Р
Е Ш Е
Н И Е
№
_________ / 17.01.2013 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
на 17 декември
през две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател : ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Секретар С.К. при участието на
Прокурор като разгледа докладваното от съдията Търговско дело № 76 по описа за 2012
година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Хайкрофт Ланд Къмпани” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас,ж.к.”Лазур” бл. 20 вх.”Б” ет.2,ЕИК *********
против С.Р.Б., ЕГН ********** *** иск за сумата 166 790 лева,ведно със
законна лихва върху същата,считано от датата на предявяването на иска -
06.06.2012 год. до окончателното й изплащане.В исковата молба се твърди,че през
2007 год. между дружеството ищец,представлявано от британския гражданин М.Д.Х.
и ответника бил сключен договор за поръчка.Договора не бил оформен в писмен
вид,но страните се договорили,че дружеството ищец възлага на ответника да закупи
от името и за сметка на дружеството недвижими имоти - земеделски земи находящи
се на територията на Община-Харманли и по-конкретно в землището на с.Шишманово
и с.Българин.Във връзка с поръчката ищецът упълномощил ответника да го
представлява пред съответните български органи и институции,включително
пред банки, при необходимост, както и да закупи от името и за сметка на дружеството недвижими
имоти-земеделски земи в региона на гр.Харманли.Твърди,че пълномощното било надлежно
заверено на 02.06.2007 год. пред нотариус М. Б.а с рег.№ 110, с район на
действие – Районен съд гр.Несебър.Самото пълномощно е с номер 4218/2007
год.Освен,че страните не подписали писмен договор за поръчка,както и не
подписали никакво друго споразумение,ищецът твърди,че не е било уговаряно и
възнаграждение за работата,която се
поръчвала.Според дадените му пълномощия ответникът имал право да тегли суми от
сметката на дружеството, която се намирала в банка „УниКредит Булбанк” АД, клон
гр.Харманли.Ответникът се възползвал от дадените му правомощия и
недобросъвестно теглил суми в брой от посочената сметка в размер,надвишаващ
многократно нуждата от средства за изпълнение на поръчката.След като установил
недобросъвестното поведение на ответника през 2009 година ищецът веднага предприел
действия по оттегляне на дадените му пълномощия,което станало с нотариална
покана рег.№ 6434,том.І № 194 на нотариус А.П.,с район на действие – Районен
съд - Харманли,както и с нотариална покана № 403,връчена лично на ответника на
30.09.2009 год.С нотариалната покана освен,че ищецът оттеглил всички дадени на
ответника пълномощия,поискал и в срок от 1 месец да предаде на нотариус
А.Проданов всички документи,отнасящи се за дейността на дружеството.Този срок
изтекъл на 30.10.2009 год.,но до момента това не било сторено- нито имало
връщане на изразходваната недобросъвестно сума,нито били върнати документите.Заявява,че
ответникът е изтеглил по описания начин от сметката на ищеца сумата общо 173 000 лева в периода
от 02.08.2007 год. до 19.03.2008 год. на няколко транзакции,които описва
подробно в исковата молба.Освен това ищецът заявява,че ответникът действително
е сключил от негово име и за негова сметка сделки - покупки на недвижими имоти
съгласно дадените му пълномощия - 18 на брой,на обща стойност 6210 лева,описани
подробно,но твърди,че макар сделките да са били сключени за периода от 05.11.2007 год. до 11.12.2007
год.,ответникът продължил да тегли от банковите сметки на ищеца суми и това
продължило до м.март 2008 год.Казаното обосновавало правния интерес на
ищеца да предяви настоящия иск,като
счита,че са налице предпоставките на чл. 55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, да поиска
връщането от ответника на всичко получено от него на отпаднало основание/
оттегляне на порчъката/,а именно сумата
от 166 790 лева.При условията на евентуалност пледира, ако съдът
приеме,че не е възникнало валидно мандатно правоотношение между страните,то
ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума на основание чл. 55 ал.1
предл.1-во от ЗЗД, като приеме,че исковата сума е получена при изначална липса
на основание.Претендира деловодни разноски и законна лихва върху цената на иска,считано
от датата на предявяването на му.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище,че оспорва иска както по основание,така и по
размер.Твърди,че действително като пълномощник на ищцовото дружество е сключвал
сделки за покупко-продажба на земеделски земи,но същите закупувал от друго лице
на име Х.Д.Х.,който от своя страна бил упълномощен от управителя на дружеството
М.Д. и именно на този пълномощник на ищеца той е заплащал стойността на
закупените имоти,като по този начин му е дал сумата 141 699 лева.Освен
това през исковия период управителя на
дружеството ищец-М.Д. поискал от ответника да изтегли и му предаде суми за
конкретни нужди.По този повод ответникът
изтеглил четири пъти по 5000 лева / пет хиляди/ ,които суми предал,като оформили
разходни касови ордери.Отново по искане на управителя на дружеството ответникът
сключил договор с лицето Ф.М.О. *** за разсаждане и отглеждане на тютюн в
землището на с.Шишманово,за което запатил на посоченото лице сумата от 5200
лева.Във връзка с отглеждането на тази култура следвало да се закупят
оранжерии,поради което ответникът уговорил лицето Х.Х. да изпълни тази задача, като последният закупил
2 броя оранжерии от по 4 000 лева всяка една от тях, доставил ги пред дома
си в с.Шишманово и му дал разходни ордери за посочената сума-8000 лева..В този
смисъл твърди,че не дължи суми на ищеца,тъй като всички изтеглени парични
средства са вложени за придобиване на недвижими имоти на името на ищеца,както и
направени разходи за неговата земеделска дейност. / закупуване на сушилни за
тютюн,отглеждане на разсад и засаждане на площи с тютюн и др./
Постъпила
е по делото и допълнителна искова молба,в която ищецът категорично заявява,че
не е упълномощавал лице с името Х.Д.Х. и макар да има писмени доказателства за
тези твърдения от страна на ответника,то ищецът се противопоставя на така
сключения договор,тъй като същият бил в ущърб /увреждащ / интересите на
дружеството.Прави възражение за недействителност на сключения на 01.08.2007
год. договор,като такъв сключен във вреда на дружеството,както и че същият
е сключен при условия ,които накърняват правилата на
морала и добрите нрави.Излагат се подробни съображения в тази насока.
В
срок ответникът депозира и допълнителен отговор,в който подробно и отново
оспорва исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно
се установява,че М.Д.Х. в качеството си на управител на дружеството ищец „Хайкрофт Ланд Къмпани” ЕООД-Бургас е
упълномощил ответника С.Р.Б. да го представлява лично, както и управляваната от
упълномощителя фирма пред всички физически и юридически лица в страната и
чужбина и извършва всички правни сделки и фактически действия от името на
фирмата, да подписва необходими документи във връзка с дейността на дружеството..Освен
това изрично в пълномощното е посочено,че упълномощеният има право да
внася,тегли и прехвърля суми, да открива и закрива сметки и му дава пълна и
неограничена възможност да оперира със средствата на фирмата и личните такива
на управителя по банкови сметки,находящи се в „УниКредит Булбанк” АД,клон
Харманли.Със същото пълномощно са дадени още редица други права,като в т. 6 от
същото изрично е посочено,че упълномощеният може да придобива на името на
фирмата имоти,вещи и др. вещни права и всякакви други обекти на собственост,при
условия каквито прецени,като за целта извършва вместо упълномощителя всичко
необходимо,вкл. Подготовка и подписване на документи,огледи на
място,представителство пред всякакви лица
и т.н.Пълномощното е надлежно нотариално заверено на 02.06.2007 год. от
нотариус М. Б.а с район на действие-Районен съд-Несебър под № 4218/2007 год.
Следващия въпрос, по който страните нямат спор
е,че въз основа на така даденото пълномощно ответникът е теглил на каса суми от
сметката на дружеството-ищец,които суми видно от приложеното писмено
доказателство „Информация за сметка за
периода от 02.08.2007 год. до 25.01.2012 год.” е,че възлизат на обща стойност 173 000
лева.В същата насока са и представените банкови
платежни документи за теглени суми от ответника,които не се оспорват.От
същите се установява още,че тези
операции са във времето от
02.08.2007 год. до 19.03.2008 год.
От
представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот / 17 броя / съдът установи,че в периода от
05.11.2007 год. до 11.12.2007 год. ответникът С.Б. в качеството си на
пълномощник на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД-Бургас е закупил земеделски земи в
землището на селата Шишманово и Българин,община Харманли от различни
продавачи,на които договорената цена е била изплатена изцяло и в брой на при
сключването на сделките.От същите писмени доказателства съдът установи също,че
всички сделки са били сключени чрез пълномощника на различните продавачи –
свид. Х.Д.Х., които пълномощни са описани в нотариалните актове.Общата цена
изплатена по този ред на продавачите от купувачът възлиза общо на сумата 6210 лева./шест хиляди двеста и десет лева.по
тези обстоятелства страните също не спорят.В този смисъл и ищецът не претендира
посочената сума,а само разликата между общо изтеглената сума от 173 000
лева и 6210 лева или 166 790 лева.
От същите нотариални актове се установява още,че са били закупени земеделски
земи в землищата на посочените по-горе две села общо 136,700 дка.
От
представената нотариална покана,изпратена и връчена чрез нотариус А.П. с район на действие-районен съд-Харманли е
видно,че управителят на дружеството ищец е поканил ответника С.Б. в едномесечен
срок от връчването на поканата да предаде на посочения нотариус всички
документи отнасящи се до фирма „Хайкрофт Ланд къмпани” ЕООД,като наред с това и
преди всичко го уведомява,че оттегля пълномощията дадени с пълномощно №
4218/02.06.2007 год. на нотариус М. Б.а -
гр.Несебър.Нотариалната покана е
връчена на ответника на 30.09.2009 год. срещу разписка,за което е направено
надлежно отбелязване върху същата.
Представи се и пълномощно с рег.№
4217/02.06.2007 год. на нотариус М. Б.а
с район на действие-районен съд-Несебър,от което се установява,че управителят на „Хайкрофт Ланд
Къмпани” ИООД- М.Д. е упълномощил лицето Х.Д.Х. *** да извършва всички
необходими действия във връзка със закупуването на поземлени имоти на
територията на РБ,в землищата на с.Шишманово и с.Българин и др.,както и да
подписва предварителни договори,подписва необходимите документи и т.н.,като
всички непълноти и неясноти в клаузите на пълномощното следвало да се тълкуват
в полза на упълномощения.
От друга
страна от Договор от 01.08.2007 год.,сключен между дружеството ищец,представлявано
от ответника и свид.Х.Д.Х. страните по
същия са се договорили и „Хайкрофт Ланд
Къмпани” ЕООД,представлявано от пълномощника
си С.Р.Б. е възложило на Х. Д. Х.
да извърши на свой риск срещу възнаграждение дейности,услуги и фактически
действия,свързани с проучване на възможностите за закупуване на земеделски земи
в различни местности в землищата на с.Шишманово и с.Българин.Правата и
задълженията на страните по този договор са
посочени изчерпателно в неговите клаузи.Съгласно чл. 6 /1/ от договора е
било уговорено възнаграждение за възложената работа,а именно сумата 1000 лева
за всеки декар земеделска земя,която ще премине в собственост на дружеството.Страните
са уговорили още,че изпълнението на поетите права и задължения по този договор
ще се отчетат с подписването на двустранен протокол.
Представи
се и Договор за отглеждане на тютюн от 10.03.2008 год.,сключен между
ищеца,представляван от пълномощника си С.Р.Б. и свид.Ф.М.О.,според който ищецът
е възложил на свидетеля да извърши земеделски дейности свързани с
подготовката,отглеждането на разсад и засаждане на тютюн върху 25 декара
земеделска земя,със срок на договора 31.12.2008 год.Уговорената цена за
изпълнение на работата е в размер на 5200 лева.В изпълнение на поетите
задължения по този договор се установи,че ищецът чрез пълномощника си С.Б. е
изплатил на другата страна сума общо в размер на 5200 лева,за които се
представиха РКО № 17/ 27.05.2008 год. и
РКО № 15/26.04.2008 год. Във връзка с изпълнението на цитирания договор
за отглеждане на тютюн от 10.03.2008 год. се представи и Протокол за приемане
на работата с дата 26.05.2008 год.,съгласно
чл. 4 от същия договор.С това доказателство се установява по несъмнен
начин,че работата е била извършена,приета и изплатена изцяло и без забележки от
никоя от страните.От представения РКО № 16/08.05.2008 год. и РКО №
16/08.05.2008 год. се установява,че свид.Х.Д.Х. е получил сумата общо от 8000 лева от ответника,видно
от подписа за броил сумата,която сума е послужила за закупуване на 2 броя метални
оранжерии-употребявани.Изброените писмени доказателства не бяха оспорени от
ищеца.Оспорени обаче бяха представените РКО № 2/27.12.2007 год.,РКО
№3/27.12.2007 год.,РКО № 4/27.12.2007 год., РКО № 5/27.12.2007 год. ,всички за
сумата от по 5000 лева,като ищецът твърди,че същите не носят подписа на управителя
на дружеството ищец М.Д.Х..С оглед на така направеното оспорване и на основание
чл. 193 от ГПК съдът откри производство по оспорването на писмените доказателства в частта,досежно
подписа на получил сумата.Назначената съдебно-почеркова експертиза с в.л. К.А.
дава заключение,че подписите положени на
място за получил сумата по процесните четири броя РКО с дата на издаване
27.12.2007 год. са на М.Д.Х.,управител на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД.Така
депозираното заключение не бе оспорено от страните и съдът го приема изцяло
като компетентно и безпристрастно дадено.
Останалите писмени доказателства
представени от страните по делото не бяха оспорени.
За
цялостното изясняване на спора от
фактическа страна съдът допусна и разпита свидетели.От показанията на свид.Х.Д.Х.
е видно,че същият и управителят на дружеството М.Д.Х. се познават от пролетта
на 2007 година,когато ответникът Б. ги свързал по повод дейността на дружеството
,свързана със закупуването на земеделска земя,в района на гр.Харманли.Провели
две срещи през пролетта на 2007 година,като свидетелят си изяснил ,че М.Д. иска
да закупува земя,която да е в близост до земята на ответника Б.,като по време
на втората среща вече уточнили в какво точно ще се изразяват задълженията на
свид.Х..Свидетелят твърди,че той трябвало да сътрудничи при издирването на
терените, на техните собственици,наследниците на някои от собствениците,да води
преговорите,подготовка на конкретната сделка,снабдяване с нужните документи и т.н. Твърди,че уговорката била за всяка
сделка свидетелят да получава сума от 1000 лева,с която на практика той да си
покрива разходите по тези предварителни дейности.Известно му било,че за всички
разходи,както и покупната цена по сделките ще се плаща от М.Д.,както и че С.Б.
е негов пълномощник.След като уточнили бъдещата си съвместна дейност свидетелят
Х.Х. и ответникът С.Б. сключили договор,за да може свидетелят да е сигурен,че
ще получи уговореното възнаграждение за своята дейност.Заявява,че договора е
подписан от ответника,но за него знаел и М.Д. и не е имал никакви възражения по
него и клаузите му.Още повече,че самият свидетел имал пълномощно от управителя
на дружеството с права в същата насока.Свидетелят е категоричен,че във времето
през което работели по описания начин не е установил М.Д. и С.Б. да са имали
противоречия.Освен това винаги срещите им ставали в присъствието на преводач и
не можело да има съмнение,че се разбират добре какво точно се договаря или
върши.Впоследствие М.Д. изчезнал,според думите на свид.Х. и дори останали
неуредени отношения между него и ответника,защото свидетелят бил стартирал още сделки,но поради отсъствието на
Д.,Б. вече не можел да осигури плащането и се наложило той самият да закупи
тези ниви за своя сметка.Свидетелят твърди още,че по поръка на М.Д. били
закупени и 2 броя сушилни за тютюн,всяка от по 4000 лева,които суми получил
лично и в брой от ответника С.Б..***,пред дома на свидетеля,където престоявали
и ръждясвали и към момента.Свидетелят Х. заявява,че няма претенции към ищеца
или неговия пълномощник-ответника по делото във връзка с отношенията им по
повод съвместната дейност,тъй като е получил всичко уговорено за нея.Не си
спомня дали са подписвали писмени документи за получените от него суми,но
уговорката М.Д. да дава парите на С.,а той да ги предава на свидетеля била винаги
спазвана.За така уговорената сума от 1000 лева твърди,че договарянето е станало между тримата-М.,С. и него.Заявява
още,че договора между него и ответника бил сключен по негово настояване,за да е
сигурен,че ще получи възнаграждение за
тази си работа,а М. от своя страна не се противопоставил на това искане.По-късно,в
края на 2008 година М. заминал и от тогава до сега свидетелят твърди,че не го е
виждал повече.Категоричен е обаче,че парите за всяка сделка е получавал от С. в
брой,като понякога разплащането ставало наведнъж за няколко сделки,които вече
били сключени.
По
делото съдът разпита и свид. Ф.О.,от показанията на който се установи,че той
също познава управителя на ищцовото
дружество-М.Д..Срещата и запознанството им били по повод желанието и
намерението на Д. да отглежда тютюн в землището на с.Шишманово върху площ от 25
декара.Свидетелят поел задължението да засее тази площ,за което му била платена
сумата от 5200 лева от ответника Б., като пълномощник на ищеца,а по-късно други
хора се заели с обработката,брането и т.н. на тютюна.по този повод сключили
договор на 10.03.2008 год.
От
своя страна свид.М.К. дава показания,че М.Д. първоначално,когато се запознали
бил техен клиент,тъй като има счетоводна кантора.Това станало през 2007
година,като в кантората дошъл ответникът С.Б. и помолил за съответни счетоводни
услуги на фирмата „Хайкрофт”.Известно й е ,че
фирмата се занимава със земеделие и преди всичко със закупуване на земеделска
земя.Не сключили писмен договор,но все пак уговорили цената на услугата-една минимална работна
заплата,платима в края на годината след годишното приключване на
счетоводството.Свидетелката обяснила подробно на М.Д. какви документи следва да
представят ,за да се вземе съответната счетоводна операция и преди всичко,че
трябва да се представят нотариални актове,тъй като става въпрос за
осчетоводяване /заприходяване/ на земя.Свидетелката дава показания още,че
винаги в кантората получавали банковите извлечения и по този начин установявали
какви суми са теглени,но не винаги им предоставяли разходно-оправдателни документи,за да са е
видно за какво точно са изразходвани тези пари.По този начин в счетоводството
намирали отражения само тези разходи,за които имало надлежен документ.Така
именно били осчетоводени и направените разходи за закупуването на земята- по
сумите посочени в самите нотариални актове.След като приключили 2007 година,в
края на м.март 2008 година върнали цялата документация на фирмата чрез
ответника С.Б.,тъй като фирмата не изпълнила задължението си да плати
за счетоводната услуга и така прекратили взаимоотношенията си.
При тези данни по делото съдът достигна до следните изводи:
Ищецът по делото не
успя с надлежни доказателствени средства да докаже наличието на договор
за поръчка.По дефиниция поръчката е договор,с която едно лице възлага на друго
лице да извърши определени правни
действия за негова сметка.Предмет на договора е винаги извършването на правни
действия-сделки.Няма пречка договора да бъде сключен в устна форма. Няма пречка
също така юридическо лице да бъде доверител по договор за поръчка и отношенията
с довереника да се уреждат съгласно нормата на чл. 280 от ЗЗД.Необходимо е
обаче както при всеки един двустранен договор и при договора за поръчка
страните да уговорят всички условия по него,т.е. неговото съдържание.По делото
не се събраха доказателства в тази насока.Не се сочат доказателства за точния
предмет на договора за поръчка,срокове на изпълнение,начина на даване на отчет,отговорност при неизпълнение и
т.н.Ето защо съдът счита,че макар договорът за поръчка да съдържа в себе си
надлежно упълномощаване,то само наличие на пълномощно,по силата на което е
действал ответникът не е достатъчно да обоснове извод за сключен договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД.Действително при договор за поръчка
обичайно доверителят упълномощава довереника да извършва от негово име и за
негова сметка възложени му от последния
действия /правни/,но същевременно трябва по несъмнен начин да се установи,че
двете страни са постигнали съгласие за сключване на такъв вид договор,каквито
доказателства според съда в настоящия случай липсват.Нещо повече, видно от
представеното пълномощно с рег. № 4218/02.06.2007 год. става ясно,че
упълномощителят не възлага на упълномощения да извърши конкретни правни
действия,а е записано буквално „упълномощеният може да придобива на името на
фирмата имоти и вещи,ограничени вещни права и всякакви други обекти на собственост……
” /т.6 от пълномощното/.Ето защо не може да се приеме безусловно,че между страните
е бил сключен договор за поръчка и на това основание да се изследват
отношенията между тях, респективно отговорностите,които носят страните по един
такъв договор.Съдът счита,че с цитираното пълномощно,в което е записано,че
упълномощеният „може” е била дадена само
възможност на упълномощеното лице да извършва определени правни сделки,което ще
рече,че той не е поел конкретни задължения,за които да му се търси отговорност
на посоченото правно основание- чл. 280 и сл.
от ЗЗД във вр. с чл. 55 ал.1
предл.3-то от ЗЗД,т.е. на отпаднало основание,каквото твърди ищецът,позовавайки
се на оттеглянето на пълномощното от ответника. В подкрепа на казаното е и
съдържанието на самата нотариална покана,изпратена до ответника и връчена му на
30.09.2009 год..Ищецът е посочил ,че със същата оттегля пълномощията си, дадени
с пълномощното от 02.06.2007 год. под № 4218/2007 год. , като не се твърди,че
по този начин разваля сключения между тях договор за поръчка.Със същата
нотариална покана ищецът дори не е
поканил ответника да уредят отношенията
си във връзка с договор за поръчка,а е поискал само да му се върнат писмени
документи /без да се уточнява какви /,отнасящи се за фирмата на ищеца.
Предвид възприетото до
тук,съдът счита,че следва да разгледа
спора като такъв с правно основание чл. 55
ал.1 предл.1-во от ЗЗД,т.е. търсената защита е за нещо получено без
основание,в случая исковата сума ,представляваща разлика между предоставената
/изтеглената/ сума и разходваната такава за закупуване на земеделски земи и др. вещи.
Разгледан така предявения иск съдът намира за неоснователен.
Както вече се посочи по-горе ответникът е бил упълномощен от ищеца с
един доста широк кръг пълномощия.Пълномощното е било изготвено в съответствие с
разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД.Като нотариално заверено,то придобива качеството
на официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена
сила.Отделно от това от събраните по делото доказателства се установи,че
упълномощеният не е превишил обема на дадените му пълномощия.Именно във връзка
с тях той е сключил договор от
01.08.2007 год. със свид.Х.Д.Х.,който от своя страна е поел задължението да
извърши на свой риск и срещу заплащане дейности,услуги и фактически
действия,описани подробно в договора и касаещи закупуване на земеделски земи от
името и за сметка на ищеца.От своя страна свид.Х. също разполага с
пълномощно,дадено му от ищеца,според което същият е упълномощен да извършва
всички действия във връзка със закупуване на поземлени имоти на територията на
РБ,да подписва в тази връзка документи,да сключва договори ,да представлява
дружеството,да заплаща покупна цена при условия,каквито той намери за добре и
др.Или с даването на така посочените пълномощни ищецът е извършил едностранна сделка,в която ясно и
точно е материализирал волята си като упълномощител и преценени посочените три писмени доказателства в тяхната
взаимна връзка и зависимост - пълномощното,дадено на ответника,това на
свидетеля Х.Х. и сключения между последните двама договор от 01.08.2007 год.,
не може да се говори за липса на основание за дадените парични средства от
страна на ищеца.От друга страна не може
да става въпрос и за споразумение във вреда на ищеца,тъй като именно той е дал властта на посочените лица да се
разпореждат от една страна с авоарите му в банковите сметки,а от друга
страна-да разходват средства за закупуване на земеделски земи,да заплащат
същите,да покриват разходите,а за свидетеля Х. и за заплащане на възнаграждение
в размер на по 1000 лева за придобито
право на собственост върху всеки един декар,което право произтича от дадените
правомощия на ответника.За да е налице фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД, на
който текст се позовава ищецът, следва да се докаже споразумение между
представителя на ищеца и лицето,с което той договаря,с намерение за увреждане
на представлявания.Субективният елемент-намерението за увреждане у
представителя и третото лице е задължителен елемент от фактическия състав.В
настоящия случай не се събраха такива доказателства,поради което намерение за
увреждане съдът намира,че не е налице.Уговореното в договора от 01.08.2007 год.
