№ 21220
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110131753 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 26.01.2023г. на кръстовището на ************** и
************* в гр. К. е реализирано ПТП с участието на МПС „Деу Калос“ с рег. №
**********, управлявано от И. Н., и МПС „Ивеко ФФ150Е30В“ с рег. № ***********,
собственост на РДПБЗН и управлявано от Г. Г.. Посочва, че причините за ПТП се
дължат на противоправното поведение на И. Н.. В резултат от ПТП настъпили
имуществени увреждания по МПС „Ивеко“, което към датата на произшествието било
застраховано по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото
дружество. Била образувана застрахователна преписка, като било изплатено
застрахователно обезщетение на стойност 8881,99лв. Към датата на събитието за
другия автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответника. Ищецът твърди, че с изплащането на обезщетението е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, както и срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Предявил извънсъдебна
претенция спрямо ответника, който обаче не му заплатил дължимите суми.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
8906,99лв., от които 8881,99лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 25,00лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Отрича да е настъпило ПТП на сочените дата и място
по описания механизъм. Оспорва всички увреждания да са резултат от процесното
ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
другия автомобил, тъй като не спазил нормите на чл. 48, чл. 20, ал. 1-2 и чл. 21, ал. 1
ЗДвП, управлявал без да го контролира непрекъснато с несъобразена и превишена
скорост. Посочва, че пожарният автомобил се движил в насрещното в еднопосочна
1
улица без включена светлинна или звукова сигнализация. Отрича водачът на
застрахованото при него МПС да е проявил противоправно поведение. Посочва, че
обективно не могъл да спре. Евентуално твърди, че претендираното обезщетение е
прекомерно.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК по делото е отделено за безспорно между страните, че
за МПС „Ивеко“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото
дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията
представляват покрит риск, както и че МПС „Деу“ е било застраховано към датата на
ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
За процесното ПТП е съставен протокол за ПТП № 1827277 от мл. а-р, с-р ПП Й.
Т. към ОДМВР – Стара Загора, в който е удостоверено, че на 26.01.2023г. в 12:40ч. в гр.
К., ************** и ************* е настъпило произшествие между л. а. „Дуа
Калос“ с рег. № ************, управляван от И. Н., и т. а. „Ивеко ФФ 150 Е30В“ с рег.
№ ***********, собственост на РДПБЗН и управляван от Г. Г.. В обстоятелства, при
които е настъпило произшествието, е посочено, че водачът на лекия автомобил се
движи по ************* в посока север, като на кръстовището с ************** не
спира и блъска странично движещия се по път с предимство т. а. „Ивеко“, като са
2
реализирани материални щети и по двете МПС. Протоколът е съставен след
посещение на място от служителите на МВР, като е подписан от участниците и от
съставителя.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 15/25.07.2014г. по
т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; Решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на
ВКС, II ТО; Решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО; Решение №
73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; Решение № 98/25.06.2012г. по т. д.
№ 750/2011г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно,
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. Доколкото в случая
представеният до делото протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно настъпването на ПТП и удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за неговия
механизъм – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, мястото
на настъпване на уврежданията по двата автомобила, пътните знаци.
Удостовереното в протокола за ПТП се потвърждава и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и от изслушаното и прието експертно заключение.
Видно от представената схема от Община К., на посоченото кръстовище е налице знак
„Стоп“ за идващите от юг към север по ************* на кръстовището с
**************, а на движещите се по ************** е поставен знак Б3 – „Път с
предимство“. В показанията си св. И. Н. посочва, че си спомня за процесното ПТП,
като се движила с л. а. „Деу“ в посока юг-север и пресичала еднопосочна улица.
Другото МПС се движило в насрещното движение по еднопосочната улица.
Свидетелят спрял на знак „Стоп“, погледнал на дясно, въпреки че улицата била
еднопосочна и не би трябвало да има автомобили там. Погледнал и на ляво, където на
разстояние имало спрял автобус на спирката, и потеглил направо, за да пресече
кръстовището, и настъпил ударът между двата автомобила, който за свидетелят бил
челен. Посочва, че не видял пожарния автомобил преди удара, а го възприел след
удара, когато вече бил спрял. Същият не видял светлинна и не чул звукова
сигнализация от пожарния автомобил, нито направил опит да спре преди удара,
защото не го видял. Посочва, че нямало пречки за видимостта му.
Свидетелят Г. Г., който е другият участник в произшествието, посочва, че си
спомня за инцидента и тогава работил в МВР, като управлявал служебен автомобил
„Ивеко“. Същият се движил в посока от изток на запад по улицата в насрещното
движение. Посочва, че видимостта била нормална, като отивали на произшествие и не
си спомня с каква скорост се движил. Разказва, че преди удара не видял другия
автомобил, поради което и нямало как да предотврати удара. Бил с включен звуков
сигнал, като нямало как да се движи с висока скорост, тъй като пътят не го позволявал,
а и се оглеждал за мястото, където екипът бил изпратен. Дошли органите на МВР и
съставили протокол за произшествието. Посочва, че другият водач бил от женски пол,
като не е разговарял с нея и не са имали спорове относно вината.
