Решение по дело №210/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба от Н. Г. М. с [ЕГН], съдебен адрес: гр. Плевен, [улица], офис 304, чрез адв. А. Д.. В жалбата се посочва, че с Разпореждане № 14/07.02.2024 г. на оспорващата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 29.01.2024 г. Същото е изменено с разпореждане от 25.03.2024 г., досежно размера на отпуснатата пенсия. Сочи се в жалбата, че с Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен на жалбоподателката е отменено Разпореждане №14/07.02.2024 г. и всички последващи, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срещу разпореждането е депозирана жалба с вх. № 1012-14-5/08.01.2025 г. Постановено е Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен. Сочи се в жалбата, че постановеното решение и разпореждането, потвърдено с него са неправилни и незаконосъобразни, постановени в явно нарушение на материалния закон и несъответстващи на целта на закона. Твърди се, че липсват мотиви както в решението, така и в потвърденото с него разпореждане. Излагат се подробни аргументи за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО и право оспорващата да получава пенсия по този ред. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (29.01.2024г.) жалбоподателката има навършени 51 години 6 месеца и 7 дни и осигурителен стаж от 18 години 3 месеца като служител на ЗМВР ( който е приравнен на първа категория труд), както и трета категория труд – 13 години 10 месеца и 14 дни. Твърди се, че целият стаж превърнат към трета категория труд е 44 години 3 месеца и 14 дни. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране сборът от осигурителен стаж и възраст на М. е 95 точки, при необходим минимум от 94 точки. Сочи се в жалбата, че Н. Г. М. е подала заявление за пенсиониране на основание чл.68б от КСО. Твърди се, че изводът на административния орган за липса на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, както и че осигурителният стаж, положен като държавен служител в системата на МВР не е извършван труд от първа категория, а е приравнен на такъв, е направилен и противоречи на материалния закон. Сочи се, че чл. 18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) създава привилегия за лицата по чл.69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по –рано при условията на чл.69б, но не създава пречки за лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл.69б, ал.1 от КСО, както в настоящия случай. Излага се становище, че норми като чл.18, ал.4 и чл.17, ал.2 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл.69 и чл.69б от КСО, като те имат само указателен характер, а при противоречие с норми от КСО на основание чл.5 ал.1 от АПК приложение намират именно последните. Цитира се подробно съдебна практика в подкрепа на твърденията на оспорващата. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението Н. Г. М. е отговаряла на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО и жалбоподателката изрично е избрала тази възможност, като я посочила в заявлението си. Иска се от съда да отмени Решението на директора на ТП на НОИ № 2153-14-4/07.02.2025 г. и потвърденото с него Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. като незаконосъобразни, както и да се върне преписката на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Д. – АК-Плевен, която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен и Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. и върне преписката за ново произнасяне.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен е връчен на Н. Г. М. на 11.02.2025г. Жалбата е подадена на 17.02.2025г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г., директорът на ТП на НОИ –Плевен е отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-5/08.01.2025г. на Н. Г. М. и е потвърдил Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл.69, чл.69б, чл. 99, ал.1 т.2 б.“г“ , чл.99, ал.2 от КСО, чл.10, чл.12 и чл.18, ал.4 от НПОС е отменено разпореждане № 14/07.02.2024г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Установява се от административната преписка по делото, че със заявление вх.№ 2113-14-104/29.01.2024г. Н. Г. М. е поискала отпускане на пенсия на основание чл. 69 б от КСО.

Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 29.01.2024г. Н. Г. М. има навършена възраст 51 години 6 месеца и 7 дни, както и осигурителен стаж както следва: 18 години 03 месеца приравнена на първа категория, като служител по ЗМВР, както и 13 години 10 месеца 14 дни – трета категория. В тази насока са и приобщените заверени копия на трудова книжка № 84/91, издадена от Работническа болница гр.Димитровград, трудова книжка продължение №84П/99г., осигурителна книжка № 15225/10.02.21998г., удостоверение УП -3 №148/08.01.2024г., издадено от ГД „Охрана“ гр.София, удостоверение № 1151/12.02.2024г. и удостоверение рег.№ 1064/07.02.2024г.

Безспорно е по делото, че с разпореждане № 14/07.02.2024г. - л. 45 от делото, на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 523,04 лв,. считано от 29.01.2024г., пожизнено.

Не се спори и относно обстоятелството, че с Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, е отменено разпореждане № 14/07.02.2024г. и е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Г. М..

Спори се между страните по делото към датата на издаване на Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен и Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен налице ли са предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсия на Н. Г. М..

Установеното по-горе от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ -Плевен. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на оспорващата, че в решението и потвърденото с него разпореждане липсват мотиви. Обратно, административните органи са изложили подробно своята позиция.

Същевременно съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, които да са съществени и които да са от естеството да ограничат правата на жалбоподателката, или които, ако не бяха допуснати, щяха да доведат до издаването на акт с друго съдържание. Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта.

По отношение на приложението на материалния закон съдът счита, че при издаването на административния акт е допуснато противоречие.

Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: т.1 – навършили са възраст до 31.12.2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т.2 – от 31.12.2015г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55 –годишна възраст.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО Н. Г. М. е имала навършени 51 години 6 месеца и 7 дни, а изискуемият минимум по нормата е 50 години и 8 месеца т.е. оспорващата отговаря на условието за възраст.

Видно от писмените доказателства по делото, неоспорени от ответника, и съставляващи официални удостоверителни документи, М. е работела като служител в МВР за период от 18 години и 3 месеца. Изрично в писмените доказателства е вписано, че същата е работела I категория труд. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от ЗМВР трудът на държавните служители по чл.142, ал.1 т.1 и ал.3 при пенсиониране се зачита като първа категория (независимо от определеното в чл.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране).

Гореизложеното обуславя извод, че към датата на подаване на заявлението всички условия за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО са били налице. Административният орган е приел, че на жалбоподателката не следва да се отпуска пенсия, защото не отговаря на условията за възраст по специалната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО, а чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, както и че няма осигуряване в ППФ. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон. Действително съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От тълкуването на тази разпоредба обаче не може да се направи извод, че тя е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО при наличие на навършена пенсионна възраст. Неправилно административният орган е приел, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране на лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Обратното разбиране би довело до неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 3 КСО, държавното обществено осигуряване да се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, както основателно се възразява и в жалбата до съда. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС не може да ограничава действието на нормите на КСО, поради което при противоречие между двете следва да намерят приложение разпоредбите от по-висок ранг, както правилно отбелязва в жалбата оспорващата.

Не се споделя и стеснителното тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО, че той се прилага само за дейностите и професиите от първа и втора категория труд, посочени в НКТП, за които се правят допълнителни осигурителни вноски в ППФ. В разпоредбата е посочено, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, имат право на ранно пенсиониране, без оглед на това дали положеният труд е определен от първа категория съгласно НКТП или не. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд. Това означава, че трудът е от първа категория, а не, че е от друга категория, но за нуждите на осигурителното право ще се третира като първа категория. Такива разграничения не са направени в нормативната уредба, поради което и определеният като първа категория труд по чл. 17, ал. 2 от НПОС попада в приложното поле на чл. 69б, ал. 1 от КСО. (В този смисъл решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI отд. на ВАС; решение № 2259 от 18.02.2021 Г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 2076 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11285/2024 г., VI о., решенията по адм. дела № 9879/2020 г., № 10189/2020 г., № 11052/2023 г., № 5649/2024 г., № 11098/2024 г., № 10885/2024 г., и др.).

Ето защо, като е приел, че хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложима спрямо жалбоподателката, административният орган е действал в нарушение на материалния закон и неговата цел. В случая е безспорно установено, че Н. Г. М. отговаря на условията за пенсиониране по този ред, поради което неправилно й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са опорочени по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение по представения списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 от АПК.

Предвид което на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, АС-Плевен, IX състав,

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Г. М. с [ЕГН], съдебен адрес: гр. Плевен, [улица], офис 304, Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, и потвърденото с него Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.