Р Е Ш Е Н И Е №
434
22.10.2021г.
гр.Монтана
в името на
народа
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито
съдебно заседание на осемнадесети
октомври ,през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова ,като…разгледа докладваното…….от съдията БОЙЧЕВА…
адм.д.№400/2021г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба с вх. №1954/15.09.2021г.,и
доуточняваща предмета молба с вх.№2015/24.09.2021г.,подадена от К.Я.Г. ***, чрез пълномощника й адв. Д.А. против Заповед
№ ЗСП/Д-М-БЦ/680 от 29.07.2021 г. на Директора на Д "СП" гр. Берковица,
с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП
във вр. с чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/2008 г. и
Заповед № РД 01-191/08.07.2021 г. на Министъра на труда и социалната политика, по
подадено заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-М-БЦ/680 от 13.07.2021 г.и изготвен
социален доклад, е отказана на жалбоподателката целева помощ за отопление с
твърдо гориво /в пари/, поради неизпълнено допълнително условие на чл. 10, ал. 1,
т. 6 от ППЗСП във вр. с чл.
10, ал. 12, т.1 и 2 от ППЗСП,потвърдена
с Решение
№12-РД06-0018/27.08.2021г. на директора на РД „СП“-Монтана.
В
жалбата си твърди ,че заповедта на директора на ДСП-Берковица
е нищожна ,незаконосъобразна и необоснована ,като постановена в нарушение на административно-производствените
правила ,материалния закон и целта на закона. Претендира
разноски за адвокат по реда на чл.38
,ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява ,но от пълномощникът й , адв.Д.А. е постъпило писмено становище,
вх.№2186/14.10.2021г.,в което моли съдът да отмени оспорената заповед ,като
неправилна и незаконосъобразна ,както и да осъди ответника да заплати на
адвоката ,който оказва безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката ,адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът-Директор
на Дирекция "Социално подпомагане" –Берковица, се явява лично
директора Ваньо Андреев Иванов ,който иска да се потвърди обжалваната заповед ,като
правилна и законосъобразна. Не претендира разноски.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, след като
обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.07.2021г. К.Я.Г. е депозирала в Дирекция
"Социално подпомагане" – Берковица ,заявление-декларация, вх.№ЗСП/Д-М-БЦ/680
от 13.07.2021г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /в
пари/. От заявлението-декларация е видно, че същата е пенсионер, вдовица ,не
съжителства с други лица ,обитава съсобствено жилище ,състоящо се от 3 стаи и
не притежава друго жилище. Декларирала е ,че през последните 6 месеца е
получила доход в размер на 300лв. месечно от пенсия.
По повод подаденото заявление-декларация е
извършена социална анкета, направени са съответните служебни справки и е
изготвен социален доклад, в който са отразени констатираните от социалната
анкета обстоятелства. Отразено е ,че през последните 6 месеца същата има доход
от пенсия в размер на 2472,54лв. ,живее сама в съсобствен имот,вдовица е ,пенсионер,
а след направена служебна справка в Агенция по вписванията е установено, че на
06.10.2020г.е извършила покупко-продажба на недвижими имоти в с.Генералово ,общ.Свиленград с материален
интерес 4520лв. ,което е над 4500лв. /60-кратния размер на ГМД/,поради което следва
да и се откаже правото да получи целева помощ за отопление.Приел е ,че същата е
продала 6 недвижими имоти ,заедно с още четирима съсобственици,за сумата от
22 600лв. ,от което е получила съответна идеална част,неупомената в
нотариален акт№54,т.ІІІ ,рег.№3966, дело№346/2020г./л.37/. Прието е ,че делът
на съделителката К.Я.Г. е 1/5 идеална част от имота/равна част със останалите
съделители-продавачи по сделката/ ,при което същата е получила от сделката сума
в размер на 4520,00лв. ,което надвишава 60-кратния размер на ГМД.Затова и в
социалния доклад е направено предложение за отказ да и се отпусне целевата
помощ за отопление ,поради неизпълнение на условието по чл.10,ал.1,т.6 ППЗСП-да не
е прехвърляла жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години,а ако е прехвърляла такъв ,сумата от продажбата да не
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход/ ГМД/,каквото е
допълнителното условие на чл.10,ал.12,т.2 ППЗСП.
Въз основа на социалния доклад, със Заповед № ЗСП/Д-М-БЦ/680
от 29.07.2021 г. на Директора на Д "СП" гр. Берковица, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от
Наредба № РД-07-5/2008 г. и Заповед № РД 01-191/08.07.2021 г. на Министъра на
труда и социалната политика, по подадено заявление-декларация
с вх. № ЗСП/Д-М-БЦ/680 от 13.07.2021 г.и
изготвен социален доклад ,е отказана на жалбоподателката целева помощ за
отопление с твърдо гориво/в пари/, поради неизпълнено условие на чл. 10, ал. 1,
т. 6 от ППЗСП, във вр. с чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП.
По жалба на К.Я.Г. ,Заповед № ЗСП/Д-М-БЦ/680 от
29.07.2021 г. на Директора на Д "СП" гр. Берковица е потвърдена с
Решение №12-РД06-0018/27.08.021г. на директора на РД „СП“-Монтана.
От тази фактическа
обстановка ,съдът прави следните правни изводи.
Условията и редът за отпускане на целева
помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са
регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и
социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба,
право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация е по-нисък или равен на диференцирания доход за
отопление /ДДО/ и едновременно с това отговарят на условията на чл. 10
и 11
от ППЗСП.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, месечна
помощ, в това число и целева помощ за отопление, се отпуска при условие, че
лицата и семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или
горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет
години.
Съгласно чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в
случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход /ГМД/ за съответния период. От 01.01.2009 г. до
31.12.2017 г. гарантираният минимален доход е в размер на 65, 00 лева. С
Постановление на Министерския съвет от 1 януари 2018 г. е определен месечен
размер на ГМД – 75, 00 лева.,който не е променян и е важим и за 2021г.
Жалбата е подадена в предвидения от закона
срок, пред надлежен съд и от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от обжалване на процесната заповед, поради което е процесуално допустима.Решението
на директора на РД „СП“-Монтана ,с което е потвърдена оспорената заповед на
директора на ДСП-Берковица е връчено на лицето
на 01.09.2021г.,видно от известие за доставяне /на л.31 от делото /,а жалбата е
подадена директно до съда на 15.09.2021г. ,при което е спазен 14- дневния
преклузивен срок по чл.149,ал.1 АПК.
Разгледана по същество, същата се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146,т.1-5
от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.
4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и
социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, целевата помощ за отопление се отпуска, респективно отказва, със
заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него лице,по настоящ адрес на заявителя. Процесната заповед е
подписана от Директора на ДСП – Берковица, а настоящият адрес на заявителката е
в гр.Вършец ,като компетентен орган да се произнесе в случая е директора на
ДСП-Берковица ,с оглед на което административният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган. В този смисъл настоящия състав не споделя
възражението в жалбата за нищожност на заповедта ,като издадена от
некомпетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от чл.
59, ал. 1 АПК писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.
59, ал. 2 АПК, в т. ч. фактически и правни основания за издаването /. Като
фактическо основание за издаването й е посочено, че К.Г., като съсобственик в
качеството си на продавач се е разпоредила с недвижими имоти на 06.10.2020г., като материалният интерес по
сделката е 22 600лв. ,а делът и е 1/5 ,поради което същата е получила сума в размер на 4520лв. ,което надхвърля
предвиденото в чл.
10, ал. 12, т. 2 ППЗСП изключение и продажбата е извършена в срок от пет
години преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за
отопление. Посоченото фактическо основание кореспондира изцяло с правното
основание по чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл.
10, ал. 12, т. 2 ППЗСП. Заповедта е надлежно мотивирана. Посочената като
основание т.1 на чл.10,ал.12 ППЗСП е вероятно техническа грешка ,доколкото
визира различен случай от процесния.
На следващо място, установи се в хода на административното
производство,че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.Не са изискани от оспорващата писмени доказателства във връзка с
установяване на идеалните части от имота,продадени от съделителката ,при което
не са изяснени основни факти и обстоятелства по случая ,с което са нарушени чл.35 и чл.36 АПК. С Писмо
,вх.№2186/14.10.2021г. от адв.А. са представени в настоящото производство
писмени доказателства ,доказващи ,че делът на съделителката не е 1/5 ,както е
приел органът ,а е 1/6 ид.част от продадените имоти ,при което получената сума
от съделителката по сделката е в размер на 3 765,00лв. ,което е под 60-
кратния размер на ГМД и следва на същата да бъде отпусната целева помощ за
отопление.Пропускът е съществен ,доколкото води до друг правен извод ,а именно ,че
жалбоподателката има право на целева помощ за отопление ,съгласно изключението
на чл. 10,ал.12,т.2, във вр. с по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП .
По
отношение съответствието на издадения акт с материалния закон, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11
ППЗСП. Мотивът за отказ, посочен в процесната заповед, според който, лицето
К.Г. не отговаря на условията на чл. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП във вр. с
чл.10,ал.12,т.2 ППЗСП е именно ,че същата е извършила продажба на недвижим имот в 5-
годишен срок преди датата на подаване на заявлението-декларация ,и сумата от
нея надвишава 60- кратния размер на ГМД ,при което няма право на целева помощ
за отопление ,което,видно от доказателствата , не отговаря на действителното фактическо
положение и следователно не съответства на материалния закон.От събраните в
хода на съдебно-административното производство доказателства се установява
безспорно, че сумата от продажбата не надвишава 60- кратния размер на ГМД ,при
което същата има право да получи целева помощ за отопление.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, целева
помощ за отопление се предоставя на лица, отговарящи на условието да не са
прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане през последните пет години. Предвидено е изключение от
това правило в разпоредбата на чл.
10, ал. 12, т. 2 ППЗСП, а именно – чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника не се
прилага, ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за съответния период. В конкретния случай, както
се изясни по делото, стойността на сделката, извършена на 06.10.2020г. е под 60-кратния размер на ГМД за периода,т.е.
е под 4500лв./3765,00лв./ и поради това административният орган неправилно е
приел, че жалбоподателката не може да се ползва от изключението, предвидено в чл.
10, ал. 12, т. 2 ППЗСП. Видно от представените от пълномощника на
жалбоподателката адв.А. , с писмо вх.№2186/14.10.2021г./л.35-57/писмени
доказателства ,които са приети от съда като годни доказателства ,неоспорени от
ответника , делът на жалбоподателката от сделката е в размер на 3 765,00
лева.,за което свидетелства представената разписка за получена сума в размер на
3 765,00лв. /л.53/,както и видно от Споразумение за делба между
съделителите за разпределение на сумите от продажбата/л.52/ ,от което е видно,
че делът на съделителката К.Я.Г. е 1/6 идеална част от имота. Сумата от
извършената продажба не надвишава 60-кратния размер на ГМД за периода.
Продажбата е извършена в пет годишния срок/на 06.10.2020г./ преди датата на
подаване на заявлението-13.07.2021г.
От горепосоченото се установява, че процесната
заповед, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление с
твърдо гориво /пари/, на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл.
10, ал. 12, т. 2 ППЗСП не съответства и на материалния закон и следователно
е незаконосъобразна.
Заповедта не е съобразена и целта на закона,
регламентирана в чл.
11, ал. 1 и ал.
2 от Закона за социално подпомагане, а именно – да се отпускат социални
помощи на лица, които не могат сами със собствените си доходи и имуществото си
да покриват основните си жизнени потребности, след като са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140
от СК.
В
конкретния случай административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата
по случая ,а именно ,че доходът на лицето позволява същото да се ползва от изключението по чл.10,ал.12,т.2
ППЗСП ,при което като е отказал помощта ,е нарушил
административно-производствените правила и материалния закон и целта на закона ,при
което заповедта му следва да бъде отменена .
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че заповедта на директора на ДСП-Берковица
е издадена от компетентен орган ,при спазване на установената форма на акта ,но
в противоречие с административно- производствените правила ,материалния закон и
целта на закона ,при което следва да бъде отменена и преписката върната на
органа за ново произнасяне ,при спазване указанията на съда по тълкуване и
прилагане на закона.При новото произнасяне органът следва да изследва всички
останали предпоставки по чл.10 и чл.11 от ППЗСП за отпускане на целева помощ за
отопление и при наличието им да се произнесе с положителен административен акт
за жалбоподателката.
Претендират се разноски за адвокат по реда на чл.38 ,ал.2 от ЗА,които с оглед
изхода на спора са дължими от страна на ответника в определен от съда
размер.Съдът определя размер на адвокатско възнаграждение за оказваната
безплатна помощ от адв.Д.А. на жалбоподателката, на основание чл.8,ал.1,т.2 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
която препраща чл.38,ал.2 ЗА ,а именно 494лв.по материален интерес -3765,00лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл.2 от АПК, Административен съд – Монтана , III състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №1954/15.09.2021г.,и
доуточняваща предмета молба с вх.№2015/24.09.2021г.,подадена от К.Я.Г. ***, чрез пълномощника й адв. Д.А.,Заповед № ЗСП/Д-М-БЦ/680
от 29.07.2021 г. на Директора на Д "СП" гр. Берковица,потвърдена с Решение №12-РД06-0018/27.08.021г. на директора на РД
„СП“-Монтана.
ИЗПРАЩА преписката
на директора на Д „СП“-Берковица за ново произнасяне по заявление,с вх. № ЗСП/Д-М-БЦ/680
от 13.07.2021 г. на К.Я.Г. ,при съобразяване с указанията на съда по тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА АСП,чрез
ДСП-Берковица да заплати на адв.Д.А. , разноски за адвокат в размер на
494/четиристотин деветдесет и четири/лв.,по реда на чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.
13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138
от АПК.
АДМ. СЪДИЯ: