Р Е Ш Е Н И Е № 127
гр. Сливен, 19.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 198 по описа на съда за 2018 год.
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Я.М.Ж. с ЕГН ********** *** от 12.10.2017 год., издадено от
Началника на РУ на ОДМВР – Сливен, с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 150,00 лева на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично, поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като излага
подробни съображения.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази
становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2017 год. полицейските
служители - актосъставителят И.И. и свидетелят С.С. работили по ЗДвП в с.
Самуилово, общ. Сливен. Свид. С. спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя автомобил, представил се и ми разяснил разпоредбата по ЗДвП,
която е нарушил и му поискал документите за проверка. Жалбоподателят дал
документите си за проверка и свид. С. му разпоредил да остане в автомобила до
съставянето на акта, когато ще бъди извикан. Свид. С. тръгнал към служебния
автомобил и малко след това жалбоподателят също излязъл от автомобила си и
тръгнал към патрулния автомобил, като държал мобилен телефон в ръка. В този
момент актосъставителят И. разпоредил на жалбоподателя да се върне обратно в
автомобила си докато тече проверката и да не ги снима, но той отказал. След
това на жалбоподателя било заявено от актосъставителя И., че докато тече
полицейската проверка разпорежданията на полицейските служители са задължителни,
но жалбоподателят отказал да го изпълни. След известно време жалбоподателят се
върнал в автомобила си. Тогава му била написана призовка за явяване в РУ на
следващия ден за съставяне на акт.
На 20.09.2017 год. бил съставен
АУАН № 4626, с бл. № 001986 против жалбоподателя за това, че на 19.09.2017 год.
около 16,00 часа в с. Самуилово, общ. Сливен, на ул. „Старите дъбове” зад
кметството, при извършваната полицейска проверка не изпълнява законно отправено
му устно полицейско разпореждане, изразяващо се в следното: да не напуска
автомобила си, докато тече извършваната полицейска проверка. В акта било
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Актът бил връчен
на 20.09.2017 год. при отказ на нарушителя, което било удостоверено с трите
имена и подписа на един свидетел (л. 8 от делото).
Въз основа на акта било издадено
НП № 4626 от 12.10.2017 год., издадено от Началника на РУ на ОДМВР – Сливен, с
което на жалбоподателят било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. НП било връчено на 11.02.2018
год. (л. 10 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично
основателна.
Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка описана в акта и в НП, като твърди, че е излязъл от
автомобила си за да даде обяснения на свид. С. във връзка със съставянето на
акта.
Съдът не приема доводите на
жалбоподателя, тъй като намира че същите са неоснователни.
От разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН
жалбоподателят не е изпълнил даденото му устно полицейско разпореждане,
изразяващо се да не напуска автомобила си, докато тече извършваната полицейска
проверка. Това обстоятелство се потвърждава не само от показанията на
полицейските служители, но и от показанията на свид. Т., която в с.з. заяви, че
жалбоподателят е излязъл от автомобила си и отишъл до патрулния автомобил,
където стоял доста време, след което се върнал в автомобила. С оглед на което
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР,
поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР
административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя
наказание, макар и в рамките на предвидения в закона, не съответства на
степента на извършеното нарушение. В
разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидено административно наказание глоба от 100,00 до 500,00
лева. Ето защо съдът намира, че следва да измени атакуваното НП, като намали
размера на наложеното административно наказание „Глоба” в размер от 150,00 лева
на 100,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 4626 от 12.10.2017 год., издадено
от Началника на РУ на ОДМВР – Сливен, с което на Я.М.Ж. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 150,00 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „ГЛОБА”
от 150,00 (сто и петдесет) лева на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: