МОТИВИ
към присъда №30, постановена на 27. Х. 2015 година по н. о. х. дело №393 по
описа на Велинградския районен съд за 2014 година:
С обвинителен акт на Велинградската
районна прокуратура Д.Я.К. ЕГН**********, родена на 01. ІІ. 1989 година в град
Ракитово, живееща във Велинград на ул. “***” №18, българка, българска гражданка,
с основно обрА.ание, безработна,
неомъжена, неосъждана, е обвинена в това, че на 26. VІ. 2012 година във
Велинград пред надлежен орган на властта – Началника на Велинградското районно
управление на полицията, е набедила М.Б.К. ЕГН**********,***, в престъпления по
чл. 142, ал 1, по чл. 152, ал. 1, по чл. 198, ал. 1 и по чл. 155, ал. 1 от Наказателния
кодекс, като знаела, че е невинен: престъпление по чл. 286, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се
доказало по несъмнен начин, с оглед и на което подсъдимата следвало да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението по чл. 286, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Свидетелят М.Б.К. е конституиран като граждански ищец по делото с
определение на съда, постановено в проведено на 09. ХІІ. 2014 година открито
съдебно заседание по реда на чл. 84 и чл. 85 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Предявява граждански иск за обезщетение в размер на 4 000.00 лева
за претърпени от деянието неимуществени вреди.
Подсъдимата не се признава за виновна и оспорва фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поддържа, че свидетелят М.Б.К. е
извършил престъпленията, за които подсъдимата е подала жалба до Велинградското
районно управление на полицията. Не били събрани доказателства, че деянието е
извършено от подсъдимата с пряк умисъл. Дори и свидетелят М.Б.К. да не бил
извършвал престъпление, не се събрали доказателства, че подсъдимата е знаела,
че е невинен. Не се събрали по делото никакви данни подсъдимата да е
представяла неистински доказателства срещу свидетеля.
От събраните по време на досъдебното
и съдебното производство доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата съжителства на
семейни начала със Страхил Б.Ч.. Двамата живеят в къща във Велинград на ул. „***“
№18. На горния етаж от същата къща живеят родителите на Страхил Б.Ч., свидетелите
Д. Н.Ч. ЕГН********** и Б.А.Ч. ЕГН**********, и двамата живеещи във Велинград
на ул. „***“ №18.
Свидетелят М.Б.К. и подсъдимата поддържат интимна връзка
и решават да заминат заедно. Тъй като свидетелят е женен, а подсъдимата
съжителства на семейни начала с трето лице, решават да заминат тайно от
семействата си. Когато подсъдимата взема окончателно решение да замине със свидетеля,
му изпраща кратко текстово съобщение със съдържание „Мило, чакам те“, а после
се свързва с него и по телефона. През нощта на 19. VІ. 2012 година срещу 20.
VІ. 2012 година около 0100 часа свидетелят М.Б.К. събужда зет си,
свидетеля А.Р.А. ЕГН**********,***, и го моли да му услужи с автомобила си
марка „Пежо 605“. Свидетелят се притеснява от късния час и пита шурея си за
какво му е автомобилът. На този въпрос свидетелят М.Б.К. отговаря само „Дай ми
ключовете, имам малко работа“. Свидетелят А.Р.А. изпълнява искането и дава на свидетеля
М.Б.К. ключовете от автомобила. Свидетелят М.Б.К. изкарва автомобила от гаража,
където го съхранява зет му, и спира. Свидетелят А.Р.А. иска да види в каква
посока ще потегли шуреят му и тръгва след автомобила. Забелязва, че подсъдимата
доброволно и без признаци на уплаха или притеснение се качва в автомобила при свидетеля
М.Б.К., носейки чанта с дрехи, бельо и козметика.
Свидетелят М.Б.К. и подсъдимата потеглят с автомобила на
свидетеля А.Р.А. и се настаняват в хотел „Орхидея“ в центъра на Велинград.
Пристигат късно вечерта, когато на работа в хотела е свидетелят А.И. К. ЕГН**********,***.
Свидетелят М.Б.К. влиза сам в хотела и пита има ли свободни стаи. Свидетелят А.И.
К. му отговаря положително. Свидетелят М.Б.К. излиза и довежда подсъдимата,
която се движи сама и без чужда принуда, като се старае да прикрие лицето си от
свидетеля А.И. К.. Свидетелят М.Б.К. и подсъдимата се качват в хотелската стая
и остават там до сутринта, като осъществяват полово сношение и правят планове
за бъдещето, включително за сключване на брак. Подсъдимата споделя, че се
страхува от свекъра си. Двамата решават да заминат извън града, за да не могат
близките им да ги открият. Свидетелят М.Б.К. се свързва с майка си по телефона
и й съобщава, че се намира в хотел „Орхидея“, а подсъдимата се свързва с
майката на лицето, с което съжителства на семейни начала, свидетелката Д. Н.Ч..
Подсъдимата й заръчва да слезе на долния етаж от къщата при децата й. На 20.
VІ. 2012 година рано сутринта свидетелят М.Б.К. и подсъдимата освобождават
стаята в хотела и заминават за гр. София, а от там – за гр. Пещера.
В гр. Пещера двамата се настаняват при роднините на свидетеля
М.Б.К.Ф.С.Е.,***, и С.Е.. Там ги заварва свидетелката Л.С.Р. ЕГН**********,***.
Свидетелката прави забележка на свидетеля М.Б.К., че не гостува в гр. Пещера
при роднините си със съпругата си, а с друга жена Следобед на 20. VІ. 2012
година подсъдимата, свидетеля М.Б.К. и Ф.С.Е. отиват на кафе.
По време на отсъствието на подсъдимата, родителите на
лицето, с което тя съжителства на семейни начала, свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч.,
започват да я търсят. Като не я намират, на 21. VІ. 2012 година подават жалба в
полицията и отиват в дома на баща й, свидетеля Я.А.К. ЕГН**********,***.
Свидетелят Я.А.К. се свързва с дъщеря си между 1030 и 1130
часа и я убеждава да го посети в дома му в гр. Ракитово. За да я мотивира, й
съобщава, че децата й са при него.
Подсъдимата убеждава свидетеля М.Б.К. да се върнат в гр.
Ракитово, за да може тя да се види с децата си. Обещава му, че ще се бави около
час и след това двамата отново ще се върнат в гр. Пещера. Свидетелят се
съгласява и двамата отпътуват за гр. Ракитово. Свидетелят М.Б.К. се страхува да
откара подсъдимата до дома на баща й, за да не разпознаят него или автомобила
на зет му. Затова откарва подсъдимата до центъра на гр. Ракитово, където остава
в едно кафене. Подсъдимата оставя чантата с багажа си в автомобила и се отправя
пеша към дома на баща си. Там заварва свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч. и им казва,
че свидетелят М.Б.К. я е отвлякъл и изнасилил.
След като минават два-три часа, свидетелят М.Б.К. си дава
сметка, че подсъдимата няма да се върне и потегля с автомобила на зет си към
дома на баща й, а от там към Велинград в махала Асфалтова база. Отива в дома на
калеко си и от там се свързва по телефона с баща си,
свидетеля Б.Д.К. ЕГН**********,***. Предава му къде се намира и го вика в дома
на калеко си. Свидетелят отива там заедно със съпругата си. Когато родителите
на свидетеля М.Б.К. пристигат, той разказва на тях и на калеко си какво се е
случило през последните дни. Докато трае разговорът свидетелят Б.А.Ч. се
свързва със свидетеля М.Б.К. и заплашва да го убие. Свидетелят Б.Д. Ксотандовски се намесва в разговора и се опитва да успокои
и разубеди свидетеля Б.А.Ч.. След като не успява, свидетелят М.Б.К. решава да
остане в дома на калеко си и да не се прибира в махала *** и връща на свидетеля
А.Р.А. автомобила му. Чантата с багажа на подсъдимата остава в багажника на
автомобила. Свидетелят М.Б.К. прекарва известно време в дома на братовчед си,
свидетеля А.С.А. ЕГН**********,***. Споделя с него, че се притеснява от
свидетеля Б.А.Ч..*** със свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч. на 21. VІ. 2012 година (четвъртък),
подсъдимата постъпва във Велинградската болница, но не остава на лечение там и
вечерта се прибира в дома си. На 24. VІ. 2012 година (понеделник) подсъдимата и
свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч. се явяват във Велинградското районно управление на
полицията и подават жалба срещу гражданския ищец. Жалбата е подписана от
подсъдимата. Върху нея е поставен печат с дата от 26. VІ. 2012 година и
резолюция с дата от предишния ден – 25. VІ. 2012 година. Подсъдимата е
разпитвана от полицай Х.. На следващия ден подсъдимата отново е призована за
разпит.
Въз основа на жалбата е образувано наказателно
производство с №ЗМ430/2012 по описа на Велинградското управление на полицията
за 2012 година, досъдебно производство №46 по описа на Пазарджишкия Сектор
„Борба с организираната престъпност“ за 2012 година и прокурорска преписка
входящ №2282 по описа на Пазарджишката окръжна прокуратура за 2012 година.
Наказателното производство е водено срещу гражданския ищец за престъпление по
чл. 142, ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че на 19. VІ. 2012 година във
Велинград е отвлякъл подсъдимата; за престъпление по чл. 152, ал. 1 от
Наказателния кодекс – за това, че на 19. VІ. 2012 година във Велинград се е
съвкупил с подсъдимата, като я е принудил към това чрез сила и заплашване; за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че на 19. VІ.
2012 година във Велинград е отнел златно колие от 16.00 грама, четиринадесет
каратово злато, от владението на подсъдимата, намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила и за престъпление по чл. 155, ал. 1 от
Наказателния кодекс – за това, че на 19. VІ. 2012 година във Велинград е
склонявал подсъдимата към проституция.
С прокурорско постановление, постановено на 27. ІІ. 2013
година, досъдебно производство №43 по описа на Пазарджишкия Сектор „Борба с
организираната престъпност“ за 2012 година е прекратено на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наказателния кодекс – тъй като деянието не е
извършено.
Свидетелят М.Б.К. не е привличан към наказателна
отговорност за престъпления по чл. 142, ал.1, 152, ал. 1, 198, ал. 1 и чл. 155,
ал. 1 от Наказателния кодекс.
Съдът приема горната фактическа обстановка за установена
от показанията на свидетелите М.Б.К., А.Р.А., А.И. К.,
Б.Д.К., А.С.А. и Л.С.Р.. Показанията на изброените свидетели са
непротиворечиви, достоверни и логични, поради което съдът им дава вяра. Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч., в частта, в която ги
приема за достоверни след съпоставка с останалите доказателства по делото. От
показанията на същите свидетели съдът приема за установено, че през нощта на
19. VІ. 2012 година срещу 20. VІ. 2012 година подсъдимата се е обадила на свидетелката
Д. Н.Ч. и й поръчала да наглежда децата й, както и че двамата свидетели са
търсили подсъдимата по време на отсъствието й.
Съдът приема показанията на свидетелката Д. Н.Ч. за вътрешно противоречиви и непоследователни. Първоначално тя
депозира показания, че подсъдимата се свързала с нея по телефона и й казала
„Майко, слизай при децата“. Свидетелката се усъмнила единствено от начина, по
който са казани думите. В последствие свидетелката твърди, че подсъдимата й
казала „Майко, отвлечена съм, слизай при децата долу“. Същото противоречие се
установява и в показанията на свидетеля Б.А.Ч.. Същият
депозира показания, че подсъдимата се свързала със свидетелката по телефона,
поръчала й да иде при децата и „нищо повече“. Същевременно твърди, че
подсъдимата е съобщила на свидетелката, че е отвлечена. Показанията на
свидетеля Б.А.Ч. противоречат и на обясненията на подсъдимата. Тя твърди, че е
била отвлечена от свидетеля М.Б.К., а свидетелят Б.А.Ч. твърди, че според
разказа на подсъдимата, в отвличането е участвал и свидетелят А.Р.А., който
дори ги придружавал в хотела.
Съдът приема за недостоверно твърдението, че подсъдимата
по време на телефонния разговор е съобщила на свидетелката, че е отвлечена и
поради още едно обстоятелство: самата свидетелка твърди, че телефонният
разговор с подсъдимата е проведен около 1130 часа, а тя се е
свързала със съпруга си, свидетеля Б.А.Ч., едва около 0300
часа сутринта. Напълно нелогично е твърдението на свидетелката, че се е
свързала с близките си по телефона няколко часа след като научила за
отвличането от страх. Напротив, ако свидетелката е изпитвала страх за себе си и
за внуците си, е било много по-вероятно да потърси помощ от съпруга си или от
полицейските органи. Свидетелката не е потърсила помощ дори от свидетеля Н.Х.К.
ЕГН**********,***, за когото твърди, че се е намирал в същото помещение, когато
подсъдимата се свързала с нея. Същият свидетел дори твърди, че преди да посети
свидетелката, присъствал на твърде необичайно събитие – чул силен шум и покрай
него преминал автомобил. Съдът не приема показанията на посочения свидетел за
достоверни. От една страна свидетелят сочи в показанията си, че посетил
свидетелката именно защото „чул аларма пред тях“. От това може да се направи
извод, че ако свидетелят действително е присъствал на описаното от него
събитие, то го е приел за достатъчно необичайно, за да посети нарочно
свидетелката и да й го разкаже. В същото време свидетелката не обърнала никакво
внимание на разказаното от свидетеля и се обезпокоила едва след телефонното
обаждане. Показанията на свидетеля противоречат и на обясненията на самата
подсъдима. Тя твърди, че е била отвлечена от свидетеля М.Б.К., който бил сам.
Свидетелят депозира показания, че от преминаващия покрай него автомобил се
чували повече от два гласа, като гласовете били мъжки и женски. Според
обясненията на подсъдимата, свидетелят М.Б.К. запушил устата й, след което й
прилошало. Това също е съществено противоречие между обясненията на подсъдимата
и на свидетеля: ако подсъдимата е била в несвяст и със запушена уста, нямало да
вдига шум, който да привлече вниманието на свидетеля.
Същото противоречие с обясненията на подсъдимата съдът
установява и при показанията на свидетелите М.С.Ю. ЕГН********** и М.А.Ч. ЕГН**********,***,
съответно на ул. „***“ №18 и на ул. „***“ №18. И двамата твърдят, че са видели
двама души с автомобил. Свидетелят М.С.Ю. дори твърди, че видял как свидетелят М.Б.К.
изнася на ръце подсъдимата, а друг човек го чака с автомобил. Подсъдимата
твърди, че е отвлечена само от свидетеля М.Б.К.. Съдът приема показанията на
свидетеля М.С.Ю. и за крайно недостоверни. Същият описва, че е наблюдавал как
чужд за семейството на подсъдимата човек я изнася от дома й и че тя изглежда в
необичайно състояние – „като упоена“. Въпреки това съобщил на семейството на
подсъдимата какво е видял едва когато те започнали да я търсят.
Освен това, свидетелите М.С.Ю. и Н.Х.К. твърдят, че са
наблюдавали едно и също събитие. Никой от тях обаче не споменава за
присъствието на другия.
Поради всички изложени дотук съображения съдът не кредитира
показанията на изброените свидетели. Приема за достоверно показанията на
свидетелката Д. Н.Ч., в частта им, в която се твърди, че подсъдимата се е
свързала с нея по телефона и й е поръчала да слезе на долния етаж на къщата при
децата й. Няколко часа по-късно свидетелката се свързала по телефона със
съпруга си. Съдът намира показанията на свидетелката в останалата им част за
противоречиви и недостоверни.
Като свидетел по делото е разпитван и бащата на
подсъдимата. Показанията на този свидетел противоречат на показанията на
свидетеля Б.А.Ч.. Последният твърди, че след като съпругата му се свързала с
него по телефона, той се е обадил на бащата на подсъдимата и заедно със
съпругата си го посетил в дома му в град Ракитово. Свидетелят посочва, че още
на 20. VІ. 2012 година е посетил бащата на подсъдимата и го е уведомил за
отсъствието й. От друга страна, свидетелят Я.А.К. твърди, че дъщеря му го
посетила в дома му сама. Свидетелят се учудил от вида й и от обстоятелството,
че идва без мъжа, с когото съжителства на семейни начала. Т. е. в противоречие
с показанията на свидетеля Б.А.Ч., свидетелят Я.А.К. твърди, че не е знаел за
отсъствието на дъщеря си от дома й преди да я види. Подсъдимата, в противоречие
с обясненията, дадени в проведено на 21. V. 2015 година открито съдебно
заседание, обяснила и на баща си, че била отвлечена от двама души.
Поради горното съдът приема, че показанията, дадени от
свидетеля Я.А.К. са недостоверни. Съпоставяйки ги с показанията на свидетелите Б.А.Ч.
и М.Б.К. съдът приема, че свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч. са посетили свидетеля Я.А.К.
*** и са му разказали за отсъствието на дъщеря му. Той се свързал с подсъдимата
по телефона и я убедил да го посети в дома му, като й съобщил, че децата й са
при него. Като заварва в дома на баща си свидетелите, подсъдимата им разказва,
че е била отвлечена. Напълно възможно е когато е разказвала на баща си и
свидетелите къде е прекарала последните дни, подсъдимата да е посочила, че е
била отвлечена от двама души. Това би обяснило съвпадението на показанията на
свидетелите Б.А.Ч. и Я.А.К. по този въпрос от една страна и от друга страна
разликата с обясненията на подсъдимата в открито съдебно заседание.
По делото съществува спор дали подсъдимата е подала жалба
в полицията на 26. VІ. 2012 година, с какъвто входящ номер е приета жалбата,
или по-рано. Съдът намира, че този спор е относим по делото само доколкото
повдига въпроса защо след като са научили за отвличането, близките на
подсъдимата не са се обърнали веднага за съдействие към полицейските органи. За
съставомерността на деянието е от значение единствено, че такава жалба е била
подадена от подсъдимата и че същата я е подписала, според собствените й думи, с
ясното съзнание, че търси правата си.
За правна чистота съдът намира, че жалбата е постъпила
във Велинградското районно управление на полицията на 25. VІ. 2012 година
(понеделник), тъй като върху нея е изписана резолюция с тази дата. Във връзка с
това обстоятелство е разпитван като свидетел Т.Д.Ц. ЕГН**********,***. Същият
свидетел, депозира показания, че свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч., които се явили
сами в полицейското управление, подали жалба за отвличане срещу свидетеля М.Б.К..
Според свидетеля жалбата се завежда веднага, а ако е постъпила в полицейското
управление в късен час в петък, е заведена в понеделник. Същият свидетел
депозира показания, че двамата свидетели са търсили подсъдимата, която била в
неизвестност. Свидетелят твърди, че след подаването на жалбата от свидетелите,
те продължили да търсят подсъдимата и го уведомявали за резултата. От горното
може да се направи извод, че свидетелите Д. Н.Ч. и Б.А.Ч. са подали жалба в
полицията след като са открили отсъствието на подсъдимата, а след като тя се е
върнала у дома си, е подала жалба и от свое име на 25. VІ. 2012 година.
Сестрата на свидетеля М.Б.К., свидетелката М. Б. А.а ЕГН**********,
живееща във Велинград на ул. „***“ №73, заявява, че не е присъствала, когато съпругът
й, свидетелят А.Р.А., е предоставил автомобила си на брат й. Поради горното съдът
установява от показанията й обстоятелствата, че по време на престоя си в хотел
„Орхидея“ свидетелят М.Б.К. се е свързал със семейството си по телефона и че в след
връщане на подсъдимата у дома й свидетелят М.Б.К. е бил заплашван от свидетеля Б.А.Ч..
Показанията й в тази си част съвпадат с показанията на баща й, свидетеля Б.Д.К..
По делото са разпитани като свидетели и Н.С.Ю. ЕГН**********
и К.Г.А. ЕГН**********, и двамата живеещи във Велинград, съответно на ул. „***“
№18 и на ул. „***“ №21. Същите депозират показания за случай, различен от
процесния, за който не се установи да има връзка с обстоятелствата поделото.
Поради горното съдът не ги обсъжда.
Свидетелите К.А.К. ЕГН********** и И.Б.Д. ЕГН**********, и
двамата живеещи във Велинград съответно на ул. „***“ ***********, дават съвсем
откъслечни показания, за които не може да се установи дали изобщо имат връзка с
процесния случай. Поради горното съдът не ги обсъжда.
Приемайки за установена описаната фактическа обстановка,
съдът не приема защитната теза на подсъдимата, според която тя е била
отвлечена, изнасилена и ограбена.
По изложени по-горе съображения, съдът намира показанията
на посочените от защитата свидетели за напълно или частично противоречиви и
недостоверни.
Следва да се има предвид, че защитната теза на
подсъдимата е и нелогична и противоречаща на житейския опит и логика. Крайно
недостоверно е твърдението на подсъдимата, че събирайки пране от простора в
двора на дома си, е успявала да държи и чанта с гримове, паста за зъби и други
вещи. Още по-недостоверно е твърдението й, че когато свидетелят М.Б.К. я бил
сграбчил, тя вместо да ги пусне, продължавала да ги държи в ръце. Според
обясненията на подсъдимата дрехите, козметика и тоалетните принадлежности
първоначално дори били разхвърляни в автомобила на свидетеля А.Р.А., а в
последствие неизвестно лице (вероятно свидетеля М.Б.К., тъй като подсъдимата
твърди, че са били сами), си дал труд да ги събере и прибере в чанта. Освен
това, всички открити в чантата вещи са такива, каквито човек взема със себе си
на път: дрехи, бельо, четка и паста за зъби, козметика.
Трима свидетели описват различни обстоятелства, при които
са наблюдавали поведението на подсъдимата: А.Р.А., А.И. К. и Л.С.Р.. И тримата
свидетели посочват, че подсъдимата е била спокойна и се е движела без0 външна
принуда. Свидетелят А.И. К. дори посочва, че свидетелят М.Б.К. се е регистрирал
в хотела, т. е не е направил никакъв опит да скрие самоличността си. Докато е
питал има ли свободни стаи в хотела, свидетелят е оставил подсъдимата сама, от
което може да се направи извод, че не се е опасявал, че тя ще избяга или ще
потърси помощ от трети лица. От показанията на свидетеля А.И. К. се установява,
че подсъдимата криела самоличността си. По-вероятно е човек да не иска да бъде
разпознат, когато се крие от близките си, а не когато желае да подскаже на
околните, че е жертва на престъпление и има нужда от съдействие и помощ.
Свидетелката Л.С.Р. твърди в показанията си, че
подсъдимата се е държала спокойно и по време на престоя си в гр. Пещера. Тя
дори отишла на кафе със свидетеля М.Б.К. и с негова роднина.
Подсъдимата твърди, че свидетелят М.Б.К. и друг път е
отвличал хора, че роднините му склоняват различни лица към проституция и т. н.
Въпреки опита, който свидетелят се твърди, че има, той сам предоставил на
подсъдимата телефон, за да се обади тя на свидетелката Д. Н.Ч.. Съдът не приема
довода, че по време на разговора подсъдимата не съобщила, че е отвлечена,
защото се страхувала за децата си. Напротив, като е съобщила на свидетелката да
се грижи за децата, подсъдимата би трябвало да прецени, че свидетелят М.Б.К.
вече няма с какво да я заплашва. Въпреки това, подсъдимата останала със
свидетеля и го придружавала в гр. София и в гр. Пещера, макар многократно да
имала възможност да избяга. Така например, според обясненията на подсъдимата,
през част от нощта на 19. VІ. 2012 година срещу 20. VІ. 2012 година двамата
били сами в хотелската стая и свидетелят спял. През това време подсъдимата дори
не опитала да избяга. За целта дори не й е бил нужен телефон, тъй като на
рецепцията на хотела се е намирал А.И. К., който е могъл да й окаже всякакво
съдействие, включително да я свърже с трети лица.
Напълно нелогични са обясненията на подсъдимата, свързани
с връщането й в гр. Ракитово. Според нея тя съвсем лесно убедила свидетеля М.Б.К.
да я върне в дома на баща й, като остави при него чантата си с дрехи.
Единственото обяснение на подсъдимата е, че свидетелят е „луд“ и затова й е
повярвал. Съдът намира, че е крайно недостоверно човек, извършил престъпление,
сам да отведе пострадалия при близките му и дори да го остави на място, от
където не може да го наблюдава, само защото пострадалият е обещал пак да се
върне.
Поради изложените съображения съдът не приема защитната теза
на подсъдимата, че свидетелят М.Б.К. действително е извършил престъпленията,
описани в жалбата й до Велинградското районно управление на полицията.
Съдът не приема довода на защитата, че почти никой не е
знаел за връзката на подсъдимата със свидетеля М.Б.К. и дори близките му
научили за нея след като той се върнал от гр. Пещера. Предвид обстоятелството,
че свидетелят е бил женен, а подсъдимата е живеела на семейни начала с лице, от
чиито близки се е страхувала, не е странно, че двамата са криели връзката си в
тайна.
Д.Я.К. ЕГН**********, родена
на 01. ІІ. 1989 година в град Ракитово, живееща във Велинград на ул. “***” №18,
българка, българска гражданка, с основно обрА.ание, безработна, неомъжена, е неосъждана. Декларирала е, че семейството й се състои от нея и от дъщерите
й Д. и Я. Д.ви К., че няма доходи, както и че не притежава недвижими имоти или
моторни превозни средства.
С оглед на горното е видно, че:
Д.Я.К. ЕГН**********, родена на 01. ІІ. 1989 година в град Ракитово, живееща
във Велинград на ул. “***” №18, българка, българска гражданка, с основно обрА.ание, безработна, неомъжена,
неосъждана, от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 286, ал. 1 от Наказателния
кодекс: на 26. VІ. 2012 година във Велинград пред надлежен орган на властта – Началника
на Велинградското районно управление на полицията, е набедила М.Б.К. ЕГН**********,***,
в престъпления по чл. 142, ал 1, по чл. 152, ал. 1, по чл. 198, ал. 1 и по чл.
155, ал. 1 от Наказателния кодекс, като знаела, че е невинен.
Съдът не приема довода на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като
подсъдимата не е представяла неистински доказателства срещу свидетеля. Според
чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс, който пред надлежен орган на властта набеди
някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства
срещу него, се наказва за набедяване. При граматическото и логическо тълкуване
на цитираната разпоредба се установява, че е използван съюзът „или“, а не
съюзът „и“. Оттук може да се направи извод, че чл. 286, ал. 1 от Наказателния
кодекс урежда две хипотези: в първата хипотеза извършителят набеждава някого пред
надлежен орган на властта в престъпление, като знае, че е невинен, а във
втората – представя неистински доказателства срещу него. В случая подсъдимата е
обвинена, че е набедила свидетеля. За да се приеме, че деянието съставлява
престъпление, не е необходимо подсъдимата да е представяла и неистински
доказателства срещу него.
Подсъдимата е подала жалбата си до Началника на Велинградското районно
управление на полицията. Същият е надлежен орган на властта по смисъла на чл.
286, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като има правомощия да инициира
наказателно производство срещу свидетеля М.Б.К.. Според действащия
Наказателно-процесуален кодекс досъдебното производство може да започне и с
извършване на първото действие по разследването. Разследващи органи освен
следователите са и разследващите полицаи, и полицейските органи на Министерство
на вътрешните работи, които могат да извършват действия по реда на чл. 212, ал.
2 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато това им е възложено от прокурор,
следовател или разследващ полицай. Процесуалната уредба на действащия
Наказателно-процесуален кодекс разширява кръга на надлежните органи, като
включва в него не само органите, които могат да образуват, но и тези, които
могат да започват наказателно преследване. В процесния случай, жалбата,
подадена до Началника на Велинградското районно управление на полицията, може
да послужи като основание за започване на наказателно производство от
разследващи полицаи. Поради горното съдът приема, че Началникът на Велинградското
районно управление на полицията е надлежен орган на властта по смисъла на чл.
286, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала неговия общественоопА. характер (знаела е, че свидетелят М.Б.К. е
невинен), предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици (предвиждала
е, че срещу свидетеля може да бъде образувано наказателно преследване за
престъпление, което не е извършил) и е искала настъпването на тези последици.
Съдът приема, че подсъдимата е осъзнавала, че свидетелят
е невинен и е предвиждала, че подавайки жалба може да предизвика образуване на
наказателно производство срещу него. Настоящият съдебен състав не приема
доводите на защитата, че подсъдимата не е знаела, че свидетелят е невинен.
Знанието е факт от душевния мир на човека, но за него може да се съди от
външните му проявления и промените, настъпващи в обективната действителност. От
установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата от напускането
на дома си до пристигането й в гр. Ракитово е пътувала със свидетеля, отсядала
е с него в хотел и е гостувала при роднините му. При това положение тя със
сигурност е знаела дали той я е отвлякъл, изнасилил и ограбил или не. Предвид
поведението й, подсъдимата е напуснала дома си доброволно, като предварително
се е подготвила и си е събрала дрехи, по време на престоя си в хотела сама се е
свързала по телефона със свидетелката Д. Н.Ч., за да й поръча да се грижи за
децата й, опитвала се е да прикрие самоличността си, за да не бъде открита и
прочие. Следователно, подсъдимата е осъзнавала, че не е отвлечена или
изнасилена.
Защитата поддържа, че не са събрани доказателства, че
подсъдимата е действала с пряк умисъл. Съдът счита, че по делото няма данни
подсъдимата да е целяла именно започване на наказателно преследване срещу
свидетеля М.Б.К.. От събраните данни обаче може да се приеме, че тя е целяла да
оправдае отсъствието от дома си пред близките си и пред роднините на мъжа, с когото
е съжителствала на семейни начала. Въпреки това съдът приема, че деянието е извършено
с пряк умисъл. Действително в случая престъпните последици не са били цел на
деянието, но са се явявали неизбежен резултат по пътя към осъществяване на
целените от подсъдимата изменения в действителността и тя е съзнавала
неизбежното им и закономерно настъпване. В същия смисъл е и правната доктрина
(Александър Стойнов „Наказателно право Обща част”, издание на издателска къща „Сиела” от 1999 година, страница 261).
Причините за извършване на престъплението следва да се
търсят в личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред и дейността
на правозащитните органи, както и в желанието й да се оправдае за постъпка,
която близките й считат за морално укорима.
Съдът определя наказание в размер малко под средния. При определяне на
наказанието, съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на дееца
и смекчаващите вината обстоятелства: липсата на лоши характеристични данни и на
предходни осъждания. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема тежките
престъпления, в което подсъдимата е обвинила свидетеля, макар да е знаела, че
срещу него ще се образува наказателно преследване. Съобразявайки изложеното съдът
намира, че следва да постанови присъда при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради изложеното определя наказание лишаване от свобода за срок
от две години. Така определеното наказание е в състояние да осъществи целите,
определени в чл. 36 от Наказателния кодекс.
Съдът не обсъжда евентуалното прилагане на разпоредбата на чл. 25 от Наказателния
кодекс поради липса на данни за предходни осъждания.
Тъй като съдът налага наказание лишаване от свобода под три години,
подсъдимата не е осъждана изобщо, включително и на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително да
изтърпи наказанието, изпълнението на наложеното наказание следва да се отложи
за срок от пет години по силата на чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс.
По силата на чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс във всички случаи, когато
съдът намери, подсъдимият е извършил престъплението набеждаване, налага и
наказание обществено порицание. Съдът налага наказание обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на видно място във
Велинградската община.
Подсъдимата Д.Я.К. ЕГН**********,***, следва да бъдат осъдена да заплати на
свидетеля М.Б.К. ЕГН**********,***, сумата 2 000.00 лева като обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 26. VІ. 2012 година до окончателното изплащане, т. е предявеният
граждански иск да бъде частично уважен, като основателен за
сумата до 2 000.00 лева. За горницата до 4 000.00 лева гражданският
иск следва да бъде отхвърлен.
Предявен е иск за поправяне на вреди,
виновно причинени в следствие на непозволено увреждане с правно основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите. Гражданският ищец претендира поправяне
на вредите, причинени му противоправно и виновно от подсъдимата. В настоящия процес
се установи по един безспорен начин, че подсъдимата е набедила гражданския ищец
в извършването на престъпления, за които е знаела, че не е извършил. С противоправното
си поведение (осъществяване на състав на престъплението набеждаване) на
гражданския ищец е причинена щета, чийто размер съдът определя по справедливост
по силата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че гражданският ищец е изпитал
отрицателни емоции, свързвани с уронването на доброто му име в обществото.
Самото престъпление е от такъв характер, че накърняването на доброто име на набедения
е неизбежна последица от извършването му.
Съдът не уважава предявения граждански иск в пълния му размер, тъй като
гражданският ищец не е бил привличан в качеството на обвиняем, т. е.
настъпилите за него отрицателни последици са по-ограничени.
Подсъдимата Д.Я.К. ЕГН**********,***, следва да заплати на Велинградския
районен съд държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
80.00 лева.
По изложените съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: