№ 32556
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20221110139714 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „Дженерали застраховане“ АД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за присъденото в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
с искане същото да бъде намалено до сумата в размер на 300 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата изразява становище за
неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, съображенията
за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати.
Както съдът е посочил в постановеното по делото решение, с оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за определяне размера на възнаграждението
следва да бъде взета предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото – в случая
липсата на особена такава, обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също
правоотношение – вземания за застрахователно обезщетение, които са характерни за
предмета на дейност на ответника, както и това, че производството не се отличава с
особеност от множеството сходни производства в СРС по искове по чл. 432 КЗ. От друга
страна обаче следва да бъде съобразена цената исковете и обстоятелството, че са проведени
три открити съдебни заседания. Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът
на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от
определения такъв от 1300 лева, доколкото същият е по-скоро в минимален размер предвид
посочените обстоятелства. Същият определен по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 1043,60 лева, в какъвто
1
размер е и присъденото в полза на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на
решението на съда, с което е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1043,60 лева,
следва да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на
решение № 5741 от 31.03.2024 г., постановено по гр. д. № 39714/2022 г., по описа на СРС, 74
състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2