Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И. ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Хр.Цветкова, като
разгледа докладваното съдия Станимира И.въззивно
гр. дело № 2485 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7601/10.01.2020г. по гр.д. №
57098 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 144-ти състав е отхвърлен иска предявен с искова молба вх. №
2018640/21.08.2017г. на Б.В.И., ЕГН **********
с адрес: *** със съдебен адрес: адв. И.К., гр. София, ул. „*******, партер
срещу „К.Х.Б.К.Б.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Д.,*** за заплащане
на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и
чл. 52 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба –
21.08.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от виновно
неизпълнение на ответника по трудовия му договор с ищеца от 14.03.2017г. по чл. 127,
ал.1, т. 5 и чл. 127, ал.2 от КТ - да укаже реда и начина на изпълнение на
трудовите задължения на ищеца и упражняване на трудовите права, включително
запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд; да пази достойнството на ищеца по време на
изпълнение на работата по трудовото правоотношение, като Б.В.И., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „К.Х.Б.К.Б.”АД,
ЕИК *******съдебни разноски от 540лв.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5017277/03.02.2020г. по
регистъра на СРС от ищеца Б.В.И.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочил е, че по делото било установено, че не му било проведено въвеждащо или
последващо обучение, показанията на св. Д. не установявали кой и кога е провел
такова, този свидетел не присъствал на инвентаризацията, а и бил заявил, че
този който следвало да обучава ищеца на 01.04. вече бил напуснал, а и бил
служител на друга фирма, даваните указания по телефон и по ел.поща не били
обучение. Не било установено, че ищецът е запознат с правилата за безопасни и
здравословни условия на труд, напротив – установено било че на ищеца възложили
да управлява мотокар, което не било свойствено за длъжността му, а е източник
на повишена опасност, защото ищецът не
притежавал квалификация за управлението му, не би обучен как да го прави. Не
бил обучен да работи със софтуеърните системи на ответника, поради което
достъпа до същите не можело да се приравни на обучение, не получавал помощ и
указания от работодателя или от колеги, наложило се сам да си удължава
работното време, за да се справя с работата Неизпълнението на задълженията на
работодателя попречило на ищеца да престира точно, накърнило достойнството му,
ищецът чувствал неудовлетвореност от работата си , изживявал отрицателни емоции
в отношенията си с преките ръководители, клиенти и колеги във връзка с
работата. Не могъл да съдейства на колеги
и на контрагенти поради липсата на обучение и така търпял вреди от отношението
им, преживял стрес, безсъние, неудовлетвореност, чувство за срам, наложило се
да търси медицинска помощ. Претендирала е разноски .
Въззиваемият-ответник по исковете „К.Х.Б.К.Б.”АД, ЕИК *******е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната
част е правилно. Посочило е, че по делото било установено че е изпълнил
задълженията си по чл. 127 от КТ. Показанията на св. Д. установили, че на ищеца
е обяснено в какво се изразява работата и отговорностите й. Установено било, че
на ищеца е връчена длъжностна
характеристика, че в процеса на работа работодателят чрез останалите служители
са подпомагал ищеца и му е указвал как да изпълнява задълженията си, по време
на инвентаризацията бил запознат с маркетинговите материали в склада,
наличността им, начина им на етикиране, подреждане и съхранение, в първите
седмици ищецът работел заедно с опитен служител, който му показал как да заявява, приема, изписва материали.
Посочил е, че било установено, че ищецът разполагал с опис на рекламни
материали и клиенти, с които ще работи, софтуеърната програма била типична и
често ползвана за дейността за управление на ресурсите и за нея нямало нужда от
обучение, на ищеца ежедневно били давани инструкции за техническите действия и
операции както на място, така и дистанционно , осигурена била за ищеца в
електронен вид цялата документация за най-важните стъпки и процедури с подробно
описани детайли и специфични моменти, възникващи в хода на работата.
Отношението към ищеца било уважително, внимателно, отзивчиво и с готовност за
съдействие Не било установено ищецът да е претърпял вредите, за обезщетение на които
предявил претенции. Претендирало е разноски. Отделно в КТ н била предвидена
възможност за ангажиране отговорността на работодателя за случаи, различни от
изрично уредените в КТ, поради което и
доколкото процесните вреди не попадали в хипотезата на специална норма на КТ,
предвиждаща обезщетяването им, то исковете и на това основание били
неоснователни. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова № вх. № 2018640/21.08.2017г. на Б.В.И., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес: адв. И.К.,
гр. София, ул. „*******, партер срещу „К.Х.Б.К.Б.”АД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Д.,***
с която е поискал от съда на основание на чл.
79 вр. с чл. 82 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 127, ал.1, т. 5 и ал. 2 от Кодекса на
труда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000лв., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба –
21.08.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от виновно
неизпълнение на ответника на задълженията му по трудовия му договор с ищеца от 14.03.2017г.. Навел е твърдения,
че на 14.03.2017г. с ответника сключили трудов договор съгласно който ищецът
следвало да изпълнява длъжността „специалист маркетинг материали”,
правоотношението било прекратено със заповед от
29.05.2017г., по време на действието на договора ответникът не изпълнил
задълженията си да укаже на ищеца реда и начина на изпълнение на трудовите
задължения и упражняване на трудовите права; да пази достойнството на ищеца по
време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение и така ищецът не могъл да изпълнява задълженията си
по договора, да съдейства на колеги и на контрагенти, да работи качествено,
чувствал се злепоставен, наранено било чувството му за самоуважение, преживял
притеснение, стрес, тревожност, напрегнатост, изпитвал срам и
неудовлетвореност, изгубил съня си, наложило се да търси медицинска помощ,
предписани му били успокоителни лекарства, които и към момента приемал,
справедливото обезщетение било в размер на процесната сума. Претендирал е разноски.
Ответникът „К.Х.Б.К.Б.”АД,
ЕИК *******е оспорило иска. Посочило е, че при сключването на договора връчил
на ищеца длъжностна характеристика, прекият му ръководител го запознал с основното
съдържание на трудовата му функция, структура на компания, процеси и
отговорности, представен бил на колегите, с които следвало да си сътрудничи.
Ищецът присъствал на инвентаризация на склад в хода на която бил запознат с
материали, наличности, начин на подреждане и съхранение, след нея бил проведен
разговор с прекия му ръководител, в който отново били маркирани основните
стъпки, моменти и насоки в дейността му. На ищеца била осигурена в електронен
вид цялата документация за най-важните стъпки в процеса, подробно описани
детайли и специфични моменти. Указания ищецът получавал от прекия си
ръководител и от други колеги още по
време на интервюто за работа и след това.
Ищецът не бил претърпял вредите, за които предявил искове. Отговорността
по КТ била специална и не можела да се реализира по общия ред. Претендирало е
разноски.
По делото са
приети неоспорени от страните трудов договор от 14.03.2017г., заповед от 29.05.2017г., съгласно които на
14.03.2017г. страните са сключили трудов
договор, по който ищецът считано от 17.03.2017г. е следвало да работи при
ответника на длъжност „специалист маркетинг материали” при пълно работно
време при основно трудово възнаграждение
от 1400лв., трудовият договор е прекратен по
на основание на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ считано от 23.06.2017г.
Приета е неоспорена от страните длъжностна
характеристика за длъжността „специалист маркетинг материали”, с която ищецът
се е подписал че е запознат на 17.03.2017г. , съгласно която основните
задължения на ищеца са били да приема , предава и съхранява маркетингови
материали; осигурява наличността им в съответни локации на база разход,
съгласуване с отдел Маркетинг , Снабдяване; подрежда ги в складови помещения по
препоръки и изисквания за управление на материали; работи с подемни машини,
съхранява съоръжения и машини в добро работно състояние; съхранение на
материали и документация без увреждане; работи с малки пратки по запитвания на рецепция
в офис София; обобщава заявки за материали; проследява организация на доставки
на маркетингови материали от склад в Костинброд до обекти; отговаря за проверка
на състояние на заявено с наличности; приема , проверява, коригира заявки и създава
искания за материали спрямо наличности в системата; прилага процедури за
контрол; ежедневно проверява физическа
наличност спрямо наличност в система; изчислява оптимални наличности
съгласувано с отдели Маркетинг, Търговски, Снабдяване, предлага график на
доставки; определя цели за средна месечна наличност и оптимална наличност на
всеки маркетингов материал, изготвя и изпълнява
план за подобряване на резултати; изготвя отчети за наличности; изготвя
прогноза за брой материали и брой движения; познава процедури за контрол и
политика за документооборот, системи за управление на качество; планира
доставки, осигурява наличности, инициира дейности, поддържа комуникация със склад Костинброд и с диспечер
за доставки; изготвя план заедно с отдел Маркетинг; координира управление на
наличности заедно с началник складове; спазва правила за безопасни и
здравословни условия на труд, процедурите.
Приет е
амбулаторен лист съгласно който на 21.07.2017г. ищецът е бил прегледан от лекар
поради оплакване за „прескачане на сърцето”, предписано е лечение с медикамент
„Витанго глог”.
Приета е
заповед от 16.03.2017г. , декларация, въпросен лист, съгласно които е наредено извършването на
инвентаризация на склад Амбалаж-напитки
служители и на 8000,8010,8030-маркетинг материали, която локация 4913 Адора да се извърши с начало на
17.03.2017г. , в проверката на склада с МОЛ Д.Т.при инвентаризацията е участвал
и ищецът , комисията е включвал Д.Д.и Ц.Н.при инвентаризацията са проверени
документи, трансфери, справки за наличности.
Приети са
извлечения от електронна поща, съгласно които служители на ответника са
изпращали на ищеца материали, включително на 30.03.2017г. Т.Д.му е изпратила
таблица, с която може да се заявява създаване на код за материал, обяснения кое
как се използва; на 10.05.2017г. е изпратено указание и инструкция как да се
заредят стоки на рецепция.
Прието е
споразумение между страните от 23.06.2017г., с което ищецът се е съгласил да
заплати на ответника 2048,34лв. представляващи установени липсващи материали –
2 бр. телефони, в склад Маркетингови материали на дружеството.
Разпитана по
делото св. Е.И.е заявила, че е сестра на ищеца, който започнал да работи при
ответника като отговорник на склад , трябвало да следи отчетности, разпределя маркетингови
материали, следи за наличности. Посочила е, че брат й започнал работата с
голямо желание, това била детската му мечта, но имало сътресения п защото
започнал с инвентаризация на склад, което не бил правил дотогава. Заявила е, че
човекът на чието място ищецът бил назначен бил само за седмица заедно с ищеца,
ищецът трябвало да покрива много позиции, казвал че заварил хаос, бил
ентусиазиран да сложи нещата в ред, реално ищецът работел сам, защото
работникът с него постоянно не издавал на работа поради различни причини. Така
ищецът удължавал сам работното си време
и работел от 06ч. сутрин до 02ч. сутрин, свидетелят била слизала да му
дава пари за такси в 2,30ч. сутринта , когато ищецът се прибирал от работа,
защото не му стигало времето. Ищецът й казвал, че гадаел как да постъпи в
определени ситуации, защото нямало кой да го насочва, налагало му се управлява
мотокар, а той не умеел, имал проблеми с търговците, които влизали в склада и
си вземали рекламни материали без да му
кажат и това му пречело да следи
наличността. Заявила е, че в един момент от умора и от нерви ищецът започнал да
има проблеми със стомаха, бил изнервен, вдигал кръвно, получавал сърцебиене.
Ищецът се оплаквал че заради хаоса хората го гледали със съмнение и недоверие
доколко е способен да се справи с работа, това го тормозело. Посочила е, че
една вечер в 19,30ч. присъствала на телефонен разговор между ищеца и прекия му
ръководител в който ищецът поискал съвет как да разреши работна ситуация, но
прекият ръководител му затворил телефона и ищецът трябвало сам да реши какво да
прави.Ищецът се оплаквал , че не бил изкарал курс на обучение при ответника, че
никой не му казвал какво да прави, какъв е принципа, каква е системата, опитвал се сам да се справи , но
няколкото му предложения за изграждане на система на работа му били отказвани.
Разпитана по
делото св. Т.Д. е заявила, че
работи при ответника от 1998г., от 2016г. била на длъжността ” ръководител
оперативен маркетинг”, запознала се с ищеца по време на интервюто му при
кандидатстване за работа при ответника за длъжността „специалист маркетингови
материали” в склада Адора-София, централен офис. По време на интервюто му
представила длъжността, като обяснила в какво се състои трудовата му функция-че
това е склад с няколко търговски зони, какво представляват тези зони, какви са
материалите в склада и той трябва да приема материали в склада да ги предоставя
при искане от търговските представители, да ги съхранява, да общува с колегите,
координира разпространение на материалите в страната; че има промоции и
раздаване на награди. Заявила е, че с ищеца се съгласили той да постъпи в ден, в който в склада има инвентаризация, за
да може да се запознае с материалите, етикирането и подреждането им. Ищецът
постъпил на работа на 17.03.2017г. свидетелят го взела от кв. Люлин и то
откарала на работа, по пътя му обяснила какво му предстои този ден, както и
следващите дни, пристигайки в централния офис го представила на колегите, които
се готвели за инвентаризация. Работното място на ищеца било на ниво „0”, там
той физически изписвал материалите от системата, а склад бил на ниво „-1” и там ищецът следвало да приема и предава
материалите, свидетелят размела ищеца по всички етажи и го представила на
колегите, обяснила му правилата на инвентаризацията и че той ще присъства на
нея, като така прима материалите, които се намерят, но свидетелят не
присъствала на тази инвентаризация, защото не била определена за същото Заявила
е, че с ищеца имал съгласуван начин за обучението му- ищцата му предоставя
цялата налична информация, която е необходима – за материали с които ще работи
и хората с които ще работи , как се осъществява системата за вписване и
изписване от склада. Тази информация веднъж му била обяснена, втори път му била
демонстрирана и трети път му била му била дадена чрез файлове в информационната система, достъпна
за всички. Всеки служител имал парола и потребителско име за влизане в системата
и такива били дадени на ищеца. На място първите 2 седмици ищецът работел с друг
служител-Ю.С., който му обяснявал как да работи и така се обучавал. Посочила е,
че ежедневно посещавала ищеца за да следи как навлиза в работа и се обучава,
впечатленията й били, че много трудно ищецът навлизал в работата, много бавно
работел, свидетелят лично сядала до
ищеца за да му показва как да изписва материали и да подготвя документи така,
че да му е по-лесно да работи Заявила е, че ищецът имал възможност да
контактува с останалите склададжии лично, по ел.поща, Скайп и по телефон, за да им задава въпроси,
свидетелят била давала по ел.поща инструкции на ищеца. На сървъра в специална
папка „Г.” били качени всички документи
и те съдържали описание на всяка стъпка, за да се изпълни нужно действие, това
било ръководство. Артикулите в склада
били около 1000-1100, използвали специален софтуеър за наличност в склада, за
него било описанието в папка „Г.” стъпка по стъпка, дала била на ищеца достъп
до тази папка, провла обучение на ищеца, както и човек, който да му покаже как
да извършва действията. Свидетелят лично не можела да демонстрира как се
извършва една транзакция по приемане и предаване на стока в склада, защото
нямала права на склададжия, затова била осигурила човек, който да демонстрира
на ищеца. Служителят който трябвало да обучава ищеца-Ю.С., бил служител на
Креативо, но работел в склада на ответника 3 години, замествал служителя на ответника
при отсъствие и затова бил определен
той. Този служител напуснал на 31.03. и реално от 01.04. ищецът започнал самостоятелно
да управлява склада.
Разпитана по
делото св. А.Б.е заявила, че работи
при ответника като координатор на маркетинг материали от 2016г., работното й
място било в Костинброд в склада, отговаряла за рекламни материали на
Кока-Кола, с ищеца работели около 3 месеца през 2017г., имали една и съща
трудова функция, отговаряли за дени и
същи материали. Заявила е, че ищецът се обаждал ежедневно по няколко пъти по
телефона, по ел.поща за да се консултира за работата си, основно как да изписва
материали. Посочила е, че изписването на материали ставало през системата на
ответника, на сървъра имали спомагателни папки, когато се наложи нещо. Ищецът
се обаждал често и много пъти я питал за едно и също нещо, свидетелят всеки път
му обяснявала. Процедурите за осчетоводяване, заприходяване, изписване на
материалите били описани в папка „Г.”, която била качена на сървъра и всички служители
можели да я ползват. Заявила е, че не е
обучавала ищеца, но много пъти по телефон му
помагала. На място ищецът бил обучен от Ц.Ц. от Плевен и от В.А.от
Търговище . По принцип не ги обучавали, а се учели в движение първите 2-3 седмици,
нямали специално обучение за системата, защото тя не била нещо специално, при
ищеца имало човек 2-3 седмици. Най –натовареният склад бил в Костинброд, след
това били Търговище и Пловдив.
С оглед на така установеното от
фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с неговите
твърдения. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска –
правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните по правоотношението, елемент от което е спорното
право. В конкретния случай ищецът е
навел твърдения, че страните са били обвързани от трудов договор по който ответникът не си изпълнил
задълженията в следствие на което ищецът претърпял неимуществени вреди, поради което
и съдът приема че е сезиран с иск за с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 вр.
с чл. 82 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 127, ал.1т. 5 и ал. 2 от КТ.
Съдът приема
за установено по делото, че на 14.03.2017г. страните са сключили валиден трудов
договор, с който ищецът се е съгласил да работи при ответника считано от 17.03.2017г. като „специалист
маркетинг материали” при пълно работно време
при основно трудово възнаграждение от 1400лв., трудовият договор е
прекратен по на основание на чл. 325, ал.1,
т.1 от КТ считано от 23.06.2017г., основните задължения на ищеца по връчената
му на 17.03.2017г. длъжностна характеристика са били да приема , предава и
съхранява маркетингови материали; осигурява наличността им в съответни локации
на база разход, съгласуване с отдел Маркетинг , Снабдяване; подрежда ги в
складови помещения по препоръки и изисквания за управление на материали; работи
с подемни машини, съхранява съоръжения и машини в добро работно състояние;
съхранение на материали и документация без увреждане; работи с малки пратки по
запитвания на рецепция в офис София; обобщава заявки за материали; проследява
организация на доставки на маркетингови материали от склад в Костинброд до
обекти; отговаря за проверка на състояние на заявено с наличности; приема ,
проверява, коригира заявки и създава искания за материали спрямо наличности в
системата; прилага процедури за контрол;
ежедневно проверява физическа наличност спрямо наличност в система;
изчислява оптимални наличности съгласувано с отдели Маркетинг, Търговски,
Снабдяване, предлага график на доставки; определя цели за средна месечна
наличност и оптимална наличност на всеки маркетингов материал, изготвя и
изпълнява план за подобряване на
резултати; изготвя отчети за наличности; изготвя прогноза за брой материали и
брой движения; познава процедури за контрол и политика за документооборот,
системи за управление на качество; планира доставки, осигурява наличности,
инициира дейности, поддържа комуникация
със склад Костинброд и с диспечер за доставки; изготвя план заедно с отдел
Маркетинг; координира управление на наличности заедно с началник складове;
спазва правила за безопасни и здравословни условия на труд, процедурите. Длъжностната характеристика е била връчена на
ищеца в първия му работен ден на 17.03.2017г., тази длъжностна характеристика
описва трудовите функции подробно, поради което и съдът приема, че ищецът е бил
своевременно запознат с естеството на работата, която следва да извършва.
Спорен
въпрос по делото е дали ответникът е изпълнил задължението си по чл. 127,
ал.1,т. 5 от КТ и по чл. 127, ал.2 от КТ – да даде на ищеца указания за
реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите
права; да пази достойнството на работника или
служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение, дали това поведение е причинило вреди на ищеца, за
обезщетяването на които е предявен иска и може ли да се ангажира отговорността
на работодателя за претърпени от работника вреди поради неизпълнение на
задължението на работодателя по чл. 127, ал. ал.1,т. 5 и ал. 2 от КТ.
Съдът приема за установено по
делото, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 127, ал.1т. 5 от КТ
като е дал указания за
реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите
права. Тези обстоятелства се установяват
от показанията на св. Б.и св. Д.. Св. Д. е посочила, че специално са се
съгласили с ищеца първият му работен ден да е по време на инвентаризация на
склада в който той ще работи, за да види как са подредени , етикирани
материалите за които ще отговаря, като по този начин и приема установените като
налични в този склад стоки. По делото се установява от приетите заповед,
декларация, въпросен лист, че ищецът в първия си работен ден е присъствал на
тази инвентаризация. Така установеното обосновава извод, че още в първия
работен ден ищецът е запознат с материалите
и подредбата им за наличността на които съгласно длъжностна характеристика
следва да отговаря, като на практика е обучен и да извършва
инвентаризация. По делото не се спори,
че ищецът е имал достъп до сървъра на ответника, установява се от показанията на св. Б.и св. Д., че на този
сървър е имало качена папка „Г.”, в която са се съдържали файлове с подробни
указания за всяка една стъпка от дейността на ищеца и това е било известно на
ищеца. Така установеното обоснова извод, че на ищеца са били дадени указания за
реда и начина, по която да изпълнява задълженията си като са му предоставени
материали, подробно описващи детайлите от дейността му. Не е нужно обучение за
да се осъществи достъп до тази папка, доколкото свидетелските показания установяват,
че същото не изисква специални знания и обучение. Установява се от показанията
на тези свидетели, че ищецът многократно
се е обръщал към тях с въпроси свързани с изписването на материали, като често
е задавал едни и същи въпроси, че свидетелите
всеки път са му обяснявали как следва да действа, независимо, че тези
стъпки били описани и във файловете в папка „Г.”. Установява се, че св. Д. е осигурила възможност на ищеца за консултации
с останалите склададжии, че в периода от 17.03.2017г. до 31.03.2017г. с ищеца е работел Ю.С., който изпълнявал
функциите на длъжността на ищеца при липса на титуляр за длъжността, като по
този начин на ищеца било осигурено
обучение на практика за 2 седмици. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. и св. Б.като
логични, последователни, резултат от личните им впечатления,
неопровергани от останалите събрани доказателства, подкрепени от приетите по
делото извлечения от кореспонденция по електронна поща, съдържащи указания за
изпълнение на работата, приети по делото заповед за инвентаризация, въпросник,
декларация. Показанията на св. И.съдът не кредитира, защото те представляват
пресъздаване на разказаното от ищеца на
свидетеля, тоест те не са резултат от личните впечатления на свидетеля за обстоятелството
дали на ищеца е бил указан реда и начина на изпълнение на задълженията и
правата му. Действително, св. И.е
посочила, че една вечер към 19,30ч.
присъствала на разговор по телефона, воден от ищеца и прекия му ръководител,
при който ищецът задал въпрос свързан с работата, но прекият ръководител
прекратил разговора. Тези показания не съдържат в пълнота разговора, доколкото
не се сочат конкретният въпрос на ищеца и отговора на прекия ръководител на
ищеца , поради което не може да се приеме за установено съдържанието на този
разговор, съответно дали е отказано да
се укаже на ищеца реда и начина за извършване на работата. Отделно , отказ да
се проведе служебен разговор в 19,30ч. сам по себе си не е от естество да
обоснове извод, че на ищеца не е указано реда и начина да изпълнява
задълженията си, още повече че това остава изолиран случай по делото. При така
възприето съдът приема, че ответникът е установил по делото по несъмнен начин,
че е изпълнил задължението си по чл. 127, ал.1,т. 5 от КТ и доводите на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни
са твърденията на ищеца, че в задълженията му не било включено да управлява
мотокар. Това задължение е посочено в длъжностната му характеристика, с която
ищецът се е запознал на 17.03.2017г. и съдът приема за установено по делото, че
това е било част от задълженията на ищеца.
Твърденията
на въззивника във връзка с неспазване на условията за безопасни и здравословни
условия на труд са въведени едва с въззивната жалба, поради което и не са от
естество да обосноват извод за основателност на иска. Отделно доказателства за
вреди от неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд по делото не е установено да се претърпени от ищеца.
Съдът приема
за установено по делото, че ответникът е пазил достойнството на ищеца при
изпълнение на работата му. Установено е по делото от показанията на св. Д. и Бенчева, че те са
съдействали на ищеца при изпълнение на трудовите му функции, че ищецът е бил
представен на останалите колеги от прекия си ръководител, като съдът кредитира
тези свидетелски показания по
съображения за същото съдът изложи по-горе. По делото не е установено да е
имало пренебрежително или обидно отношение към ищеца. Отделно, по делото не е
установено колеги на ищеца и клиенти на ответника да са се отнасяли към ищеца с недоверие, че не са били доволни от
качеството на изпълнение на работата му, поради което и твърденията на ищеца за
факти не са установени по делото. Това обосновава извод по делото, че работодателят
с поведението си не е станал причина за накърняване достойнството
на ищеца, което е допълнително основание
да се приеме за неоснователен иска основат на нарушение по чл. 127, ал.2 от КТ.
При така
възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 540лв. представляващи платено възнаграждение за адвокат в
производството пред СГС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
7601/10.01.2020г. по гр.д. № 57098 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 144-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес: адв. И.К.,
гр. София, ул. „*******, партер да
заплати „К.Х.Б.К.Б.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Д.,*** на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 540лв. (петстотин и четиридесет лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.