Решение по дело №310/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 606
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20191520100310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е  Ш Е Н И Е

№ 606

гр. Кюстендил,01.07.2019  год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в  открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 310/2019 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

И.Г.К.,ЕГН ********** *** , В.Б.П. , ЕГН ********** *** и Е.Г.Р. , ЕГН **********           ***,са предявили против Л.К.Я.,ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено по отношение на последната,че ищците са собственици на основание давностно владение,упражнено в период общо над 60 години,на поземлен имот с иденфикатор 29386.501.214 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено място.Претендира се присъждане на разноските.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава,прави правопогасяващи възражения за придобиване правото на собственост на основание давностно владение,моли за отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.

 

КРС,след като обсъди доказателствата при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

 

Видно от удостоверение за наследници № 43/28.05.2018 год./л.3/ е това,че ищците са наследници-низходящи от втори и долни редове на В. Г. К.,поч.на 09.04.1969 год.Съгласно скица № 552/24.10.2018 год. на парцел IX,имот пл.сн.№ 101 отн кв.26 по плана на с.Жилинци,Кюст.област,същият е записан на името на В. Г. К. по разписен лист, а това се установява и от представеният разписен лист/л.29/.Правото на собственост на имота е декларирано с декларации/л.26/от 29.05.1998 год. от ищцата В.П.,като съсобствен с останалите ищци.С нотариален акт № 141,том II,рег.№  2206,нот.дело № 263/2015 г./л.10/ на Нотариус Евгени Павлов,нотариалното дело  приложено в цялост като част от изисканото и приложено гр.д.№ 1900/2018 г.КРС,ответницата била призната за собственик на основание давностно владение на имота,който имот съгласно скица № 15-715268/04.10.2018 г./л.68 на СГКК-Кюстендил/ представдлява понастоящем ПИ с идентификатор 29386.501.214 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област.От показанията на свидетелите В.А.К.,Л. Н.И. и Т.А.В. /срвн.протокола от с.з. на 29.05.2019 год.8,процесният имот е бил собственост на В. К. и след смъртта му неговите наследници са продължили да го владеят и обработват,като св.В. е виждал в имота и ответницата да пуска да пасат крави.според показанията на свидетелите О.П. и В.С. ,същите са помагали на ответницата да коси имот на ответницата,за които считат че е нейна собственост,като идентифицират и част от процесния като такъв на ответницата.Свидетелят Я.в,син на ответницата,показва че процесният имот е такъв собственост на неговата майка,семейството го е косило и прибирало плодовете от овощни дръвчета.Ответницата се легитимира като собственик и на парцел VIII,имот пл.сн.№ 102 от кв.26 по плана на с.Жилинци, видно от договора за покупко-продажба в нотариална форма /л.9/,който съгласно посочената по-горе скица представлява понастоящем ПИ с идентификатор 29386.501.215.от постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20167420400046 на ЧСИ В. Александрова с рег.№ 742 при КЧСИ-софия,се установява че съседният на процесният имот № 005031 в землището на с.жилинци,Кюст.област, е придобит от Й. К. Д.,като последната с догонвор за покупко-продажба в нотариална форма,оформен в нот.акт № 96,том II,нот.дело № 23082017 год. на Нотариус Никола Младенов е прехвърлен възмездно на св.Г.Т., от показанията на който се установява,че след закупуването му е поставил ограда по североизточната част на имота.

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства, а останалите като неотносими към спора съдът не обсъжда.

 

Съобразявайки това съдът счете,че предявените искове са допустими и основателни и следва да се уважат.Мотивите са следните:

Искът е допустим,тъй като спорът по гр.д.№ 1900/2018 год.КРС,макар и между същите страни и за същият имот е воден на основание,различно от това в настоящото производство.В това дело ищците не са успяли да докажат твърдението си,че имотът е бил в партимониума на техният праводетел ВАСИЛ ГОГЕВ К.,а в настоящото претендират че са придобили собствеността на основание давностно владение,упражнено от наследодателят им,към което са присъединили собственото си владение.

Право на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години-чл.79 от ЗС, а според чл.68 от ЗС“ Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя“.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението са два-обективен упражняване на фактическа власт и субективен -намерението вещта да се държи лично,или чрез другиго като своя.Обективният  признак е лесно доказуем,докато субективният,бидейки част от душевния мир на човека не е явен,за него се съди от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима презумпция в чл.69 ЗС-владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.

 

Правната доктрина и съдебна практика приемат,че владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.Историческият анализ на института на владението показва , че те произлизат от отмененият чл.302 ЗИСС , в които е посочено,че „Владението е законно , когато то е постоянно ,непрекъснато ,спокойно, явно,несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена“.Ищците на практика поддържат и хипотезата на чл.82 ЗС,тъй като твърдят,че имотът е владян последователно от техен наследодател от втора и по-горна степени,от наследниците му и от тях самите.Трайно установената съдебна практика,вкл. и задължителна такава на ВКС ,е в смисъл че присъединяване на владение по смисъла на  чл. 82 ЗС може да има само при универсално или частно правоприемство между предишния и настоящия владелец /решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г. о. и решение № 958 от 15. 12. 2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, 1 г. о./При универсалното правоприемство владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Продълженото от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.

Доказателствата по делото дават на съда основание да приеме,че както праводателите на ищците,така и последните,са упражнявали по отношение на процесният имот фактическа власт,носеща белезите на владението по смисъла на чл.68 ЗС,което е упражнено за прериод,надхвърлящ изискуемият се десетгодишен,а ответницата не, поради което ищците са придобили собствеността на имота на основание давностно владение преди или най-късно на 30.06.2015 год.,когато ответницата се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка.На първо място са налице писмени доказателства,че процесният имот е бил най-малкото владян от В.Г. К.,общ пряк наследодател на ищците по делото,като в тази насока е както издадената от Община Кюстендил скица на имота,в която горният е посочен като собственик,така и представеният от ответницата разписен лист,който съдът приема като косвено доказателство,че към 06.10.1954 год.,когато е бил одобрен планът на с.Жиленци,процесният имот е бил владян от посоченото лице.

Действително самият разписен лист към плановете по правило не е годно писмено доказателство за право на собственост,не е титул за собственост ,но  може да бъде  и е източник на информация за това кое лице е заварено да ползва определен имот към момента на кадастралното му заснемане.Горното обсъдено в съвкупност с показанията на свидетелите К.,В. и И.,кредитирани от съда като обективни и безпристрастни,при липса на основание достоверността им да бъде изключена поради наличието на родствени връзки или други обстоятелства,без да бъдат опровегани и от показанията на свидетелите на ответницата,дава основание на съда да стори изводът си,че процесният имот е бил владян последователно от В. К.,с начало поне горната дата,а след смъртта му от неговите наследници,при това в срок надхвърлящ изискуемият се от чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок / от 06.10.1954 год. до смъртта на В. Г. К. на 09.04.1969 год.изискуемият се 10 годишен срок е изтекъл/.Така например св.К. и В. знаят имота, имат преки и непосредствени наблюдения за осъществените по отношение на същият фактически действия и интензитета им,същите изключват действия на ответницата ,имащи характер на владение.Действително св.В. показва,че е виждал в имота съпругът на ответницата да пуска да пасе крави,което действие,както и такива на самите свидетели /срвн.св.В. и св.И./не носи белезите на владение,а и не изклйчват възможността това да е ставало със съгласието на собствениците.Показанията на св.П.,че са ходили да косят трева,или по-точно да прибират сено,имат спорадичен характер и от тях също не може да се стори извод,опровергаващ показанията на горните свидетели.Показанията на св.С. са относими по-скоро към владението на имотът,собственост на ответницата и съседен на процесният,защото при индивидуализацията му чрез представяне на скица свидетелият сочи общо и неопределено двата имота.Този свидетел живее на по-отдалечено място от процесното и няма преки ежедневни възприятия по отношение на фактическите действия,упражнявани по отношение на имота,каквито имат посочената по-горе група свидетели.По количествен показател на свидетелите на ищците и поради наличието на пряка родствена връзка между свидетелят Я. и ответницата,която е негова майка, съдът не кредитира показанията му за упражнената фактическа власт върху имота.Дори и да се кредитират тези показания те не установяват това ответницата да е владяла имотът,най-малкото защото свидетелят дава показания сам за себе си и извършените от него действия,за които не подъдржа да са сторени по заръката на майка му,от нейно име и за нейна сметка.Следва да се изтъкне и това,че в нотариалното производство, по което ответницата е призната за собственик на основание давностно владение,изводът на нотариуса,че е упражнено владение, който не се ползва с материална доказателствена стойност в настоящият процес, се гради на съвсем кратки и лаконични показания на свидетели,част от които разпитани в настоящият процес не установяват и не подкрепят извода на нотариуса,нито пък твърденията на ответницата.Така например в нотариалното производство свидетелите не са идентифицирали по никакъв начин имотът,за владението на които свидетелстват, а в настоящият процес при индивидуализацията му сочат на извършени действия от ответницата, но вкл. и в собственият си имот.Съвкупният анализ на доказателствата обуславят извода на съда и за това,че ищците на са губили никога владението си върху имота за срок надхвърлящ този по чл.81 ЗС,ответницата не е упражнявала фактическа власт върху същият в периода след смъртта на Васил К. до 30.06.2015 год.,когато в нотариално производство е призната за собственик на основание давностно владение           ,поради което обобщено предявеният иск е допустим и основателен и ще се уважи,а като последица и въпреки липса на изрично формулирано искане съдът ще отмени констативен нот.акт № № 141,том II,рег.№  2206,нот.дело № 263/2015 г./л.10/ на Нотариус Евгени Павлов,с които ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот  и ще присъди на ищцата П. ,само за която има данни да е сторила разноски,такива по воденето на делото,възлизащи на сумата от 800.00 лв.,представляваща платеното от нея адвокатско възнаграждение на процесуалният си представител.

Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО     ПО ОТНОШЕНИЕ НА Л.К.Я.,ЕГН ********** ***,че И.Г.К.,ЕГН ********** *** , В.Б.П. , ЕГН ********** *** и Е.Г.Р. , ЕГН **********    ***,са собственици на поземлен имот с иденфикатор 29386.501.214 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,състоящ се от 1053 /хиляда и петдесет и три /кв.м. празно незастроено място за жилищни нужди в урбанизирана територия,при съседи: поземлени имоти с идентификатори 29386.501.213,собственост на наследниците на Йордан Евтимов Н.,№ 29386.501.215,собственост на Л.К.Я.,***-земеделски земи.

ОСЪЖДА Л.К.Я.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.П. , ЕГН ********** ***,сумата от 800.00-осемстотин лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.

ОТМЕНЯВА,на осн.чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт № 141,том II,рег.№  2206,нот.дело № 263/2015 г. на Нотариус Евгени Павлов с рег.№ 188 по Регистъра на Нотариална камара-гр.софия,с който Л.К.Я.,ЕГН ********** ***,е призната за собственик на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот,парцел IX /девети/,имот пл.сн.№ 101 /сто и първи/,квартал 26 /двадесет и шести /по плана на с.Жилинци,Кюст.област,с площ от 1031 8хиляда и тридесет и един/ кв.м.,при съседи: УПИ VIII-102,квартал 26,УПИ x-100,кв.26,улица,земеделски имот на наследниците на Кирил Й. Сърбински.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил,в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: