Р Е Ш Е Н И Е № 265
гр. Сливен, 01.12.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 346 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С.К. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000358/12.08.2022 г.,
издадена от Б.Й.Б., ВПД Н. група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с
която по отношение на Н.С.К. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
9 месеца, а именно за 275 дни.
В жалбата се
твърди, че за извършеното нарушение по отношение на оспорващия било издадено
НП. Съжалявал за извършеното, признавал се за виновен, но считал, че
прекратяването на регистрация за 9 месеца е явно несправедливо, с оглед
наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Моли съда да постанови решение, с което измени оспорената заповед до минималния
предвиден в ЗДвП срок, а именно шест месеца..
В с.з. оспорващият
- Н.С.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х.Х. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата – Б.Й.Б., ВПД Н. група към РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен,
редовно призован, не се явява. С постъпило по делото писмено становище заявява,
че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваната ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност, в случай на
претендирано адвокатско възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2022 г. около 06:00 часа в гр.Нова Загора
на ул.Патриарх Евтимий, Н.С.К. с ЕГН **********, до входа на бившите военни
поделения с посока изток-запад, управлява лек автомобил Нисан
X Трейл с регистрационен номер ***, лична собственост,
с концентрация на а. в кръвта, установена чрез измерването му в издишаният
въздух. Пробата е извършена по надлежният ред с техническо средство ДРЕГЕР
АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARPM - 0797 под номер 01278 в 06:06ч. на
12.08.2022г, цифровата индикация на който показа 0,82 промила на хиляда а. в
издишаният въздух. За констатираното срещу К. е съставен АУАН №
GA644754/12.08.2022 г., за нарушение чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП. Актът е
връчен на оспорващия на 12.08.2022 г., като не са вписани възражения или
обяснения.
Въз основа на
съставения АУАН, със Заповед № 22-0306-000358/12.08.2022 г., издадена от Б.Й.Б.,
ВПД Н. група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, по отношение на Н.С.К. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП - „Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца, а именно за 275 дни. Заповедта е
връчена на оспорващия срещу подпис на 13.09.2022 г., видно от отбелязването на
гърба на същата (л.17). Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на
21.09.2022 г.
Към
доказателствата по делото са приобщени: АУАН серия GA номер 644754/12.08.2022г.;
Справка за нарушител/водач на Н.С.К.; Наказателно постановление №
22-0306-001359/26.08.22г. по описа на РУ-Нова Загора; Талон за изследване №
117581; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества; Разпечатка
за извършената проба на Н.С.К.; Протокол за премината калибровка на „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № ARPM- 0797; Заповед № 343з-3031/31.12.2021г. на
директора на ОД МВР – Сливен; Акт за встъпване в длъжност с peг.
№ 343р-6284/09.05.22г..
С представената от
ответника по жалбата Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР –
Сливен, в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, е оправомощен началник група
„Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Нова Загора, в качеството му
на длъжностно лице от ОДМВР – Сливен, да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на
ОДМВР – Сливен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен в
качеството им на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП. Сред
посочените длъжностни лица е и н. група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна
полиция“ в РУ Нова Загора. Видно от акт за встъпване в длъжност вх. № №
343р-6284/09.05.22 г. (л.27), с.и. Б. Б., е временно преназначен на длъжност н.
група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Нова Загора при ОД
на МВР – Сливен, встъпил в длъжност на 09.05.2022 г. Следователно оспорената заповед
е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като
съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване.
Съгласно чл. 171,
т.2а б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията
на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН серия GA номер 644754/12.08.2022 г..
От събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, е управлявал МПС
с концентрация на а. в кръвта над 0,5 на хиляда. Както в хода на
административното производство, така и в настоящото съдебно такова, оспорващият
не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в АУАН. Изложените в
жалбата доводи касаят продължителността на срока за който е наложена ПАМ.
Прекратяването на
регистрацията на посоченото в заповедта основание е със срок, предвиден от
законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени
мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за срок от девет месеца.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК. Административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година
на ПАМ, то административният орган следва да обоснове защо определя срок около
средния. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава
правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява
възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи
мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да
провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния
размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и
справедливост. Така установената липса на мотиви в тази част предпоставя изменението на обжалвания административен акт
само досежно срока на ПАМ, като настоящият състав на
съда намира, че спрямо жалбоподателя ПАМ следва да бъде приложена за нормативно
определения минимален срок от 6 месеца.
Предвид изхода на
делото, подлежат на присъждане направените от жалбоподателя разноски в
настоящото производство, но искане в тази насока не е правено.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал.
2, предл. трето от АПК, Административен
съд – Сливен:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба Н.С.К., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0306-000358/12.08.2022 г., издадена от Б.Й.Б.,
ВПД Началник група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която по отношение
на Н.С.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца, а именно за
275 дни, като НАМАЛЯВА срока на приложената ПАМ
на шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: