РЕШЕНИЕ
№1263
гр.Бургас, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
17 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1144 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Бургас АД (УМБАЛ Бургас) гр.Бургас. В производството
оспорващата страна участва чрез изпълнителния директор на дружеството, както и
чрез пълномощник – юрисконсулт Ирена Николова-П..
Ответник по жалбата (АО) е директора на Районна
здравноосигурителна каса Бургас. Същият участва в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт П.Д..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на санкции №
РД-25-662/02.05.2019г. на АО с която на основание чл.74 ал.5 от Закона за
здравното осигуряване на жалбоподателя са наложени четири санкции, в частта
относно санкциите по т.3.1р 3.2 и 3.3. Оспорените три санкции са за нарушения
по чл.400 ал.3 и чл.403 ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2017г. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че констатациите са направени
при извършена тематична проверка, обективирана в протокол № 1491/31.12.2018г. Описано
е всяко от нарушенията и те се изразяват в това, че при установена
хоспитализация на пациентите А. К., И. А.и Ф. Ю. в УМБАЛ Бургас, през същия
период от време е бил извършен преглед на лицата от различни лекари в МЦ
Св.Николай Чудотворец. Тези обстоятелства са приети от АО като нарушение на
непрекъснатостта на болничната помощ. За всяко от нарушенията е наложена
санкция „финансова неустойка“ 200лв. Отбелязано е, че липсва повторност при
извършването на нарушенията.
В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение
на материалния закон, произтекло от неточна преценка на фактическата
обстановка. Признава се, че за посочените периоди от време трите здравно
осигурени лица (ЗОЛ), посочени в обжалваната заповед, са били хоспитализирани в
УМБАЛ Бургас, както и че в периода на хоспитализацията са посетили за преглед
съответните лекари в МЦ Св.Николай Чудотворец. Правят се доводи, че за тези
прегледи не може да се търси отговорност от жалбоподателя, тъй като пациентите
са имали предварително издадени направления за преглед от специалист, при
престой си за лечение в УМБАЛ Бургас са на свободен режим, а МЦ Св.Николай
Чудотворец се помещава в същата сграда. Така пациентите самоволно са напуснали
помещението на УМБАЛ Бургас, където са били настанени и са реализирали медицинския
преглед по направлението си. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразни
частите на заповедта с които са наложени оспорените три санкции. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липса на
процесуални нарушения при издаването и, както и за правилно приложение на
материалния закон. Претенцията е за отхвърляне на оспорването. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване -
заповед за налагане на санкции № РД-25-662/02.05.2019г. на АО, от който се установява издаването и.
Представен е препис от заповед № РД-25-1765/30.11.2018г., с която директорът на РЗОК Бургас е наредил
извършването на проверката, в следствие на което е била издадена процесната
заповед за налагане на санкции. Посочено е, че проверяваното лице е
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас АД с посочен
адрес гр.Бургас ***, по изпълнение на индивидуален договор № 020607/12.05.2018г.
за БО по КП. Срокът на проверката е поставен до 20.12.2018г. Задачата на
проверката е извършване на контрол по отношение на дублирани хоспитализации,
самоволно напуснали, медицински изделия, отчетени дейности, извършени по едно и
също време от изпълнителя.
Представен
е препис от протокол № 1491/31.12.2018г., съставен от контрольорите Вълева и
Стоева в изпълнение на възложената им проверка. В протокола са отразени
констатации, идентични с фактическата обстановка по оспорената заповед за
налагане на санкции. Както и в заповедта, така и в протокола, текстовете,
съдържащи констатации по отношение на ЗОЛ А. К., И. А.и Ф. Ю. сочат период на
хоспитализация в УМБАЛ Бургас, в рамките на който са извършени медицински
прегледи в МЦ Св.Николай Чудотворец, помещаващ се в същата сграда. Тези
обстоятелства съдът приема установени, тъй като липсват доказателства,
оспорващи отразеното в протокола, а освен това не е налице и оспорване от
страните.
Към
протокола са приложени документи, изготвени от жалбоподателя, установяващи
констатираните обстоятелствата по хоспитализацията на трите ЗОЛ.
Протоколът
е връчен на проверяваното лице на 03.01.2019 г. По делото няма данни за
подадено становище от провереното лице, съответно не е провеждана процедура
пред арбитражна комисия по чл.75 ЗЗО. Оспорената заповед е издадена след изтичането
на срока за становище по чл.74 ал.4 ЗЗО.
По делото
не е спорно, че в рамките на проверявания период е бил налице действащ договор
№ 021905/17.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен
между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК Бургас и Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас АД.
При така
установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният
административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен
орган да наложи санкцията по смисъла на чл.
76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически
и правни основания за нейното издаване.
Не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаването на обжалвания акт. В съответствие с чл.74
ал.3 ЗЗО е съставен протокол за резултатите от извършената тематична
проверка на УМБАЛ Бургас. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на
протокола и е имал възможност да упражни правото си да възрази срещу
констатациите в същия. Налице е предпоставката за издаване на обжалваната
заповед за налагане на санкции по чл.74
ал.5 ЗЗО, а именно лицето – обект на проверката, не е изразило становище по
чл.74 ал.4 ЗЗО.
Основателни
са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.
Правното
основание за налагане на санкциите по оспорената заповед е чл.74 ал.5 от ЗЗО
вр. със съответните разпоредби на НРД за 2018г., към който препраща закона.
Правните изводи на АО са за допуснато нарушение по чл.55 ал.2 т.2 и 3 от ЗЗО – не
са изпълнени условията и реда за оказване на медицинска помощ.
Съгласно
чл.400 ал.3 от НРО за 2018г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.
55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в
размер от 200 до 500 лв.
Съгласно
чл.275 ал.1 т.1 от НРО за 2018г. изпълнителят на БМП се задължава да осигурява
на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация
между специалистите, които ги осъществяват.
За да се формира
правен извод дали жалбоподателя е нарушил задължението си за осигуряване на
непрекъснатост на болничната помощ следва да се изясни съдържанието на това
задължение, при липсата на легално определение за това понятие. В тази връзка
известна яснота внася разпоредбата на чл.345 ал.1 т.4 от НРД за 2018г.,
съгласно която едно от условията НЗОК да заплати на изпълнител на БМП
осъществени дейности по клинични пътеки, е да са изпълнени всички задължения по
осигуряване на пациентите - непрекъснатост на болничната помощ и грижите
(ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение), координация
между специалистите, които ги осъществяват и др. В тази връзка е и разпоредбата
на чл.347 от НРД за 2018г., съгласно която самоволното напускане на пациента
преди изтичане на минималния болничен престой е основание за заплащане на
медицинските дейности, ако са били извършени в цялост.
Цитираните
разпоредби сочат, че изпълнителят на БМП има задължението да води ежедневно
наблюдение на хоспитализираните пациенти. Това наблюдение обаче не следва да се
абсолютизира и да се възприема като ежечасно или ежеминутно. Следва да се има
предвид, че пациентите не са лишени от свобода граждани и могат да упражняват
правата си на свободно придвижване и личен живот. Осъществяването на наблюдение
върху тях от страна на изпълнителя на БМП следва да е съобразено с целта, за
която то е уредено – осъществяване на медицинската помощ и разбира се
осигуряване на възможност за осъществяване на контрол върху разходването на
публични средства, каквото е заплащането на медицинската помощ от НЗОК. Затова
следва да се приеме, че самоволното напускане от страна на хоспитализирания
пациент само по себе си не представлява нарушение, извършено от изпълнителя на
БМП. Нарушение би било налице ако изпълнителят не е осъществил изискуемото
ежедневно наблюдение на пациента и това е довело до виновно незнание на това
обстоятелства. Нарушение би било налице и тогава, когато изпълнителят е
установил самоволното напускане, но не е отчел, че това обстоятелство прекъсва
предоставяната болнична помощ и не е предприел следващите се от това действия.
В процесния
случай установените обстоятелства са, че и тримата посочени в заповедта
хоспитализирани пациенти са напуснали помещенията на болничното заведение,
където жалбоподателя е предоставял БМП, след което в помещения на същата
сграда, стопанисвани от други лечебни заведения, са се явили на медицински
преглед. Подобно отсъствие е нормално да се реализира в рамките на около час и
при липса на други данни, индициращи знание на жалбоподателя, не може да се
приеме за обоснован извод, че е допуснато нарушение от негова страна на
задължението за непрекъснатост на предоставяната медицинска помощ. След като
дължимото наблюдение е ежедневно, не може да се очаква и изисква от изпълнителя
на БМП почасов контрол върху присъствието на всеки от хоспитализираните
пациенти. Приемайки обратното, АО е издал оспорените части от заповед в
нарушение на материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.
Жалбата е
основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспореното решение следва да се отмени
в обжалваните му части.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за налагане на санкции № РД-25-662/02.05.2019г.
на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас в частта и по т.3.1,
3.2 и 3.3 от заповедта, с която на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Бургас АД ЕИК:********* с адрес гр.Бургас ***, са наложени
санкции „финансова неустойка“ в размер по 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :