РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. гр. Лом, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620101638 по описа за 2021 година
Ищецът, чрез пълномощника си, адв.Р. Д., е
предявил срещу ответника З. Б. Г., иск с правно основание чл. 422
ГПК.
Иска се, съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че
ответника дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 331/2021 година по описа на ЛРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника, чрез ПРОЦЕСУАЛНИЯТ МУ
представител – адв. Е.В. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Оспорва предявения иск, позовавайки се на изтекла в полза на
ответника давност.
В съдебно заседание, за ищеца, редовно призован, не се явява ,
вместо това процесуалният му представител в писмена молба , моли
съда да бъде уважен иска, като доказан и основателен.
За ответника, процесуален представител съко не се явява ,
депозирана е писмена защита, поддържа направения по чл.131 ГПК
отговор , моли съда да отхвърли иска като неоснователен, тъй като е
погасено по давност вземането.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
Няма спор между страните, че ответника е потребител на
електрическа енергия, която ищцовото дружество е доставяло , а
ответника потребявал. Страните са били обвързани по силата на
договор общи условия. Поради нередовно плащане от страна на
ответника, ищеца е депозирал в съда заявление по реда на чл.410 ГПК,
и била издадена заповед по ч.гр.д. 2682/20г. по описа на МРС, която
била връчена на длъжника, който я е оспорил, като е направил
възражение, а това е основание за депозиране на настоящата искова
молба.
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
Налични са всички предпоставки за уважаването на предявения
иск – ответника е консумирал доставяната от ищеца електроенергия,
но не я е заплатил за исковия период и не ангажира доказателства в
тази насока.
Основното възражение на процесуалният представител на
ответника е, че задължението е погасено с изтичане на предвидената
давност , което не се споделя от настоящият съдебен състав. Мотивите
за това са следните:
Видно от представените и приети по делото 10 бр. фактури ,
издадени на: 26.01.2018г., 25.02.2018г., 27.03.2018г., 26.04.2018г.,
28.05.2018г., 26.6.2018г., 28.01.2019г., 25.02.2019г., 28.07.2019г.,
ответника е следвало в 10 дневен срок да плати задълженията си по
тях. Заявлението по чл.410 ГПК до съда е подадено и постъпило в
съда на 26.11.2020г., т.е едно година и десет месеца, след като
вземането , по първата фактура да е станало изискуемо. С други думи,
не е налице приложението на погасителната давност, на която се
позовава ответника.
Задълженията съм ищцовото дружество са периодични
плащания по см. на чл.111,б.“в“ ГПК, поради което при процесният
случай не е погасено с изтичане на тригодишна давност, по нито една
от издадените фактури.
Изложеното налага уважаване на иска, тъй като не е погасено
на задължението по давност.
При този изход на спора разноски между страните ответника
следва да поеме направените по делото разноски .
Водим от горното и на посочените основания, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че З. Б. Г.,
ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК175133827
сумата в размер на сумата 1053,42 лв., главница за ползвана, но незаплатена
електрическа енергия, за периода 19.12.2017 г.- 18.07.2020 год., ведно с
232,15 лв. лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.11.2020 г. , както и
законната лихва върху главницата, считано от 26.11.20г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника З. Б. Г., ЕГН
********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“АД,
ЕИК175133827 направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 88,71 лв. (осемдесет и осем лева и 71 ст.) и в
настоящото производство в размер на 187,28 лв. (сто осемдесет и седем лева и
28 ст).
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3