МОТИВИ към Присъда № 306/17.12.2012 год., постановена по
НОХД № 1628/2012 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен
състав:
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против подсъдимите: І.) И.А.А. *** за това, че на 13.11.2011 година в
град Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с
лицата С.Д. *** и Г.Г. ***, при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 6 броя оградни платна от
гофрирана ламарина с размери 2х2 метра, на обща стойност 103,00 лева, 1 брой
метална врата с размери 2х0,8 метра, на стойност 48,00 лева, 1 брой капак на
шахта с размери 70х70х4 см, на стойност
48,00 лева и 52 кв. метра покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност
202,00 лева или всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД - град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК; ІІ.) Г.Г. ***, за това,
че за периода 13.11.2011 г. - 14.11.2011 г. в град Плевен, при условията на
продължавано престъпление сам и в съучастие като извършител със С.Д. *** и И.А.А. *** отнел чужди движими вещи, на
обща стойност 392,00 лева, собственост на „***“ - град Плевен, както следва: 1.)
На 13.11.2011 година в град Плевен в съучастие като извършител със С.Д. *** и И.А.А.
***, чрез използване на техническо средство – клещи отнел чужди движими вещи -
6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с размери 2х2 метра, на обща
стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери 2х0,8 метра, на стойност
48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; 2.) На
14.11.2011 година в град Плевен се опитал да отнеме чужди движими вещи - 1
килограм алуминиева ламарина, на стойност 12,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опита
останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и ІІІ.) С.Д.
*** за това, че на 13.11.2011 година в град Плевен, при условията на опасен
рецидив в съучастие като извършител с лицата И.А.А. и Г.Г. ***, отнел чужди
движими вещи - 6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с размери 2х2 метра,
на обща стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери 2х0,8 метра, на
стойност 48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“ - град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“
от НК.
Разпитани в досъдебната фаза в наказателното
производство подсъдимите Г.К.Г. и И.А.А. признават вината си и дават обяснения
относно авторсдтвото и механизма на извършените деяния, а подсъдимия С.Д.Г. не
признава вината си и дава кратки обяснения съобразно предприетата защитна теза.
се
В хода на съдебното следствие подсъдимите Г.К.Г., И.А.А.
и С.Д.Г. признават изцяло фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния
акт. Изразяват категорично съгласие да не се събират нови доказателства за тези
факти.
Производството по делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ-ма от НПК.
Представителят на РП – Плевен
поддържа изцяло повдигнатите срещу А., К.
и Г. обвинения за извършено престъпления съответно по чл. 196, ал. 1,т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.
29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК; по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал.
1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Счита същите за
доказани по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства
и направените от подсъдимите самопризнания, които изцяло кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да определи и наложи на
подсъдимите наказания при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимя И.А.А.
– адв. Р.И. от ПлАК моли съда да определи на подзащитния и наказание при
условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК. Предлага на съда да наложи на
подзащитния и наказание лишаване от свобода в размер на 1 година.
Подсъдимият А. поддържа
становището на защитника си. При осигуреното му от съда право на последна дума
заявява, че си е взел поука.
Защитникът на подсъдимия Г.Г.К. – адв. В.М. от
ПлАК моли съда да определи на подзащитния му наказание при условията на чл. 55,
ал. І, т. 1 от НК, като на основание чл. 66, ал. І от НК отложи изтърпяването
му с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият К. в правото си на лична защита,
поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право
на последна дума заявява, че съжалява за извършеното и моли за минимално
наказание.
Защитникът
на подсъдимия С.Д.Г. – адв. Ц.Ц. от ПлАК моли съда да определи на подзащитния
му наказание при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК.
Подсъдимият Г. в правото си на лична защита
поддържа становището, изразено от защитника му. При осигуреното му от съда
право на последна дума заявява, че съжалява за извършеното и моли съда за
минимално наказание.
До откриване на съдебното
следствие не е предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство граждански иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните и разпоредбите на закона приема за установено следното:
Подсъдимият И.А.А.
е роден на ***г***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
С Определение по НОХД № 4308/2009 година по описа
на Районен съд-град Плевен е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият
И.А.А. се е признал за виновен в това, че на 07.10.2009 година е извършил
престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 2 вр. чл. 195, ал.1,т.З вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б."Б" вр. чл. 20, ал. 4 от НК , като му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим на изтърпяване в Затвор. Определението влязло в сила
на 01.06.2010 година.
С Определение по НОХД № 835/2009 година по описа
на Районен съд- град Плевен е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият
И.А.А. се е признал за виновен в това, че на 03.09.2007 година е извършил
престъпление по чл. чл. 195, ал.1,т.7 и т. 10 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК , като му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване в
Затвор. Определението влязло в сила на 18.03.2009 година.
