№ 9430
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110168436 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от П. Р. П. срещу „З. К. Л. И.“ АД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило па 22.06.2021 г. ПТП,
представляващо застрахователно събитие, е образувана щета при ответното дружество
№ 0000-5000-21-00****, в качеството му на застраховател по „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите – водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, молел „Голф“ с рег. № СО **** ВР. Сочи, че по щетата ответното
дружество е изплатило обезщетение за нанесени щети на собствения на ищеца
мотоциклет марка „БМВ“, модел „R 1200 GS Adventure“, с рег. № СО **** А, рама №
WB10A0205GZ7*****, в размер на 11 797,91 лв. Твърди, че вследствие на увреждането
е настъпила тотална щета по отношение на собствения му мотоциклет, чиято
действителна стойност възлиза на сумата от 24 000 лв., а размерът на запазените части
– на 4800 лв. Въз основа на горното сочи, че размерът на действителните вреди възлиза
на сумата от 19 200 лв., поради което счита, че обезщетението не отговоря на
действителния размер на вредите. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 7402,09 лв., представляваща разлика между
действителните вреди и изплатено обезщетение, ведно със законната лихва от
14.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1662,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2023 г.
Ответното дружество в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
1
исковата молба оспорва иска по основание и размер. Счита, че с изплащане на
обезщетение в размер на 11 797,91 лв. отговорността му е реализирана в пълен размер.
Оспорва претенцията като завишена. Твърди, че пред ответното дружество до момента
не било постъпило уведомление, според което собственикът не е съгласен с така
определеното обезщетение. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек
автомобил марка „Фолксваген“, молел „Голф“ с рег. № СО **** ВР към датата на
процесното ПТП – 22.06.2021 г., завеждането на извънсъдебна претенция при
ответника по щета по ГО № 0000-5000-21-00**** и заплащане по нея в полза на ищеца
на сумата от 11 797,91 лв. на 13.12.2021 г.
Не се оспорва от ответника, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че същият е уведомен за настъпилото ПТП най-късно на
15.07.2021 г., когато е извършен огледа във връзка със заведената претенция по щета
/опис-заключение по щета на л. 15/, че е поканен писмено извънсъдебно да заплати
претенция най-късно на 16.09.2021 г., видно от отговор на ответното дружество в
електронна кореспонденция /л.26/, като плащане на сумата в размер на 11 798,91 лв. е
извършено на 13.12.2021 г.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие.
Стойността за възстановяване на мотоциклет „БМВ Р 1200 ГС Адвенчър“ с рег. № СО
**** А, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и
средни пазарни цени на труда към датата на ПТП, възлиза на сумата от 19 194,14 лв., а
действителната (средна пазарна) стойност на процесния мотоцикет, определена към
дата на настъпване на застрахователното събитие, е 23 165 лв., поради което в случая е
налице тотална щета. Стойността на застрахователното обезщетение за увредения
мотоциклет след приспадане на стойността на запазените части възлиза на сумата от
18 069 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства и несъгласието на увреденото лице
с размера на изплатеното обезщетение. Горните изводи обуславят допустимостта на
исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции по
същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
3
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени, след приспадане
размера на запазените части. Същата според експерти възлиза на сумата от 18 069 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 18 069 лв., от която сума
следва да се приспадне извънсъдебно заплатената такава в размер на 11 796,91 лв.
Дължимият остатък, възлизащ на сумата от 6272,89 лв., следва да бъде заплатен от
ответника. Ето защо искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен
за сумата от 6272,89 лв., представляваща дължим остатък от обезщетение за
претърпените имуществени вреди, нанесени на мотоциклет марка „БМВ“, модел „R
1200 GS Adventure“, с рег. № СО **** А, рама № WB10A0205GZ7*****, вследствие на
ПТП, настъпило па 22.06.2021 г. на Републикански път III-6002 преди с. М., общ. Е. П.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
14.12.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер
от 7402,09 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадане на ответника в забава. При доказване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ в застрахователното обезщетение
се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. При действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ функционално обусловената от отговорността на делинквента
отговорност на неговия застраховател по отношение на лихвите е лимитирана освен до
4
размера на застрахователната суми, също и в темпорално отношение, като началният
момент, от който същата е дължима, е този на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Началният момент на дължимото обезщетение за забава от застрахователя е
свързано с придаването на отправена писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл.380 КЗ значение на абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на производството по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. След изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, последният дължи законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за собствената си забава. (в този смисъл например Решение № 128
от 04.02.2020 г. по гр.д. № 2466 от 2018 г. по описа на ВКС, ТК, I отд.). Следователно
застрахователят изпада в забава, когато не определи и изплати обезщетение в срока по
чл. 497, ал. 1 КЗ – от по-ранната от двете дати: изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, или
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален срок от 3 месеца за
окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. До този времеви момент
обаче, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят покрива лихвата за забава, дължима на увредения от застрахования
деликвент, отговорността на който пряко обуславя отговорността на застрахователя.
Тази лихва е дължима не от датата на непозволеното увреждане, както предвижда
общата разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а считано от по-ранната от двете дати на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – от самия
застрахован или от пострадалия и само доколкото не надхвърля застрахователния
лимит.
Доколкото в настоящия случай по делото има данни за уведомяване за
настъпилото застрахователно събитие още към 15.07.2021 г., когато е извършен
огледът. Заявеният период за обезщетението за забава е от 13.12.2021 г. до 13.12.2023
г., поради което предвид уважения размер на иска за главница по реда на чл. 162 ГПК
съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава на стойност 1408,60 лв.
До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 1408,60 лв.
до пълния предявен размер от 1662,38 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1762,58 лева, от
5
които 362,58 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ и 1200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът
намира за неоснователно, доколкото минималният размер, изчислен съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предявената претенция надхвърля така претендирания размер. Макар
и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Съдът да е приел, че
Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързва националния съд при определяне на дължимо
възнаграждение, но това не означава, че във всички случаи съдът е длъжен да намали
възнаграждението под предвидения в него минимум. Съразмерно уважената част от
претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1493,66 лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
заплатен от него депозит по САТЕ, които общо възлизат на сумата от 300 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 45,77 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. Р. П., ЕГН
********** на основание чл. 432 КЗ сумата от 6272,89 лв., представляваща дължим
остатък от обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на мотоциклет
марка „БМВ“, модел „R 1200 GS Adventure“, с рег. № СО **** А, рама №
WB10A0205GZ7*****, вследствие на ПТП, настъпило па 22.06.2021 г. на
Републикански път III-6002 преди с. М., общ. Е. П., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 14.12.2024 г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1408,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата от
6272,89 лв. до пълния предявен размер от 7402,09 лв., и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1408,60 лв. до пълния предявен размер от
1662,38 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на П. Р. П., ЕГН ********** сумата 1493,66 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Р. П., ЕГН ********** да заплати
на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* сумата 45,77 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7