Определение по дело №784/2020 на Окръжен съд - Добрич

                             

                     

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              №260165

                                             гр. Добрич, 15.10.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На петнадесети октомври                                   година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                             ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ        

                                             

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело               номер 784           по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, като е образувано по частна жалба на А.Т.П. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение от 13.08.2020г. по гр.д.№2706/2018г. на Добричкия районен съд, с което съдът е прекратил производството в частта по предявените от частния жалбоподател срещу М.Т.П. и Л.Т.П. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца  припадащите им се, съобразно дела им в съсобствеността, части от сторените от ищеца разходи за извършване на подобрения в съсобствения помежду им недвижим имот.

В частната жалба е посочено, че ищецът е изпълнил всички указания и е отговорил на всички въпроси, които първоинстанционният съд му е дал и поставил, при което прекратяването на производството по предявените от него искове е неправилно. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и съдопроизводствените действия по исковете да бъдат продължени.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор насрещната страна  М.Т.П. и Л.Т.П., чрез адвоката си, възразяват срещу оплакванията на частния жалбоподател и настояват за потвърждаване на обжалваното определение на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е за делба във фазата по извършването й. В срока по чл.346 от ГПК съделителят А.Т.П. е предявил срещу съделителите М.Т.П. и Л.Т.П. искове по сметки. В исковата молба са изложени обстоятелства за извършени със средства на ищеца в размер общо на 24 000 лева подобрения и ремонти в недвижимия имот, допуснат до съдебна делба между страните по делото, които подобрения и ремонти са конкретизирани по вид в тринадесет пункта. Посочено е, че всеки от съделителите трябва да участва в разходите за извършването им и е формулиран петитум за осъждането на съделителката М.Т.П. да заплати на ищеца сумата от 10 500 лева и на съделителя Л.Т.П. – сумата от 3 000 лева.

С разпореждане от 03.02.2020г. съдът дал указания на ищеца да посочи субективното отношение на ответниците към извършваните ремонтни дейности, знаели ли са, съгласявали ли са се или са се противопоставяли. Няма данни това разпореждане да е връчено на ищеца и дадените от съда указания да са му съобщени.

В съдебно заседание на 11.06.2020г. по указания на съда ищецът уточнил кога твърди да е извършено всяко едно от посочените в исковата молба подобрения и ремонти, както и твърдяната от него стойност на разходите за извършването им – в три групи, съобразно посочените от него три периода на извършването им. В същото съдебно заседание съдът дал указания на ищеца да прецизира петитума на исковете си срещу всеки ответник, съобразно квотите в съсобствеността.

С молба вх.№9799/17.06.2020г. ищецът посочил, че от разходите за извършените през 2000г. дейности претендира от ответницата М.Т.П. - 2 188 лева, а от втория ответник – 625 лева, от разходите за извършените през 2010г дейности претендира от първата ответница – 7 875 лева, а от втория  - 2 250 лева, от разходите за извършените през 2019г. дейности претендира съответно – 218.75 лева и 62.50 лева от първата и втория ответник.

В съдебно заседание на 13.08.2020г. е постановено обжалваното сега определение, като е прието от съда, че работата му по така предявените искове /с първоначална искова молба, уточнения в съдебно заседание и следваща писмена молба на ищеца/ ще бъде изключително затруднена, както и, че исковата молба е нередовна.

Определението е неправилно.

Затрудненията на съда да разгледа предявения пред него иск, независимо от какво произтичат и колко са сериозни, не са предвидено в закона основание за прекратяване на производството по иска. Само в хипотезите на чл.210 ал.2 пр.второ и чл.211 ал.2 от ГПК законът допуска значителните затруднения от съвместно разглеждане на предявените с една искова молба повече от един иск и на насрещен иск като основание – не за прекратяването на производството по съответните искове, а за отделянето им за самостоятелно разглеждане в друго производство. При това в случая горните хипотези не са налице, а се касае за искове по сметки, предявени в производство за съдебна делба. То е особено исково производство и разпоредбата на чл.346 от ГПК изрично предвижда възможността /независимо от затрудненията/ в това производство да се разрешат и облигационните спорове между съделителите по повод съсобствената вещ, предмет на делбата.   

Нередовностите на исковата молба също не са предвидено в закона основание за прекратяване на производството по предявените с тази молба искове. Основание за прекратяване е неотстраняването на нередовностите от ищеца, след надлежно дадени му от съда указания – в какво се състоят нередовностите, как да се отстранят /с писмена молба с препис за ответника/, в какъв срок и какви са последиците, ако това не бъде сторено. В случая съдът е указал на ищеца единствено да прецизира петитума на исковете си срещу всеки ответник по отделно /в съдебно заседание на 11.06.2020г./ и с молба вх.№9799/17.06.2020г. ищецът е изпълнил това. Друг е въпросът, че така извършеното от ищеца уточнение на претенциите срещу двамата ответници по отделно не кореспондира с посочените в първоначалната искова молба общ размер на разходите на ищеца за подобренията и ремонтите, и формираните на тази база конкретни по размер претенции ответниците да му заплатят припадащите им се части от тези разходи. Несъответствието е предпоставено от това, че в първоначалната искова молба ищецът не е посочил разходите /а също и времето/ за извършване на отделните подобрения и ремонти, като тази празнота е попълвана с въпроси и отговори в съдебно заседание. Но изясняването и допълването на исковата молба по чл.143 от ГПК не е способ за отстраняване на нередовности по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, а съдът не е предприемал действия по чл.129 ал.2 от ГПК за тяхното отстраняване. Всъщност, от обжалваното определение не е ясно коя нередовност на исковата молба е мотивирала съда да прекрати производството по предявените искове по сметки. Както се посочи, дадените от него указания по чл.129 ал.2 от ГПК са изпълнени от ищеца и няма основание за прекратяване на производството по исковете по сметки. Ако съдът счита, че исковата молба страда от друга нередовност, то той следва да предприеме предвидените в чл.129 ал.2 от ГПК действия.

С оглед изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 13.08.2020г. по гр.д.№2706/2018г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството в частта по предявените от А.Т.П. срещу М.Т.П. и Л.Т.П. искове по сметки и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.