Подсъдимият Г.Г.К. е роден на ***г***, ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, . осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият
С.Д.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, без образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
С Определение по НОХД № 1382/2011 година по описа
на Районен съд-град Плевен е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимият С.Д.Г. се признал за виновен в това, че на 08.03.2011 година е
извършил престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1,
б."а" и б."Б" от НК , като му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване в Затвор. Определението влязло в сила на 02.06.2011 година.
С присъда по НОХД № 3649/2008 година по описа на
Районен съд- град Плевен, подсъдимият С.Д.Г. бил признат за виновен в това че
през периода 15.07- 18.08.2008 година извършил престъпление по чл. 195, ал. 1
,т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като бил осъден на лишаване
от свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
Присъдата влязла в сила на 03.04.2009 година.
Подсъдимите
Г.К.Г., И.А.А. и С.Д.Г. признават вината си и всички факти, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, заявяват категорично съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите С.Д.Г., Г.Г.К. и И.А.А. се познават
и поддържат приятелски отношения.
На 13.11.2011 година тримата минавали с каруца по
ул. „Г. *** намирало дворно място, собственост на „***"- град Плевен с
председател св. Е.Р.А.. Недвижимият имот бил заграден с ограда състояща се от
ламаринени платна с размери 2x2 метра, като в него били разположени две сгради.
Имотът бил отдаден под наем на „***" ЕООД с управител св. Х.И.П..
Подсъдичите поради липсата на финансови средства
решили да извършат кражба на вещи от дворното място. В изпълнение на
престъпното си намерение тримата демонтирали от оградата 6 броя оградни платна
от гофрирана ламарина с размери 2x2 метра. След това проникнали в дворното
място, откъдето взели метална врата 2x0,8 м., капак на шахта от рифелова
ламарина с размери 70х70см и 52 кв. метра покривна конструкция от гофрирана
ламарина, собственост на „***"- град Плевен. Натоварили горепосочените
вещи в каруцата, след което се отправили към пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, стопанисван от „***" ЕООД, находящ се в град Плевен, бул. „Г.
Кочев" № 92, където като изкупчик работил св. В.М.Д.. В горепосочения
пункт обв. предали част от крадените вещи, за което били съставен договор за
покупко- продажба и покупко- изплащателна сметка на името на обв. И.А.А..
На 14.11.2011 година сутринта обв.Г.К. отново
отишъл към дворното място, стопанисвано от „***" ЕООД с намерение да
извърши кражба. С помощта на клещи започнал да сваля алуминиева обшивка от
находяща се в имота хладилна камера, която била повредена от пожар. Обв. успял
да свали алуминий с тегло 1 килограм, когато бил забелязан от св. П.В., св. Х.Б.
и св. Н.Д. - служители в „***" ЕООД. Свидетелите успели да задържат обв,
до пристигане на служители на „***", които осигурявали охраната на обекта.
Своевременно били уведомени и органите на
полицията, като на мястото пристигнали служители при Първо РУ „Полиция"-
град Плевен. Обв. К. предал на св. М.М. (полицейски служител при Първо РУ
„Полиция"-град Плевен) с протокол за доброволно предаване от същата дата,
намиращата се в него един брой текстилна чанта, синя на цвят, както и един брой
тесла, един брой клещи и 1 брой полиетиленов чувал. Пред полицейския служител К.
признал, че предишния ден заедно с И.А. и С.Г. са извършили кражба на други
вещи от обекта, които впоследствие са предали на пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, стопанисван от „***" ЕООД, находящ се в град Плевен, бул. „***
С протокол от 16.11.2011 година, св. В.Д. предал
предадените от обвиняемите вещи. Впоследствие вещите били върнати на
собственика св. Е.А. в качеството й на председател на „***"- град Плевен.
По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-стокова експертиза, съгласно заключението то която стойността
на вещите, предмет на престъплението към
момента на извършването му е, както следва: 1.) 6 броя оградни платна от гофрирана
ламарина с размери 2 x 2 метра, на обща стойност 103,00 лева; 2.) 1 брой
метална врата с размери 2 x 0,8 метра, на стойност 48,00 лева; 3.)1 брой капак
на шахта с размери 70 х 70 х 4см, на стойност 48,00 лева; 4.) 52 кв.
метра покривна конструкция
от гофрирана ламарина, на
обща
стойност 202, 00 лева или всичко вещи на обща стойност 380,00 лева; 5.) 1
килограм алуминиева ламарина, на стойност 12,00 лева,
В подкрепа на горната фактическа обстановка са
признанията на подсъдимите, които се подкрепят от събраните в досъдебната фаза
на процеса и присъединени към доказателствата по делото по реда на чл. 373 ал.
