Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в публично заседание на 16.03.2021 г., в състав :
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Кипров
адм.дело № 119 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Бентлис” ЕООД, представлявано от Т.М.И., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 2875-1/04.11.2020 г. на заместник- директора на
Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, с която е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/
запечатване на търговски обект – кафе – клуб „Енерджи“, находящ се в гр.
Т, общ. Т, бул. „////“, срещу блок №///, стопанисван от „Бентлис“
ЕООД, за срок от 1 месец и забрана за достъпа до него, на основание чл.
124б, ал. 1 връзка с чл. 124 а, ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл.
124в, ал. 1 от ЗАДС.
Жалбата
съдържа доводи за необоснованост на оспорения административен акт,
постановяването му в противоречие с административно-производствените правила и
целта на закона, немотивираност и нарушаване на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип
за съразмерност. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения
адвокат И. З., който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира
се присъждане на сторените по делото
съдебни разноски.
Ответникът – Заместник- директорът
на Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция Митници, чрез упълномощения
юрисконсулт А.Ч., изразява становище за
отхвърляне на жалбата като неоснователна
и претендира, включително с представените писмени бележки, присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 17/13.01.2021г. на
Административен съд - Търговище, пети състав, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е прекратено образуваното пред него производство и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Варна.
На 04.08.2020 г. служителите на отдел „МРР” Дунавска” - С П Д, Р К К
и И Т Т извършили проверка
на търговски обект – кафе – клуб
„Енерджи“, находящ се в гр. Т, общ. Т, бул. „////“, срещу блок №//, , стопанисван
от „Бентлис” ЕООД , за резултатите от която в
присъствието на М Е И – упълномощено лице / пълномощно №1878/04.12.2019г./, бил съставен
протокол за извършена проверка № 20BG9950А032534/04.08.2020г. В хода на
проверката, в едно от складовите помещения, в щайга са открити 15 броя
прозрачни пластмасови кутии с тютюн за наргиле, необлепени
с български акцизен бандерол по надлежния ред. Кутиите били обозначени с
различни надписи – „Малина, къпина“, „Дъвка“, „Зелена ябълка“ и др.
Митническите служители са изискали документи за откритата стока, но към момента
на проверката такива не са представени. В съответствие с нормата на чл. 102,
ал. 3, т. 2 от ЗАДС митническите служители са взели проби за лабораторен анализ.
Откритият тютюн е поставен в общ
съд и изтеглен, като е установено
количество от 5,200 кг. Протоколът за
извършена проверка е връчен на упълномощеното лице, което го е подписало без
възражения.
Взетите
проби са изпратени за изследване в Митническа лаборатория – Пловдив.
Резултатите от митническата лабораторна експертиза сочат, че изпитаната проба представлява изделия, съставени изцяло или
частично от тютюн и вещества различни от тютюн, които могат да се използват за
пушене. Установените описания и характеристики отнасят пробите към разпоредбата
на чл. 12, ал. 2 от ЗАДС. Изготвена е експертна оценка на пазарната стойност на
иззетата акцизна стока, според която същата е в размер на 1196 лв.
Във връзка с констатациите в
протокола за извършена митническа проверка, на 10.09.2020 г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 1870, който е връчен на Т.И. на
14.09.2020г., като в графа обяснения/възражения
е записано, че има такива. В АУАН е
записано, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Размерът на дължимия акциз за 1 кг. тютюн е определен на 152 лв., съгласно
нормата на чл. 41 от ЗАДС, като общо дължимият акциз е изчислен на 1580,80 лв.
С оглед констатираното нарушение, на
04.11.2020г. от Началник на отдел „МРР“ – Дунавска е издадено наказателно
постановление № 2875, с което на дружеството са наложени „имуществена санкция“ в размер
на 1580,80 лв. и адм. наказание на основание чл.124а, ал.1 във вр. с
чл.123,ал.2 от ЗАДС – лишаване за срок
от 1 месец от правото да държи, предлага и продава акцизни стоки по чл.2, т.2 от ЗАДС – тютюневи изделия
в обекта, където е установено нарушението.
Впоследствие, в съответствие с правомощията предоставени от с.д.
Директора на Териториална Дирекция „Дунавка“ в Агенция
„Митници“ със заповед № ЗТД-4000-90-
(32-29940)/29.01.2019 г. /л. 12 от делото/, АУАН и НП са разгледани от заместник-
директора на Териториална Дирекция „Дунавка“ – Венцислав
Георгиев Халаджов. Констатираното с тях деяние е квалифицирано като даващо основанията по чл.
124б, ал.1 от ЗАДС и чл. 124в, ал.1 от ЗАДС
за издаване на заповед № 2875-1/04.11.2020 г., с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговския обект, както и забрана за достъпа
до него за срок от един месец. Заповедта е връчена на управителя на дружеството
на 21.12.2020 г., видно от разписка за връчване /л. 7 от административно дело
№8/2021 по описа на АД – Търговище/, като на 04.01.2021 г. е подадена в
Административен съд – Търговище жалба срещу нея.
При така установените
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от съдебното
оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна предвид следното:
Материалната компетентност за
издаване на административни актове от вида на оспорения е уредена в нормата на
чл. 124б, ал.2 от ЗАДС, според която принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага
с мотивирана заповед на директора на
компетентната териториална дирекция или на
оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението
на обекта. В случая компетентната териториална дирекция се определя на
база териториален признак, а именно ТД „Дунавска”, доколкото
нарушението е извършено на територията на гр. Търговище. Цитираната разпоредба допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед с приложената към
преписката заповед № ЗДТ-4000-90-(32-29940)/29.01.2019г. на с.д.
Директор на Териториална дирекция „Дунавска“ /л. 12 от делото/. По тези
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен адм. орган.
Според съда, заповедта е издадена в необходимата
писмена форма и съдържа реквизитите предвидени в чл. 59, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС. В текста на заповедта са
изложени фактическите основания обосноваващи налагането на ПАМ, включително
фигурира фактическото обстоятелство, че същата се основава на издадено
наказателно постановление, с което са наложени имуществена санкция и административното
наказание „лишаване от права“ по чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Описаните в мотивите на
заповедта факти относно деянието за което е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за конкретно
нарушение по ЗАДС са достатъчни за да се
направи извод, че оспореният административният
акт съдържа необходимите фактически основания. Правното основание също е ясно посочено в заповедта , а за фактическото основание приложимо е още и Тълкувателно решение № 16/3.03.1975г. на ОСГК
на ВС по отношение съществуването на
мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/ преди издаването
на заповедта за ПАМ. При издаването на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №2875-1/04.11.2020г., органът се е позовал в мотивите на заповедта на съставения АУАН, както и на издаденото НП,
които са част от административната преписка и са приложени към нея , при което изложените в тях факти са
такива и на самият адм. акт. С оглед последното, съдът приема за спазена формата на административния акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива по смисъла на чл. 146, т. 3
от АПК. В тази връзка, съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че обжалването
на НП прави недопустимо налагането на ПАМ, тъй като спорът относно
законосъобразността на НП не е преюдициален за спора по законосъобразността на ПАМ – в този
смисъл са решение № 10783/2015 г. по адм. дело № 13131/2014 г. на ВАС, решение
№ 7538/27.03.2019 г. по адм. дело № 10091/2018 г. на ВАС и решение №
10893/17.09.2018 г. по адм. дело № 14768/2017 г. на ВАС.
Обективиращото материалния закон правно
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка се съдържа в разпоредбите на чл.124б, ал.1 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.
124б, ал. 1 от ЗАДС - при налагане на административно наказание по
чл. 124а от същия закон се прилага принудителна административна мярка запечатване на обекта или на обектите, където
е установено нарушението, за срок от един месец, а при повторно нарушение за
срок от два до шест месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС , при налагане на принудителната административна мярка
по чл. 124б, ал. 1 от същия закон се забранява и
достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки с изключение на тези, които са предмет на
нарушение се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице в срок, определен от органа наложил принудителната
административна мярка.
От анализа на
чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС следва извода, че предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка е преди това да има извършено деяние, за
което е наложено административно наказание „лишаване от правото да упражнява
определена професия или дейност“ в
обекта, в който нарушението е установено , а не налагане на имуществена санкция както
неправилно се изтъква в жалбата. С оглед
последното, повдигнатият с жалбата спор
за това дали имуществената санкция
представлява адм. наказание се явява ирелевантен за делото. Разпоредбата на
чл. 124б, ал. 1 е императивна, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност. Тази нормативна уредба не предполага издаденото наказателно постановление да е
влязло в законна сила.
Съдът намира,
че предвид съдържанието на цитираните разпоредби и установените по делото факти, материално – правните предпоставки
за налагане на ПАМ са налице. От приложеното по административната преписка НП № 2875/04.11.2020г. /л.31/ е видно, че преди
прилагането на ПАМ, на дружеството - жалбоподател / ЮЛ/ е наложено на основание
чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС адм. наказание „лишаване
от правото да упражнява определена професия
или дейност“ в обекта , където е
установено нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС . Извършването от страна на „Бентлис“ ЕООД на деянието
обективиращо това нарушение е установено от събраните в административното производство писмени
доказателства, като в съдебното производство насрещни факти не се твърдят, нито
пък се доказват от страна на жалбоподателя. Установено е държане без задължителния
бандерол на акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 2 вр. с чл.12, ал.2 от ЗАДС - 5,200
кг. тютюн за пушене с наргиле на стойност 1196 лв. Установен е размер на
дължимият акциз от 790, 40 лв. , който противно на наведените с жалбата доводи не
позволява квалификацията за маловажен случай по чл.126б, ал.2 от ЗАДС. В случая
, маловажността на нарушението е единственото релевантно обстоятелство
изключващо издаването на НП , поради регламентираното в чл.126б,ал.1 от ЗАДС санкциониране чрез
налагане на глоба с фиш, т.е. след като маловажност не е налице, то издаването на НП и налагането на адм. наказание „лишаване от права“ по
чл.124а, ал.1 от ЗАДС се явяват правилно
установени от адм. орган материално-правни предпоставки за налагането
на ПАМ.
Наложената на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС забрана за достъпа до обекта на нарушителя е несамостоятелна мярка, чиято законосъобразност
е обусловена от законосъобразното по гореизложените съображения налагане на ПАМ
по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. С оглед последното,
съдът намира за законосъобразна наложената забрана по чл. 124в, ал.1 от ЗАДС.
Предвид горното,
съдът намира възраженията направени с жалбата за неоснователни, а процесната ПАМ за
материално законосъобразна.
Относимото към възражението на жалбоподателя
основание за несъответствие на ПАМ с целта на закона се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал. 5 от АПК – наведените
доводи следва да се разбират в смисъл, че наложената с обжалваната заповед ПАМ може да
причини вреди явно несъизмерими с преследваната от акта цел. Тези доводи касаят
твърдение за положителни и благоприятни
за жалбоподателя факти, чието наличие би обусловило незаконосъобразност и
съответно отмяна на обжалваната заповед, поради което доказателствената тежест
за тяхното установяване е негова. Същата е указана от съда с протоколно
определение от о.с.з., проведено на 16.03.2021г., но в тази връзка
доказателства не са представени от страна на жалбоподателя. С оглед последното,
направените с жалбата и в открито съдебно заседание възражения на жалбоподателя
остават недоказани, поради което съдът намира
оспореният адм. акт за съответстващ на целта на закона.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички
основания за оспорване по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора, сторените
от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а доколкото е
приложим реда по АПК, то съгласно чл.144, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, за
осъщественото от юрисконсулт Ч.процесуално представителство следва на ответника да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на „Бентлис” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Т.М.И., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2875-1/04.11.2020
г. на Заместник- директора на Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция
„Митници“, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – кафе – клуб
„Енерджи“, находящ се в гр. Т, общ. Т, бул. „////“, срещу блок №///, за срок от
1 месец и забрана за достъпа до него, на основание чл.
124б, ал. 1 връзка с чл. 124 а, ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл.
124в, ал. 1 ЗАДС.
ОСЪЖДА „Бентлис” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.М.И., със седалище и адрес на управление : с. Слънчево п. к. 9144 , община Аксаково, област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :