Р Е Ш Е Н И Е
№ 260179 05.08.2021г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело №290/2020г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Е.С.на сграда с идентификатор
***** с Булстат *****, представлявана от Председателя Г.О., действащ чрез
пълномощника си – адв.Д.З.,*** против
Д.М.К. с Булстат ****, роден на ***г. във В., с адрес в Р.Б.: гр.С.В., общ.Н.,
ул.”М.”
№ * /понастоящем ул.“Л.“ № **/, ет.*, ап.*, с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба
се сочи, че ответникът Д.М.К. е собственик на апартамент № *, на трети етаж в
жилищна сграда № * с идентификатор № *****, находяща е в гр.С.В., ул."М."
№ * /понастоящем ул.”Л.” № **/, съгласно договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ***г., обективиран в нотариален акт, вписан в Служба вписвания
при Районен съд Н. с вх. рег.№ ** от ***г., Акт № ***, том **, дело № **.
Съгласно цитирания нотариален акт, придобитият имот е с предназначение -
жилище, апартамент, с площ от 74,14 кв.м. и 11,06 кв.м. от общите части на
сградата.
Твърди се, че на
Общо събрание на собствениците на апартаменти в процесната сградата, проведено
на 14.09.2017г., отразено в Протокол № 2, са взети решения измежду които: по
т.5 - Формата за управление на Е.С.да бъде Общо събрание на собствениците в
сградата, като с решението по т.6 е избран и първият управител - г-жа Р.Б.. С
решението по т.8 от дневния ред общото събрание е прието размера на годишната
вноска за управление за 2018г. да бъде определен в зависимост от общата площ на
апартамента и да е в размер на 14лв. на кв.м. С решение по т.9 от дневния ред е
утвърден размерът на годишната парична вноска за фонд „Ремонт и
обновление" за 2018г. - 2 лв. на кв.м. от общата площ на апартамента. С
решение по т.11 от дневния ред е приет Правилник за вътрешния ред, който в
разпоредбата на своя чл.33 предвижда, че вноските за поддръжка и управление се
внасят в срок до 01.07. на текущата година за цялата година (ал.1). В същия
срок се внасят и вноските за фонд „Ремонт и обновяване". Плащанията се
извършват по банковата сметка на общото събрание на собствениците на Сграда 1,
а размерът на годишните вноски се определя с решение на общото събрание. Сочи
се, че решенията по този горепосочения протокол не са обжалвани, поради което
са влезли в сила, както и Правилникът за вътрешния ред.
Твърди се, че на
03.10.2018г. е проведено ново Общо събрание на собствениците в сградата, на
което частично са отменени решенията от цитирания по-горе Протокол № 2, като с
решение по т.7 от дневния ред, за Управител на жилищната сграда с идентификатор
№ ***** е избран Геннадий Геннадиевич Окуневич. По т.11 от дневния ред, ОС на
ЕС приело вноските за управление и поддръжка да са в размер на 900 лева за
2018г. и 900 лева за 2019г. за всеки апартамент, като по този начин била
отменена предходната система за изчисление на вноската - в зависимост от площта
на обекта, като е съобразена и разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, а именно –
да се разпределят по равно според броя на собствениците, а вноските във фонд
„Ремонт и обновяване" да се определят съобразно идеалните части за всеки
апартамент, като за притежавания от длъжника апартамент годишното плащане за
фонда било в размер на 133 лв. за 2018г. и 133 лв. - за 2019г., съобразно
таблицата към взетото решение. Сочи се, че и тези решения на ОС на ЕС не са
обжалвани и са влезли в сила за всеки от етажните собственици, включително и за
тези, които не са присъствали лично или чрез пълномощник. С оглед на горното,
ищецът твърди, че при така взетите решения от ОС на ЕС, всеки собственик на
апартаменти в сградата, в това число и ответникът, дължи: годишно плащане за
управление и поддръжка в размер на 900 лв. за всяка от годините 2018 и 2019г.,
в срок до 01.07. на съответната година (чл.33 от Правилника за вътрешния ред),
платими в брой или по банковата сметка на Е.С.и годишна вноска във фонд „Ремонт
и обновяване" в размерите, приети в Протокол № **.10.2018г. на ОС, дължима
в срок до 01.07. на съответната година съгласно чл.33 от Правилника за
вътрешния ред на етажната собственост, и платими по банковата сметка на
етажната собственост. Съгласно изричното решение на ОС, обективирано в Протокол
№ 4, годишната вноска във фонд „Ремонт и обновяване", дължима от
ответника, била в размер на 133 лв. за 2018г. и в същия размер за 2019г. Сочи
се, че въпреки многократните покани до длъжника за заплащане на дължимите от
него такси за 2018г. и 2019г. към Етажната собственост, изпълнение не е
последвало.
Неизпълнението
от страна на ответника е обосновало правния интерес у ищеца да подаде заявление
по чл.410 от ГПК за присъждане на претендираните суми, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 785/2019г. по описа на РС-Н. и издадена Заповед № 389 от
12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
ответника К.. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1
от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си с довнасяне на
дължимата държавна такса.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът К.
дължи на Е.С.сумата общо в размер на 2066 лева /две хиляди и шестдесет и шест
лева/, от която: сумата от 900 лева – годишна вноска за 2018г. за управление и
поддръжка на общите части на сградата; 900 лева – годишна вноска за 2019г. за
управление и поддръжка на общите части на сградата; сумата от 133 лева –
годишна вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване”; сумата от 133 лева –
годишна вноска за 2019г. във фонд „Ремонт и обновяване”, ведно с обезщетение за
забавено плащане върху вземането в размер на законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски, в
това число и разноските, направени по заповедното производство общо в размер на
241,32 лева. Посочват банкова сметка ***ика суми. Представят писмени
доказателства. Молят да бъде изискано и приложено ЧГД № 785/2019г. по описа на
РС-Н..
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения
на ответника К. особен представител – адв.С.П. ***, с който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. В тази връзка на
първо място се сочи, че представения към исковата молба нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот /л.13-15 вкл./ не доказвал, че за процесния
период 2018г. - 2019г. ответникът все още е собственик на жилището. Не ставало
ясно и дали жилището на ответника е ползвано през претендирания период за
повече от 30 дни. Независимо от горното, особеният представител на ответника
оспорва дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми, като твърди, че
от представените протоколни решения на ОС на ЕС не ставало ясно как е определен
размера на паричните вноски за управление и поддръжка на общите части за всеки
етажен собственик. Не ставало ясно дали годишната такса се изчислява върху
застроена площ или включва и прилежащите идеални части. Сочи, че по делото не
са представени доказателства колко е размера на ежемесечните разходи за
управление и поддръжка на общите части на ЕС – разходи за почистване, асансьор,
ел.енергия, вода, отопление и други, заплатени от ЕС, както и доказателства за
изготвен примерен бюджет за процесния период 2018-2019г. С оглед на това се
сочи, че поради непредставянето на доказателства за извършени разходи от страна
на ЕС – фактури и касови бележки, претендираните от ищеца суми не били дължими
в пълен обем. Независимо от горното се твърди, че решението на ЕС от
03.10.2018г. за определяне на вноските за управление и поддръжка на общите
части на ЕС е незаконосъобразно и противоречи на императивната норма на чл.51,
ал.2 от ЗУЕС, поради което не подлежи на изпълнение. Излагат се възражения за
незаконосъобразност и на решението на ОС за определяне на сумите за ремонт и
обновяване, поради вземането му в противоречие с разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС, поради което претенцията за заплащане на вноски за ремонт и обновяване
също се счита, че неоснователна и недоказана. Предвид гореизложеното се моли да
бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове,
ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда
представя нови писмени доказателства – протоколи за обявяване на решенията от
проведените на 14.09.2017г. и 03.10.2018г.
общи събрания на етажната собственост, на които основават претенциите
си. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният на
ответника особен представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на
исковата молба. Не сочи доказателства.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от ***г. на Нотариус с рег. № ***на НК, с район на действие –
Районен съд – гр.Н. /л.13-15 вкл./, се установява, че ответникът К. е
собственик н.самостоятелен обект в процесната Е.с.на с.с и.1. по плана на гр.С.В.,
общ.Н., представляващ: Апартамент № * с идентификатор *****.9, със застроена
площ от 74,14 кв.м, ведно с 11,06 кв.м. идеални части от общите части на
сградата.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.442 във
връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с
чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и
че с решения взети от Общото събрание на Е.С.е определен размера на дължимите
от собствениците вноски за таксата за управление
и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила
изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните
от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение от 03.02.2021г., постановено по
настоящото дело /л.91-92 вкл./.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че ответникът К. е собственик на
самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на етажна
собственост.
Съгласно чл.6,
ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на
проведеното на 14.09.2017г. общо събрание на етажната собственост, са взети
решения за размера на годишната вноска за управление на общите части на ЕС за
2018г. /т.8/, а именно - 14 лв. на кв.м,
изчислени на база общата площ на апартамента. С решение по т.9 от дневния ред е
утвърден размера на годишната парична вноска за фонд „Ремонт и обновление"
за 2018г. - 2 лв. на кв.м. от общата площ на апартамента. С Правилника за
вътрешния ред е прието вноските за поддръжка и управление, и вноските за фонд
„Ремонт и обновяване", да се внасят в срок до 01.07. на текущата година за
цялата година.
На 03.10.2018г.
е проведено ново Общо събрание на собствениците в сградата, на което ОС на ЕС
приело вноските за управление и поддръжка да са в размер на 900 лева за 2018г.
и 900 лева за 2019г. за всеки апартамент, като по този начин била отменена
предходната система за изчисление на вноската - в зависимост от площта на
обекта, като е съобразена и разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, а именно – да
се разпределят по равно според броя на собствениците, а вноските във фонд
„Ремонт и обновяване" да се определят съобразно идеалните части за всеки
апартамент, като за притежавания от длъжника апартамент годишното плащане за
фонда било в размер на 133 лв. за 2018г. и 133 лв. - за 2019г., съобразно
таблицата към взетото решение.
Видно от
представените по делото писмени доказателства – протоколи за поставени
съобщения за изготвен протокол от проведени общи събрания на Е.С.на
14.09.2017г., съответно на 03.10.2018г. /л.99 и л.102/, в коридора на първия
етаж на входа на сградата са били залепени съобщения за изготвянето на
горепосочените протоколи от проведените общи събрания на ЕС – на 20.07.2017г.,
съответно на 09.10.2018г. По делото липсват данни, взетите решения на проведеното
Общо събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на
изпълнение. По делото няма представени доказателства, че ответникът К. е
изпълнил своите задължения.
Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички собственици, включително и за
тези, които са гласували против, както и за тези, които не са присъствали на
проведените общи събрания.
Съдът намира за
неоснователни наведените от назначения на ответника особен представител
възражения за недължимост на претендираните от ищеца суми. На пълно място,
неоснователно е възражението, свързано с начина на формиране на дължимите такса
за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. и 2019г. В
настоящото производство няма правна възможност да се навеждат възражения срещу
решенията, приети на Общите събрания на етажната собственост, поради което
съдът следва да се съобрази с тях. Неотносимо по делото е и възражението за
непредставяне на разходно-оправдателни документи за извършени от ищеца разходи
за поддръжка и ремонт на общите части на етажната собственост. Относно
възражението на особеният представител за приложение на чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
съдът го намира също за неоснователно. Във всички случаи, за да се приложи
визираната разпоредба, собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече
от 30 дни в рамките на една календарна година следва е уведомил писмено председателя на управителния
съвет/управителя на етажната собственост. Това задължение на етажните
собственици важи за всяка отделна календарна година. В настоящият случай, до приключване
на производството по събиране на доказателства,
от ответната страна не бяха представени писмени доказателства в
горепосочения смисъл за процесния период от 2018г. до 2019г. вкл.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за
признаване на установено, че ответникът К., като собственик на недвижим обект в
процесната ЕС – Апартамент № *, дължи на процесната етажна собственост сумата от
900 лева – годишна вноска за 2018г. за управление и поддръжка на общите части на
сградата; 900 лева – годишна вноска за 2019г. за управление и поддръжка на
общите части на сградата; сумата от 133 лева – годишна вноска за 2018г. във
фонд „Ремонт и обновяване”; сумата от 133 лева – годишна вноска за 2019г. във
фонд „Ремонт и обновяване”.
Основателността
на главния иск, налага извод за основателност и на акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху общият размер на главниците от 2066 лева, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
Коксът следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящото
производство, възлизащи общо в размер на 641,32 лева /шестстотин четиридесет и
един лева и тридесет и две стотинки/, както и заплатените по заповедното
производство разноски общо в размер на 241,32 лева.
Наред
с горното, след извършена служебна проверка съдът констатира, че по предявените
общо четири обективно съединени искове – два за главници за такси за управление
и поддръжка и два за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, е пропуснал да
събере пълния размер на дължимата по делото държавна такса от общо 200 лева /по
50 лева минимална държавна такса по всеки иск, съобразно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК/, като видно от данните ищецът е внесъл в
настоящото и в заповедното производство държавна такса в размер на по 41,32
лева. С оглед на това, този пропуск следва да бъде поправен, като на
основание чл.253 вр. с чл.77 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да доплати
по сметка на РС-Н. сумата от 117,36 лева, представляваща остатък от дължимата
по делото държавна такса общо в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС по
отношение на Д.М.К. с Булстат ****, роден на ***г. във В., с адрес в Р.Б.: гр.С.В.,
общ.Н., ул.”М.” № * /понастоящем ул.“Л.“ № **/, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***
/чрез адв.С.П. ***/ че дължи на Е.С.на
сграда с идентификатор ***** с Булстат *****, представлявана от Председателя Г.О.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.З. от АК-С.З./, сумата общо в размер на 2066
лева /две хиляди и шестдесет и шест лева/, от която: сумата от 900 лева /деветстотин лева/ – годишна
вноска за 2018г. за управление и поддръжка на общите части на сградата; 900 лева /деветстотин лева/ – годишна
вноска за 2019г. за управление и поддръжка на общите части на сградата; сумата
от 133 лева /сто тридесет и три
лева/ – годишна вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване”; сумата от 133 лева /сто тридесет и три лева/ –
годишна вноска за 2019г. във фонд „Ремонт и обновяване”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 389 от 12.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 785/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Н..
ОСЪЖДА Д.М.К. с Булстат ****, роден на ***г. във В., с адрес в Р.Б.: гр.С.В.,
общ.Н., ул.”М.” № * /понастоящем ул.“Л.“ № **/, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***
/чрез адв.С.П. ***/ да заплати на Е.С.на
сграда с идентификатор ***** с Булстат *****, представлявана от Председателя Г.О.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.З. от АК-С.З./, сумата общо в размер на 641,32 лева /шестстотин четиридесет и
един лева и тридесет и две стотинки/, представляващи заплатени разноски в
настоящото производство, както и заплатените в заповедното производство
разноски общо в размер на 241,32 лева.
ОСЪЖДА Е.С.на сграда с идентификатор ***** с Булстат *****,
представлявана от Председателя Г.О., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.З. от
АК-С.З./ да заплати по сметка на
Районен съд - Н. сумата в размер на 117,36
лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
остатък от дължимата по делото държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: