Решение по дело №602/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260054
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20204110200602
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр.Велико  Търново, 15.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският Районен Съд, единадесети състав, в публично заседание на 07.07.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 602 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от "ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Л, площад **** ***** **, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 04-001155/28.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.В. Търново. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП и твърдения, според които не е извършено соченото нарушение на разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.

            В съдебно заседание, въззивното дружество - редовно призовано, не се представлява и не заема становище.

            Въззиваемата страна – Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Търново, надлежно уведомени, не се явява представител. заемат писмено становище.

            Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства приема за установено следното:

            Наказателно постановление № 04-001155/ 28.02.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.В. Търново е издадено въз основа на АУАН № 04- 001155 от 17.01.20г., съставен от М.Н.К. (ст. инсп. при Д "ИТ" В. Търново), в присъствието на св. И.Б. и С.С., въз основа на протокол  за извършена проверка от в периода 02-04.12.2019г. срещу от "ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Л**** **** ***, ЕИК *********.

            При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че в хода на осъществена проверка по спазване на трудовото законодателство от Д "ИТ", гр. В.Търново в периода 02.12.2019г. - 04.12.2019г. на „ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО"ЕООД, с качество на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ за обект на контрола -„ИНТЕРХОТЕЛ гр. В.ТЪРНОВО", находящ се в гр. В.Търново, ул."Александър Пенчев"№ 2, било констатирано, че работодателят не е изпълнил задължително за изпълнение предписание с № 8, предписано в разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1923212/28.08.2019 г. на Д „ИТ" град В.Търново.

            С него било задължено дружеството "На основание чл. 128,т.2 от КТ, на работника Б.С.Т., с ЕГН **********, на длъжност „работник,поддръжка" да се заплати сумата в размер на 1018,89 лева, явяваща се разликата до пълният размер на дължимото трудово възнаграждение, съгласно представените от работодателя разчетно-платежни ведомости за януари, февруари, март, април, май вкл., всички за календарната 2019 г. и платеното чрез приложените към тях разходни касови ордери /дължима сума по ведомост 1818,89 лв. минус платената сума чрез ордери 800 лева/, които разходни касови ордери били описани подробно в констативната част на точка осем от настоящия протокол.  С посоченото предписание бил поставен срок за изпълнение - 30.09.2019г.

            На следващо място в съдържанието на обжалваното НП било отразено, че за изпълнението на даденото предписание чрез призовка на Д"ИТ, гр. В.Търново, от работодателя, били изискани писмени доказателства, но такива не били представени и в частност, документи, доказващи изплащането на Б.С.Т. на сумата в размер на 1018,89 лева явяваща се разликата до пълния размер на дължимото трудово възнаграждение за извършената от работника работа, съгласно разпореденото от Д"ИТ, гр. В.Търново в предписание под №8 на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1923212/28.08.2019г. Прието било, че и други документи, удостоверяващи извършени плащания от работодателя на работника за дължимото трудово възнаграждение, описано в даденото предписание, не са били представени при проверката на Д"ИТ", гр. Велико Търново.

            Въз основа на това е обоснован извод, че работодателят не е изпълнил задължителното за изпълнение предписание с № 8, по силата на което в срок до 30.09.2019 г. е следвало да изплати на Б.С.Т. разликата по пълният размер на дължимото трудово възнаграждение за извършената от него работа, подробно описано в точка осем от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1923212/28.08.2019 г. на Д „ИТ" град Велико Търново. Наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 01.10.2019г. от работодателя, в обекта на контрол, в гр.Велико Търново като е открито при проверката по документи от контролните органи на Д „ИТ , гр. В. Търново.

            Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на чл. 415, ал.1, във вр. с чл. 404, ал. 1, т.12 от КТ, за което нарушение и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с ал. 1 от КТ, на въззивното дружество било наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лв. Обжалваното НП било връчено на представител на работодателя на 01.04.20г. и обжалвано, в законоустановения срок, пред ВТРС.  

            В хода на производството предз ВТРС са разпитани като свидетели М.Н.К. (актосъставител), И.Б. и С.С. (свидетели при установяване на нарушението и издаване на АУАН), които са потвърдили отразените в АУАН констатации относно твърдяното за извършено нарушение. В хода на съдебното производство въззивното дружество не е представило доказателства за оборващи изнесените от свидетелите данни.

            Разпитан в производството по делото е и св. Б.С.Т.. В показанията си свидетелят посочва, че е работел за дружеството до месец май 2019г., когато му било прекратено трудовото правоотношение. При това свидетелят сочи, че към 30 09.2019г., е имал да взема не изплатени тр. възнаграждения от въззивното дружество в размер от 1118, 89 лв., която сума не му е била изплатена към този момент. Твърди, че за дължимите му суми, на 03.12.19г. било сключено споразумение определящо сроковете за нейното изплащане, но до този момент, е получил суми в общ размер от 300 лв., а дължимият му остатък - не бил изплатен. 

            При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите свързани с извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и допуснати нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

В обстоятелствената част, както на АУАН така и НП, подробно е отразена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срок в който е следвало да се изпълни. Процесното нарушение е осъществено с бездействие, и правилно контролният и назаващият орган са приели, че е реализирано с изтичане на срока по даденото предписание, а именно на 01.10.2019г. В изискуемата от закона пълнота, ясно и точно са квалифицирани както задължението на работодателя за плащане на обезщетение по чл. 128, т. 2 от КТ, размера на дължимите  парични суми, така и основанието на което е издадено задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, и състава на реализираното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Настоящият състав приема, че законосъобразно и правилно, наказващият орган е квалифицирал установеното като нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Посоченият законов текст въвежда отговорност за онзи, който не спази задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В конкретната хипотеза предписанието е дадено писмено, материализирано в приложения по делото протокол, съставен по повод на извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Търново. Посочената Дирекция, съгласно Устройствения правилник на Главна инспекция по труда е нейно административно звено, част от специализираната администрация. Съгласно чл. 399 от КТ пък цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Следователно, касае се до протокол, издаден именно от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено задължително предписание под т. 8, като екземпляр от протокола е връчен на управителя на управител на дружеството - на 04.09.2019г., и по този начин е доведено до знанието на работодателя. След изтичане на срока, на 30.09.2019г. при бездействието на работодателя, е реализиран състава на нарушението и правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството - жалбоподател.

Ирелевантно за реализиране на административнонаказателна отговорност на дружеството са вътрешните правила и организацията на управление и дейността на същото, в това число и относно изплащането на трудовите възнаграждания или дейности в изпълнение задължения възложени от контролни органи. Доколкото се касае до нарушение на юридическо лице, с обективното му проявление са налице основанията за ангажиране отговорността му без да се издирва въпрос за вина, респективно  виновно поведение на конкретно длъжностно лице.

Наложената имуществена санкция е индивидуализирана при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН, в минималния предвиден размер, което се явява най-благоприятно за санкционираното лице.

В случая не са налице основанията за приложение, нито на разпоредбата на чл. 415в от КТ, нито на чл. 28 от ЗАНН. Тук следва да се има предвид характера на самото нарушение, обществените отношения, които засяга, както и обстоятелството, че се касае до един значителен период от време, през който на практика голям брой лица, находящи се в трудово правоотношение с дружеството, са останали без месечното си трудово възнаграждение. При това, по делото се установява, че и към момента на произнасяне на съда, спрямо служителя са налице неизпълнени задължения от страна на въззивното дружество по изплащане на дължимите му тр. възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-001155/ 28.02.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.В. Търново, с което на "ИНТЕРХОТЕЛИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ловеч, площад "Г.М.Димитров", комплекс "Космос", ет. 2, ЕИК *********, за извършено на 01.10.2019г., в гр.***  ****  ****, нарушение на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин/лева.

            Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................