ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 59/4.2.2020г.
гр.Ямбол
Ваня Бянова-Нейкова, съдия-докладчик по адм.
дело №29/2020 год. по описа на Административен съд-Ямбол, в закрито съдебно
заседание, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба от З.Б.С.,***, чрез пълномощник адв.П.Г. ***, срещу отказ от 25.10.2019г. на ТД на
НАП-Бургас за плащане на разноски в изпълнително производство, за което е получено
писмо рег.№94-3-82#15/25.10.2019г. от Директора на ТД на НАП-Бургас с
уведомление, че за изплащане на претендираната сума за разноски в размер на 500лв. следва
да представи изпълнителен лист. Писмото е издадено в отговор на заявление
вх.№94-З-82#14/14.10.2019г., с което З.Б.С. е посочила, че за плащане пред НАП
с подадено заявление вх.№94-З-82#9/23.08.2019г. е предявила не само сумата по
издадения в нейна полза от Административен съд Ямбол изпълнителен лист от
06.08.2019г. срещу НАП, но е предявила и разноските по производството за
това(500 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представено адвокатско
пълномощно), като се е позовала на чл.79, ал.1 от ГПК.
Жалбата е постъпила в Административен съд
Ямбол по подсъдност от Бургаски окръжен съд, който с Определение №V-2408 от
06.12.2019г. по ч.гр.д.№1794/2019г. е прекратил образуваното пред него
производство и е изпратил преписката на Административен съд Ямбол, като е
приел, че се обжалва отказ на административен орган, който представлява
индивидуален административен акт и делото е подсъдно на Административен съд
Ямбол, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК.
С Определение №663/16.12.2019г. настоящият съдебен състав е приел, че защитата
срещу обжалваното писмо следва да се реализира по реда на Дял пети, Глава
седемнадесета, Раздел VІ Обжалване на действията на органа по изпълнението -
чл.294-298 от АПК и е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд Бургас,
който е счел за компетентен съд по мястото на изпълнението. Този спор е
разрешен с Определение №1262/27.01.2020г. по адм.д.
№14753/2019г. на ВАС, който е отрекъл местната привръзка
по чл.296, ал.1 от АПК и е изпратил делото по компетентност на Административен
съд Ямбол с указания за произнасяне по
допустимост съобразно правната природа на акта.
Настоящият съдебен състав поддържа становището си, че предмет на жалбата не
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК – изрично
волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на административен
орган като завършващ акт на инициирано административно производство от заявителя
З.Б.С., по което Директорът на ТД на НАП-Бургас дължи произнасяне с
административен акт.
В
конкретния случай пред ТД на НАП-Бургас с вх. № 94-З-82#9 от 23.08.2019 г. е
представен ИЛ № 100 от 06.08.2019 г., (издаден въз основа на Разпореждане №
455/06.08.2019 г. по адм. д. № 205/2019 г. на ЯАС),
видно от който НАП, гр. София, е осъдена да заплати на З.Б.С. сумата от 310
лева, представляваща, присъдени с влязлото в сила Решение № 173 от 15.07.2019
г. по адм. д. № 205/2019 г. по описа на ЯАС съдебни разноски,
ведно с платената такса за издаването на ИЛ в размер на 5 лева, или общо сумата
от 315 лева. Искането е формулирано с позоваване на чл. 519, ал. 2 от ГПК, като
е поискано изплащането на посочената в ИЛ сума от 315 лева, както и на разноски
в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, с
позоваване на чл. 79 от ГПК, съгласно който разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочените в нормата случаи.
Разпоредбата
на чл. 519, ал. 2 от ГПК създава по–особен режим за изплащане на парични
вземания срещу държавните учреждения – не се завежда
изпълнително дело, поради забраната по чл.519, ал.1 от ГПК за принудително
изпълнение, следователно неприложима е и разпоредбата на чл.79 ГПК, която
урежда разноските по изпълнението, взискателят следва
само да предяви издадения изпълнителен лист пред финансовия орган на учреждението–длъжник, сумата се изплаща през текущата или
следващата бюджетна година, ако учреждението няма
кредит. В особения ред на чл.519, ал.2 от ГПК липсва препратка към чл.79 от ГПК
и държавното учреждение-длъжник по ИЛ няма задължение
да заплаща други претендирани вземания, които не са
съдебно установени, извън сумата по изпълнителния лист, който е предявен.
В
този смисъл е и отговорът на Директорът на ТД на НАП-Бургас в писмо
рег.№94-3-82#15/25.10.2019г., в който се съдържа уведомление до заявителя, че
за изплащане на претендираната
сума за разноски в размер на 500лв. следва да представи изпълнителен лист.
Държавното
учреждение като ЮЛ се представлява от неговия
ръководител, но не в неговото публичноправно
качество(като носител на властническо правомощие), а като законен (органов) представител по смисъла на гражданското
законодателство. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ГПК, в
която е изрично закрепено, че държавните учреждения
се представляват от своите ръководители според техните устройствени
правила. При тази законова регламентация следва извод, че в случая не се касае
за административна дейност – в развилото се пред ТД на НАП-Бургас производство
по предявения ИЛ издателят на писмото не е действал като административен орган
– страна в административно правоотношение, а е направил изявление от името на учреждението като законов негов представител в гражданските
правоотношения. Ето защо и обективираният в Писмо
изх. № 94-3-82#15 от 25.10.2019 г. на конкретното длъжностно лице(оправомощено със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017 г. на ИД
на НАП да изпълнява функциите на Директор на ТД на НАП-Бургас) отказ за
изплащане на сумата от 500 лева, определена от С. като сторени в изпълнително
производство пред ТД на НАП-Бургас разноски за процесуално представителство,
съставлява изявление от името на учреждението, с
което се оспорва(отрича) вземането за разноски извън съдебно признатите. В
подкрепа на този извод е и представеното в отговор на жалбата становище от
Директора на ТД на НАП-Бургас, (приложено на лист 35 от делото), с което се
отрича възникването на каквото и да е задължение за плащане на претендираните разноски поради непредставнето
на ИЛ за тях, като изрично е посочено, че НАП отказва да ги плати. Изложеното
сочи на извод за наличие на спор за материално право, по който ЯАС не е
компетентен да се произнесе - защитата на жалбоподателя следва да се реализира
по общия исков ред с предявяване на иск за установяване на вземането пред
гражданския съд, а не с жалба по реда на АПК.
По
горните съображения съдът счита, че процесното писмо
не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което жалбата против него се явява недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство по адм. д. № 29/2020 г. по описа на ЯАС
следва да се прекрати.
Водим
от горното и на осн. чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.Б.С.,***, чрез пълномощник адв.П.Г.
***, срещу отказ от 25.10.2019г. на ТД на НАП-Бургас за плащане на разноски
извън сумата по Изпълнителен лист №100/6.8.2019г. по адм.д.№205/2019г.
на ЯАС, обективиран в писмо
рег.№94-3-82#15/25.10.2019г. от Директора на ТД на НАП-Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№29/2020г. на Административен
съд Ямбол.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред Върховния
административен съд.
Препис
да се връчи на жалбоподателя и на Директора на ТД на НАП-Бургас.
СЪДИЯ: /п/ не се чете