н.П.) и размера
на направените разноски, достига до извод, че в полза на Н.П. следва да се
присъди сумата от 0,45 лева - разноски в настоящото производство и 1,35 лева - разноски
в заповедното производство.
Ответницата М.К.А. е
направила разноски за заплащане на адвокатски хонорар както следва: 200 лева в
исковото производство (видно от договора за правна помощ, в който е отбелязано,
че този ответник е заплатил 200 лева) и 400 лева – в заповедното производство. В
исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатски хонорар,
което съдът намира за основателно. Заповедното производство не е сложно от
фактическа и правна страна, поради което съдът приема възражението за
прекомерност до сумата от 300 лева в заповедното производство. Съдът като съобрази отхвърлената
част на исковите претенции (2,37 лева), техният общ размер (533,38 лева спрямо М.А.)
и размера на направените разноски, достига до извод, че в полза на М.А. следва
да се присъди сумата от 0,89 лева - разноски в настоящото производство и 1,33
лева - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.К.П., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 88,42
лева, представляваща стойността
на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ в гр. П., ул. „*****
за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 17,78 лева
- мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковите претенции за разликата от 88,42 лева до предявения
размер от 88,78 лева - стойността на доставена топлинна енергия до
горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., както и за
разликата от 17,78 лева до предявения
размер от 17,90 лева – мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до
31.10.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 442,09 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ в гр. П., ул. „***** за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 88,92 лева -
мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 27.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от
442,09 лева до предявения размер от 443,89 лева - стойността на доставена
топлинна енергия до горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014
г., както и за разликата от 88,92 лева до предявения размер от 89,49 лева -
мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 31.10.2014 г.
ОСЪЖДА Н.К.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 34,02 лева – разноски в настоящото
производство и сумата от 12,45 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 62,22 лева – разноски в
настоящото производство и сумата от 170,07 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки районен
съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 0,45 лева – разноски в настоящото
производство и сумата от 1,35 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.К.А., ЕГН **********,***
сумата от 0,89 лева– разноски в настоящото производство и сумата от 1,33
лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08308
по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08308 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.