От допуснатото, изслушано и прието заключение по съдебно авто-техническата
3
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ПТП е настъпило на посоченото кръстовище, което е регулирано с
пътни знаци – Б2 „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, Д4 –
„Еднопосочно движение след знака“ и В1 – „Забранено влизането“. Ударът между
двата автомобила е настъпил по дължината на пътното платно в района на
кръстовището на двете улици и по широчина на пътното платно – в дясна пътна лента,
считано по посока на ориентация на лекия автомобил. Според вещото лице, причина
за произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, който не е спрял на
знак „Стоп“. Разяснява, че няма данни за наличието на препятствия, които да
ограничат възможността за възприемане на специален автомобил „Ивеко“ от водача на
лекия автомобил. При изслушването си експертът пояснява, че пожарният автомобил
се е движил в посока обратна на позволената (срещу движението), но ако водачът на
лекия автомобил беше спрял на знак „Стоп“, ударът между тях нямаше да настъпи,
като не е възможно водачът на лекия автомобил да не е видял товарния. Ударът за
пожарния автомобил е в неговата лява странична част, а за другия автомобил в
предната част.
При горните доказателствени източници, възприети в съвкупност, които се
допълват, съдът приема за безспорно установено по делото, че произшествието е
резултат от поведението на водача на л. а. „Деу“, който не се е съобразил със знак Б2 –
„Стоп“ и е навлязъл в кръстовището без да пропусне движещите се по пътя с
предимство. Съгласно чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да
потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство. Водачът на лекия автомобил е бил длъжен да пропусне движещите
се по пътя с предимство превозни средства, което не е сторил. В случая се установява,
че същият е имал нормална видимост и е могъл да възприеме специализирания
автомобил, още повече, че го е ударил странично, тоест същият се е намирал
непосредствено пред него. Тези обстоятелства показват, че водачът на лекия
автомобил въобще не е съобразил поведението си с вертикалната маркировка (пътния
знак) и единствено неговото поведение е причина за произшествието.
Ирелевантно е, че специализираният автомобил се е движил в насрещното
движение по еднопосочна улица, като с това поведение водачът му не е допринесъл за
настъпване на удара. Както се посочи, водачът на другия автомобил е имал знак
„Стоп“ и е бил длъжен да пропусне всички движещи се по пътя с предимство
автомобили, независимо в каква посока се движат. Тоест, той следва да предприеме
действия по пресичане на кръстовището, след като е напълно убеден, че по пътя с
предимство няма превозни средства, което очевидно в случая не е сторил. Отделно от
това, специализираният автомобил е бил с включен звуков сигнал и e пътувал към
местопроизшествие съгласно подаден сигнал. Според чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗДвП., водачът
на моторно превозно средство със специален режим на движение може да не се
съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на
движение и завиване в определени направления. Ето защо, в случая водачът на
специализирания автомобил не е извършил правонарушение и поведението му не е
противоправно.
Установява се, че настъпилите по специализирания автомобил увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като са описани
подробно в описа по щетата, съставен от застрахователя, както и от вещото лице в
експертното заключение. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, е
била в размер на 8881,99лв., видно от издадените от доверения сервиз документи и от
4
опис – заключението. С платежно нареждане от 25.07.2023г. ищцовото дружество е
заплатило в полза на сервиза сумата, необходима за отстраняване на повредите от
8881,99лв. Според експертното заключение, на база средни пазарни цени към датата на
събитието, отстраняването на уврежданията възлиза на 9947,77лв., а ако същите бъдат
изчислени без официалния сервиз на марката, на 9611,77лв. Съдът намира, че именно
средната пазарна цена е релевантна за определяне възстановителната стойност на
автомобила. В установената съдебна практика - Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС, приложима и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016г., се приема, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилагана от
застрахователя методика. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи заплащане на обезщетение в
размер, който съответства на пазарните условия към датата на събитието, за да могат
уврежданията да бъдат надлежно отстранени. Ето защо, стойността, дадена по т. 12 от
заключението, е без значение. Относима е средната пазарна стойност, необходима за
възстановяване на автомобила, към датата на произшествието, възлизаща на 9947,77лв.
Ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в по-нисък размер от
8881,99лв., поради което съгласно чл. 411 КЗ е встъпило в правата на увредения
спрямо застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“
(ответното дружество) до този размер. Същият има право и на ликвидационни
разноски от 25лв. за определяне и изплащане на обезщетението.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск от 8906,99лв. е изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива
в размер от 356,28лв. за държавна такса, 300лв. депозит за експертиза, 30лв. депозит за
свидетел и 2000лв. с ДДС адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно при съобразяване, че
делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, материалния интерес,
извършените процесуални действия, проведените два броя открити съдебни заседания
и характера и обема на събраните доказателствени източници. При отчитане и на
разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС,
възнаграждението следва да бъде намалено на 800лв. без ДДС или на 960лв. с ДДС.
Общо следва да му се присъдят 1646,28лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „Застрахователно акционерно
5
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Буачер“ № 87, сумата от 8906,99лв., от
които 8881,99лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 26.01.2023г. в гр. К. между МПС „Деу Калос“ с рег. № ********** и
МПС „Ивеко ФФ150Е30В“ с рег. № ***********, за което при ищеца е образувана
преписка по щета № ************, и 25,00лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 03.06.2024г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1646,28лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6