РЕШЕНИЕ
№ 7291
гр. София, 20.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110104857
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление ........
представлавано от ........ и ....... – изпълнителни директори, чрез .......–
юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 244 лева по договор за застраховка
"Каско на МСП", за вреди на лек автомобил марка/модел ........, настъпили при
ПТП на 30.07.2018 г., който по време на движение в ........, срещу ресторант
„.......“ попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Ищеца счита, че щетите са в пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на задълженията на лицата, натоварени от ответника за
поддържане на пътното платно на посочения участък. При така очертаните
факти ищеца поддържа, че на основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл.
49 и 50 и във вр. чл. 45 ЗЗД, след заплащане на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования, срещу
юридическото лице, което носи отговорност за причинени вреди от
виновното противоправно деяние (действие или бездействие) на служители,
1
на които е възложено задължението да поддържат общинските пътища.
Ответника ......., със седалище и адрес на
управление ........, представляван от Председателя на УС ......,
чрез главен юрисконсулт......., в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който
заявява, че оспорва предявените искове и моли същия да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Въпреки, че съдът не е отделил с изрично протоколно
определение като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
дадени факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, то съдът счита, че
такива са:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско +"
относно лек автомобил марка/модел „Фолксваген Пасат” с ДК № ...........
с ищцовото дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 156, 71 лева на
застрахованото лице и начисляване на ликвидационни разноски в размер
на 10 лева.
2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на
механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства –
Протокол за ПТП № ........от ........ г., Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
инж. Б. М., и показанията на свидетеля Й. С. М. – водач на увредения
автомобил. По делото е назначена и изготвена, съответно приета като
доказателство като неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, която в първия и четвъртия си въпроси изследва най-вероятния
механизъм от техническа гледна точка за настъпилото на 30.07.2018 г. ПТП и
причините за него, както и са ли в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП нанесените щети по увредения автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази
и част /1 и 4 въпрос/ като достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на
въпросите, които изследва. Въз основа на така изброените доказателства
2
съдът възприема следния механизъм на ПТП – на 30.07.2018 г., около 13.00
часа, в ........“, срещу ресторант „.....водача на лек автомобил марка/модел
........ Й. С. М. попада в дупка на пътя, необозначена като препятствие и
необезопасена по съответния ред, вследствие което било причанено ПТП с
имуществени щети – увредени предна дясна гума и джанта на автомобила.
Безспорно е по делото, че автомобила е бил управляван от свидетеля Й. С. М.,
който е разпитан в съдебното заседание на 22.03.2024 г., доколкото един от
основните спорни моменти е концентриран относно това дали процесното
ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред, на
територията на ......... Показанията на свидетеля са безпротиворечиви, точни и
ясни, описват ясно фактическата обстановка, довела до ПТП, локализират
точно мястото на произшествието и доколкото са отразени в протокола от
съдебното заседание, съдът няма да ги възпроизвежда дословно в настоящото
решение. Направеното в този смисъл от страна на ответника АПИ възражение
е неоснователно, тъй като обстоятелството, че при ПТП на пътното платно
действително е имало необезопасен и необозначен участък от пътя в ремонт,
се установява от разпита на свидетеля по делото. Вещото лице е категорично,
че нанесените щети на автомобила се намират в причинно-следствена връзка
с ПТП от 30.07.2018 г.
3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно
изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата
и приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 244 лева.
4. По отношение на принадлежността на пътя: По делото не се
спори, поради което съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че за участъка, в който се е случило процесното
ПТП на 30.07.2018 г. – ........, срещу ресторант ......, следва да бъдат полагани
грижи от ответника ............
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, по делото се установява произшествието да е настъпило
именно вследствие препятствие на пътя, изразяващо се в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, по смисъла на § 1, т.19 от ДР на
ППЗДвП, независимо от това дали се касае за дупка като участък от пътното
платно с нарушена паважна или асфалтова настилка или за неукрепена
3
отломка от тази настилка, като настъпването му не се дължи на скоростта на
движение на автомобила, като препятствието на пътя е било и непредвидимо.
По делото не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път, поради което задължен да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответника - ............ който е и бил
задължена съобразно чл.13 ЗДвП да означи съответната дупка с
необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Ответника като юридическо лице осъществява дейностите
по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на осн. чл.49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или
други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за
суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени
пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а
именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното
лице по чл.49 ЗЗД дължи на застрахования. Ответната страна не оспори нито
механизма на ПТП, нито причинно – следствената връзка между него и
нсастъпилите щети, нито пък размера на изплатеното обезщетение и
начислените ликвидационни разноски, които обичайно варират между 10 и 25
4
лева, поради което в случая същите са дори в минимален размер, и също
следва да бъдат уважени. С оглед изложеното, искът е основателен до пълния
предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до пълното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за
присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представеният
списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер 570 лева, както следва – 50 лева
държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за свидетел, и 100
лева юрисконсултско вънаграждение, опредеелено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПк и чл. 25 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление
......., представляван от Председателя на УС ......., да заплати на
.......... със седалище и адрес на управление ......... представлавано
от ......... и ....... – изпълнителни директори, сумата в размер на 254 /двеста
петдесет и четири/ лева, представляваща регресна претенция по чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 30.01.2023 г. до изплащането на
сумата, както и сумата в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски, както следва – 50 лева
държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за свидетел, и 100
лева юрисконсултско вънаграждение, опредеелено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПк и чл. 25 от НЗПП.
Банкова сметка на ищеца:
.......
........
.............
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6