Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
11.02.2019 Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети декември Година 2018
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6788 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
П.Е. твърди в исковата си молба, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в изпълнение
на разпореждане на СтРС по ч.гр.д. № 4507/2017 г., което получил на 15.11.2017
г., предявявал настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, относно вземането му срещу ответника по договор
за потребителски кредит (ДПК) ********** - в общ размер от 1183.59 лева, което
представлявало остатъчното му неизплатено задължение по погасителен план, със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
На 14.03.2016 г. ответникът подал до ищеца попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски - със зададени параметри. Получил разяснения, които
му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответствали на
възможностите и финансовото му състояние. Декларирал, че бил запознат и с ОУ на
ищеца. Получил и преддоговорна информация под формата на -ен европейски
формуляр с допълнителна преддоговорна информация. Ответникът декларирал
възможност и желание за закупуване и на пакет от допълнителни услуги, и
предоставил на ищеца данни за финансовото си състояние. Бил уведомен, че
изборът на пакет от допълнителни услуги не бил условие за сключване на договора
за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от последния.
След като ищецът одобрил отпускането на заем на 15.03.2016 г., с ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № **********. Същият получил одобрение
да закупи и поискания от него пакет от допълнителни услуги, за получаването на
който подписал споразумение за предоставянето му. Получил бил отново и -ен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с
допълнителна преддоговорна информация, на които положил имената и подписа си.
Поел задължения съгласно чл. 8 от ОУ по договора за потребителски кредит със
закупен пакет от допълнителни услуги към него, да върне отпуснатия кредит в
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 51.74 лева
и падеж - всяко 5-то число на месеца. Договорът за кредит и споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при общи условия
/ОУ/. Те били неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на
посочения пакет. Предадени му били при подписването им и той декларирал, че бил
запознат със съдържанието им и ги приемал, като нямал забележки към тях и се
задължавал да ги спазва, за което и ги бил подписал. Договорът за кредит бил
сключен при следните параметри: общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги към него - 1241.76 лева, което включвало сума на кредита от
500 лева; срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита:
30.91 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то
число на месеца; ГПР 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17; лихвен процент на
ден: 0.11; общо дължима сума по кредита: 741.84 лева. Параметрите по избрания и
закупен пакет от допълнителни услуги били, както следвало: възнаграждение за
закупен пакет: 499.92 лева; размер на вноската по закупения пакет: 20.83 лева.
Общото задължение по договора, което включвало и задължението по пакета, било
1241.76 лева, общият размер на месечна вноска по договора бил 51.74 лева,
датата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Страните се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента като задължение към деня
на отпускане на кредита, да се разсрочело и погасявало в рамките на погасителния
план. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита - то било разсрочено и се
погасявало като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план
(т. 4.3 от ОУ към ДПК). Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като превел сумата по договора по посочена от ответника банкова
сметка. ***ни 24 вноски, всяка по 51.74 лева, с падеж - всяко 5-то число на
месеца. Погасителният план бил получен от ответника на 15.03.2016 г., заедно с
договора за кредит, -ния европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ответникът неизпълнил задължението по договора и направил само едно плащане по
заема на 26.05.2016 г., в размер на 58.80 лева, с което била заплатена изцяло
само една вноска по погасителния план - 51.74 лева и частично 6.43 лева от
втората вноска по погасителния план. Заплатени били и 0.63 лева лихви за
забава. След преустановяване на плащанията по договора, били начислени лихви за
просрочие на вноските по погасителния план в размер на 4.33 лева, които към
момента не били заплатени изцяло. Това задължение възникнало съгласно
уговореното в ОУ, които обвързвали страните (т.12.1). В настоящото производство
се отказвал да търси незаплатения остатък от лихвите за просрочие в размер на
3.70 лева, поради липса на материален интерес. Претендирал само законна лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането. След като били отразени
направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния
план към договор по револвиращ заем № ********** било в размер на 1183.59 лева.
Предвид обстоятелството, че длъжникът неизпълнявал поетите договорни задължения
и изпаднал в забава, което било видно от приложеното извлечение от сметка към
ДПК № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното в чл. 12.3
от ОУ, договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за
предсрочно изискуеми на 16.08.2016 г. Договорът за кредит бил прекратен
автоматично от страна на ищеца, за което ответникът бил уведомен чрез
уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, въпреки, че в случая
се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение
на който не намирала приложение т. 18 на TP 4-2013-ОСГТК относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
В условията на евентуалност, ако съдът счетял, че длъжникът не бил уведомен
редовно за предсрочната изискуемост, моли съда да приемел, че същият бил
редовно уведомен с препис от исковата молба. След прекратяването на договора,
размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила
задължението на клиента да заплатял всички дължими суми, които, след като били
взети под внимание направените плащания от страна на ответника, общият размер
на задължението по процесния договор възлизало на 1183.59 лева. Претендираната
сума била формирана като в нея се включвали: 486.24 лева неизплатено задължение
на длъжника по отпуснатата в заем сума, 224.69 лева неизплатено задължение за
договорно възнаграждение, разсрочено на вноски в рамките на погасителния план и
472.66 лева неплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, което било разсрочено във времето и се погасявало от
клиента като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план.
Предявеният иск бил основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Искането е
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от общо 1183.59 лева за неизпълнено задължение по договора за кредит, от която 486.24
лева главница, 224.69 лева възнаградителна лихва и 472.66 лева възнаграждение
за допълнителни услуги, и законна лихва върху тази сума от подаване на
заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4507 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за разноските по делото.
Ответникът И.А.И., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения
и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
в общ размер от 1183.59 лева (с 3.70 лева законна лихва от 06.06.2016 г. до
16.08.2016 г., която не е предмет на исковата молба) ищецът е подал на
14.08.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За
разглеждането му е било образувано приложеното ч.гр.д. № 4507/2017 г. на СтРС,
по което на 15.08.2017 г. е издадена исканата от него заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, която с разпореждане на заповедният съд от 01.11.2017 г. е приета
за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
18.12.2017 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на
14.08.2017 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по
чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 15.03.2016 г. страните
са сключили в писмена форма, при представените общи условия, представения по
делото договор за потребителски кредит - № ********** и споразумение към него за
предоставяне на пакет допълнителни услуги (л. 23-46). По силата му ищецът се
задължил да предостави на ответника 500 лева кредит, който ответникът се
задължил да му върне в срок от 24 месеца, заедно с 241.84 лева възнаградителна
лихва и 499.92 лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги, или общо
1241.76 лева - разсрочено, на равни месечни погасителни анюитетни вноски, всяка
по 51.74 лева, платими на 5-то число на месеца съгласно погасителен план, като
падежът на първата вноска е 05.05.2016 г., а на последната – 05.04.2018 г. В чл.
12.3 от общите условия на договора е предвидено, че в случай, че клиентът
просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща за това на
клиента уведомление, покана, предизвестие и други (л. 34).
От представеното от
ищеца преводно нареждане и т. IV-2 от заключението на
назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, се установява още, че на 15.03.2016 г. ищецът е превел по
банковата на сметка на ответника уговорения кредит от 500 лева (л.
47 и 122). За погасяването му ответникът е платил по банков път на
26.05.2016 г. само сумата от 58.80 лева и е преустановил плащанията си по него,
каквито не е извършвал до приключване на съдебното дирене (т.
IV-8 ЗСИЕ, л. 122).
Поради това на 16.08.2016 г. ищецът обявил този кредит за предсрочно изискуем
на основание чл. 12.3 от ОУ на договора (т. IV-7 ЗСИЕ, л. 122). По
делото обаче няма доказателства ищецът да е уведомил ответника за това си
волеизявление, да обяви кредита за предсрочно изискуем на това основание, преди
подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение и предявяване
на исковата си молба по делото с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Такива
ищецът не е представил и на вещото лице (т.
IV-7 ЗСИЕ, л. 122).
Вярно е, че с исковата си молба ищецът представя такова уведомление от
19.08.2016 г. до ответника (л. 51).
Но също така е вярно, че от една страна, няма данни същото да е
изпращано/връчвано на ответника (л. 51).
А от друга страна, доколкото същото е частен документ, то и посочената в него
дата на изготвянето му на 19.08.2016 г., не може да се приеме за достоверна (чл.
180-181). Поради това съдът намери, че ищецът не е уведомявал
ответника за волеизявлението си да обяви предсрочна изискуемост на кредита на
16.08.2016 г., на основание чл. 12.3 от ОУ на договора (т. IV-7 ЗСИЕ, л. 122). Други
релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са неоснователни. Въпреки неоснователните доводи на ищеца за противното в
исковата му молба, ВКС приема, че постановките на т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК са приложими
и към договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, поради което, началният
момент на изискуемостта на вземане по такъв договор за потребителски кредит,
съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане
на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (както по чл. 410 ГПК,
така и по чл. 417 ГПК) кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Р
123-2015-II т.о., Р 114-2016-II т.о., Р 169-2017-II
т.о., Опр. 130-2016-I т.о.). Поради това и предсрочната
изискуемост на вземането по такъв договор има действие от получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, защото
не му се връчва, а връчването на издадената заповед за изпълнение също няма
характер на уведомяването му за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
защото не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа негово волеизявление в този
смисъл. Само исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на
ответника/особеният му представител (Р 198-2019-I
т.о.), предсрочната изискуемост се обявява. Ако обаче относимите
към настъпването и обявяването й факти, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за неговото
съществуване, защото не може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта му. Поради това представлява само ново основание за предявяване
на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за неговото изпълнение
(Р 114-2016-II т.о., Р 123-2015-II т.о.
и Р 169-2017-II т.о.). Настоящият случай е именно такъв.
При него, както със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и с
исковата си молба по делото, ищецът е предявил исковете си по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на процесните вземания в общ размер от 1183.59 лева, именно
на това основание, че е обявил едностранно процесния кредит за предсрочно
изискуем на 16.08.2016 г., на основание чл. 12, ал. 3 от общите му условия, поради
спиране след 26.05.2016 г. на плащанията на вноските за погасяване на кредита
по погасителния му план от ответника (л. 4-5).
При това положение, доколкото предсрочната изискуемост по дефиниция
представлява изменение на договора, което, за разлика от общия принцип на чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявлението само на кредитора, като има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението му, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, то ищецът носи
тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото, както обективният
факт на неплащането след 26.05.2016 г. на месечните вноски за погасяване на
процесния кредит и упражненото от него, поради това, право да го обяви за
предсрочно изискуем, така и съобщаването след това на това му волеизявление на ответника,
преди подаване на заявлението в съда за издаване на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК (чл. 154, ал. 1 ГПК, Р 123-2015-II т.о., Р 114-2016-II т.о., Р
169-2017-II т.о.). По делото обаче ищецът доказа само
обективният факт на спиране на плащанията на ответника след 26.05.2016 г. за
погасяване на месечни погасителни анюитетни вноски по погасителния план на
договора за кредит, както и едностранното си волеизявление да го обяви поради
това на 16.08.2016 г. за предсрочно изискуем на основание чл. 12.3 от ОУ с
вписването му за такъв на тази дата в счетоводството си. По делото обаче няма
никакви доказателства, ищецът да е уведомявал ответника за това си
волеизявление, а предсрочната изискуемост и на процесния кредит има действие от
момента на получаване от ответника на волеизявлението на ищеца за обявяването
му за такъв, дори и в хипотезата, каквато е настоящата по чл. 12.3 от общите
условия на договора, в който е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на
същия кредит при просрочие с повече от тридесет дни на една месечна вноска по погасителния
му план (Р 123-2015-II т.о., Р 114-2016-II т.о., Р 169-2017-II т.о.). А
след като е така и по делото ищецът не доказа да е съобщил на ответника
волеизявлението си от 16.08.2016 г. за обявяване на процесния кредит за
предсрочно изискуем, преди да подаде след това на 14.08.2017 г. в съда
заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на
процесните вземания, то същите не са изискуеми в заявения размер и не са
възникнали на това предявено от него със заявлението и исковата му молба
основание - предсрочна тяхна изискуемост (Р 123-2015-II т.о., Р
114-2016-II т.о., Р 169-2017-II т.о.).
Вярно е, че с
връчването на 12.09.2018 г. на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника на препис от исковата молба с волеизявлението на ищеца за обявяване
на процесния кредит за предсрочно изискуем, е настъпила на същата дата, в хода
на делото, предсрочната му изискуемост. Но също така е вярно, че този настъпил
в хода на делото факт, не е основание за уважаване на предявените от ищеца
искове за съществуване на процесните вземания, защото не може да промени с
обратна сила момента на настъпване на изискуемостта им и поради това представлява
само ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК за тяхното изпълнение (Р 114-2016-II т.о., Р
123-2015-II т.о. и Р 169-2017-II т.о.). Вярно е също така, че преди това на 05.04.2018
г. е настъпил в хода на делото и уговореният в договора и погасителния му план срок
за окончателно плащане на този кредит(л. 46).
Но също така е вярно от една страна, че не на това основание (като
изискуем на този уговорен в договора и погасителния му план падеж за
окончателното му плащане) ищецът е предявил
процесните искове за съществуване на процесните вземания, а те не могат поради
това да бъдат уважени на това друго, непредявено с исковата му молба основание (чл.
270, ал. 3, изр. 3 ГПК). От друга страна е
вярно и това, че след като предсрочната изискуемост представлява едностранно
изменение от кредитора на договора за кредит в частта му за срока за
окончателното му плащане, то и в случая следва да се приеме, че след като
ищецът е обявил на 16.08.2016 г. за предсрочно изискуем процесния кредит с
вписването му за такъв в счетоводството си, той едностранно е изменил на тази
дата уговорения в договора срок до 05.04.2018 г. за окончателното му
погасяване, а несъобщаването на това му изменение на ответника има за последица
само неизискуемост до извършването му на процесните вземания (т.
18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС).
В случая исковете по
чл. 422 ГПК не могат да бъдат и частично уважени, само за вноските по
погасителния план към договора за кредит с настъпил падеж към датата на
подаване на 14.08.2017 г. на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК и на предявяване на същите искове по делото съгласно фикцията на
чл. 422, ал. 1 ГПК. Не само защото няма такова искане на ищеца. Но и защото в заявлението
му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискано присъждането
само на глобалната сума от общо 1183.59 лева по кредита на основание
предсрочната му изискуемост. По същия начин и вземанията за главница,
възнаградителна лихва и възнаграждение за пакета допълнителни услуги, включени
в тази обща сума от 1183.59 лева, за които е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, са заявени като глобални суми при предявяването и на
исковете за тяхното съществуване по чл. 422 ГПК по делото. Поради това
последните не могат сега да бъдат уважени само за вземанията, представляващи
вноски по кредита, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК (Р 123-2015-II т.о.). Предвид
недоказаността на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, в
случая не се налага обсъждане и на останалите възражения и доводи в отговора на
особеният представител на ответника, за наличие на нищожни и неравноправни
клаузи в договора за кредит и допълнителното споразумение към него, защото това
се явява безпредметно.
Ето защо съдът намери,
че предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
процесните вземания в общ размер от 1183.59 лева, са неоснователни на
предявеното в исковата му молба основание и като такива следва да се отхвърлят
изцяло, ведно с акцесорното му искане за присъждане на разноски по делото. При
този изход на делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените от
него разноски по делото и в заповедното производство, в които обаче няма данни
същият да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им,
поради което такива не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от П., с ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление ---, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на И.А.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от общо
1183.59 лева за неизплатени задължения за 486.24 лева главница, 224.69 лева възнаградителна
лихва и 472.66 лева възнаграждение за допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **********/15.03.2016 г., и законна лихва върху тази
сума от 14.08.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед № 3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4507 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд, както и искането за присъждане на сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: