РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Цецка Шутева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1261 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по делба във
фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно
решение №2417/05.12.2019 г. е допуснато да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот, а именно: на следния
недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92
кв.м. и гараж от 21 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно: ***, целият с площ
от 660 кв.м. при граници и съседи : ***
между съсобствениците и при квоти
в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
- 3/4 идеални части за ищцата З.В.Г. ЕГН **********,
-1/4 идеална част за ответника В.Т.Я. ЕГН **********, на
основание чл.34 ЗС.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи исковата претенция. Излага, че от заключението на ВЛ се установява, че
имотът е поделяем и могат да бъдат образувани два самостоятелни дяла за всеки
един от съделителите. Моли съда да възложи в дял на ищцата тази част от имота,
който и в момента обитава.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
уважи исковата претенция и да се разпределят имотите по чл.353 ГПК, тъй като
жилището е поделяемо, за което развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съобразно приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните:
пазарната стойност на допуснатите до делба имоти е в размер на 81266 лева; че
имотът е поделяем; че дял първи на стойност 60950,00 лева, отговарящ на
притежаваните от ищеца идеални части включва: гараж и първи етаж от жилището
/при условие, че не възпрепятства преустройството и заплати ¾ от общите
разходи; дял втори: втори етаж и новия санитарен възел в първи етаж с „нормални
цени“ на обзавеждането; дял втори следва да доплати на дял първи за уравнение
на дяловете сумата от 14892,00 лева и да поеме ¼ от разходите за
направата на новата баня- тоалетна.
В проведеното по делото о.с.з.
ВЛ обяснява, че преустройството ще струва не повече от о 3000 до 4000 лева.
Приобщена като доказателство
по делото е и Декларация от З.В.Г., с която декларира, че процесния имот е
единственото жилище, в което е живяла и притежава, както и, че живяла в него
към момента на откриване на наследството на съпруга й.
Установява се от представената
по делото справка за лице, водена в СлВП Плевен, към Агенция по вписванията, че
ищцата не притежава други недвижими имоти, освен процесния.
Приобщено като доказателство
по делото е и Препис от заседание на Експертен съвет по устройство на
територията на Община Плевен, Протокол №14, от което се установява, че делбата на процесния имот е технически
допустима и съответства на чл.40 ЗУТ и съгласно чл.203, ал.1 ЗУТ следва да се
представи ТИП, след което да бъде одобрен по същия ред.
Установява се от приетия по
делото Препис от заседание на Експертен съвет по устройство на територията на
Община Плевен, Протокол №42/03.12.2020 г, че
е приета ТИП за съдебна делба по чл.203, ал.1 ЗУТ на жилищната сграда в
УПИ №ХХІV, кв.17 по плана на с. Опанец.
Представени като доказателства
по делото са и схеми, издадени от СГКК
гр. Плевен на новообразуваните имоти.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на способа за
извършване на делбата:
Преценката за избор на способ за ликвидиране на
съсобствеността е детерминирана от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до
делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи
реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по който
да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.
В случая относно поделяемостта
на имота съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че допуснтият до делба
имот е реално поделяем на два дяла.
В конкретния случай се установи
по делото, че двата обекта са се ползвали като самостоятелни такива от страните
и преди делбата. Установи се и, че делбата може да извърши, ако се построи ново
санитарно помещение, което да обслужва втория етаж. Така съдът достига до
извод, че имотът е поделяем на два реални дяла. Следва да се отбележи, че макар
да са налице двама съделители тегленето на жребий се явява неудобно. Това е
така от една страна поради различието в стойността на имотите, които и
съществено се различават по характера си един от друг, в квотите на съделителите,
но и най-вече поради обстоятелството, че съделителите са установили траен начин
на ползване на самостоятелните обекти, предхождащ делбеното производство, който
не следва да бъде променян чрез жребий.
По отношение направената по делото претенция за възлагане
от страна на ищцата:
Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, на която основава
претенциите си ищцата, установява специален способ за извършване на делбата,
чрез поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя
поставянето в дял на делбения имот на
един от съделителите. Според посочения законов текст, за да бъде налице правото
на възлагане на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо:
искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност,
възникнала в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде
неподеляем и да представлява жилище по предназначението си, съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго
жилище.
Видно е
от законовите изисквания, че възлагателната претенция на ищцата е неоснователна, макар да е своевременно
направена. При направен извод за
поделяемост на имота се явява неприложима цитираната норма и претенцията се явява неоснователна. Съобразно тези изводи,
възлагателната претенциия следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът намира,
че най-подходящ способ за извършване на делбата е разпределение по реда на чл.
353 ГПК. Това е така, тъй като са налице достатъчен брой имоти и е открита
възможността всеки съделител да получи реален дял и този дял да е именно
ползваният от него до делбеното производство.
Общата пазарна стойност на двата
дяла е 81266,00 лв. В дял на З.Г. следва да бъде поставен: гараж с площ от 21
кв.м., разположен в УПИ с идентификатор № ***и първи етаж от къщата с
идентификатор № ***.1 с площ от 75,78 кв.м., разположена в сграда с
идентификатор № ***, построена в имот с идентификатор № ***при граници: на
същия етаж: имот с идентификатор ***, под обекта- няма и над обекта: : имот с
идентификатор ***. Съделителката З.Г. следва да поеме ¾ от разходите по
направата на санитарно помещение на втория етаж. Стойността на поставените в дял имоти е
70417,00 лева.В дял втори на В.Т.Я. следва да бъде поставен втори етаж от
къщата с идентификатор № *** с площ от 116,83 кв.м., разположена в сграда с
идентификатор № ***, построена в имот с идентификатор № ***, при граници: на същия етаж: имот с
идентификатор №***.1, под обекта- няма и над обекта: няма. Съделителят В.Т.Я.
следва да поеме ¼ от разходите за направа на санитарно помещение на
втория етаж и да доплати на З. Г. сумата от 14892,00 левА за уравнение на
дяловете.Стойността на дела на В. Я. е 20316,00 лева
На основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса съобразно стойността на квотата му
от съсобствеността, определена върху установената от СТЕ актуална
пазарна стойност на делбения имот: З.В.Г. – 2438,00 лв и В.Т.Я. – 812.64 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на З.В.Г.
ЕГН ********** за възлагане в нейн дял на следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92
кв.м. и гараж от 21 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно: ***, целият с площ
от 660 кв.м. при граници и съседи : ***, на основание чл. 349, ал.2 ГПК.
На основание чл.353 ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ ДЯЛОВЕТЕ между
съделителите, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на З.В.Г. ЕГН ********** следните
недвижими имоти, а именно: гараж с площ от 21 кв.м., разположен в УПИ с идентификатор № ***и първи етаж
от къщата с идентификатор № ***.1 с площ от 75,78 кв.м., разположен в
сграда с идентификатор № ***, построена в имот с идентификатор № ***при
граници: на същия етаж: имот с идентификатор ***, под обекта- няма и над
обекта: имот с идентификатор ***.
ЗАДЪЛЖАВА З.Г. следва да поеме ¾ от разходите по направата на санитарно
помещение на втория етаж.
Общата пазарна стойност на дял първи е в размер на 70 417
лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на
В.Т.Я. ЕГН ********** втори етаж от къща с идентификатор № *** с площ от 116,83 кв.м., разположен в
сграда с идентификатор № ***, построена в имот с идентификатор № ***, при
граници: на същия етаж: имот с идентификатор №***.1, под обекта- няма и над
обекта: няма.
ЗАДЪЛЖАВА В.Т.Я. следва да поеме ¼ от разходите за направа на санитарно
помещение на втория етаж.
Общата пазарна стойност на дял първи е в размер на 20 316
лв.
ОСЪЖДА В.Т.Я.
ЕГН ********** *** да заплати
за уравнение на дяловете на З.В.Г. ЕГН **********,*** сумата от 14 892лв.
ОСЪЖДА З.В.Г. ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на Районен съд - Плевен държавна такса в размер на 2438.00 лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Т.Я. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Плевен държавна такса в размер на 812,64
лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: