Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 22.04.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 26/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Е.Б.И. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0353-000163 от 28.02.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание по чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че е разкопчала колана си, след като автомобилът е бил спрян от полицаите. Редовно призована, при условията на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание, проведено на 21.03.2019г.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, прието е писмено доказателство и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 24.02.2017г., около 10,50 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : Т.Т. и Г.Г. ***), изпълнявали служебните си задължения на път II – 16. На километър 46+600, преди с. Церово, общ. Своге, те спрели за проверка лек автомобил марка „Шкода”, модел „Супърб”, с рег. № …. и констатирали, че Е.И., пътник возещ се на задната седалка на автомобила, не е поставила обезопасителен колан, с какъвто колата е оборудвана. Установили също, че шофьорът е бил с поставен обезопасителен колан. На място е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателката и свидетеля. Е.И. се е запознала със съдържанието на акта и е била е уведомена за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа ѝ. Посочила е, че има възражение, но не го е конкретизирала и материализирала в писмена форма. Издаденото на 28.02.2017г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 14.01.2019г., а жалбата е постъпила в СДВР – отдел „Пътна полиция” на същата дата.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По делото не беше установено друго, включително и посоченото в жалбата на И..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че на 24.02.2017г. Е.И., като пътник (т. 26 от § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП) в моторно превозно средство, което е в движение, не е използвала обезопасителен колан, с което същото моторно превозно средство е оборудвано. Не се събраха данни да са били налице условията на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което жалбоподателката е била длъжна да използва обезопасителен колан.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателката по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на И.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение – глоба в размер на 50 лева, съобразно със закона, като е взето предвид, че то засяга важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателката, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателката е била напълно наясно за какво е наказана по административен ред. Това е видно и от подадената от нея жалба. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложените към делото заповед на министъра на вътрешните работи и на директора на ОД на МВР София), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на производството. Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Е.И. е осъществила от обективна и субективна страна нарушението за което е санкционирана административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 17-0353-000163 от 28.02.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Е.Б.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :