Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14600
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** срещу М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 781.80 лв. (седемстотин осемдесет и
един лева и осемдесет ст.) – главница /13 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до 14.12.2018г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 119.46 лв. (сто и деветнадесет лева и четиридесет и
шест ст.) - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2017г. до
14.12.2018г.;
71.14 лв. (седемдесет и един лева и четиринадесет ст.)
- обезщетение за забава за периода от
15.12.2017г. до 01.02.2019г., представляващи задължение по Договор за стоков кредит № ***/31.08.2017
г., сключен между „У.К.К.Ф.” ЕАД и М.И.П., вземанията
по който са прехвърлени от страна на „У.К.К.Ф.” ЕАД в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.07.2018г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г..
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: между ответника и „У.К.К.Ф.“ ЕАД бил сключен Договор за стоков кредит № ***/31.08.2017 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 881.33
лева. Кредитът следвало да се погаси на 15 броя месечни вноски в размер на
71.18 лева. Постъпилите от ответника плащания по договора са в размер на 146
лева, които са отнесени за погасяване на първа и втора погасителна вноска с падежни
дати 14.10.2017г. и 14.11.2017г.. Непогасената част от главницата възлизала на
781.80 лева и обхващала 13 броя вноски за периода 14.12.2017г.-14.12.2018г.
Съгласно чл.7, ал.1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва при годишен процент 30%.Така към датата на подписване на договора
страните постигнали съгласие възнаградителната лихва
да е в общ размер на 186.37 лева. Кредитополучателят се задължил да ползва
отпусната в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в
сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, падеж и
размери били посочени в погасителен план. Общата сума, която се задължил да
върне възлизала на 1067.70 лева, която била платима на 15 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
71.18 лева. Първата погасителна вноска била с падеж 14.10.2017г., а последната
с падеж 14.12.2018г. Съгласно условията на договора при забава в плащанията
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На това основание на длъжника било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 74.26 лева за
периода от 15.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се
също, че ищцовото дружество придобило вземането срещу
ответника от кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 20.07.2018г.,
за което той бил уведомен. Предвид неизпълнение на поетите от последния
задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 1642/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С
оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които
възлизат на сумата от 125 лева -
довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 225 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД,
в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, от една страна и ответника М.И.П., ЕГН **********, адрес: ***,
от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: 781.80 лв. (седемстотин осемдесет и един
лева и осемдесет ст.) – главница /13 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до 14.12.2018г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 119.46 лв. (сто и деветнадесет лева и четиридесет и
шест ст.) - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2017г. до
14.12.2018г.;
71.14 лв. (седемдесет и един лева и четиринадесет ст.)
- обезщетение за забава за периода от
15.12.2017г. до 01.02.2019г., представляващи задължение по Договор за
стоков кредит № ***/31.08.2017 г., сключен между „У.К.К.Ф.”
ЕАД и М.И.П., вземанията по който са прехвърлени от страна на „У.К.К.Ф.” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 20.12.2016 г..
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 75 лева /двеста и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.1642/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 225 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: