Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94 09.01.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно
заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6079 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Ищецът И.М.К., с ЕГН **********,***,
е предявил срещу ответника
„ЗТА Инженеринг” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 70,
представлявано от Г.Т.В. иск обективно
съеднени исковеза осъждане на ответника да му заплати сумата от 1253, 76 лева,
представляваща неплатено обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за ищеца, дължимо поради прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
след като ищецът имал 10 и повече прослужени години при един и същ работодател,мораторна
лихва за периода 01.09.2010г. – 19.04.2012г. в размер на 346, 75 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.09.1995г. е постъпил
на работа в „ЗТА" ООД гр. Пловдив, на длъжност „фрезист". В същото
дружество твърди да е работил без прекъсване до придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, въз основа на което му е било прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 328, т. 10 от Кодекса на труда КТ), считано от
01.09.2010г. В „ЗТА Инженеринг" ООД сочи, че има реално отработени 15
(петнадесет) години трудов стаж, без прекъсване. От постъпването си на работа в
дружеството 12 (дванадесет) пъти бил преназначаван на същата длъжност - фрезист,
както следва: на 01.02.1997г.; на 01.04.1997г.; на 02.05.1997г.; на
01.07.1999г.; на 01.01.2003г.; на 01.01.2004г.; на 01.01.2005г.; на
01.01.2006г.; на 01.01.2007г.; на 01.01.2008г.; на 01.01.2009г. и на
01.01.2010г. На практика твърди да е бил нает на работа при един и същи
работодател (ЗТА Инженеринг ООД) през този период и да е заемал една и съща
длъжност (фрезист).
През 2005г. „ЗТА"
ООД - Пловдив се преобразувало в „ЗТА Инженеринг" ООД - Пловдив, но това
не променило по никакъв начин трудовото правоотношение между ищеца и
дружеството.
След прекратяване на
трудовото правоотношение с дружеството на 01.09.2010г., на осн. чл. 328 т. 10
от КТ, въз основа на чл. 222, ал. 3 от КТ, ищецът твърди, че работодателят е
трябвало да му изплати обезщетение, в размер на брутното трудово
възнаграждение, за срок от 6 месеца, понеже счита, че има повече от 10 години
трудов стаж при същия работодател. Такова обезщетение му било отказано, да му
се изплати от управителя на „ЗТА Инженеринг" ООД – Г.В.. Брутното трудово
възнаграждение било равно на основното плюс допълнителното трудово
възнаграждение с дружеството „ЗТА Инженеринг" ООД - Пловдив, било 240
лева, а допълнително договореното за продължителна работа 20,4%, на база
договореното. Или общо брутното трудово възнаграждение за 1 месец възлизало на
288.96, а за 6 месеца общата дължима сума възлизала на 1733.76 лева. При
постъпване на работа на 01.09.1995г., трудов договор твърди да е подписал, но
екземпляр от него и копие от договора, не му били предоставени.
Ето защо се твърди ответника „ЗТА Инженеринг" ООД
- Пловдив, представлявано от Г.Т.В., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, да му дължи обезщетение в размер на
6 брутни работни заплати, в размер на 1733.76 лева, на основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, да му дължи
законна лихва за неизпълнение на задължението, за плащане на обезщетение при
пенсиониране от момента на прекратяване на трудовото правоотношение -
01.09.2010 г.
Твърди се на
23.04.2012г. на ищеца да е платена сумата от 480 лева обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ, като остават за плащане 1253, 76 лева. Мораторната лихва за
периода от прекратяване на ТПО до завеждане на иска възху неплатеното
обезщетение възлизала на 346, 75 лева.
Ето защо моли
исковете да бъдат уважени.
В срок е постъпил отговор от ответника, с
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът не е работил 10
години в ответното дружество “ЗТА инженеринг” ООД, тъй като същото е
новосъздадено такова през 2005г., без да е правоприемник на друго дружество.
Посочва се, че “ЗТА” ООД е предходният работодател на ищеца, който съществува и
до момента, без да е налице преобразуване между двете дружества. Излагат се
съображения за това, че на ищеца е било начислено обезщетение в размер на две
брутни заплати и му било изплатено, като след проверка на Инспекция по труда се
установило, че дължимото му обезщетение е в размер на две, а не на шест
заплати, тъй като не е работил при ответника 10 години. Ето защо моли исковете
да се отхвърлят.
С доп. молба се прави
искане за оставяне на ИМ без движение до конкретизиране на пасивно легитимиран
ответник или за прекратяване на производството по делото, поради липса на
ответник.
Съдът намира,
че исковете са редовни и допустими. Обстоятелството
с кое дружество е имал последно ТПО ищеца и дали същият е имал 10 и повече
прослужени години при ответника е въпрос по съществото на спора – по
основателността, а не по допустимостта
на иска, тъй като допустимостта се основава на твърденията на ищеца, че
последно е работил по ТПО с ответника, че същото е прекратено на посоченото
основание и има при него 10 и повече прослужени години, като работодателят му е
правоприемник на предходния такъв. Ето защо искането за прекратяване на делото
се явява неоснователно.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За
да се уважи искът по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда следва ищецът да
установи твърдението си, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, че към датата на
прекратяването му ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, продължителността на трудовото правоотношение, в частност - че е
работил при ответника повече от 10 години, да установи правоприемството между
„ЗТА” ООД и „ЗТА Инженеринг” ООД, че ТП е прекратено при придобиване на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, брой прослужени години при последния работодател
и размера на самото обезщетение, в
частност размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен
месец, база за изчисляване на обезщетението.
В
случая от приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства – заверено копие от трудова книжка на ищеца, и удостоверение
образец УП – 3, издадено от „ЗТА инженеринг“ ООД – Пловдив, с ЕИК ********* се
установява, че на 01.09.1995г. ищецът е постъпил на работа в дружеството „ЗТА“
ООД – Пловдив на длъжност „фрезист“, като в трудовата книжка от 01.01.2006г. е
вписано, че трудовото правоотношение продължава със „ЗТА инженеринг“ – Пловдив,
преназначен, без да е отбелязано никъде прекратяване на ТПО. На 01.09.2010г. е
отбелязано прекратяване на ТПО със „ЗТА инженеринг“ ООД – Пловдив на осн. чл.
328, т. 10 от КТ, като са положени кръгли печати и подписи от името на
работодателя. На мястото, на което е отбелязано продължаване на ТПО със „ЗТА“
ООД от 01.01.2005г. до 01.01.2006г.е положен кръгъл печат на „ЗТА инженеринг“
ООД – Пловдив. Видно от издаденото на ищеца удостоверение обр. УП – 3, в същото
работодателят „ЗТА инженеринг“ ООД, с ЕИК ********* е удостоверил
обстоятелството, че за периода от 01.09.1995г. до 31.08.2010г. ищецът е работил
в „ЗТА инженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, като времето за периода 13.02.2001г.
– 15.02.2001г. не се зачита за трудов стаж. Общият трудов стаж при това
дружество е посочено да е 14 дни, 11 месеца и 25 дни, като запосването е
извършено от името на работодателя „ЗТА инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, и са
положени печатите на дружеството в удостоверението. Това удостоверение не е
било оспорено от работодателя, от чието име
издадено.
Работодателят
твърди, че лицето е назначено за пръв път в „ЗТА инженеринг“ ООД по ТПО от
01.07.2005г., в подкрепа на което си твърдение представя молба за назначаване и
трудов договор, подписите върху които са оспорени от ищеца. Същевременно в
трудовата книжка на ишеца никъде не е отразено вписване за прекратяване на ТПО
със „ЗТА“ ООД и възникване на ново такова със „ЗТА инженеринг“ оОД, още
по-малко с дата 01.07.2005г. Представена е заповед за прекратяване на ТПО от
01.09.2010г., с която ТПО между ищеца и „ЗТА инженеринг“ ООД се прекратява,
считано от 01.09.2010г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст на осн.чл. 328, т. 10 от КТ. Ответникът е представил молба и заповед
за прекратяване на ТПО, които не са в оригинал, за прекратяване на ТПО с ищеца
от дружеството „ЗТА“ ООД. Те също са били оспорени от ищеца с твърдение, че не
са подписани от него. Същите са представени по делото в оригинал. Предвид
липсата на извършена СГЕ, от която ищецът се е отказал, съдът приема, че ищецът
е подписал трудовия договор със „ЗТА инженеринг“ ООД от 01.07.2005г., както и
че е прекратен с представената в оригинал заповед от 01.09.2010г. на осн. чл.
328, т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Ответната
страна е била задължена да представи в оригинал оспорените документи за
прекратяване на ТПО със „ЗТА“ ООД, с копия от които разполага, като е било
задължено и „ЗТА“ ООД, управлявано и представлявано от същите лица,
представляващи „ЗТА инженеринг“ ООД, което не е направено, поради което съдът
приема същите за неистински и ги изключва от доказателствата по делото.
Междувременно
ищецът е представил своя екземпляр от трудов договор със ‚ЗТА инженеринг“ ООД,
видно от който подписът, положен в него, съществено се различава от подписа
върху всички представени от ответната страна копия от документи за прекратяване
на ТПО със „ЗТА“ ООД.
Установява
се от представените по делото удостоверения за актуално състояние, и извлечения
от фирмено досие, че „ЗТА“ ООД с ЕИК ********* е създадено през 1993г., и
понастоящем се управлява от Г.Т.В. и Т.В.В. През 2005г. същите са учредили
дружество „ЗТА инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, което се управлява и
представлява също от тях, като дружествата са вписани на различни адреси на
управление в гр. Пловдив, като този на „ЗТА“ ООД е фиктивен такъв и дружеството
няма офис и реален адрес на управление на него, и двете дружества се призовават
на адреса на „ЗТА инженеринг“ ООД, видно от връчването на съдебните книжа по
делото.
По
делото е представено доказателсъво от ответника,разписка от 23.04.2012г. след
завеждане на делото, че на ищеца е платена сума от 480 лева обезщетение на осн.
чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 БТВ.
Изслушано
е заключение на ССчЕ на вещото лице З.М., което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, от което се установява, че съгласно ведомостите на
работодателя на ищеца е начислявано основно месечно възнаграждение 240 лева и
такова е било същото за последния работен месец преди уволнението. По ведомост
не били начислявани доп. възнаграждения. Според заключението дружеството няма
ведомости, не води редовно счетоводството си и данните са единствено от
компютърна разпечатка, в която е посочено името на ищеца и основна заплата 240
лева. Същевременно видно от представения от самия ответник трудов договор на
ищеца се дължи доп. възнаграждение за прослужено време – 20, 4 %, като 20, 4 %
от 240 лева възлизат на 48, 96 лева, или БТВ на ищеца се равнява на 288, 96
лева, а шесткратния му размер – 1733, 76 лева. След приспадане на платената
сума от 480 лева остава сумата от 1253, 76 лева.
Съдът
намира тази сума за дължима на ищеца, тъй като видно от представеното от самия
ответник удостоверение УП – 3 и от отбелязванията в тр. Книжка на ищеца след
учредяване на дружеството „ЗТА инженеринг“ ТПО на ищеца е продължило с него,
без да е налице прекратяване на ТПО със „ЗТА“ ООД, без да е отразено такова
прекратяване в издадените от самия работодател документи, в т. ч. УП – 3, като
е видно от същото, че ищецът има повече от 14г. трудов стаж в „ЗТА инженеринг“
ООД. Съдът не кредитира доводите на ответника, че това е невъзможно поради
учредяването на „ЗТА инженеринг“ ООД през 2005г., тъй като съгл. чл. 123 от КТ,
ал. 1 ТПО с работника/служителя не се прекратява при промяна на работодателя в
резултат на разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия, преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; преотстъпване
или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи, като в тези случаи съгл. ал. 2 правата и
задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от
трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател приобретател. С издаване на горепосочените документи работодателят
– ответник признава, че една от тези хипотези е налице, като сключването на нов
труд. Договор от 01.07.2005г. без да е прекратен предходния такъв и без това да
е отразено в издадените на ищеца УП – 2 и УП – 3 има значение относно уреждане
някои въпроси на ТПО с новоучреденото дружество, като размер на ТВ, размер на
отпуск, раб. време и др. Установи се, че към датата на прекратяване на ТПО
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което
и на осн. чл. 22, ал. 3 от КТ има право на обезщетение на това основание.
Ето
защо исковетеза главницата са изцяло доказани по основание и размер, поради
което ще се уважат.
По
иска за мораторна лихва съдът намира следното: Такава се дължи след покана,
доколкото за обезщетението няма фиксирана дата за плащане и длъжникът се
поставя в забава само ако бъде поканен. Доколкото ищецът не доказва да е
поканил работодателя да му заплати обезщетението преди завеждане на иска, то
такава не се дължи преди датата на исковата молба, от която дата насетне ще се
присъди законната лихва. Ето защо искът за заплащане на мораторна лихва ще се отхвърли
като неоснователен.
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят деловодните разноски по
съразмерност. Такива са претендирани, като възлизат на 550 лева, от които 500
лева адв. Възнаграждение и 50 лева депозит за ССчЕ. Сумата от 50 лева депозит
за СГЕ не представлява разноски по делото, тъй като такава не е извършена и
определението за допускането й е отменено, поради което ищецът има право на
връщане на сумата, но не и да претендира заплащанет й от ответника. Съразмерно
с уважената част от исковете разноските на ищеца възлизат на 430, 84 лева.
Ответникът
е претендирал разноски и доказва да е извърпил такива в размер на 450 лева
платено адв. възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се
следват разноски в размер на 97, 50 лева.
При
коменсиране разноските на всяка от страните, на ищеца следва да се присъдят
разноски по съразмерност и компенсация в размер на 333, 34 лева, като на
ответника разноски не следва да се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважения иск в размер на 50, 15 лева (петдесет лева и петнадесет
стотинки). В тежест на ответника не следва да се възлагат разноските за ССчЕ,
доколкото ищецът е внесъл депозита за извършването й.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗТА
Инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „България“ № 70, ет. 4, ап. 41, представлявано от
управителите Г.Т.В. и Т.В.В. да заплати на И.М.К., с ЕГН **********,*** сумата от
1 253, 76 лева (хиляда двеста
петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща неплатен остатък от обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни възнаграждения, дължимо поради това, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, след като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като е работил
при същия работодател повече от 10 години, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 20.04.2012г., до окончателното й плащане, както и да му заплати сумата
от 333, 34 лева (триста тридесет и
три лева и тридесет и четири стотинки) -
разноски по съразмерност и
компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 346, 75 лева (триста четиридесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.09.2010г. – 19.04.2012г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗТА Инженеринг” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ №
70, ет. 4, ап. 41, представлявано от управителите Г.Т.В. и Т.В.В. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50, 15 лева (петдесет лева и петнадесет
стотинки лева) – държавна такса
върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА