№ 148
гр. Свиленград, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200504 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000314 от
04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на П. В. К. с ЕГН ********** от град
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М. Д., за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10
контролни точки.
Жалбоподателят П. В. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен и неправилен - издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон (липсвал
субективният елемент от състава на нарушението).
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. В. К., не се
явява. За него се явява адвокат М. Д., който пледира за отмяна на обжалвания
акт. Представя Писмена защита, в която подробно аргументира тезата си за
отмяна на обжалвания акт – не било ясно кога е прекратена регистрацията на
автомобила, не било ясно К. водач ли е на процесния лек автомобил или негов
собственик, не била посочена конкретната хипотеза на материалноправната
норма, неправилно била приложена санкционната норма, липсвал
субективният елемент от състава на нарушението и прекратяването на
регистрацията било съпътствано с волеизявление на съответния орган, което в
случая липсвало. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал.
2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна): Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.03.2025 година свидетелите И. Б. Д. и Й. В. В. при изпълнение на
служебните си задължения се намират в град Любимец, област Хасково, на
булевард „Одрин”, където около 22.26 часа спират за проверка движещото се в
посока град Свиленград МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел ЦЛК
270 ЦДИ с държавен регистрационен № **********, управляван от
жалбоподателя П. К.. След като извършват проверка в служебния таблет и
чрез ОДЧ при РУ – Свиленград констатират, че лекият автомобил е
собственост жалбоподателя К. съгласно Договор за покупко-продажба с рег.№
2
14630 от дата 28.12.2024 година (в същия смисъл е и Справката от АИС КАТ,
приложена в кориците на делото) и че МПС е с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 01.03.2025 година в 18.31 часа,
тъй като в двумесечен срок от придобИ.е собствеността на лекия автомобил не
е регистриран.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят И. Б. Д. – Младши полицейски инспектор в Участък –
Любимец към РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична със Старши
полицай (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в
присъствието на свидетеля В., против жалбоподателя К. и в негово присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GА и с
№ 606461. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС с прекратена
регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на
обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя – нарушителя П. К., който не сочи възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Административнонаказателното производство по посочения АУАН е
прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция
№ 25-0351-М000016 от 06.03.2025 година на Началника на РУ – Свиленград.
Образувана е преписка с вх.№ 1063/2025 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. С
Постановление от 16.04.2025 година, Прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград: Милена Славова, отказва да
образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
(деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че
липсва субективният елемент от състава на деянието. Постановлението от
дата 16.04.2025 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград на РУ
– Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. К. и са
3
получени на 22.04.2025 година.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя без да бъде
съставен АУАН.
Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и
Прокурорската преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при
РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково приема, че са налице основанията на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 25-0351-000314 от
04.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено,
че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и му
налага административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети 10
контролни точки. В НП АНО посочва датата на прекратяване на
регистрацията, поради което наведеното в Писмената защита на адвокат Д.
възражение, касаещо неяснота относно тази дата е неоснователно. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 18.06.2025 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за
нарушител/водач и в Картона на НП, както и изявлението на жалбоподателя,
направено в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Писмо с рег.№ 351000-4437
от 26.06.2025 година, видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен
на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че К. има наложени множество административни наказания с
4
Електронни фишове и НП за различни нарушения на ЗДвП.
Жалбоподателят П. К. в Писмено сведение, приложено към посочената
по-горе Прокурорска преписка сочи, че закупил лекия автомобил от приятел и
забравил да смени Талоните на свое име.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в НП и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 14.07.2025 година свидетели
И. Б. Д. и Й. В. В.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на И. Б. Д. и Й. В. В., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
дадат именно тези показания. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се
считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява МПС с прекратена
регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред). Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
5
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите
налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с
кредитираните такива.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от
Писмо с вх.рег.№ 6695 от 01.07.2025 година, ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в частта, касаеща
финансовата санкция в резултат на плащането й.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
6
Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до този извод след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
съществени недостатъци на акта.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като санкционният акт
има необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира
адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба,
която е била нарушена. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Съдът приема, че квалификацията на процесното деянието е пълна
– действително при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото
изпълва хипотезата на изречение първо, предложение първо от чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, но фактическата обстановка по отношение на нарушението е описана
пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз
основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на
извършеното нарушение, поради което Съдът не приема, че е налице
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере
нарушението. Посочените обстоятелства са безспорно доказани от данните,
съдържащи се в Разпечатката от АИС КАТ за регистрацията на процесния лек
автомобил и за прекратената регистрация на същия, която не се оспорва от
нарушителя.
Използваните съкращения на отделни думи в НП са общоизвестни и не
създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му
да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и
Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Спазена е изцяло административната процедура по издаване на
обжалваното НП. Съдът не коментира факта, че в АУАН не е посочена
конкретната хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и че е налице смесване на
правната норма и относимия текст, тъй като тези обстоятелства са
ирелевантни предвид факта, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП – Николай
Анастасов Анастасов, е заемало към момента на издаването му длъжността
7
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на съставяне на Постановлението на
Прокуратурата, както и от датата на получаването му от АНО (за пълнота на
настоящото изложение Съдът дължи да отбележи, че срокът е спазен дори и
считано от датата на нарушението).
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН със серия GА и с №
606461, е била изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като в тази
връзка е била образувана прокурорска преписка с вх.№ 1063/2025 година,
като с Постановление от 16.04.2025 година е отказано да се образува
наказателно производство. След като е налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация
на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Фактът, че при посочване на основанието за издаване на НП е посочено,
че е издадено въз основа на АУАН не променя горните изводи на Съда, тъй
като Постановлението на прокурора е налично по делото. Т.е. не е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като посоченото не води
до различни правни изводи, защото този подход не засяга правото на защита
на наказания - в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой,
как, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Действително в НП погрешно е посочен собственика на процесното МПС
– собственик е жалбоподателя видно от приложения по делото Договор за
покупко-продажба, но съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл.
8
348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая
правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. Т.е. съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат, което в настоящия случай не е налице.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
са категорични, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно
средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
9
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради
което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Съставът на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за осъществяване
на който е ангажирана отговорността на жалбоподателя е следният: Наказва се
... водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Явно е, че се касае за деяние, състоящо се от два елемента – управление на
МПС (действие и положителен факт от обективната действителност) и
отрицателен факт - липса на надлежна регистрация. Т.е. субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП е водачът на МПС, какъвто е безспорно e К.. В случая е без
значение дали лицето, което управлява автомобила е собственик, тъй като
посоченият състав на санкционната норма изисква лицето да е „водач”.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и с факта на
привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на
МПС, което не разполага с административно разрешение да участва в
движението, нарушението е довършено от обективна страна.
Към момента на установяване на твърдяното нарушение, разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
ППС, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.”. Ал. 2 на
цитираната разпоредба посочва, че условията и реда за регистрация на
автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от
24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС (Наредба № I-45 от 24.03.2000 година). В
посочената Наредба са уредени видовете регистрации, първоначалната
регистрация, промените в регистрацията и прекратяването й.
По делото не е спорно, че на 01.03.2025 година около 22.26 часа К. е
10
управлявал лек автомобил марка „Марцедес”, модел ЦЛК 270 ЦДИ с
държавен регистрационен № **********, който обаче от 18.31 часа на същата
дата е бил със служебно прекъсната регистрация (според легалното
определение на § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на регистрация” е
отмяна на разрешението ППС да се използва в пътното движение.”). Това е
равнозначно на управление на нерегистрирано МПС съгласно терминологията
на закона. При това положение жалбоподателят е нарушил именно
задължението си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. установи се, че регистрацията
на процесния лек автомобил – собственост на жалбоподателя, е прекратена
служебно на 01.03.2025 година в 18.31 часа, тъй като не е извършена
пререгистрация в двумесечния срок след промяна на собствеността.
Служебното прекратяване на регистрацията на ППС в относимата за спора
хипотеза по чл. 143, ал. 15 от закона, се извършва с отбелязване в АИС КАТ. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2 от цитираната по-горе Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията на съответното ПС се прекратява
служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба.
Извършеното по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от
показанията на свидетелите И. Д. и Й. В.. В подкрепа на гласните
доказателства са и писмените такива, а именно: Постановление за отказ да се
образува ДП по преписка с вх.№ 1063/2025 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, Мотивирана резолюция № 25-0351-М000016 от
06.03.2025 година и Справката от АИС - КАТ.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е придобил процесния
автомобил, както и че като негов приобретател не го е пререгистрирал в
едномесечния срок от придобИ.ето му, каквото задължение му вменява
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. При неизпълнение на това задължение,
след изтичане на двумесечния срок от датата на придобИ.е на МПС, възниква
основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията. Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се
изключва наказуемостта при тази форма на вината. В случая се касае за
11
прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а не
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което не е било необходимо
контролните органи да информират П. К. за това прекратяване, още повече, че
той е собственик на описаното МПС и е бил наясно, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения едномесечен срок по
чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 30.09.2024 година,
постановено по КАНД № 590/2024 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Ива Байнова. Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на
жалбоподателя, изложена в Жалбата и с тази на адвокат Д., изложена в
Писмената му защита, касаещи липсата субективния елемент от състава на
инкриминираното деяние.
В изложения смисъл относно наличието на субективния елемент е
трайната практиката на касационна инстанция в лицето на Административен
съд – Хасково, обективирана в Решение № 79 от 05.03.2020 година по КАНД
№ 1429/2019 година, докладчик Съдията Хайгухи Бодикян, Решение № 304 от
07.01.2022 година по КАНД № 944/2021 година, докладчик Съдията Павлина
Господинова, Решение № 90 от 11.02.2022 година по КАНД № 1079/2021
година, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 246 от
12.11.2021 година по КАНД № 679/2021 година, докладчик Съдията Павлина
Господинова, Решение № 404 от 15.06.2022 година по КАНД № 304/2022
година, докладчик Съдията Пенка К.а, Решение № 839 от 07.12.2022 година по
КАНД № 808/2022 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева,
Решение № 765 от 14.11.2022 година по КАНД № 692/2022 година, докладчик
Съдията Ива Байнова, Решение № 756 от 11.11.2022 година по КАНД №
777/2022 година, докладчик Съдията Пенка К.а, Решение № 754 от 10.11.2022
година по КАНД № 785/2022 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева,
Решение № 572 от 09.08.2022 година по КАНД № 582/2022 година, докладчик
Съдията Биляна Икономова, Решение № 439 от 29.06.2022 година по КАНД
№ 300/2022 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева, Решение № 401 от
15.06.2022 година по КАНД № 230/2022 година, докладчик Съдията Пенка
К.а, Решение № 244 от 11.04.2022 година по КАНД № 13/2022 година,
докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 144 от 28.02.2023 година по
КАНД № 1197/2022 година, докладчик Съдията Петър Вунов, Решение № 392
от 25.05.2023 година по КАНД № 96/2023 година, докладчик Съдията Биляна
Икономова, Решение № 136 от 08.01.2025 година по КАНД № 816/2024
12
година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др. (, която настоящият
Съдебен състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея),
където е посочено че прекратяването на регистрацията в хипотезата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е необходимо контролните
органи да информират за прекратяването й ( за разлика от хипотезата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, където изрично е предвидено уведомяване на
собственика за дерегистрацията на МПС).
Без значение за административнонаказателната отговорност на водача К.,
който е и собственик на процесното МПС, е дали прекратената регистрация на
автомобила му е съпътствана с волеизявление на съответен орган, доколкото в
административнонаказателното производство по оспорване на НП, е
недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
Предвид изложеното изводите на Съда не се променят във връзка със
соченото от К. в Сведението, приложено в преписката на Прокуратурата.
Фактът, че Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, е приел липса
на престъпление поради неналичие на субективния елемент от състава му, не
променя горните изводи на Съда, тъй като двете отговорности са коренно
различни и в административнонаказателното производство Съдът
самостоятелно решава въпросът дали е налице извършено нарушение и не се
влияе от мнението на Прокурора.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
13
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Изводите на Съда не се променят предвид факта, че нарушението е установено
само часове след служебната дерегистрация на автомобила, тъй като по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само и единствено
регистрирани МПС. В подкрепа на изложеното е и фактът, че процесният лек
автомобил е придобит от жалбоподателя, т.е. той е бил наясно със
задължението си относно регистрацията му и не е изпълнил това си
задължение.
Съдът е проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв. водач,
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на чл. 175,
ал. 3, предложение първо от ЗДвП ЗДвП (, а не тази на чл. 180, ал. 2 от ЗДвП с
оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на НП), като се е съобразил
с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което наведеното от адвокат
Д. в Писмената му защита възражение, касаещо неправилно приложена
санкционна норма е неоснователно.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
минималните предвидени от закона такива, което налага извод за
14
невъзможност за намалянето им. Предвид изложеното Съдът приема, че не е
нарушен принципът на пропорционалност на наложените наказания спрямо
констатираното нарушение.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са
отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, е предвидено да се отнемат контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно: управление от страна на К. на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената
Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва
да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на
водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните
органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното
с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените
контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-
15
2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от
15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а, Решение
№ 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по
описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица
Чиркалева и др.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. и НП следва
да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на процесуалния
представител на жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 25-0351-
000314 от 04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на П. В. К. с ЕГН ********** от град
**************************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат М. Д., за присъждане на адвокатско възнаграждение
16
на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17