ІV от НПК доказателства, обективирани в следните писмени документи, приложени
по Досъдебно производство № Д-2685/2011 година по описа на Районна прокуратура
– Плевен – протокол за разпит на свидетеля Е.Р.А., протокол за разпит на
свидетеля М.И.М., протокол за разпит на свидетеля, протокол за
разпит на свидетеля В.М.Д., протокол за разпит на свидетеля Н.Г.Н., протокол за
разпит на свидетеля Х.И.П., протокол за разпит на свидетеля Н.И. ***, протокол
за разпит на свидетеля Х.И.Б., протокол за разпит на свидетеля П.В.В., протоколи за разпознаванена лица и фотоалбуми
към тях, заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза,
удостоверение за актуално състояние на „***"- град Плевен, протоколи за
доброволно предаване, покупко- изплащателна сметка, обясненията на обвиняемите дадени
пред органа на досъдебното производство и справки за съдимост на подсъдимите.
При тази установеност на фактите съдът намери, че
подсъдимият И.А.А. е осъществил
престъпния състав на чл. 196, ал. 1,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК. От обективна страна: на 13.11.2011 година в град Плевен, при
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с лицата С.Д. *** и Г.Г. ***, при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи - 6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с
размери 2х2 метра, на обща стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери
2х0,8 метра, на стойност 48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева,
собственост на „***“- град Плевен от владението на Х.И.П. в качеството
му на управител на „***“ ЕООД - град Плевен, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Престъплението е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, след като е
осъден с Определение, постановено по НОХД № 4308/2009 година по описа на
Районен съд-град Плевен (в сила от 01.06.2010 година) на наказание лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване в
Затвор и с Определение, постановено по НОХД № 835/2009 година по описа на
Районен съд- град Плевен (в сила на 18.03.2009 година) на наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване в Затвор.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия И.А.А., съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление към извършеното, оказаното
съдействие на органите на полицията за разкриване авторството и механизма на
осъщественото престъпно деяние и невисоката стойност на причинените в резултат
на деянието имуществени вреди. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът възприе предишните осъждания, които не са оказали необходимото
корекционно въздействие. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 196, ал. 1,т. 1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. Съдът намери, че наказание в размер
на 3 години лишаване от свобода е справедливо и адекватно в настоящата
хипотеза. След като съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал. І
от НК, съдът НАМАЛИ така определеното от
съдебния състав на подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Съдът постанови
така определеното наказания лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия
при първоначален строг режим в Затвор съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. І и
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Според преценката на настоящият
съдебен състав именно това наказание, като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
С оглед гореизложеното
съдът призна подсъдимия И.А.А. *** за виновен в това, че на
13.11.2011 година в град Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие
като извършител с лицата С.Д. *** и Г.Г.
***, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 6 броя оградни
платна от гофрирана ламарина с размери 2х2 метра, на обща стойност 103,00 лева,
1 брой метална врата с размери 2х0,8 метра, на стойност 48,00 лева, 1 брой
капак на шахта с размери 70х70х4 см, на
стойност 48,00 лева и 52 кв. метра покривна конструкция от гофрирана ламарина,
на обща стойност 202,00 лева или всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД - град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ във вр. с чл. 58а, ал. І от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в затворническо заведение –
затвор.
С оглед установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка
по делото, настоящият съдебен състав намери, че подсъдимият Г.Г.К. е осъществи, както от обективна, така и от
субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна: за периода
13.11.2011 г. - 14.11.2011 г. в град Плевен, при условията на продължавано
престъпление сам и в съучастие като извършител със С.Д. *** и И.А.А. *** отнел чужди движими вещи, на
обща стойност 392,00 лева, собственост на „***“ - град Плевен, както следва: 1.)
На 13.11.2011 година в град Плевен в съучастие като извършител със С.Д. *** и И.А.А.
***, чрез използване на техническо средство – клещи отнел чужди движими вещи -
6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с размери 2х2 метра, на обща
стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери 2х0,8 метра, на стойност
48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; 2.) На
14.11.2011 година в град Плевен се опитал да отнеме чужди движими вещи - 1 килограм
алуминиева ламарина, на стойност 12,00 лева,
собственост на „***“- град Плевен от владението на Х.И.П. в качеството
му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен по независещи от
дееца причини. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
– пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК - подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Г.Г.К., съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление към извършеното,младата
му възраст, оказаното съдействие на органите на полицията за разкриване
авторството и механизма на осъщественото престъпно деяние и невисоката стойност
на причинените в резултат на деянието имуществени вреди. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе предишното осъждане, което не е
оказало необходимото поправително въздействие. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете,
че в конкретния казус са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на ч. 55, ал. І, т. 1 от НК. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща
се в чл. 195, ал. 1,т. 4 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една
до десет години. Съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. ІV от НК съдът определи
и наложи на подсъдимия К. наказание при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК,
а именно шест месеца лишаване от свобода.
След като констатира, че подсъдимият К., че не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и след като намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно,
съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. І от НК съдът отложи изтърпяването му с
тригодишен из-питателен срок.
Според преценката на настоящият съдебен състав
именно това наказание, като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
С оглед гореизложеното, съдът призна
подсъдимия Г.Г. ***, за виновен в това, че за периода 13.11.2011 г. -
14.11.2011 г. в град Плевен, при условията на продължавано престъпление сам и в
съучастие като извършител със С.Д. *** и
И.А.А. *** отнел чужди движими вещи, на обща стойност 392,00 лева, собственост
на „***“ - град Плевен, както следва: 1.) На 13.11.2011 година в град Плевен в
съучастие като извършител със С.Д. *** и И.А.А. ***, чрез използване на
техническо средство – клещи отнел чужди движими вещи - 6 броя оградни платна от
гофрирана ламарина с размери 2х2 метра, на обща стойност 103,00 лева, 1 брой
метална врата с размери 2х0,8 метра, на стойност 48,00 лева, 1 брой капак на
шахта с размери 70х70х4 см, на стойност
48,00 лева и 52 кв. метра покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща
стойност 202,00 лева или всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост
на „***“- град Плевен от владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“
ЕООД- град Плевен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
2.) На 14.11.2011 година в град Плевен се опитал да отнеме чужди движими вещи -
1 килограм алуминиева ламарина, на стойност 12,00 лева, собственост на „***“- град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опита
останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. ІV от НК във вр. с чл. 55, ал. І, т. 1 от НК
го осъди на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66, ал.
І от НК отложи изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
При тази установеност на фактите съдът намери, че
подсъдимият С.Д.Г. е осъществил
престъпния състав на чл. 196, ал. 1,т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК. От обективна страна: на 13.11.2011 година в град Плевен, при
условията на опасен рецидив в съучастие като извършител с лицата И.А.А. и Г.Г. ***,
отнел чужди движими вещи - 6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с
размери 2х2 метра, на обща стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери
2х0,8 метра, на стойност 48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“ - град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, след като е осъден с Определение, постановено по НОХД № 1382/2011
година по описа на Районен съд-град Плевен (в сила от 02.06.2011 год.) е
одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият С.Д.Г. се признал за
виновен в това, че на 08.03.2011 година е извършил престъпление по чл. 325, ал.
4 вр. ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."Б" от НК , като
му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване в Затвор и с Присъда, постановена по
НОХД № 3649/2008 година по описа на Районен съд- град Плевен ( в сила от
03.04.2009 год.), подсъдимият С.Д.Г. бил признат за виновен в това че през
периода 15.07- 18.08.2008 година извършил престъпление по чл. 195, ал. 1 ,т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като бил осъден на лишаване от
свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия С.Д.Г., съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление към извършеното и
невисоката стойност на причинените в резултат на деянието имуществени вреди. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът възприе предишните осъждания,
които не са оказали необходимото корекционно въздействие. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща
се в чл. 196, ал. 1,т. 1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. Съдът намери,
че наказание в размер на 3 години лишаване от свобода е справедливо и адекватно
в настоящата хипотеза. След като съобрази
разпоредбата на чл. 58 А ал. І от НК,
съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на подсъдимия
наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Съдът постанови така определеното наказания
лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим
в Затвор съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. І и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Според преценката на настоящият
съдебен състав именно това наказание, като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия С.Д. *** за
виновен в това, че на 13.11.2011 година в град Плевен, при условията на опасен
рецидив в съучастие като извършител с лицата И.А.А. и Г.Г. ***, отнел чужди
движими вещи - 6 броя оградни платна от гофрирана ламарина с размери 2х2 метра,
на обща стойност 103,00 лева, 1 брой метална врата с размери 2х0,8 метра, на
стойност 48,00 лева, 1 брой капак на шахта с размери 70х70х4 см, на стойност 48,00 лева и 52 кв. метра
покривна конструкция от гофрирана ламарина, на обща стойност 202,00 лева или
всичко вещи на обща стойност 380,00 лева, собственост на „***“ - град Плевен от
владението на Х.И.П. в качеството му на управител на „***“ ЕООД- град Плевен,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“
от НК, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК във вр. с чл. 58а, ал. І от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в
затворническо заведение – затвор.
При този изход на делото и на основание чл. 189,
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия И.А.А. да заплати сумата от 24,00 лева, представляваща деловодни разноски, от
които 14,00 лева по сметка на ОД на МВР Плевен и 10,00 лева по сметка на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на основание чл. 189,
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Г.К. да заплати сумата от 24,00 лева, представляваща
деловодни разноски, от които 14,00 лева по
сметка на ОД на МВР Плевен и 10,00 лева по сметка на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С.Д.Г. да заплати сумата
от 24,00 лева, представляваща деловодни разноски, от които 14,00 лева по сметка
на ОД на МВР Плевен и 10,00 лева по сметка на Плевенски районен съд.
По
изложените по горе съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: