Р Е Ш Е Н И Е
№ 500/9.7.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Т.ка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
по адм. дело № 361 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Стил и Уют“ЕООД
ЕИК *********, с управител М.Т., чрез адв.Б. , със съдебен адрес *** против
Заповед за налагане на ПАМ №0397143/26.02.2019г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна,
поради несъответствие с целта на закона, липсата на убедителни мотиви, които да
обосноват основателността на ПАМ, на тежестта на извършеното нарушение и
продължителността на срока й, което препятства възможността на съдебен
контрол.Твърди липса на извършено нарушение. Моли се да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят -
„Стил и Уют“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Б.
***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Сочи доказателства.Моли
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Прилага списък на
разноските.
Ответната страна Началник отдел
“Оперативни дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юриск. Т.,
който оспорва жалбата. Излага съображения, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби на закона и е мотивирана. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.
168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На жалбоподателя е издадена Заповед за
налагане на ПАМ № 0397143/26.02.2019г. на Началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ
на НАП , за това, че на 21.02.2019г. в 11.30 часа при извършване на оперативна
проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1,т.41 от ДР на ЗДДС – вили
„Уют“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, общ.Батак,стопанисван и експлоатиран от
„Стил и уют“ЕООД с ЕИК ********* се установило, че при извършана контролна
покупка от страна на проверяващите, преди легитимация на услуга – 1 брой
нощувка във вили „Уют“ на обща стойност 30.00 лв., за която покупка не бил
издаден фискален бон от намиращото се в обекта фискално устройство. Сумата била
платена в брой от страна на проверяващите и била приета от Т. Т., на длъжност –
управител. След легитимирането на органите на НАП от фискалното устройство бил
отпечатан КЛЕН съдържащ „Z“отчети и дневен финансов отчет от
21.02.2019г.. От което било видно, че сумата от 30 лева била заплатена без да е
издаден фискален бон. Проверяващите достигнали до извода, че проверяваното
дружество в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Извършената проверка е обективирана в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0397143/21.02.2019 г.
Предвид констатациите, контролните
органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на ПАМ №
0397143/26.02.2019г. на Началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – вили“Уют“, стопанисван от „Стил и уют“ ЕООД и
забрана на достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.
Заповедта е връчена на 19.03.2019 г.
лично на представляващия дружеството – Г., като в законоустановения 14 – дневен
срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
По делото са разпитани свидетелите Т. и
С..
От показанията на св.Т. и от приетите по
делото писмени доказателства се установи, че той не е управител на дружеството
жалбоподател. Св.Т. е съпруг на управителката на „Стил и уют“ЕООД. Той не
работи изобщо в дружеството-жалбоподател. Установи се , че на 21.02.2019г. е
бил в обекта стопанисван от „Стил и Уют“ЕООД – вили“Уют“, находящ се в
к.к.“Цигов чарк“, за да извърши проверка на района. Той е категоричен, че
обекта след 31.12.2018г. не е работел. Имало е паднали дървета и той е започнал
да ги оправя. Не е отворил нито една от вилите, не е имало гости. На паркинга
пред обекта е бил само неговият автомобил, като същият – паркинга не бил изобщо
почистен. Докато бил в обекта дошли двама човека – мъж и жена ,като се
представили за студенти и много настоявали да им отвори една от вили за да
преспят. Първоначално св.Т. им отказал, като казал, че обекта не работи и няма
затоплена вила. СВ.Т. се обадил и на съпругата си, като тя изрично у заявила да
не пуска никой в къщите, тъй като било възможно и парното да е дефектирало.
Въпреки изричната забрана от страна на управителя на дружеството-жалбоподател,
св.Т. казал , че ще ги пусне в една от къщите. За къщата св.Т. нямал ключ и не
им дал. Св.С. след като св.Т. се съгласил да ги пусне в една от къщичките
извадила 30 лв. и му ги дала. След като му дала тези 30 лв. тя се легитимирала,
като казала, че с колегата и са данъчни инспектори и извършват проверка за
издаване на касови бонове.Показанията на св.Т. се подкрепят и от показанията на
св.С., която е данъчен служител изготвила и Констативния акт за извършената
проверка. Тя също казва, че първоначално св.Т. им заявил , че обекта не работи,
като наистина нямало индиции този обект да работи. Нямало други гости, било
запуснато.Тъй като те били особено настоятелни св.Т. се съгласил да ги пусне в
една от къщите, като им казал, че ще заплатят едва след като ги настани в
къщата, но проверяващите му дали сумата веднага. Св.С. твърди, че в
действителност нямало скорошни отчетени продажби.Св.С. заявява, че св.Т.
заявил, че след като се върнат веднага ще им бъде издаден и фискален бон.
Установи се, че след като св.С. и нейния колега се легитимирали, управителката
на дружеството жалбоподател издала фискален бон, тъй като тя била пристигнала .
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, като намира показанията им за достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ
№0397143/26.02.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред
на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на фискални
бележки, задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното
отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите
по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, са все нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти,
които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Административният
орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние демонстрира поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Изложено е, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани
обороти. Мотивирано е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне
на дължимите налози.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че
оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай, съдът намира, че не
е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на услуга,
за която да не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е
установено, че св.С. и нейният колега се извършили проверка на обект –
вили“Уют“, като и че са предали 30 лв. на св.Т., а той не им е издал фискален
бон. Установи се, че св.Т. не е служител или работник във фирма“Стил и
Уют“ЕООД. Той не е упълномощаван да представлява упавителката на дружеството.
Св.Т. е съпруг на управителката, което не го прави свъзано лице по смисъла на
параграф 3 от ДОПК.Установи се, че обекта не е работел, не е имало в този обект
представител на дружеството-жалбоподател. Неоснователно е възражението, че след
като управителката на дружеството в последствие
е издала фискален бон, то тя не е оспорила съответното плащане. Видно е
, че касовият бон е бил издаден след като е поискан от проверяващите – след
като те са се легитимирали и са заявили, че нямат издаден касов бон. Освен
това, на проверяващите е заявено от св.Т., че той не е управител на обекта, и
че той няма ключ за вилите, а едва след като дойде съпругата му той може да им
даде ключ и съответно касов бон, парите са оставени на св.Т. по изрично
настояване на проверяващите.Освен това плащането е станало извън вилите , които
са отдавани за ползване. Освен това не се установи дали самото плащане е
станало в данъчния обект , защото вили „Уют“, са ползвани под наем от „Стил и
уют“ЕООД. Плащането е станало преди да се индивидуализира за какво точно се
плаща и коя вила ще бъде използвана. Най-вече обаче, съдът счита, че плащането
е извършено на лице , което не работи и няма представителна власт в „Стил и
уют“ЕООД.
Освен това настоящия състав намира, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на
закона, при което са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186,
ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал.
1, т. 1, б "а" ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът,
че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно
нарушение, следва да е мотивиран и обоснован.
В случая, изложените мотиви в тази
насока са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: неиздаване на
касова бележка за извършена услуга на стойност 2 лева, както и с
обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето. В този смисъл
изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими
вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на
необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Принудителната административна
мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи,
общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и
всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по
този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва
законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е
пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида. Освен това се установи, че обекта
не работи и няма как да се извърши друго нарушение на фискалното
законодателство.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година на Министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, освен това не се установи по
безспорен и категоричен начин изобщо да е извършено от дружеството нарушение на
фиска. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени, направените съдебно деловодни разноски в
размер на 350 лева, от които – 50 лева държавна такса, 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №0397143/26.02.2019г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
вили „Уют“, находящ се в к.к.“Цигов чарк“, общ.Батак, стопанисван от „Стил и
Уют“ЕООД ЕИК *********, с управител М.Т., и забрана на достъпа до него за срок
от 14 / четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Началник отдел „Оперативни дейности“
гр. Пловдив в ЦУ на НАП да заплати от бюджета на ЦУ на НАП на „Стил и Уют“ЕООД ЕИК *********, с управител
М.Т., направените по делото разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 2637 от 19.02.2020 г. по адм. дело №
9170/2019 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 19.07.2019г.,
постановено по адм.дело №361/ 2019 г. по описа на Административен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно.