Р Е Ш Е Н И Е
№ 606
гр. Кюстендил,01.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА
АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 310/2019 год., за да
се произнесе, взе в предвид следното:
И.Г.К.,ЕГН **********
*** , В.Б.П. , ЕГН ********** *** и Е.Г.Р. , ЕГН ********** ***,са предявили против Л.К.Я.,ЕГН **********
***, иск да бъде признато за установено по отношение на последната,че ищците са
собственици на основание
давностно владение,упражнено в период общо над 60 години,на поземлен имот с
иденфикатор 29386.501.214 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,състоящ се от 1053
кв.м. празно незастроено място.Претендира се присъждане на разноските.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК
ответникът оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава,прави
правопогасяващи възражения за придобиване правото на собственост на основание
давностно владение,моли за отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
КРС,след като обсъди доказателствата
при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници
№ 43/28.05.2018 год./л.3/ е това,че ищците са наследници-низходящи от втори и
долни редове на В. Г. К.,поч.на 09.04.1969 год.Съгласно
скица № 552/24.10.2018 год. на парцел IX,имот
пл.сн.№ 101 отн кв.26 по плана на с.Жилинци,Кюст.област,същият е записан на
името на В. Г.
К. по разписен лист, а това се
установява и от представеният разписен лист/л.29/.Правото на собственост на
имота е декларирано с декларации/л.26/от 29.05.1998 год. от ищцата В.П.,като
съсобствен с останалите ищци.С нотариален акт № 141,том II,рег.№ 2206,нот.дело № 263/2015 г./л.10/ на Нотариус Евгени
Павлов,нотариалното дело приложено в
цялост като част от изисканото и приложено гр.д.№ 1900/2018 г.КРС,ответницата
била призната за собственик на основание давностно владение на имота,който имот
съгласно скица № 15-715268/04.10.2018 г./л.68 на СГКК-Кюстендил/ представдлява
понастоящем ПИ с идентификатор 29386.501.214 по КККР на
с.Жилинци,Кюст.област.От показанията на свидетелите В.А.К.,Л. Н.И.
и Т.А.В. /срвн.протокола от с.з. на 29.05.2019 год.8,процесният имот е бил
собственост на В. К.
и след смъртта му неговите наследници са продължили да го владеят и
обработват,като св.В. е виждал в имота и ответницата да пуска да пасат крави.според
показанията на свидетелите О.П. и В.С. ,същите са помагали на ответницата да
коси имот на ответницата,за които считат че е нейна собственост,като
идентифицират и част от процесния като такъв на ответницата.Свидетелят Я.в,син на ответницата,показва че процесният имот е такъв
собственост на неговата майка,семейството го е косило и прибирало плодовете от
овощни дръвчета.Ответницата се легитимира като собственик и на парцел VIII,имот пл.сн.№ 102 от кв.26 по плана на с.Жилинци, видно от
договора за покупко-продажба в нотариална форма /л.9/,който съгласно посочената
по-горе скица представлява понастоящем ПИ с идентификатор 29386.501.215.от
постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20167420400046 на ЧСИ
В. Александрова с рег.№ 742 при КЧСИ-софия,се установява че съседният на
процесният имот № 005031 в землището на с.жилинци,Кюст.област, е придобит от Й. К.
Д.,като последната с догонвор за покупко-продажба в нотариална
форма,оформен в нот.акт № 96,том II,нот.дело
№ 23082017 год. на Нотариус Никола Младенов е прехвърлен възмездно на св.Г.Т.,
от показанията на който се установява,че след закупуването му е поставил ограда
по североизточната част на имота.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства, а останалите като неотносими
към спора съдът не обсъжда.
Съобразявайки това съдът счете,че
предявените искове са допустими и основателни и следва да се уважат.Мотивите са
следните:
Искът е допустим,тъй като спорът по гр.д.№
1900/2018 год.КРС,макар и между същите страни и за същият имот е воден на
основание,различно от това в настоящото производство.В това дело ищците не са
успяли да докажат твърдението си,че имотът е бил в партимониума на техният
праводетел ВАСИЛ ГОГЕВ К.,а в настоящото претендират че са придобили
собствеността на основание давностно владение,упражнено от наследодателят
им,към което са присъединили собственото си владение.
Право на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години-чл.79 от ЗС, а според чл.68 от ЗС“ Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя.(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя“.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението
са два-обективен упражняване на фактическа власт и субективен -намерението
вещта да се държи лично,или чрез другиго като своя.Обективният признак е лесно доказуем,докато
субективният,бидейки част от душевния мир на човека не е явен,за него се съди
от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима
презумпция в чл.69 ЗС-владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я
държи за другиго.
Правната доктрина и съдебна практика приемат,че владението трябва да
притежава и някои допълнителни признаци.Историческият анализ на института на
владението показва , че те произлизат от отмененият чл.302 ЗИСС , в които е
посочено,че „Владението е законно , когато то е постоянно ,непрекъснато
,спокойно, явно,несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя
собствена“.Ищците на практика поддържат и хипотезата на чл.82 ЗС,тъй като
твърдят,че имотът е владян последователно от техен наследодател от втора и
по-горна степени,от наследниците му и от тях самите.Трайно установената съдебна
практика,вкл. и задължителна такава на ВКС ,е в смисъл че присъединяване на
владение по смисъла на чл.
82 ЗС може да има само при универсално или частно правоприемство
между предишния и настоящия владелец /решение № 178 от 9. 07. 2014 г.
по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г. о. и решение № 958 от 15. 12. 2009
г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, 1 г. о./При универсалното
правоприемство владението на универсалния праводател се прибавя към владението
на универсалния правоприемник. Ако универсалното правоприемство е основано на
наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на
откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Продълженото
от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.
Доказателствата по делото дават на съда
основание да приеме,че както праводателите на ищците,така и последните,са
упражнявали по отношение на процесният имот фактическа власт,носеща белезите на
владението по смисъла на чл.68 ЗС,което е упражнено за прериод,надхвърлящ
изискуемият се десетгодишен,а ответницата не, поради което ищците са придобили
собствеността на имота на основание давностно владение преди или най-късно на
30.06.2015 год.,когато ответницата се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена
проверка.На първо място са налице писмени доказателства,че процесният имот е
бил най-малкото владян от В.Г. К.,общ пряк наследодател на ищците по
делото,като в тази насока е както издадената от Община Кюстендил скица на
имота,в която горният е посочен като собственик,така и представеният от
ответницата разписен лист,който съдът приема като косвено доказателство,че към
06.10.1954 год.,когато е бил одобрен планът на с.Жиленци,процесният имот е бил
владян от посоченото лице.
Действително самият разписен лист към плановете по правило
не е годно писмено доказателство за
право на собственост,не е титул за собственост ,но може да бъде и е източник на
информация за това кое лице е заварено да ползва определен имот към момента на
кадастралното му заснемане.Горното
обсъдено в съвкупност с показанията на свидетелите К.,В. и И.,кредитирани от
съда като обективни и безпристрастни,при липса на основание достоверността им
да бъде изключена поради наличието на родствени връзки или други
обстоятелства,без да бъдат опровегани и от показанията на свидетелите на
ответницата,дава основание на съда да стори изводът си,че процесният имот е бил
владян последователно от В.
К.,с начало поне горната дата,а след
смъртта му от неговите наследници,при това в срок надхвърлящ изискуемият се от
чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок / от 06.10.1954 год. до смъртта на В. Г.
К. на 09.04.1969 год.изискуемият се
10 годишен срок е изтекъл/.Така например св.К. и В. знаят имота, имат преки и
непосредствени наблюдения за осъществените по отношение на същият фактически
действия и интензитета им,същите изключват действия на ответницата ,имащи
характер на владение.Действително св.В. показва,че е виждал в имота съпругът на
ответницата да пуска да пасе крави,което действие,както и такива на самите
свидетели /срвн.св.В. и св.И./не носи белезите на владение,а и не изклйчват
възможността това да е ставало със съгласието на собствениците.Показанията на
св.П.,че са ходили да косят трева,или по-точно да прибират сено,имат спорадичен
характер и от тях също не може да се стори извод,опровергаващ показанията на
горните свидетели.Показанията на св.С. са относими по-скоро към владението на
имотът,собственост на ответницата и съседен на процесният,защото при
индивидуализацията му чрез представяне на скица свидетелият сочи общо и
неопределено двата имота.Този свидетел живее на по-отдалечено място от
процесното и няма преки ежедневни възприятия по отношение на фактическите
действия,упражнявани по отношение на имота,каквито имат посочената по-горе
група свидетели.По количествен показател на свидетелите на ищците и поради
наличието на пряка родствена връзка между свидетелят Я.
и ответницата,която е негова майка, съдът не кредитира показанията му за
упражнената фактическа власт върху имота.Дори и да се кредитират тези показания
те не установяват това ответницата да е владяла имотът,най-малкото защото
свидетелят дава показания сам за себе си и извършените от него действия,за
които не подъдржа да са сторени по заръката на майка му,от нейно име и за нейна
сметка.Следва да се изтъкне и това,че в нотариалното производство, по което
ответницата е призната за собственик на основание давностно владение,изводът на
нотариуса,че е упражнено владение, който не се ползва с материална
доказателствена стойност в настоящият процес, се гради на съвсем кратки и
лаконични показания на свидетели,част от които разпитани в настоящият процес не
установяват и не подкрепят извода на нотариуса,нито пък твърденията на
ответницата.Така например в нотариалното производство свидетелите не са
идентифицирали по никакъв начин имотът,за владението на които свидетелстват, а
в настоящият процес при индивидуализацията му сочат на извършени действия от
ответницата, но вкл. и в собственият си имот.Съвкупният анализ на
доказателствата обуславят извода на съда и за това,че ищците на са губили
никога владението си върху имота за срок надхвърлящ този по чл.81
ЗС,ответницата не е упражнявала фактическа власт върху същият в периода след
смъртта на Васил К. до 30.06.2015 год.,когато в нотариално производство е
призната за собственик на основание давностно владение ,поради което обобщено предявеният иск е допустим и
основателен и ще се уважи,а като последица и въпреки липса на изрично
формулирано искане съдът ще отмени констативен нот.акт № № 141,том II,рег.№ 2206,нот.дело № 263/2015 г./л.10/ на Нотариус Евгени Павлов,с
които ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на
процесния имот и ще присъди на ищцата П.
,само за която има данни да е сторила разноски,такива по воденето на
делото,възлизащи на сумата от 800.00 лв.,представляваща платеното от нея
адвокатско възнаграждение на процесуалният си представител.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
ПО ОТНОШЕНИЕ НА Л.К.Я.,ЕГН ********** ***,че И.Г.К.,ЕГН ********** *** , В.Б.П.
, ЕГН ********** *** и Е.Г.Р. , ЕГН ********** ***,са
собственици на поземлен
имот с иденфикатор 29386.501.214 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,състоящ се от
1053 /хиляда и петдесет и три /кв.м. празно незастроено място за жилищни нужди
в урбанизирана територия,при съседи: поземлени имоти с идентификатори
29386.501.213,собственост на наследниците на Йордан Евтимов Н.,№
29386.501.215,собственост на Л.К.Я.,***-земеделски земи.
ОСЪЖДА Л.К.Я.,ЕГН ********** ***,ДА
ЗАПЛАТИ на В.Б.П. , ЕГН ********** ***,сумата от 800.00-осемстотин
лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.
ОТМЕНЯВА,на осн.чл.537,ал.2 ГПК, нотариален
акт № 141,том II,рег.№ 2206,нот.дело № 263/2015 г. на Нотариус Евгени Павлов с
рег.№ 188 по Регистъра на Нотариална камара-гр.софия,с който Л.К.Я.,ЕГН **********
***,е призната за собственик на основание давностно владение на урегулиран
поземлен имот,парцел IX /девети/,имот пл.сн.№ 101 /сто и
първи/,квартал 26 /двадесет и шести /по плана на с.Жилинци,Кюст.област,с площ
от 1031 8хиляда и тридесет и един/ кв.м.,при съседи: УПИ VIII-102,квартал
26,УПИ x-100,кв.26,улица,земеделски
имот на наследниците на Кирил Й. Сърбински.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил,в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: