№ 757
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД- длъжник срещу Постановление от
15.06.2021 г. по изп. дело № 20217870400096 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение,
както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение следва да
бъде намален до сумата от 200.00 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че не се
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената наредба, тъй като не са
налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно: процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В случая цялото
задължение е било заплатено в срока за доброволно изпълнение, поради което не се
дължи възнаграждение на адвоката за процесуално представителство. Освен това
действителната правна и фактическа сложност на спора сочат за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Отправя искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
намаляване на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство, както и на пропорционалната такса
1
по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Претендира разноски за производството, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят С.Н.З. не е взел становище по частната жалба.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на ЧСИ
М.Д., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд
намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в една част по следните
съображения:
Изпълнително дело № 202117870400096 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ е образувано по молба от 07.06.2021 г. на С.Н.З., представлявана от адв. П.К.,
въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2021 г., издаден от АС - Пловдив, с който
„Д.З.“ АД е осъден да заплати на С.Н.З. сумата от 40 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2015 г. до
окончателното заплащане на сумата. С молбата за образуване на изпълнителното дело
е направено искане да се връчи покана за доброволно изпълнение и да се наложи запор
върху банковите сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, с който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 680 лв. с ДДС.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на
07.06.2021 г., като съдебният изпълнител определил разноски по изпълнителното дело
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер
на 4 445,53лв. с ДДС.
На 07.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до У.Б. АД.
На 08.06.2021 г. е направено възражение от „Д.З.“ АД с искане съдебният
изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение, както и на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 14.06.2021 г. „Д.З.“ АД е превел по сметка на ЧСИ Д. сумата от 68 384,47 лв.,
с основание плащане „изп. дело № 202117870400096“, с което е погасил задълженията
по изпълнителното дело.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
2
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от
страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал. 2, предл.
последно ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т. 2 от същия член действаща към
датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредбата, тъй като се установи че не са извършвани други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство, доколкото
извършените по изпълнителното дело – налагане на запор на вземания по банкова
сметка е извършено в срока за доброволно изпълнение. Ето защо определянето на
адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неоснователно. Процесуалният представител не е
извършвал дейностите, посочени в чл. 10 т. 2 от Наредбата, поради което и
възнаграждение за това не му се дължи.
С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00
лв. без ДДС или 1680.00 лв. с ДДС са недължими. В този смисъл липсва основание за
начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е изцяло недължимо.
Изпълнението на задължението на длъжника в изпълнителното производство е
направено в рамките на определения от ЧСИ срок за доброволно изпълнение.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя е
била подадена молба за образуване на делото и е отправено искане за налагане на запор
по сметки на длъжника, който е бил изпратен на 07.06.2021 г. /в деня на връчване на
3
поканата за доброволно изпълнение/ за удовлетворяване вземането на взискателя по
издадения изпълнителен лист.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя, че от
страна на процесуалния представител на взискателя не са извършени други действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и
способа на принудително изпълнение – налагане на запор.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10
НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по
изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ.
необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на
вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и
процесуалното развитие по същото, съдът намира, че дължимо в случая е
възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева без ДДС или
240.00 лв. с ДДС за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
Общият размер на сумите, за които е издаден изпълнителния титул към датата на
събиране на дълга е в размер на 40 000 лева – главница и законна лихва в размер на 22
113,23 лв., както и възнаграждение за адвокат 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС.
Върху тази сума следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата. Съгласно т. 26, б. д) от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса по т. 26,
б. д от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 4456.96 лв. с ДДС или
/3714.13 лв. без ДДС/. С оглед на горното съдебният изпълнител е определил размера
на таксата по т. 26 б. "д" от ТТРЗЧСИ съобразно предвиденото от закона.
Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е законосъобразно е жалбата в
посочената част следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото производство:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на
потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ,
а за решаването му съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия,
което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият
исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител, които биха били предмет на доказване в производството по общия исков
4
ред. Поради това, съдът намира, че в настоящето производство разноски не следва да
бъдат присъждани на страните.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 01048/07.07.2021 г. подадена от Д.З. АД, ЕИК
********, като длъжник по изп. д. № 20217870400096 Постановление от 15.06.2021 г.
по изп. дело № 20217870400096 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, В
ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени в полза на
взискателя по изпълнителното дело от 1680.00 лв. с ДДС на 200.00 лв. без ДДС или
240.00 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното възнаграждение за адвокат в полза на взискателя
С.Н.З. по изп. д. № 20217870400096 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ от
1680.00 лв. с ДДС на 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалба вх.№ 01048/07.07.2021 г. подадена от Д.З. АД,
ЕИК ********, като длъжник по изп. д. № 20217870400096 срещу Постановление от
15.06.2021 г. по изп. дело № 20217870400096 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
намаляване на определената пропорционална такса по т. 26, б. д) от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5