Р Е Ш Е Н И Е
№
17 11.02.2020г. град
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Първи наказателен състав
на единадесети
декември 2019 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ
БОРЯНА ХРИСТОВА
СЕКРЕТАР
: М.Т.
ПРОКУРОР:
ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
ВНОХД №
1258 по описа за 2019 година
За да
се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 14 от 26.09.2019г., постановена по НОХД № 129/2019г. по
описа на Районен съд – Раднево, подсъдимият Н.А.Л. с ЕГН **********, е признат
за виновен в това, че на 31.10.2017г. срещу 01.11.2017г., в часовете около
полунощ, в гр. Раднево, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил към *** П.Б.С. –
*** и **** Д.Д.Д. – ****, обидни думи: „****“, за което и на основание чл.325,
ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез залепяне на извлечение от
присъдата на публичното табло в Община Раднево в три последователни дни, като е
признат за невиновен и е оправдан за това, че на 31.10.2017г. срещу
01.11.2017г. в гр. Раднево, да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е
отправил към *** П.Б.С. – *** и **** Д.Д.Д. – ****, обидни думи „****“, за
което и на основание чл.304 от НПК е оправдан.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
сила на присъдата.
Със същата присъда подсъдимият Н.А.Л. с ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 31.10.2017г. срещу 01.11.2017г., около полунощ, в гр.
Раднево, чрез нанасяне на телесни увреждания: контузия на гръдния кош, рана от
ухапване от човек на лявото бедро и охлузвания на дясна ръка, на Д.Д.Д., в
качеството му на ****, при изпълнение на службата му, му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, за което и на основание чл.131, ал.2, т.3,
вр. с чл.130, ал.1 от НК и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК, е определено на подсъдимия Н.А.Л. едно
общо наказание най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ е присъединено и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да бъде изпълнено чрез залепяне на извлечение от присъдата на публичното табло
в Община Раднево в три последователни дни.
Със същата присъда на основание чл.53, ал.1 от НК, е постановено веществените
доказателства – СД с видеозаписи от камерите на служебен л.а. № СВ 9875 КВ, СД
/л.85-86 от ДП/, СД с видеозиписи от камерите РУ – Раднево /л.93 от ДП/, CD-R,
представен от ОД МВР – Стара Загора, съдържащ запис направен от мобилния
телефон на П.П.С., да бъдат върнати на ОДМВР – Стара Загора.
Със същата присъда
подсъдимият Н.А.Л. с посочена по-горе самоличност е осъден да заплати по
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Раднево направените
съдебни разноски в размер на 128.00 лева.
Със същата присъда
подсъдимият Н.А.Л. с посочена по-горе самоличност е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора
направените в досъдебното производство разноски в размер на 105.80 лева.
Против горепосочената
присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от адв. С.М.Ч. ***,
в качеството му на защитник на подсъдимия Н.А.Л..
В жалбата се навеждат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави
се искане същата да бъде върната за отстраняване на допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, в съответната фаза на процеса, или да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства.
Становището на Окръжна
прокуратура Стара Загора е, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия Н.А.Л. – адв.
С.М.Ч. *** пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване
на нов, с който подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият Н.А.Л. се явява в съдебно
заседание и поддържа становището на защитника си.
Окръжният
съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид
основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.А.Л. е
роден на ***г***, с постоянен адрес:**, българин, български гражданин, със
средно специално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 31.10.2017г.,
около 23.55 часа, подс. Н.А.Л. бил с приятелката си – свидетелката П.П.С. и
двама техни приятели – свидетелите Г.Х.Г. и В.Г.Г., в автомобила на П.П.С.,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СТ 9485 ВН. Свидетелката П.С.
управлявала автомобила си в гр. Раднево, по ул. „Георги Димитров“ в посока
север.
Непосредствено до
сградата на „Културния дом“ срещу Бистро „Фантазия“, била спряна за рутинна
проверка от полицейски патрул, състоящ се от назначените в наряд – свидетелите ****
Д.Д.Д. и **** П.Б.С., *****. След като св. С. отбила вдясно и спряла
автомобила, **** Д.Д. се приближил, представил се и официално поискал
документите на водача и пътниците в превозното средство. Докато изчаквал
документите за представяне, св. Д. установил, че Г. и Г., които били на задната
седалка, са без поставени обезопасителни колани, поради което уведомил св. С.,
че за това нарушение ще й бъде съставен АУАН и я поканил да го придружи до
патрулния автомобил. Слизайки от автомобила си, св. С. помолила подсъдимия Л.
да я придружи. Въпреки задължението си да не напуска превозното средство, без
разрешението на контролните органи /чл.137, т.3 от ЗДвП/, което следва да е
знаел като водач на МПС, подс. Л. слязъл след С.. След слизането си от лекия
автомобил и тръгвайки към ****, без данни за мотивите му, подсъдимият Л.
извикал към ****: „****“. Виждайки подсъдимия Л. да приближава патрулния
автомобил, св. Д. се обърнал към него и му казал, че „****“, след което
повторно му разпоредил да се прибере в автомобила и му казал за последиците от
неизпълнение на полицейско разпореждане. Подсъдимият Л. отново не изпълнил
разпореждането, като продължил да обижда **** Д. и С. с думите: „****“. През
това време св. С. извадила мобилния си телефон и започнала да снима случващото
се. Неизпълнените полицейски разпореждания и самото агресивно поведение на
подсъдимия Л. принудили св. Д. да предприеме задържане на подсъдимия Л.. Той се
приближил към подсъдимия с белезници в ръце, но подсъдимият го блъснал в тялото
и му заявил, че няма да му позволи да му „сложи“ белезниците, в което бил
„категоричен“. Свидетелят С. хванал подсъдимия Л. за краката и го свалил на
земята, след което "му се метнал отгоре“. През това време св. Д. се опитал
да извие дясната ръка на подсъдимия Л., за да му сложат белезници докато е на
земята, но подс. Л. се извърнал и ухапал св. Д. по вътрешната страна на
бедрото. В този момент св. Д. извикал към подсъдимия „*****. След голяма
съпротива от страна на подсъдимия двамата **** успели да му сложат белезниците,
но това не спряло подсъдимия да продължи да буйства. Двамата свидетели решили,
че не е удачно да закарат подсъдимия до Районното управление с патрулния автомобил,
за да не счупи някое стъкло, а поради близкото разстояние до Районното управление,
решили да го заведат пеш, за което се обадили на своя колега – свидетелят И.К.И.,
който бил на първи пост по това време. Колегата им К. дошъл на място и заедно
завели подс. Л. до Районното управление, където същият бил задържан за срок от
24 часа. Подсъдимият Л. продължавал да изрича към **** думите „****“. По време
на привеждане на подсъдимия от мястото на проверката и задържането до Районното
управление, същият продължил да се държи агресивно, лягал на земята, за да не
могат да го заведат пеш до Районното управление, дърпал се, но в крайна сметка
след като се успокоил, полицейските служители успели да го заведат до Районното
управление.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебнмедицинска
експертиза на живо лице № 290/2017г., изготвена от вещото лице д-р Т.Г.Т., при
прегледа на Д.Д.Д. се установява ****. Описаните увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в
предварителните сведения. Тези увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване е две седмици.
За да приеме за
безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е подложил всички събрани доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно
е посочено върху кои доказателствени средства съдът е основал своя фактически и правен извод относно
авторството на деянието, мястото и начина на
неговото извършване.
В тази
връзка решаващият съд правилно е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите – ***** Д., С., И. и показанията на свидетелтие В.Г. и Г.Г., които
са логични, взаимно се допълват и съвпадат във времево и фактическо отношение и
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. В хода на съдебното следствие по реда на
чл.281, ал.4 от НПК са били прочетени и показанията на свидетеля И.К.И., които
са приобщени като доказателство по делото и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие
показанията на свидетелката П.С., които са противоречиви и значително се
различават от показанията на всички останали свидетели в по-голямата си част,
както и на заключението на СМЕ.
Правните изводи на
решаващия съд са изградени въз основа на обстоен анализ и преценка на
доказателствените източници, поради което доводът за незаконосъобразност,
немотивираност и неправилност на
обжалвания съдебен акт е неоснователен.
Безспорно е също така, че деянията са били извършени от подсъдимия
виновно под формата на пряк умисъл.
Окръжният съд намира за неоснователни
доводите на подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наложените
с обжалваната присъда наказания.
Първоинстанционният съд при определяне вида и размера на наказанията се
е съобразил с двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като подробно е
посочил кои обстоятелства приема като смекчаващи отговорността – сравнително
младата му възраст и чистото съдебно минало, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство – начинът на причиняване на телесното увреждане.
Законосъобразно решаващият съд е определил на подсъдимия Л. за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода за срок от
три месеца“ и „обществено порицание“, като го е оправдал по останалото обвинение
по чл.325 от НК, а за престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130,
ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година,
като на основание чл.23, ал.1 от НК е определил и наложил едно общо най-тежко
наказание, а именно 1 година „лишаване от свобода“.
Обоснован
е и изводът на районния съд, че за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият ефективно да търпи
наложеното му наказание, поради което последното законосъобразно е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара
Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното
наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334,
т.6 във вр. с чл. 338 от НПК, същата следва да бъде потвърдена. Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 26.09.2019г.,
постановена по НОХД № 129/2019 г. по описа на Районен съд-Раднево.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.