Р Е Ш Е Н И Е  №260 022

 

гр. Р....15.I...... 2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Р.НСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД……........................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.......18 декември 2020г……...............................  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ Г.

        ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                              А. АТАНАСОВА

 

при секретаря ………АНЕЛИЯ Г.А…………..……….....и в присъствието на  ПРОКУРОРА...........…………….........................………………......като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА………….......В.гр.д. N650

по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

 Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Е.К.И.,***, е обжалвал решение №112 от 17.07.2020г. на Беленския районен съд, постановено по  гр.д.N903/19г. по описа на БРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на него и на Р.И.Н., че ищците М.Н.К. и И.Н.И. са собственици на процесния недвижим имот и те са осъдени да им предадат владението на имота. Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли иска по чл.108 от ЗС, при законните последици.

М.Н.К.,*** и И.Н.И.,***, са обжалвали същото решение в частта, с която са осъдени да заплатят на ответника по делото Е.К.И. сумата 8344,50лв за извършени в процесния имот подобрения.Развиват оплаквания за незаконосъобразност на  решението в тази част. Изразяват становище за неоснователност на  въззивната жалба на Е.И..

Ответницата Р.И.Н.,***, не изразява становище по жалбите.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

 

Производството по делото  е образувано по искова молба на М.Н.К. и И.Н.И. против  Р.И.Н. и Е.К.И., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 05611.1.189 с площ от 1194 кв.м, находящ се в гр.Б.+, обл.Р., ул.”Р.” № *, ведно с построените в този имот жилищна сграда и второстепенни постройки, подробно описани в исковата молба, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на имота.

От договор за продажба на наследствени права, сключен на 23.11.2011г. по реда на чл.212 ЗЗД, вписан с вх.рег№28,т.14 / 24.11.2011г. в СлВп-гр.Бяла, с нотариална заверка на подписите рег.№7433/23.11.2011г. на нотариус №***с район на действие РС-Бяла, се установява, че И.Н.И., ЕГН ********** и  М.Н.К., ЕГН **********, ищци по настоящото производство, продават на Р.И.Н.-И.– първата ответница, цялото си наследство като съвкупност от права, задължения и фактическо състояние, останало от И.Н.И.,***, поч. на 26.02.1983г. , от Мария Стоянова И.,***, поч. На 05.09.1993г., Ною И.Н., б.ж. на гр.Б.+, поч. на 26.11.1987г. и от Рада Денева Н. , б.ж. на гр.Б.+, поч. на 28.04.2011г., за общата сума от 5000лв. В наследството, предмет на договора , е включена и собствеността върху процесния недвижим имот.

Не се спори, че към момента на сключване на договора купувача Р.Н. – И.е била в граждански брак с втория ответник – Е.К.И. и имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.С решение влязло в сила на 08.02.2019г. на Беленския районен съд, постановено по гр.д.№105/19г. гражданският брак между ответниците е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съгласно постигнатото по чл.51 СК споразумение придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество остава в съсобственост между съпрузите, а ползуването на семейното жилище, представляващо къща с двор по ул.“Р.“ №3 в гр.Б.+, е предоставено на мъжа.

С исковата молба е представена декларация от 24.11.2011г. подписана от продавачите по договора за продажба на наследство – И.Н.И. и М.Н.К. и от купувача Р.И.Н. – Игнатова, в която заявяват, че по сделката не са разменяли парични средства, тъй като действителната воля на страните по договора е Р.Н. – И.да придобие имота безвъзмездно.В отговора на исковата молба, подаден  по реда и в срока по чл.131 , ответницата Р.И.Н. признава твърдението в исковата молба и в декларацията  от 24.11.2011г., че не е заплащала сумата от 5000лв. по договора за продажба на наследство.От своя страна вторият ответник – Е.И., в отговора по чл.131 ГПК, оспорва  иска за собственост и  изложените в исковата молба обстоятелства.

В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани Анка Г., която от дълги години познава страните, тъй като живее в имот, съседен на процесния и Д.Г. и Й.П., които имат непосредствени впечатления какви подобрения са извършени в имота, когато ответниците са живеели заедно /св.Г./. На св.Г. е известно, че недвижимият имот е бил собственост на дядо И.Н.И., баща на Ною И.Н., който от своя страна е баща на ищците И.Н.И. и М.Н.К..Известно й е, че ищците прехвърлили имота на Р., но Р. и Е. не са давали пари на бащата на Р. и на леля й – на ищците. Свидетелката уточнява, че от ищцата знае, че пари не са давани.И тримата свидетели имат лични впечатления за това, че докато са живеели заедно в имота, ответниците са направили редица подобрения – външна изолация на къщата и нова дограма; навеси; направили външна канализация и поставили на таваните на първия етаж гипскартон. Вторият ответник направил септична яма; баня с нова канализация и тъй като подовете били с пръст, той излял бетон. Направили и подово отопление.

От изложената фактическа обстановка се установява, че към момента на предявяването на иска двамата ответници  са бивши съпрузи и придобитата по време на брака им имуществена общност е преминала в обикновена съсобственост. Когато се оспорва придобиването на правото на собственост върху общия имот, ответниците имат процесуалното положение на необходими задължителни другари и общите факти трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари. В настоящия случай е налице признание от страна на единия /бивш/ съпруг, че по договора за покупко-продажба на наследство не е заплатена цена и действителната воля на страните е била дарение.Съгласно чл.217 ГПК, когато фактическите твърдения на другарите относно общия факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Ето защо първоинстанционният съд е съобразил и обсъдил и събраните за установяване на заявеното обстоятелство писмени и гласни доказателства – декларацията и показанията на св.Г..В цитираната декларация от 24.11.2011г. всички страни по сделката са заявили, че по договора не е била платена посочената цена. Налице е писмено доказателство, което съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, поради което то служи както за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните.Безспорно е установено, че  действителната воля на страните по процесния договор е различна от външно изразената по нея, поради което договорът за продажба на наследствени права като привиден е нищожен и не е настъпил прехвърлителният му ефект.Съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Не може да се приеме, че е налице валидно сключен договор за дарение, тъй като съгласно чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.Процесната сделка не е изповядана във формата на нотариален акт, а е сключена съобразно правилата на чл.212,ал.2 от ЗЗД с нотариална заверка на подписите. Нищожният договор не може да породи правни последици и затова купувачът по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец - той не е придобил имота на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/ ако владее най-малко десет години - чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което  доводите на втория ответник за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение при условията на чл.70 от ЗС, са несъстоятелни.По изложените съображения съдът приема, че решението на  пъровинстанционния съд, с което искът по чл.108 от ЗС е уважен, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението е недопустимо в частта, с която ищците са осъдени да заплатят втория ответник сумата от 8344,50лв. представляваща стойността на извършени от него подобрения в процесния имот, по следните съображения :  На първо място такава претенция не е предявена.В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че претендира „сумата, с която се е увеличила стойността на вещта“, вследствие на подобренията, като са описани различни строително-ремонтни работи. Заявено е право на задържане на имота по чл.72,ал.3 от ЗС. Не е посочено кога са извършени описаните строително-ремонтни работи, на каква стойност възлизат, дали са извършени със знанието и съгласието на собствениците. Претенциите не са въведени като предмет на делото нито  чрез отделен иск, нито чрез насрещен иск. Не е надлежно заявено, чрез възражение за право на задържане, парично вземане за подобрения, индивидуализирано по основание и размер. Решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.Това води до отмяна на решението в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на втория ответник разноски за първоинстанционното производство.

Съгласно чл.78ГПК ответникът Е.И. дължи на ищците разноските  делото.

Мотивиран така  въззивният съд

 

                                       Р    Е    Ш     И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение  №112 от 17.07.2020г. на Беленския районен съд, постановено по  гр.д.N903/19г. по описа на БРС, в частта, с която М.Н.К.,*** и И.Н.И.,*** са осъдени да заплатят на Е.К.И.,*** сумата 8344,50лв, представляваща стойността на извършени в процесния имот подобрения.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която М.Н.К.,*** и И.Н.И.,*** са осъдени да заплатят на Е.К.И.,*** 1111,10лв. разноски по делото.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  №112 от 17.07.2020г. на Беленския районен съд, постановено по  гр.д.N903/19г. по описа на БРС, в частта с която е признато за установено по отношение на Е.К.И.  Р.И.Н.,***, че М.Н. *** и И.Н.И.,*** са собственици на поземлен имот с идентификатор 05611.1.189 с площ от 1194 кв.м. с административен адрес гр.Б.+, общ.Б.+, ул.”Р.”№3, ведно с построените в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор 05611.1.189.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.2, представляваща селскостопанска сграда с площ от 117 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.3, представляваща селскостопанска сграда с площ от 41 кв.м.; сграда с идентификатор 05611.1.189.4, представляваща селскостопанска сграда с площ от 11 кв.м. и сграда с идентификатор 05611.1.189.5, представляваща друг вид сграда за обитаване с площ от 14 кв.м и са осъдени да им предадат владението на имота.

 ОСЪЖДА Е.К.И.,*** да заплати на И.Н.И.,*** и Р.Н.К.,*** 750лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването  му на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      

 

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :