Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.02.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
При участието на секретаря Д.Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 658/2016г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 7285/10.10.2016г. на Г.В.Н. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на осн.чл.2, ал.1,т.3,предл. второ от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и чл.86 ЗЗД за законната лихва върху сумата,считано от 10.10.2011г. до окончателното заплащане на сумата,ведно със съдебни разноски/държавна такса и адвокатско възнаграждение 400 лв., които не са предварително заплатени,видно от представения договор/.Ищецът твърди,че като обект на наказателно преследване по ДП № 1041/2010г. на РУП МВР-Дупница пр.пр.№ 301/2011г. по описа на ОП-Кюстендил,преобразувано в ДП № 14/2011г. по описа на ОСл при ОП-Кюстендил, прекратено на 10.10.2011г., претърпял неимуществени вреди:”психически стрес”,”психически вреди” и „силни страдания”, накърняване на добрата му репутация в обществото/”беше ми направена полицейска криминалистическа регистрация”/.Преследването започнало на 03.12.2010г. чрез извършване на претърсване и изземване в дома на баща му В. Н. ***,където бил адресно регистриран,но не живеел там.С постановление от 06.12.2010г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК; на 08.12.2010г. му било предявено обвинение по чл.198,ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК,бил задържан под стража за 72 часа и на 09.10.2010г. му била взета постоянна мярка за неотклонение”задържане под стража”.На 15.04.2011г. мярката била изменена в „домашен арест”; същата била отменена на 10.10.2011г.Производството било прекратено на същата дата на осн.чл.243,ал.1,т.2 НПК поради недоказано участие в извършването на престъплението.На 12.02.2011г. му се родило дете и той не могъл да присъства поради задържането и не могъл да види сина си и неговата майка Е.Н., с която живеел на семейни начала, в продължение на два месеца.Страдал морално при мисълта,че синът му ще смята баща си за престъпник.Н. била разпитвана на 09.12.2010г. и се опасявала,че също е преследвана от закона.Майката на ищеца била онкологично болна по същото време и той не можел да се грижи за нея.Бил разпитван на 06.12.2010г., на 07.12.2010г.,на 08.12.2010г.,на 21.12.2010г. и още много „беседи,проведени с остър тон „ от различни полицейски служители.допълнително представя копие от постановлението за прекратяване на производството, от което е видно,че същото е влязло в сила на 12.01.2012г.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, тъй като не били ангажирани доказателствата ,че прекратителното постановление било влязло в сила.По същество исковете били неоснователни, защото реално не бил претърпял вреди.Твърдението му за добра репутация, уронена от наказателното преследване, били необосновани-имал четири осъдителни присъди към момента на процесното преследване, а през 2011 и 2012г. били постановени още две такива.Обезщетението по ЗОДОВ не обхващало вреди, претърпени от близки на пострадалия.Неоснователно се претендирали лихви от датата на прекратяване на производството 10.10.2011г., а не от датата на влизане в сила на прекратителното постановление, като при всички случай тригодишният срок по чл.111 б.”в” ЗЗД бил изтекъл.Прилага свидетелство за съдимост и справка от НСлС за водените срещу ищеца наказателни производства.
Съдът намира исковете процесуално допустими; искът за неимуществени вреди е частично основателен;искът за законната лихва върху обезщетението е неоснователен.
Видно от приложеното постановление за привличане на обвиняем и мярка за неотклонение по ДП № 1041/2010г. на РУП МВР гр.Дупница, на 06.10.2010г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Следователно, наказателното преследване не започнало на 03.12.2010г. с обиска,тъй като бил извършен в дома на баща му, а самият ищец твърди,че не живеел там.Била му наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа; мярка за неотклонение „задържане под стража“ е наложена на 09.12.2010г. и заменена с „домашен арест“на 15.04.2011г.,който продължил около шест месеца/до 10.10.2011г./Следователно, ищецът е бил в полицейския арест 4 месеца и една седмица.Видно от удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане№ 0030/14.02.2011г. от Община Самоков, на ищеца се родил син на 12.02.2011г., когато е бил в ареста.Следователно, твърденията на ищеца,че бил лишен от възможността пълноценно да изпита радостните вълнения във връзка с раждането на сина му, са обосновани.Свидетелката Н. установява,че през по-голямата част от „домашния арест“ живял с нея и с детето в дома на родителите й.Следователно, депривация от липса на емоционална близост през този период от наказателното преследване не се установява. Видно от епикриза ,издадена от отделение „Обща отоларингология“ на болница „Царица Йоанна“ ИСУЛ ЕАД, А.Н. била приета“в добро общо състояние“ на 01.12.2010г. и изписана на 04.12.2010г. с диагноза“полип на ларинкса“и под обща упойка била извършена операция за отстраняване на полипа;на 06.12.2010г. излязъл хистологичния резултат „ангиомиксоиден ларингиален полип“.От това следва,че майката на ищеца е престояла три дни в болница и е била изписана два дни преди ареста в добро състояние и с препоръки за контролен преглед в едномесечен срок.Няма доказателства, че е била нетрудоспособна.Следователно, не се доказват твърденията на ищеца,че поради ареста не е могъл да се грижи за нея, което го травмирало душевно.Впрочем в исковата молба признава,че в началото на декември 2010г. не е живеел при родителите си в с.П.Свидетелите Н. и Н. - приятелката на ищеца и нейният баща-установяват,че вследствие задържането под стража ищецът много отслабнал, бил потиснат, имал нарушения в съня,за които пил обикновени успокоителни като „Валериан „ и „“Валидол“.Фактът,че не е потърсил специализирана помощ от психиатър или психолог, доказва,че душевните му страдания не са довели до тежки последици за здравето му.Свидетелите твърдят, че поради публикации станало известно наказателното преследване, което се отразило негативно на социалните контакти на ищеца.Не са представени доказателства за такива публикации.От справка за съдимост рег.№ 575/27.10.2016г. се установява,че преди процесното задържане ищецът има шест осъдителни присъди за кражба,побой,управление на МПС в срока на изтърпяване на наказанието“лишаване от право да управлява МПС“, причиняване смърт по непредпазливост на 47-годишен мъж при нарушаване правилата за движение като избягал от местопроизшествието,причиняване на телесна повреда с нож,отнемане на МПС чрез разрушаване на прегради.По една от присъдите му било наложено „обществено порицание“с публикации в местната преса.Наложено му било наказание“лишаване от свобода“ за срок 1г. и 5 месеца ефективно при първоначален „строг“режим“.Всички престъпления били извършени в района на С. и „Б.“, повечето в съучастие с други лица.Ето защо твърденията,че репутацията му в обществото била накърнена и че бил лишен от добрите си социални контакти, са необосновани.Свидетелят Н. посочва,че ищецът бил особено притеснен от продължаващите и след прекратяване на делото обиски/ включително през 2015г. и 2016г./От представената справка Р№ И-45124/27.10.2016г. на НСлСл се установява,че в момента има висящи досъдебни производства срещу ищеца:пр.пр.№ 434/2013г. на РП-Самоков за грабеж,пр.пр.вх.№ 2414/2008г. на СОП за причиняване на средна телесна повреда.Ето защо е логично да се предположи,че притесненията на ищеца след прекратяване на производството по настоящото дело са в каузална връзка с наказателното преследване по други дела.
При съвкупна преценка на фактите по делото съдът счита,че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата 1000лв. като за разликата до предявения размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.Акцесорният иск за законната лихва върху обезщетението следва да се отхвърли като неоснователен,предвид изтичане срока по чл.111б.“в“ ГПК на 12.01.2015г./три години,считано от датата на влизане на прекратителното определение в сила/.Предвид уважената част на исковете,ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 12.30лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.В.Н. с ЕГН ********** с адрес *** ,на осн.чл.2, ал.1,т.3 предл.второ от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие наказателното преследване през периода от 06.12.2011г. до 12.01.2012г. по пр.пр. № 301/2011г. по описа на ОП-Кюстендил, преобразувано в ДП №14/2010г. на РУП-по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил,прекратено на 10.10.2011г. като постановлението за прекратяване влязло в сила на 12.01.2012г., в размер на 1000/хиляда/лева, ведно със съдебни разноски в размер на 12.30/дванадесет лева и тридесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху обезщетението за вреди на осн.чл.86 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: