Определение по дело №1629/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3665
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20193101001629
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…/…...10.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                            РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно частно търговско дело № 1629 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано  е  по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" No 29, ет. 3, действащо чрез ю.к.Д.А., срещу разпореждане №39888/10.09.19г., постановено по ч.гр.д. №14405 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Т.Д. за сумата от 209,79лв-такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 210лв- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от 02.03.18г. до 23.11.18г. и 235лв – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Излага твърдения за целта на заповедното производство по чл.410 ГПК и неговия едностранен характер, при което заявителят не дължи представяне на доказателства, а съдът не проверява дали вземането съществува, нито следва да прави проверка за неравноправност на договорни клаузи. Счита, че претедираната неустойка има обезщетителна функция и е следствие от виновно неизпълнение на договорно задължение от длъжника. По отношение на сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране заявява, че ЗПК предвиждал възможността за начисляването им, като ги изключил при изчисляване на ГПР. Излага, че таксата за експресно разглеждане е изначално уговорена съгласно чл.9 от ЗЗД и е начислена на осн. чл.10а, ал.1 ЗПК. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №14405/2019г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П.Т.Д.,   за следните суми: 451,49лв- главница по договор за заем от 26.02.18г.; 70,83лв – догов.лихва, 209,79лв-такса за експр.разглеждане; 210лв-неустойка, разходи и такси– 235лв, 13.02лв- законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение №1 от 02.05.2019г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен с предходния кредитор – цедент „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона и добрите нрави.

За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.

В т.12 на заявлението кредиторът е пояснил, че поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка, която се начислява при допускане на неизпълнението и се включва в текущото задължение за съотв.месец. Посочено е и конкретното договорно задължение, чието неизпълнение се твърди. Въз основа на тези твърдения обосновано би могло да се приеме, че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване на заема с посочената сума, т.е. компенсира се риска за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в частта му относно сумата 210лв , съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде издадена.

Възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В рамките на заповедното производство, въз основа само на твърденията на заявителя и без данни за обичайния ред и срокове, в които се разглеждат заявления на кандидатстващи за кредит лица, като се съпоставя и размера на начислената такса както с размера на главницата по предоставения кредит (500 лв.), така и с уговореното възнаграждение за кредитора за нейното ползване от заемателя в рамките на 9-месечен период (87,61 лв.), обосновано може да се предположи, че се касае по-скоро за завишена цена на самото кредитиране, а не за предоставяне на допълнително самостоятелно благо на потребителя. Въззивният съд споделя констатацията за уговаряне на това плащане като допълнителна услуга в отклонение от специалната императивна уредба на потребителското кредитиране.

В случая със заявлението е заявена и претенция за сумата от 235лв -начислени такса и разходи за събиране. Това вземане обаче не е индивидуализирано по изискуемия начин – нито са посочени конкретните, извършени от кредитора действия, нито е уточнен начина на формирането й, в т.ч.  каква част от нея са действително направени разходи и каква част – такси. Освен това и доколкото търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е противоречие със закона или с добрите нрави.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №39888/10.09.19г., постановено по ч.гр.д. №14405 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№65240/09.09.19г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" №29, ет.3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.Т.Д. за сумата от 209,79лв-такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 210лв- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от 02.03.18г. до 23.11.18г. и сумата от 235лв – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: