№ 10
гр. П.***, 17.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд – П.***, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 599 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95, ал.1
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. ***, № **, ет.**,
офис **, представлявано от управителите ЕБ.***, М.Б.***и Р.Ж.А.***, чрез
пълномощника М.П.М. и процесуалния представител адв. Н.Г. от Адвокатско
дружество „***“ – гр. С.***, против Решение за отказ за издаване на
удостоверения относно приложимо законодателство № 24-22-824#3/21.10.2021 г. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП С.***,
потвърдено с Решение № А-9/12.11.2021 г. на и.д.директор на ТД на НАП – С.***.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди, че неправилно административният орган е
приел, че „не може да се установи, че управлението на дружеството се извършва
от територията на Б.***, като и че то реално е установено на територията на
Б.***“, че „дружеството не доказва наличието на необходимите документи
/разрешителни/ за извършваната от него дейност“, че „ръководните функции върху
командированите лица не се извършват от територията на Б.***“, че „не може да
се установи и реалното пребиваване на лицата, за които се искат Удостоверения
А1 в приемащата държава“. Сочи, че е регистриран в Република Б.*** по
българския Търговски закон, а седалището и адресът му на управление са също на
територията на Б.***, на който адрес се намира и администрацията на
дружеството, че на този адрес се вземат всички управлениски решения, че мястото
на осигуряване на управителите му /в Б.*** или друга държава-членка – в случая
Б.***/ не може да влияе на заключението за реално установяване на дружеството,
тъй като липсва задължение то да се извършва нв Б.***. Счита, че в хода на
административното производство са представени надлежни доказателства, че са
изпълнени всички необходими предпоставки за издаване на поисканите
удостоверения, поради което постановеният отказ е необоснован и
незаконосъобразен. Моли за отмяна на оспорения акт и потвърждаващото го
решение. Претендира разноски в размер на 1250,00 лв., от които: 1200,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, и 50,00 лв. – внесена държавна такса,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – орган по приходите при ТД на НАП гр. П.***, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт М. К.***, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.95 от ДОПК от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащо на съдебен решение на директора на ТД на НАП С.***, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията
са следните:
Административното
производство по издаване на оспорения акт е започнало по подадено от „***“ ООД – гр. П.***
искане за издаване на удостоверения А1 за приложимото законодателство в ТД на
НАП С.*** с вх. № 24-22-824/30.09.2021 г. /заведено във входящия регистър на ТД
на НАП С.***, офис П.*** под № ИТ-00-4474/29.09.2021 г./, отнасящи се за две
лица: С.М.П.*** с ЕГН ********** за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г.,
и за Р.В.С.***с ЕГН ********** за периода от 10.2021 г. до 30.09.2023 г.
Към искането за
приложени документи, както следва:
1. за С.М.П.***
с ЕГН **********: копия на трудов договор, допълнително споразумение за период
29.09.2021 г. - 27.10.2021 г., декларация съгласие за командироване,
разрешително за работа в Б.*** за период 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г.
При направена
справка е установено, че лицето има сключен трудов договор от 30.11.2020 г.,
както и подадено допълнително споразумение с код „18“ със срок 27.10.2021 г.
Има данни за подавани осигурителни декларации образец № 1 за периода м. 11.2020
г. - м. 08.2021 г., а освен това лицето е с непрекъснати здравноосигурителни
права. Няма данни за предходно издавани удостоверения А1.
В искането изрично е декларирано, че С.М.П.*** е постъпил на работа на
30.11.2020 г. на длъжност „оператор пътно-строителни машини“, че спрямо него се
прилага законодателството на командироващата държава в
рамките от един месец преди командироване, че ще се запазят трудовите
правоотношения между работодателя и работника през периода на командироване.
Декларирано е още, че работодателят в командироващата държава не може да реши да
прекрати договора със заетото лице по време на командироването; работодателят в
командироващата държава може да определи ключовите аспекти на изпълняваната
дейност в приемащата държава; че лицето не е наето с цел да бъде командировано /изпратено/ и не се изпраща
да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; че лицето няма да бъде предоставено на
разположение на друго предприятие в държавата членка, в която то е
командировано, че преди това лицето не е
било командировано в друга държава-членка. Посочен е период на командироване от 01.10.2021
г. до 30.09.2023 г.
2. за
Р.В.С.***с ЕГН **********: копия на трудов договор, допълнително споразумение
за периода 29.09.2021 г. - 27.10.2021 г., декларация съгласие за командироване,
разрешително за работа в Б.*** за периода 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г.
При направена
справка е установено, че лицето има сключен трудов договор от 23.09.2021 г.,
както и подадено допълнително споразумение с код „18“ със срок 27.10.2021 г. То
е с прекъснати здравноосигурителни права, но има данни за осигуряване преди
командироването. Няма данни за предходно издавани удостоверения А1.
В искането за издаване
на Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице
на Р.В.С.***е декларирано, че същият е постъпил на работа на 23.09.2021 г. като
„шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, че спрямо него се прилага законодателството на командироващата държава в рамките от един месец
преди командироване, че ще се запазят трудовите правоотношения между
работодателя и работника през периода на командироване. Декларирано е още, че
работодателят в командироващата държава не може да реши да прекрати договора със заетото лице
по време на командироването; работодателят в командироващата държава може да
определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; че
лицето не е наето с цел да бъде командировано /изпратено/ и не се изпраща
да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; че лицето няма да бъде предоставено на
разположение на друго предприятие в държавата членка, в която то е
командировано, че преди това лицето не е
било командировано в друга държава-членка. Посочен е период на командироване – от 01.10.2021 г. до
30.09.2023 г., и е декларирано, че възнаграждението през периода на
командироването ще бъде изплащано за сметка на работодателя.
И в двете искания са декларирани данни за работодателя „***“ ООД – гр. П.*** – че към момента на подаване на
заявлението броят на наетите лица, които полагат труда си на територията на
Б.*** е 4, а броят на административния персонал, които полагат труда си на
територията на Б.*** е 2, съответно броят на командированите заети лица е 2, а броят на договорите, изпълнявани в
приемащата държава – Б.***, е 1. Отразено е, че
процентно съотношение между реализирания оборот в Република Б.*** спрямо общия
реализиран оборот за предходните 12 месеца е 57,73 %.
Към исканията, освен трудови договори на лицата и
допълнителни споразумения към тях, са приложени: допълнителни споразумения за
командироване на работника/служителя, декларации за съгласие за обратботка на
лични данни, декларация за съгласие за командироване на работници/служители,
справка за реализирания оборот на дружеството за последните 12 месеца, справка
за действащите трудови договори към момента на подаване на искането за издаване
на удостоверение А1, обяснителна записка от „***“ ООД, пълномощно на М.П.М.,
както и заверени копия на договор за обучение за работа с пътно-строителни
машини между „***“ ООД и „***“ АД.
До жалбоподателя, по електронен път, е изпратено ИПДПОЗЛ с изх. № 24-22-824#1/01.10.2021 г. Връчването е потвърдено на
01.10.2021 г. В изпълнение същият е представил справки и допълнителни
документи, приложени към Писмо вх. № 24-22-824#2/12.10.2021 г.: справка за
реализирания оборот на „***“
ОО за период: 01.10.2020 – 30.09.2021, справка за
реализирания оборот на „***“
ОО за периода 01.09.2020 – 31.08.2021, включващ реализиран оборот в Б.*** и
реализиран оборот в чужбина, оборотни ведомости на дружеството за периодите
между 01.10.2020 г. и 30.09.2021, справка за ДМА, справка за стопанисван
недвижим имот – офис под наем, справки за актуално състояние на действащите
трудови договори, фактури, извлечения по сметка.
При така представените доказателства и извършен анализ на същите органът по
приходите е направил извод, че дружеството не отговаря на задължителните критерии за прилагане на разпоредбите за
заетите лица, командировани в Б.***. Вследствие на това е издал процесния
отказ, обективиран в Решение за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимо законодателство с вх. № 24-22-824/30.09.2021 г. Той е връчен на
жалбоподателя по електронен път на 21.10.2021 г. Срещу него е постъпила Жалба
вх. № 24-22-824#4/04.11.2021 г.
С Решение № А-9/12.11.2021 г. на и.д.директор на ТД на НАП – С.***
жалбата срещу решението за отказ е отхвърлена. По-горестоящият административесн
орган е обсъдил относимото европейско законодателство като е отчел, че
от 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент
/ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото
прилагане /Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета/. От
същата дата /01.05.2010 г./ се отменят Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета и
регламента за неговото прилагане /Регламент на Съвета /ЕИО/ № 574/72/. С
присъединяването на Република Б.*** към Европейския съюз, регламентите за
координиране на схеми за социална сигурност /като източник на вторичното право
на ЕС/ се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното
законодателство на държавите-членки. Отбелязал е, че от 28.06.2012 г. е в сила
Регламент /ЕС/ № 456/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
г., с които са изменени Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009.
Срещу Решение № А-9/12.11.2021 г. на и.д.директор на ТД на НАП – С.*** е
подадена жалба от „***“ ООД и по нея е образувано настоящото съдебно
производство.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Обективиран е в искуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са фактическите и правни изводи, направените от него при осъществената контролна
дейност. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното решение за
отказ за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя извода му, че не са изпълнени условията, при наличието на които лицата могат да
останат подчинени на българското осигурително законодателство.
Според
настоящия съдебен състав решението на и.д.директора на ТД на НАП С.*** е
правилно и законосъобразно, както и че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Административният
орган е издал акта, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая, при извършена проверка и обследване на всички относими
доказателства.
Спорното между страните е кое в случая е приложимото осигурително
законодателство за двете лица, за които е подадено искането за издаване на удостоверения А1 и налице ли
са предпоставките за издаването им. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.45 от ДФЕС гарантира свободното движение на работници в
рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква
дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите
членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. От
друга страна, системите на социалната сигурност на държавите членки функционират
на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на
територията на съответната държава-членка.
Правилата за координация на системите за социална
сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална
сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация
на системите за социална сигурност. Задачата на посочените регламенти е да
синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се
елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на националните
законодателства в трансгранична ситуация.
Правилата за определяне на приложимото
законодателство са регламентирани в дял ІІ, чл.11 – чл.16 от Регламент № 883/2004, като в разпоредбата
на чл.11, пар.1 е изведен ръководният принцип, че за едно заето лице е
приложимо законодателството само на една държава членка. При наети и
самостоятелно наети лица разпоредбата на чл.11, пар.3, буква а) от Основния
регламент въвежда правилото, че се прилага законодателството на държавата
членка, в която се осъществява дейността – „правило на
заетостта“.
Изключението от това общо правило при командироване
на заети лица е посочено в разпоредбата на чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, според която
лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвиденото времетраене на
тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
От своя страна в разпоредбата на чл.14, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл.12, § 1 от основния
регламент, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка включва лице, което е
наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че
непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател. В случая и съгласно българското законодателство към категорията „заети лица“ спадат всички
осигурени лица по реда на чл.4, ал.1 от КСО.
Съгласно чл.14, § 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, за целите на прилагането на чл.12, § 1 от основния регламент е разяснено, че
изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до
работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от
чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която
е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за
дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва
да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на
действителния характер на извършваните дейности.
Оттук основният спор по делото се свежда именно до обстоятелството
дали в случая е приложимо изключението на чл.12, § 1 от
основния регламент от гледна точка наличието на обичайно осъществявана дейност
от страна на дружеството-жалбоподател на територията на Република Б.***, при
съобразяване на това с дефиницията, съдържаща се в чл.14, § 2 от регламента за
прилагане и съответно дали са налице предпоставките за издаване на исканите формуляри - удостоверение
А1. Според съображение 5 към Решение № А2 от 12.06.2009 г. за тълкуване на член 12 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета относно законодателството, приложимо за командировани
работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън
компетентната държава „второто решаващо условие за прилагането на чл.12, пар. 2 от основния
регламент е наличието на връзка между работодателя и държавата - членка, в
който той е установен. Поради това да командироват работници следва да имат
възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на
територията на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо
спрямо командирования работник, като следователно се приеме, че посочените
разпоредби се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват
съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която са
установени“. Съгласно т.1, пети абзац от цитираното решение, „за да се
определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател
извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата
членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава
трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този
работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на
предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата членка, в
която е установено, както и в другата държава членка, мястото, където са наети
командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от
договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите,
сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите
с клиенти - от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от
съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата
държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат
адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на
дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено“.
Предвид гореизложеното, в случая, по отношение на
съществената дейност, извършвана от дружеството жалбоподател, следва да се
съобразят следните факти и обстоятелства: регистрация и седалище, брой на
административния персонал, работещ в държавата-членка, мястото, където се
назначават командировани работници, и мястото, където се сключват по-голямата
част от договори с клиенти, приложимото право към трудовите договори, сключени
от предприятието с неговите работници, от една страна, и с неговите клиенти, от
друга, и оборотът през подходящо типичен период във всяка съответна
държава-членка и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12 /1/ от Регламент 883/2004
е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието
на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото
заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им
правоотношение. Съгласно Решение А2 от 12.06.2009 г. на Административната
комисия първото решаващо условие за прилагане на изключенията, предвидении в
чл.12 /1/ е наличието на пряка връзка между предприятието и работника, който се
наема, като е предвидено, че за да се осигури защитата на работника и правната
сигурност, на която той и институцията, към която той е осигурен, имат право,
са необходими пълни гаранции, че пряката връзка се поддържа през целия срок на
командироване.
Двете лица, за които са подадени исканията, попадат в персоналния обхват
на Регламент 883/2004, тъй като са български граждани, заети лица на
територията на Република Б.***, извършващи временно работа на територията на
друга държава-членка.
При извършената цялостна проверка на доказателствата и съпоставката им с
данните от информационната система на НАП, не може да се направи извод, че
командироващият работодател е установен на територията на Република Б.***.
Отделно, дружеството не притежава законово изискуемите лицензни и разрешителни
за извършваната дейност, ръководните функции върху командированите лица не се
извършват от територията на Б.***, не може да се установи реалното пребиваване в
държавата членка на командированите лица.
Изключението, предвидено в чл. 12 /1/ от Регламент № 883/2004 се допуска
само по отношение на лица, които осъществяват дейност като заети лица в
държава-членка от името на работодател, чиято съществена дейност се извършва на
територията на изпращащата държава-членка. От това изключение могат да се
ползват само предприятията, чиито съществена дейност е трайно свързана с
изпращащата държава-членка, а освен това запазването на приложимата
осигурителна система трябва да е само спрямо лица, които обичайно и
продължително полагат труда си за предприятие на територията на изпращащата
държава-членка и които за кратък период от време са командировани да работят за
изпращащото предприятие на територията на друга държава-членка, като след
приключването и завръщането си в страната, лицата продължават да работят за
същото това предприятие.
За да се изясни наличието на задължителните условия, обуславящи
приложимостта на осигурителното законодателството на изпращащата държава, по отношение
на командированите на територията на друга държава-членка заети лица, в хода на
административното производство е направено изследване на всички относими факти.
Анализирани са обстойно документи, представени от дружеството /справка за
реализирания оборот, оборотни ведомости за период, извлечения на групи 50 и 70
за период 01.10.2020 г. - 30.09.2021 г., справка за притежаваните ДМС, фактури,
приходни и разходни документи за процесния период, банкови извлечения и др./
Въз основа на това е направен извод, че не са изпълнени условията, при които на
основание чл.12 /1/ от Регламент 883/2004 лицата могат да останат подчинени на
българското осигурително законодателство за горепосочените периоди, който извод
се споделя от съдебния състав.
Действително, административният орган е установил и приел, че
жалбоподателят - командироващ работодател, е със седалище и адрес на управление
на територията на Република Б.***, гр. П.***, ул. ***, № 1, офис 2.2, който се
ползва на основание сключен договор за наем от 15.09.2014 г. с наемодателя
„Минно дружество Белоградчик“ АД с ЕИК *********. Дружеството е вписано в
Търговския регистър на 28.09.2010 г. То се представлява от ЕБ.*** /чуждестранно
физическо лице от Б.*** със служебен номер от НАП **********/,
М.Б.***/чуждестранно физическо лице от Б.*** със служебен номер от НАП
**********/ и Р.Ж.А.*** /чуждестранно физическо лице от Б.*** със служебен
номер от НАП **********/. Собственици на капитала са ЕБ.*** и Мишел ***. Нито
един от представляващите обаче не се осигурява в дружеството /осигуряват се в
Б.***/. Същите са предоставили пълномощия по управлението на дружеството на
негов служител - М.П.М. с ЕГН **********, която е назначена на трудов договор
на длъжност „фактурист“ и не заема ръководна длъжност. Не са наведени доводи,
нито са представени доказателства, да е направено упълномощаване на друго лице,
заемащо ръководна длъжност при дружеството-жалбоподател. Ето защо, по този
критерий не може да се направи извод, че управлението на дружеството се
извършва от територията на Б.***, както и че то реално е установено на
територията на Б.***, предвид това че представляващите не се осигуряват в Б.***
и няма назначено лице на управленска длъжност в дружеството.
От страна на дружеството не е представен лиценз, издаден от Агенция по
заетостта за предоставяне на персонал. С оглед на това неизяснен е останал
въпроса как и по какъв начин без да има необходимите лицензни и/или разрешения
„***“ ООД е предоставил услугите, предмет на договор от 01.09.2020 г., сключен
с „***с ДЦС № RO39230390, с предмет „предоставяне на персонал“, още повече, че
в предоставените копия на издадените фактури е записано наименование на
стоката/услугата: „предоставяне на услуги с персонал на ваш обект в гр. А.,
Р.“.
При постановяване на процесното решение е съобразено обстоятелството, че
жалбоподателят няма приложен лиценз за извършване на дейност на предприятие,
което предоставя персонал. Дружеството не е доказало наличието на необходимите
документи /разрешителни/ за извършваната от него дейност съгласно българското
законодателство. След проверка в Агенция по заетостта е категорично установено,
че лиценз не му е издаван.
В искането си жалбоподателят е посочил, че служителите, за които се иска
издаване на удостоверения А1, се командироват в „***“ АД/„***“ SA, което е ЧЮЛ
от Б.. Установено е, че същото е със седалище: ***, ***, и се представлява от
ЕБ.***, който е и един от собствениците и представляващи „***“ ООД. За него се
декларира, че е белгийски гражданин, който не се осигурява в Б.***, а в Б.***.
Отделно, жалбоподателят е декларирал, че поддържането на пряка връзка с наетите
лица ще се осъществява посредством ръководителите на обектите, в които са
командировани да работят, въпреки че поддържането на пряка връзка предполага
командированото лице да остане на подчинение на изпращащия работодател в
рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
От доказателствата по делото, в т.ч. и от представените такива в хода на
съдебното разглеждане – 5 броя допълнителни споразумения към Трудов договор №
47/30.11.2020 г. и 4 броя допълнителни споразумения към Трудов договор №
51/23.09.2021 г., не се установява командироващото дружество да е изпълнило
решаващите условия, тъй като командироващият работодател не е установен на
територията на Б.***; дружеството не притежава законово изискуемите лицензни и
разрешителни за извършваната дейност; ръководните функции върху командированите
лица не се извършват от територията на Б.***; не може да се установи реалното
пребиваване в държавата членка на командированите лица. Предвид това, правилно
и законосъобразно е прието, че не са изпълнени условията, при които на
основание чл.12 /1/ от Регламент 883/2004 лицата да могат да останат подчинени
на българското осигурително законодателство.
При формиране на този извод, който съдът напълно споделя, са взети
предвид данните, посочени в искането за издаване на удостоверение А1 за
приложимото осигурително законодателство и са анализирани всички представени
документи и служебно извършени справки.
По гореизложените съображения съдът намира за правилен
и законосъобразен отказа на органа по приходите да издаде поисканите удостоверения за приложимо законодателство, доколкото не са
изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки в чл.12 § 1 от Регламент ЕО 833/2008 г. В
този смисъл жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. ***, № 1, ет.1, офис 2.2,
представлявано от управителите ЕБ.***, М.Б.***и Р.Ж.А.***, против Решение за
отказ за издаване на удостоверения относно
приложимо законодателство № 24-22-824#3/21.10.2021 г. на главен инспектор по приходите
в ТД на НАП С.***, потвърдено с Решение № А-9/12.11.2021 г. на и.д.директор на
ТД на НАП – С.***.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, ул. ***, № 1, ет.1, офис 2.2,
представлявано от управителите ЕБ.***, М.Б.***и Р.Ж.А.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Национална агенция за приходите – гр. С.*** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/