възнаграждение за една от страните по
него – свид. Х.Х.,съдът счита,че не е
показател за споразумение във вреда на представлявания.От една страна съгласно
чл. 9 от ЗЗД е провъзгласен принципа на договорна свобода,а от друга-в
изготвените два броя пълномощни-това за ответника и това за свид.Х. Х.
упълномощителят-ищец по делото е дал
правомощия за свободно договаряне на цени,условия и др.Не се събраха доказателства и ,че сключения на
01.08.2007 год. договор е нищожен такъв поради накърняване правилата на морала
и добрите нрави.- чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.Не
може да се приеме,че договарянето на възнаграждение за извършването на някакъв вид работа или
услуга е клауза,сочеща на нарушаване на етични норми и морал.Все пак следва да
се отчита и факта,че не е уговорено възнаграждение в прекомерен или лишен от
житейски смисъл възнаграждение.Установи се от показанията на свид.Х.,че в
уговорената сума от 1000 лева на декар са били включени всички разходи за
подготовката на всяка една от сделките.Свидетелят посочи,че от тази сума той е заплащал пътните
си разходи, разноски по съответните административни услуги,за срещи и разговори
със собствениците на земеделските земи, и т.н.,като доуточнява,че понякога разходите дори надвишавали тази сума.Ето защо когато
преценяваме дали договора противоречи на
добрите нрави не следва да се ограничим само до неговото формално
съдържание,изразяващо се в случая в уговаряне на възнаграждение в размер на 1000 лева за всеки придобит в собственост
декар земеделска земя на името на
ищеца,а следва да отчетем и крайния резултат от атакувания договор.В случая в резултат именно на него се
е стигнало до сключване на множество сделки за покупко-продажба на недвижими
имоти за смета и от името на ищеца,в местности и землища,в които той сам е
пожелал да стане това,на твърде изгодна цена /според нотариалните
актове/,поради което този краен резултат не може да се приеме,че е несъвместим
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Следва да
посочим също,че според съдебната практика и теория фактът дали сделката
накърнява добрите нрави се преценява към момента на нейното сключване спрямо
съществуващите в този момент конкретни обстоятелства,а не спрямо настъпилите в
последствие промени в отношенията между страните.В този аспект именно следва да
кажем,че към момента на сключването на договора през м.август 2007 година и двете страни по сделката са имали твърде широк кръг от пълномощия,дадени им
именно от ответника с цел да се реализират процесните покупки на недвижим имоти
и по този повод не бихме могли да считаме,че страните по договора са се
договаряли във вреда на упълномощителя.Освен това няма доказателства по делото той да се е
противопоставил по какъвто й да е начин на всичко,което ответникът е извършвал
във връзка с дадените му пълномощия,в т.ч. и по отношение на теглене на суми от
банковата сметка.Оттеглянето на пълномощното е станало едва през септември 2009
година и то към момент,когато вече са били закупени земите чрез цитираните
правни сделки и ищецът е бил придобил правото на собственост върху тях.
Не могат да се споделят като
основателни и твърдения на ищеца,че въпреки приключването на сделките към м.
декември 2007 година,ответникът без нужда /основание/ продължил да тегли пари
от сметката му.Действително последният нотариален акт е с дата 11.12.2007
год.,а последното теглене на суми от банковата сметка е на 19.03.2008 год. Но
по делото се събраха доказателства за
извършени от ответника плащания и след тази дата.Така например по представените
4 броя РКО от 27.12.2007 год. на обща стойност
20 000 лева,ответникът установи,че е предел сумата лично на управителя на дружеството М.Д.. От
другите представени РКО с дата 26.04.2008 г., 08.05.2008 г. , 27.05.2008 год. и
03.06.2008 год.съдът установи,че ответникът се е разплащал със свидетелите Ф.О. за извършеното от него
засяване на тютюна, и със свид.Х.Х.-за доставените от него 2 броя сушилни за тютюн.От друга страна свид.х.
потвърди,че понякога разплащането ставало „накуп” и след като сделката е
приключила.Ето защо не може да се направи категоричен извод,че ответникът е
теглил сумите без да има основание за
това,още повече,че пълномощията му са оттеглени
много по-късно от посочените по-горе дати.
Съдът не споделя навежданите от
ищеца доводи,че ответникът не е полагал грижата на добър стопанин при и по повод управлението на работите му каквито
правомощия му е бил дал..Съдът счита,че самият стопанин не е охранил интересите
си,след като не е сключил договор за поръчка и не е конкретизирал изискванията
си,включително този договор да е в
писмен вид.Той само е упълномощил едностранно ответника като е оставил на
негова преценка как и по какъв начин да
извърши действията,за които му е дал пълномощия.Ето защо след като
упълномощеният не е извършил нещо извън дадените му пълномощия, не може да се
твърди,че не се е отнесъл с грижата на
добър стопанин,като дори в пълномощното не е посочено до какъв размер суми
същият има право да тегли от банковите сметки на ищеца.Нещо повече,по делото
дори не се представиха от ищеца доказателства за воденото от него редовно
счетоводство,за да прецени съдът как той
сам се е грижел за своите си работи.
При така възприетото от съда
следва единствено обоснования извод,че
не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца,като
е получил нещо без основание.Безспорно съдът счита,че се установи,че ответникът
е изразходвал на първо място сумата от 20 000 лева,която сума чрез оформените и подписани четири броя
разходни касови ордери с дата 27.12.2007 година е предал на М.Д.Х. и макар тези
писмени доказателства да бяха оспорени от последния,оспорването не бе проведено
успешно.
На следващо място съдът намира,че
сумата от 8 000 лева,също е изтеглена и разходвана от ответника,но
това не е станало без основание.Доказа
се,че тази сума е броена на свид.Х. за доставените 2 броя сушилни за тютюн -
РКО № 18/03.06.2008 год. и РКО № 16/08.05.2008 год.
Сумата от 5200 лева
ответникът също оправдава с представените РКО № 15/26.04.2008 год. и № 17/
27.05.2008 год.,като е броил на свид.О.
общо сумата 5200 лева за работата,която същият е извършил във връзка със
засяването на тютюн върху площ от 25
декара.Тук следва да посочим,че така представените РКО не бяха оспорени от
никоя от страните,поради което съдът
кредитира изцяло тези писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свид.Х.,който от своя страна потвърди получаването на сумите по
договора от 01.08.2007 година,а именно по 1000 лева за всеки декар закупена
земеделска земя,като не се спори,че тези суми са предавани на части и в брой.По
този начин съдът счита,че са били разходвани средства в размер на 136 700
лева,тъй като по делото се представиха доказателства за закупени земеделски
земи в размер на 136,7 декара.Или общо изразходваните от ответника парични
средства възлизат на сумата 169 900
лева.,т.е. повече от исковата претенция.
В заключение следва да се
посочи,че за закупуването на земеделската земя, плащането за подготовката
на тези сделки,закупуването на
инвентар,заплащането на работата по отглеждането на земеделски култури,т.е.все
работи и вещи, на които ищецът е станал собственик,плащането е било дължимо,тъй
като в противен случай той не би могъл да ги придобие,ако ответникът не плащаше
от негово име и за негова сметка,поради което последният не дължи връщане на
сумите. В изложения смисъл именно съдът намира,че сумите,получени от ответника
не са получени без основание.
Предвид всичко изложено
съдът намира предявения иск за недоказан и неоснователен,поради което следва да
се отхвърли с произтичащите от това последици.
С оглед изхода на делото ще
следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в пълен размер, а именно сумата
4200 лева представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ж.к. „Лазур” бл. 20 вх.”Б” ет. 2 и със съдебен адрес : гр.Пловдив,ул.”Райко
Даскалов „ № 63,ет.1 адвокатска кантора „Д.” против С.Р.Б., ЕГН ********** *** иск за
сумата 166 790 лева /сто шестдесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет лева/, като получена без основание на основание чл. 55 ал.1
изр.1-во от ЗЗД , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Хайкрофт Ланд
Къмпани”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,ж.к. „Лазур „ бл. 20 вх.”Б” ет.2 да заплати на С.Р.Б., ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на
4200 лева-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: