№ 1273
гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен
характер № 20215220200757 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител Р. ИЛ. П. – редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв.Р.К., надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимият Г. П. Л. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. В. К., надлежно упълномощен от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
Г. П. Л. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в същия град,
1
българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан-реабилитиран, ЕГН: ****.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от частната тъжба преди повече от
7 дни.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
Не се направиха отводи на съда и секретаря.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилият писмен отговор от подсъдимия против
подадената срещу него частна тъжба.
АДВ. К.: Поддържам заявеното в отговора.
ДОКЛАДВА СЕ инкорпорирания в частната тъжба граждански иск,
предявен от частния тъжител Р. ИЛ. П. против подсъдимия Г. П. Л. за сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди.
АДВ. К.: Поддържаме гражданския иск.
АДВ. К.: Моля, да бъде приет.
Съдът намира, че гражданският иск е своевременно и надлежно
предявен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като
приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да
затрудни разкриването на обективната истина и няма да стане причина за
отлагане на делото.
По тези съображения съдът
2
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от Р. ИЛ. П. против подсъдимия Г. П. Л. граждански иск за сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса Р. ИЛ. П..
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. К.: Подсъдимият не се признава за виновен и заявявам от негово
име, че не желаем да обсъждаме спогодба.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
АДВ. К.: Държа да бъдат допуснати посочените двама свидетеля.
Водим само един в момента. Ще доведем другия свидетел в зависимост
докъде стигне делото. Ще искаме евентуално да се издири и таксиметровият
шофьор, който е карал подсъдимия.
Съдът докладва доказателствените искания, направени от подсъдимия в
отговора на частната тъжба.
АДВ. К.: Уточнявам, че свидетелят А. В. се казва А. Г. В.. Свидетелят,
който искаме - Г. В. Ц., е таксиметровият шофьор, за който става дума. Не
възразявам по искането на ответната страна.
АДВ. К.: Не възразявам по исканията.
3
Съдът намира направените доказателствени искания от страните за
основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото посочените
от частното обвинение Д. А. Д. и М.-М. Д.а, както и посочените от защитата
Г. В. Ц. и А. Г. В..
АДВ. К.: Сега в момента не водим свидетеля М.-М. Д.а, тъй като тя
отглежда малкото си дете.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: СМУ №304/2020г.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Д. А. Д. - на 46 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Г. В. Ц. – на 39 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
А. Г. В. – на 39 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
4
Свидетелите напуснаха залата.
АДВ. К.: Моля, да ми се издадат съдебни удостоверения, по силата на
което да се снабдя със справка за съдимост за подсъдимия, както и с
характеристична справка.
АДВ.К.: Не възразявам.
Съдът намира, че искането на повереника е основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ИЗДАДАТ 2 бр. съдебни удостоверения на повереника на
частния тъжител, едното от които да послужи пред Бюро съдимост при РС-
Пазарджик и по силата на което да бъде снабди със справка за съдимост за
подсъдимия Г. П. Л., с ЕГН: **** с данни за родители, посочени от самия
него, както следва:
Майка: Й. Н. Л.а.
Баща: П. Г. Л..
Второто съдебно удостоверение да послужи пред началника на РУ на
МВР - Пазарджик и по силата на което да бъде предоставена характеристична
справка за лицето Г. П. Л., с ЕГН: ****.
Съдебните удостоверения да се бъдат предоставени на повереника след
внасяне на ДТ от 5 лв. за всяко едно от тях.
Страните /по отделно/: Нямаме други искания към този момент.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
5
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВАТ СЕ основанията за образуване на съдебното
производство.
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на Р. ИЛ. П.,
допълнена с писмена молба от 04.06.2021г. против подсъдимия Г. П. Л. за
извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител да излага
допълнителни обстоятелства във връзка с тъжбата, както и във връзка с
предявения граждански иск.
АДВ. К.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства,
освен описаните в тъжбата.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия Г.Л.:
ПОДС. Л.: Разбирам обвинението. Притежавам лек автомобил „Ягуар“ с
рег. № ***, на който предстоеше ремонт. След разговори с мои познати в
началото на октомври месец 2020г. посетих сервиза на Д.. Ремонтът се
състоеше в смяна на консуматив и антифризен теч. Р. и Д. ми предоставиха
бележка. Те предполагам, че работят заедно в сервиза. Предоставиха ми
бележка с въпросните части и казаха, че струват около 300 лв., които им
заплатих веднага. След няколко дни посетих сервиза и видимо нищо не беше
направено. Те казаха, че са ги поръчали частите и чакат да се предоставят.
След още няколко дни почнах да ги търся по телефона. Търся Р., защото той
ми каза, че ще ремонтира моята кола. След няколко дни му се обадих и каза,
че изникват все нови проблеми по автомобила за ремонт. Обявяваха ми се
най-различни суми, които аз му ги дадох. Накрая казаха, че трябва да се
смени карданът на автомобила. Мой познат А. ми каза, че е видял автомобила
да ми се кара в града. Аз му казах, че не е възможно, защото е в сервиз и не е
в движение. Започнах да се обаждам на Р., който 3-4 часа не ми вдигаше
телефона. След 3-4 часа вдигна и каза да отида в дома на Д. на бул.“***“, за
6
да се разберем. Не мога да си спомня датата, защото са минали над 6 месеца.
Това беше към 20.30-21 ч. Наех такси и отидох до адреса. Човекът, който днес
е тук, ме возеше – Ц.. Отидохме на адреса, изчакахме и те излезнаха - Р. и Д.,
на тротоара до таксито. Аз започнах да го питам как може да ми карат личния
автомобил, като документите са в мен и колата е в сервиз на ремонт. Отделно
ми казаха, че той употребява алкохол и наркотични вещества и ако го спрат,
какъв проблем ще ми направи. Отделно му казах, че колата е два месеца там и
от нея нищо не става. Почна разговор, при което Р. си повдигна ръката към
мен. Аз си помислих, че я вдига с намерение да ме удари. Аз с моята ръка
отстраних неговата ръка и я избутах настрани. Той се отстрани настрани и Д.
през цялото овреме мълчеше. Обърнах се към него и му казах, че ми се вижда
по-свястно момче и че ще контактувам за автомобила само с него вече. Р. се
обади и каза, че след няколко дни колата ще е готова. Станаха 10-15 дни. Д.
ми се обади да отида да си я взема. Аз тогава наех същото такси. Отидохме в
сервиза, обаче колата беше препречена с бял микробус и не можеше да
излезе. Попитах го защо колата е препречена, като всичко е платено и се е
обадил да си взема колата. Той ми каза, че има още някакви пари 170 лв. и му
ги дадох тези пари и не искам повече да имам нищо общо с тях. Като си взех
колата от сервиза на Д., пак не беше изправна и я закарах в нов сервиз, за да я
разглобят.
В тъжбата се казва, че на 25-ти ноември е било. Аз не мога да бъда
сигурен кога е било всичко. Аз пред дома на Д. съм ходил само един път за
този случай, за който разказах. Аз никога не нося нож в себе си. Защо да вадя
нож при положение, че по телефона сме се разбрали да отидем да се разбера с
него? Когато отидох на срещата пред дома на Д., не съм бил употребил
алкохол или други упойващи вещества. Не употребявам. Нямам обяснение
защо Р.П. казва тези неща, че съм ги направил.
Р.П. не съм го наръгал с нож. Нямаме други влошени отношения, които
да мотивират П. да води дела срещу мен. Аз го познавам от много време, но
дълги години не съм го виждал.
Автомобилът на таксиметровия шофьор беше спрял до тротоара
непосредствено до тях. Аз бях до таксито и разговарях с тях. Тримата сме
били много близо – на 1-2 метра от таксито. Там друг човек нямаше. Само ние
7
тримата и таксиметровият шофьор бяхме. Времето беше студено, беше
зимата. Р. беше с яке, зимно време с яке ще е бил. Там има улично
осветление. Мястото беше осветено. След този случай не съм виждал Р..
Казах на Д., че не искам да контактувам с Р., а само с него. Не ми се е
обаждал и да ме заплашва и да ми казва, че съм го наръгал с нож. Беше само
разговорът с Д. да отида да си взема колата.
Никой не ме е търсил. Не са ме търсили полицаи да ми взимат
обяснения за случката, която е описал тъжителят. Просто ми дойде изненада,
като дойдоха вкъщи и ми връчиха призовка. Вторият път наех същото такси.
Познавам го този таксиметров шофьор и него го използвам редовно. Няколко
коли ползвам, но по принцип вечер него ползвам. Просто така съм свикнал да
ползвам 3-4 таксита. Не го ползвам него често като такси.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Д.:
СВ. Д.: Аз имам сервиз. Не е регистрирана фирма. Този сервиз е в на
баща ми и майка ми едно гаражче на частни начала. Работим в него аз и Р.П..
Работим заедно може би година вече. Познавам подсъдимия. Той остави
колата си за ремонт. Остана само да се закара на диагностика. Бяхме се
разбрахме да я закараме ние на диагностика, защото е сложна кола „Ягуарът“.
Нямаме такава възможност за диагностика и се разбрахме да я диагностираме
на друго място. Изкарахме колата да я диагностираме, но се оказа, че това е
проблем, въпреки че сме се разбрали да я закараме на диагностика. Той
разбра и изведнъж това стана проблем. Същата вечер с Р. бяхме у нас, на
гости ми беше той. Обади се по телефона Г.. Г.Л. се обади на телефона на Р..
Аз вдигнах и започна да вика: „Защо карате чужда кола, какви са тези работи,
как може“ - крещеше по телефона. Викам му: „Чакай, човек, закарал сме я на
диагностика“. Той пак: „Няма да карате чужда кола“ и някакви такива.
Просто недоумявам. В същия момент приключи разговора и после имаше пак
позвъняване и чувам как говори на таксиметровия шофьор: „Къде живее тоя“
и се чува: „На бул.“***“ № 47 - моят адрес. Аз го чувам при второ
позвъняване, че говори с таксиметров шофьор къде се намирам аз. Може би
не знае и пита таксиметровия шофьор. Те нали трябва да знаят всичко.
Таксиметровият шофьор не ме познава. Знам ги почти всички иначе. Аз на
8
Г.Л. не съм му казал адреса си. Той го е намерил по таксиметровия шофьор.
Аз не съм му го казвал. На второто обаждане говори той с Р.. Даже не знам
дали нямаше и трето обаждане. В един момент дойде пред нас. Той пак се
обади по телефона и каза: „Аз съм тук, слезнете да се разберем“. Слезнахме
ние с Р.. Той беше извън таксито. Таксито беше паркирано на улицата и
чакаше вътре шофьорът. Ние бяхме на 2 метра от таксито. Срещата протече,
както по телефона. Излиза Г. и казва: „Какво ми карате колата, какви сте
вие?“ - на висок тон. „Вие какво искате, да ви бия ли?“. Аз му викам: „Чакай
бе, какво става?“ и той казва към Р. и почна да се разправя с него: „Ти бе,
защо ми караш колата, бе?“ и някакви обиди. Всякакви обиди му отправи и
заплахи: „Искаш ли да те трепя, да те размажа, да те направя инвалид?“.
Просто изреди набързо много неща. Може ли да ги помниш просто. Р. почна
да му обяснява: „Чакай сега, успокой се, толкова неща свършихме по колата,
нали се разбрахме за диагностика“ и той вика: „Няма да ми караш колата“. Р.
вика: „Ти нещо добре ли си, какво ти става, нали се бяхме разбрали едно, а
сега за какво ми викаш така?“. Аз също викам: „Какво ти става, за какво са
тези скандали, какво е станали при условие, че сме се разбрали?“. В един
момент Г. придърпа Р. и го избута към оградата. С ръце към гърдите го залепи
към стената на къщата. В един момент вика: „Аз защо не взема нож“ и
наистина извади нож. Аз гледам и не асимилирам какво се случва. Извади
нож. Аз видях ножа – черен нож 15 см острие. С лявата ръка го държи за
гърдите, а с дясната го натиска в областта на гърдите и сърцето – неговото
ляво. Вижда се, че е опрян ножът, само го опря, защото в този момент Р.
осуети неговите действия, като се измъкна някак си настрани и побегна и се
махна от него. Аз отидох при Г. и го дръпнах. Казах му: „Успокой се да не
стане по-зле. Не прави щуротии“. То при мен е нещо между страх и да се
предпази да не стане по-зле ситуацията. Разбира се, че съм се уплашил. Аз се
държа на разстояние. Аз като се приближих и той прибра ножа. Р. побегна по
улицата. След това се успокоиха малко нещата. Таксиметровият шофьор и
той се обади: „Айде бе, Г., айде, че закъснявам“, а той му каза: „Ще ме чакаш,
колкото трябва, плащам ти“. Нещата се поуспокояват. Нищо не се разбрахме
и аз му викам на Р. да се прибираме и да приключи всичко. Говорихме си там
малко на по-мек тон, уж, че всичко е минало. „Ще ми правите ли колата“
пита, а аз казвам: „Нали сме поели ангажимент ще я направим”, вече не на
висок тон. Все едно нищо не е било. Г. се качи на таксито и си замина, а ние
9
се качихме у нас. Р. веднага не се е оплакал. Ние седяхме още малко у нас и
реши да си ходи и каза: „Изморен съм и много ми се събра и ще се
прибирам“. На другата сутрин се видяхме и ми сподели, че е имал дупка във
фланелката и има кръв. Показа ми на другия ден фланелката и якето
надупчени и фланелката с кръв. Той беше със същата фланелка. Вечерта,
когато бяхме у нас, не е видял кръвта. Явно от адреналина ли или афектиран
и след това. Той ми показа и раната на голо, имаше пробождане до 5 мм. -
половин сантиметър. С Р. не сме мислили да звъним в полицията. Не знам
защо. Не се случва това често. За първи път това се случва. На следващия ден
с Р. решихме да не се занимаваме и той да потърси адвокатска защита и това
е.
Там, където го опря на стената на къщата, е тухлена стена с мазилка.
Това беше на два метра и малко от таксито. Според мен шофьорът на таксито
трябва да види. Разстоянието не е голямо, а и е осветено и е под лампата,
въпреки че Г. е с гръб към таксиметровия шофьор, защото викаше на висок
глас. Аз мислех, че и съседите ще излезнат, защото доста разправии имаше.
Таксиметровият шофьор беше на отворена пасажерска врата, където Г.
стоеше.
След този случай веднага не ми се оплака от болки Р., а на следващия
ден. Той каза, че са започнали болките още като се е прибрал у тях и ги е
почувствал. Аз нямам как да разбера това, защото сме разделени вече. Той
седя много малко след случая у нас. Той беше уплашен от случилото се и
депресиран ли как да се изразя и не знаеше какво да прави. Викаше: „Какво
да го правя сега тоя?“. И аз не знаех какво да прави. Р. аз го познавам
отдавна. За мен той е спокоен човек. За мен абсолютно не е имало никаква
причина Р. да предизвика това действие отстрана на подсъдимия.
Р. дойде у нас на гости един час преди случката. Бяхме употребили
алкохол. Пихме си бира, но не в големи количества. След тази случка аз се
занимавах само с автомобила на Г.Л.. Р. отказа изрично да се занимава той.
На следващата сутрин Р. ми се оплака, като дойде при мен в сервиза да
работи и ми показа кръвта. Р. знам, че е осъждан. Знам, че е осъждан за
трафик на хора ли, как се казваше. Осъждан е преди 8 години. Той си е
излежал присъдата. Всичко знам и съм запознат. Други осъждания не знам да
10
има. За осъждането той ми го е казвал. Ние сме близки приятели и доста неща
си споделяме. Няма как да не знам. Знам, че е осъждан за управление на
МПС в пияно състояние.
С М.-М. Д.а живеем на семейни начала. Тя не е свидетел на
случващото се. Тя си беше горе в къщата. Като се качихме горе и споделихме
какво се е случило. Разказахме й какво е станало.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Ц.:
СВ. Ц.: Аз съм таксиметров шофьор. Познавам Г.Л.. Познаваме се по
физиономия от града, приятели и клиент ми е. Някой път ми звъни. Рядко се е
налагало. Знам за какво се води делото. Той ми сподели за какво става
въпрос. По физиономия познавам само тъжителя. Познавам по физиономия и
свидетеля Д.. Знам къде живее още от някога, когато се познаваме. Знам
къщата му на бул.“***“ мисля, че е № 47 или № 42. Не ми е ползвал услугите.
Просто го познавам. Брат му познавам и с брат му сме били приятели.
Г. ми се обади да го взема от тях. Като дата не мога да се сетя. Беше
началото на зимата или края на есента. Обади ми се някъде между 20.30 ч. и
21.30 ч. Аз работя често и не обръщам внимание на такива факти. Взех го от
вкъщи от ул.“Виделина“ и в колата скача и ми вика: „Тая кола я разсипаха. Не
знам дали ще я взема или не. Оставих я за ремонт“ и взе да ми обяснява.
„Трябва да ида на канала“ ми казва. „Р. знаеш ли къде живее на канала?“.
Викам му: „Да, то е след бул.“Руски“, първата къща е тяхната. Той вика: „Дай
да идем до тях“. Отидохме и спрях аз на улицата пред къщата на самия
бул.“***“, за да не съм хептен назад на кръстовището. Отпред като спряхме
нямаше никой. Той, ако не се лъжа, се обади на някой от двамата и те му
казаха, че някой ще дойде. Излезна мисля, че Р.. Първоначално мисля, че
дойде Р. и после излезна Д., ако не се лъжа. Излезнаха отвън и почнаха да
говорят. Прозорците ми бяха почти затворени, беше студено. Не е имало
висок тон. По едно време чух, че Г. се ядоса и каза: „Ще мога ли някога да си
взма колата или не, колко пъти трябва да плащам?“. Вика им: „Аз слушам,
хора ми казват, че колата ми се кара, а вие ме лъжете, че не е готова“. Не знам
какво Р. му отговори, но каза: „Не е карана“ или нещо такова. Г. каза: „Мои
11
приятели ми казват къде виждат колата. Колко пъти да се занимавам с вас?“.
Скандали не е имало. Разправяха се отпред и излезна Д. и Р. каза: „Ще ти
оправим колата, бе, човек“. После Г. му вика: „Колко да те чакам, пари колко
пъти да дам, ще стане ли изобщо? Аз имам чувството, че е готова и не ми я
връщате“. Р. вика: „Ще ти е готова“ и не помня точно какво беше. Започнаха
малко на по-висок тон и Г. беше до него и Р. беше срещу него и тръгнаха
един към друг, като да се бутат. Пред мен са, ама имаше улично осветление,
ама. Като са пред мен, те ми бяха странично и двамата в профил. Р. видях, че
си вдигна ръката. Видях, че Г. си вдигна ръката. Г. видях , че го отблъсна и
след това видях, че Р. хвана Г. за едната ръка. После дойде М. и вика: „Какво
правите, бе, може ли такива работи?“. Аз бях на около 2 метра от тях. Въобще
не съм виждал никакъв предмет да вади Г.. Дори после, като се прибирахме с
колата, ако е имал нещо, ще видя аз. Първият път като ми се обадиха, че
могат да ме призоват останах изумен, че може да има дело по принцип. Ако Г.
е извадил тогава нож и го опре в гърдите на Р., не е възможно аз да не видя.
Това трябва да е станало и да е било друг случай и да не съм бил аз в колата.
Аз такъв нож не съм виждал. Мисля, че имаше чантичка на кръста тогава. Не
помня, ще Ви излъжа. Предполагам, че е имал, защото често го виждам така,
че си носи чантичка на кръста. Г. дърпа Р. за ръката, излезна М., Г. му вика:
„Аз повече с тоя няма да се разправям и ще звънкам на теб. Каквото има,
искам да се оправи и да си взема колата и да се приключи тази сага“. Д. му
вика: „Колата ще готова и всичко ще е наред“. Аз вече бях дал малко напред
колата. После викам: „Г., хайде, че имам работа“. Той се качи в колата и аз го
закарах. Не ми се е развикал на мен Г.. Аз не съм влизам в конфронтация с
никой. Качих Г. и го върнах у тях и това беше. Да Ви кажа честно, даже не
мога и да предположа защо се стигна до това дело и че за такива неща може
да има такива неща. Р. твърди, че е ръган с нож. Ако съм видял това, аз ще
потвърдя. Ако съм видял, ще кажа: „Да, видях, Г. виновен си, дай му нещо
или се оправете“. Аз не съм виждал лично такова нещо. Това според мен е
безсмислено.
ВЪПРОС НА ТЪЖИТЕЛЯ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ СВ.Ц.: Онзи ден, когато
се видяхме с теб, защо ми каза, че Г. е идвал 11-12 пъти на пиацата и какво
говори и защо идва, като не е имало проблеми и защо трябва да се оправяме
12
между нас си? То стана на отворена врата.
СВ. Ц.: Не съм казвал, че Г. е идвал 11-12 пъти. Казах на Р., че съм
виждал Г., но не 11-12 пъти. Казах му, че сме се виждали, но казах, че за мен
това е простотия и няма смисъл да водят дела за такива глупости. Р. ми каза:
„Аз ще си го осъдя“.
Аз излизам по обяд или следобяд около 13.30-14.30 ч. и работя до 1-2 ч.
според зависи. Р. да Ви кажа мисля, че имаше като горнище или яке или
анцуг ли не си спомням с какво е бил облечен точно.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. В.:
СВ. В.: Дата не мога да Ви кажа, края на миналата година беше, може
да е било декември или ноември месец. Всеки ден сме там и си коментираме.
Ние ходим в едно заведение. Той го държеше и аз ходих. На канала е това
заведение. Сега вече не работи. Той го държеше и всеки ден бях там. Л. ми
беше казал, че колата е счупена и е за ремонт и аз си тръгвам един ден там
пеша и видях неговата кола, че се движи. Не беше той, а някой, който не
познавам. Това беше някъде следобед. На следващия ден нормално като
отидох и му казах: „Готова ти е сигурно колата, видях е из града“. Той каза:
„Не е възможно, тя не готова“. Аз му казвам само, че аз я видях и това беше
разговорът. Само един път съм виждал тази кола, когато е трябвало да е била
на ремонт.
АДВ. К.: Нямам искания освен това, което постановихте да ме снабдите
със съдебни удостоверения. Ще положим усилия да доведем свидетеля М.-М.
Д.а за следващото съдебно заседание.
АДВ. К.: Мисля, че следва да бъдат поставени в очна ставка различните
групи свидетели относно противоречията, за да изчерпаме всички възможни
способи.
13
АДВ. К.: Противопоставям се.
Съдът намира, че искането на защитата е резонно, макар и да няма
особени очаквания възникналите противоречия от събраните до момента
гласни доказателства да бъдат преодолени. Все пак обаче, съдът намира за
нужно да положи усилия за тяхното преодоляване
По тези съображения и на основание чл.143 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА подсъдимия Г.Л. и свидетеля Г. Ц. от
една стана със свидетеля Д. Д. от друга страна.
ПОДС. Л.: Познавам Д. Д.. Нямаме отношения.
СВ. Ц.: Познавам Д. Д.. Нямаме никакви отношения.
СВ. Д.: Познавам подсъдимия. Имаме отношения като с клиент. Г. Ц. го
познавам като познат. В нормални човешки отношения сме.
ПОДС. Л.: Не е вярно това, което каза свидетелят. Отричам да съм го
подпирал с една ръка за гърдите и от чантичка да вадя нож и да го опирам в
гърдите на П.. Нямам идея защо Д. Д. си измисля този факт. Може би за пари.
СВ. Д.: Като започнаха да се дърпат, Г. го избутваше за гърдите и го
подпря, след което му казва: „Защо не взема да те заколя“ и с лявата ръка го
избутва към стената, а с другата ръка вади ножа и казва: „Защо не взема да те
заколя“ и опря ножа в Р..
СВ. Ц.: Аз думите: „Защо не взема теб да те заколя“ не съм ги чувал. Не
съм видял да се бутат в стената, защото бяха пред мен. Стената беше на около
два метра от мен. Те не са стигали до стената. Аз не съм видял такова нещо.
14
Не съм видял той да вади нож съвсем. Ако се беше случило това,
предполагам, че щях да видя. Нож като се изкара, то се вижда.
ВЪПРОС НА СВ.Д. КЪМ СВ.Ц.: Преди малко като каза, че си казал да
си ходите, че си имаш работа, каза, че той нищо не ти е отговорил. Той скара
ли ти се, като го викаше и отговори ли ти: „Ще ме чакаш, аз за какво ти
плащам?“. Преди малко чух, че не е казал такова нещо.
СВ. Ц.: Той каза: „Ей сега си тръгваме. Аз ще си платя.“. Аз просто
имах работа и затова казвах, че трябва да тръгвам. Няма и минутка след това
и веднага тръгнахме.
ПОДС. Л.: Аз казвам истината.
СВ. Д.: Аз казвам истината.
СВ. Ц.: Аз казвам истината. Аз казвам това, което съм видял.
ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.
За разпит на недоведения в днешното съдебно заседание свидетел и за
събиране на допълнителни писмени доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 07.10.2021г. от 14.30 часа, за която
дата и час частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимият и
защитникът – уведомени. Свидетелят М.-М. Д.а – при режим на довеждане от
страна на частното обвинение. Да се издадат 2 бр. съдебни удостоверения на
повереника на частния тъжител след внасяне на ДТ.
15
Делото се насрочва извън срока по чл.271 ал.10 от НПК по обективни
причини. Те се изразяват в това, че графикът на съдията-докладчик до края на
м.юни е запълнен изцяло, а през м.юли същият ще бъде командирован за
разглеждане на дела в РС - Панагюрище. След това предстои съдебната
ваканция, през която се разглеждат строго ограничен кръг дела, лимитирани в
ЗСВ, а настоящото не е сред тях.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.34 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16